Решение № 1849 от 27.7.2012 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2066/2012 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ 2. Образувано е по жалба предявена от Г.С. •••, чрез адвокати Д. и Х. против Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 111 от 31.05.2012 г. на инспектор С.П.И., на длъжност разузнавач V ст. в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Областна Дирекция на МВР, Пловдив, с която на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, Г.С.С. е задържан за срок от 24 часа, считано от 19, 45 часа на 30 май 2012 г. Жалбоподателят счита, че към датата на задържането и до момента на подаване на жалбата, не са били налице данни обосноваващи връзка между Г.С. и евентуалната „престъпна деятелност“, във връзка с която е предприета въпросната мярка. Изложени са доводи за влошеното здравословно състояние на лицето и в този аспект относно прекомерната репресия, която е упражнена спрямо него със задържането му, в контекста на обстоятелството, че същият е имал единствено качеството на свидетел по Досъдебно производство №287/2012г., водено в сектор ПИП при ОД на МВР Пловдив.

Иска се отмяна на обжалваната заповед за полицейско задържане.

3. Ответникът по жалба – инсп. С.П.И. в съдебно заседание на 16.07.2012 г. сочи, че данните, въз основа на които е издадена процесната заповед, се намират в досъдебно производство в Окръжна прокуратура Пловдив – преписка № 4222/2012 г. Процесуалният представител на ответника, юриск. Г. поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорения акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и спазване административно процедурните правила за неговото издаване. Сочи се, че лицето е задържано по данни на колеги на И. относно участието на С. в организирана престъпна група.

4. Окръжна прокуратура, гр. Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

ІІ. За допустимоста:

5. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Въз основа на обжалваната заповед, Г. е задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с извършено престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 05.07.2012 г., ответника е уведомен, че следва да представи заверено копие от материалите по съответното досъдебно производство или други писмени документи, въз основа на които е направен извод, че Г.Г. е извършил престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК.

С Протоколно определение от 16.07.2012 г., от Окръжна прокуратура Пловдив е изискано, да представи материалите по прокурорска преписка № 4222/2012 г. и по-точно тези, които се отнасят за задържания Г., включително и такива материали съдържащи се в Досъдебно производство № 287/2012 г., както и актовете въз основа, на които са образувани въпросните производство.

7. Във връзка с така постановените определения са представени следните документи:

Писмо № ЗМ/ИП – 287/12 г., с което ст. разследващ полицай К., уведомява на осн. чл. 212, ал. 3 от НПК Окръжна прокуратура Пловдив за това, че на 30.05.212 г. е започнато на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК досъдебно производство – дознание № 287/2012 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, ОД на МВР Пловдив, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 242, ал. 9, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „б“ от НК.

8. Протокол за оглед на местопроизшествие от 30.05.2012 г. – свинеферма, находяща се в с. Караджово, обл. Пловдив, стопанисвана от „ЛАЙВ СТОК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД – гр. Шумен. С последния е образувано досъдебното производство под посочения в т. 7 от настоящото решение номер.

Съгласно протокола халето е разделено на две части. В първата част са открити шест броя клетки – боксове, в които са открити множество агнета. Във втората част на халето, без клетки, са се намирали свободно множество агнета. Агнетата и в двете части на халето са маркирани с жълти на цвят ушни марки. Открити са в чувал нови и използвани ушни марки, които са запечатани по установения в НПК ред.

Приобщен към доказателствата по делото е още Протокол за личен обиск на лице от 31.05.2012 г., 01 часа и 15 минути на жалбоподателя Г., при който е открита лична карта, за чиито произход обискираното лице посочва, че е лично негова. Видно от представения протокол за разпит на свидетел от 31.02.2012 г., