РЕШЕНИЕ

№ 11

гр. Б.С., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц. Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20251410200072 по описа за 2025 година Образувано е по жалба на Д. А. М., с постоянен и настоящ адрес с. П., обл.Враца, ул.“Г.Б.“ № 22, българин, български гражданин, ЕГН ••••••••••, с която се обжалва Наказателно постановление № 24-0248-000717 от 28.11.2024 год, издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба и лишаване от право да управлява МПС, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата, с което на осн. чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00/ хиляда / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет / месеца, а именно че на 26.06.2023 г. в 04.20 часа, в село П. по улица Г.Б. до дом номер 19, управлява собствения си лек автомобил Форд модел „Фиеста‘‘ с регистрационен номер ВР9183СХ, под въздействие на алкохол с концентрация 1.24 /едно цяло и двадесет и четири/ промила в издишания от него въздух. Пробата е взета с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.номер 0749 и е показана на водача. Образувано е ДП 320/2023 год. по описа на РУ Б.С. и 4350/2023 год. по описа на ТО-Б.С. при РП-Враца за престъпление по чл.343, ал.1 бук а от НК, а СУМПС на Д. М. е отнето на 27.06.2023 год. в изпълнение на ЗПАМ рег.№23-0248- 000129/26.06.2023 год. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 095042, като от заключението на назначената и приложена към делото химическа експертиза за определяне на алкохол в кръвта, става ясно, че съдържанието на етилов алкохол в предоставените за изследване кръвни проби е 0.85/нула цяло и осемдесет и пет/ промила. Атакуваното НП е издадено на основание на постановление за прекратяване на горепосоченото ДП от 04.12.2023 год. на наблюдаващия прокурор.

На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети общо 12 точки.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административно наказаното лице – Д. А. М., с която се обръща внимание на обстоятелството, че нарушението визирано в НП е от 26.06.2023 г., а НП е издадено на 28.11.2024 г. Обсъждат се разпоредбите от ЗАНН, свързани с давността и това, че атакуваното НП е издадено в разрез с установени в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. Релевират се доводи за изцяло изтърпяно наказание – лишаване от право за управление на МПС. Не се претендират за разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител и не заема становище по жалбата. С придружително административната преписка писмо, излага писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите – А. К. Д.-полицейски служител мл.автоконтрольор при РУ Б.С. и актосъставител, Р. Н. и Ц. К.-П.. Съдът като прецени събраните по делото доказателства: АУАН № GA 922256/26.06.2023г., НП № 24-0248-000717/28.11.2024 г., ЗПАМ рег.№23-0248- 000129/26.06.2023 год., Мотивирана резолюция рег.№ 23-0248- М000054/26.06.2023 год., заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач и постановление на наблюдаващия прокурор от 04.12.2023 год. по ДП 320/2023 год. по описа на РУ Б.С. и 4350/2023 год. по описа на ТО-Б.С. при РП-Враца и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 26.06.2023 г., в 04.20 часа, в с.П., община Борован, по улица Г.Б. до дом номер 19, Д. А. М. е управлявал собствения си лек автомобил марка Форд, модел Фиеста с регистрационен номер ВР9183СК. При извършване на маневра за заобикаляне на паркирано МПС – марка Нисан, модел Алмера с регистрационен номер ЕВ1904ВА, причинява ПТП с материални щети. На място е установено от пристигналите полицейски служители, че водача М. не носи СУМПС и контролен талон към него, както и че е управлявал автомобила си под въздействие на алкохол с концентрация 1.24 /едно цяло и двадесет и четири/ промила в издишания от него въздух. Пробата е взета с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.номер 0749 и е показана на водача. Образувано е ДП 320/2023 год. по описа на РУ Б.С. и 4350/2023 год. по описа на ТО-Б.С. при РП-Враца. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 095042.

За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с бланков номер № GA 922256/26.06.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Тъжителят подписал акта без възражения, като не е представил такива и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

С Мотивирана резолюция рег.№ 23-0248-М000054/26.06.2023 год., административнонаказателното производство по АУАН с рег.№ GA 922256/26.06.2023 год. е прекратено в частта за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП с оглед образуваното ДП 320/2023 год. по описа на РУ Б.С.. СУМПС на Д. М. е отнето на 27.06.2023 год. в изпълнение на ЗПАМ рег.№23-0248- 000129/26.06.2023 год.

Като от заключението на назначената и приложена към делото химическа експертиза за определяне на алкохол в кръвта, става ясно, че съдържанието на етилов алкохол в предоставените за изследване кръвни проби е 0.85/нула цяло и осемдесет и пет/ промила.

Образуваното ДП е прекратено на 04.12.2023 год. с постановление на наблюдаващия прокурор, като копие е изпратено на РУ Б.С., за издаване на НП. Видно от поставената в горния ляв край на документа резолюция е, че на 15.12.2023 год., постановлението е регистрирано с дадени указания за издаване на НП.

Атакуваното наказателно постановление № 24-0248-000717/28.11.2024 г. е било връчено на 12.08.2024 г. лично на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен начин от писмените / процесното НП, извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з- 1632/02.12.2021г/. Същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаните нарушения кореспондира изцяло с посоченото в АУАН, но след изтичане сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. По приложението на материалния и процесуалния закон: За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от А. К. Д. - мл.автокотрольор в РУ Б.С. в присъствието на свидетелите Н. и П.. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, издадени са от компетентен орган и съдържа всички разписани в ЗАНН реквизити. Прието е още, че нарушението, за което е санкциониран въззивника е виновно извършено и доказано.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя по отношение на давността следва да се обърне внимание, че в правната теория и в съдебната практика не съществува спор, че в зависимост от това кое право на държавата се погасява, са налице два вида давност: 1. изключваща правото да се осъществи наказателно преследване и 2. погасяваща правото на държавата да изпълни наложеното наказание. С първия вид давност се погасява правото на държавата да възбуди наказателно преследване, докато с втория вид - правото на държавата да изпълни наложеното наказание. По общо правило първият вид давност започва да тече от довършване на нарушението или от откриването на дееца (арг. от чл. 34 ЗАНН), а вторият вид - от деня на влизане в сила на акта, с който наказанието е наложено.

Съдът при извършена служебна проверка достигна до извод, че към момента е погасена давността, даваща правото да се осъществи административнонаказателно преследване.

Едно от основните условия за провеждане на административно- наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това ( Постановление № 10 от 28.09.1973 год., Пленум на ВС).

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното административно- наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 год., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира ( Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК). Чл.81, ал.2, изр.1 от НК - давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според ал.2, изр.1 на чл.81 от НК - давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено.

Според чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното административно- наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно-наказателното производство се прекратява. Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административно- наказващите органи да образуват административно-наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административно-наказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В случая при издаването на НП не е спазен предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН срок.

Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административно-наказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал.3 от ЗАНН за реализиране на административно- наказателната отговорност с издаване на наказателно постановление. Посочено е в НП и видно от приложените доказателства, че по повод установеното на 26.06.2023 г., в 04.20 часа, в с.П., община Борован, по улица Г.Б. до дом номер 19, че Д. А. М. е управлявал собствения си лек автомобил марка Форд, модел Фиеста с регистрационен номер ВР9183СК, като при извършване на маневра за заобикаляне на паркирано МПС – марка Нисан, модел Алмера с регистрационен номер ЕВ1904ВА, причинява ПТП с материални щети. На място е установено от пристигналите полицейски служители, че водача М. не носи СУМПС и контролен талон към него, както и че е управлявал автомобила си под въздействие на алкохол с концентрация 1.24 /едно цяло и двадесет и четири/ промила в издишания от него въздух. Пробата е взета с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.номер 0749 и е показана на водача. Образувано е ДП 320/2023 год. по описа на РУ Б.С. и 4350/2023 год. по описа на ТО-Б.С. при РП-Враца. С постановление от 04.12.2023 год. е прекратено воденото досъдебно производство срещу Д. М. за престъпление по чл.343, ал.1 бук а от НК, като копие от същото е изпратено на РУ Б.С. по компетентност за издаване на НП, с оглед наличие на данни за административно нарушение. Постановлението е получено в РУ Б.С. на 15.12.2023 год., видно от дадения му входящ регистрационен номер и поставената резолюция. Именно от тази дата започва да тече и срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. Този срок изтича на 15.06.2024 год., а НП е издадено на 28.11.2024 год.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, както и образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК Следва да се отбележи, че режимът на давността при административно- наказателните производства е съобразен с целите и характера на административно-наказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.

По отношение на разходите по делото – такива не са предявени.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът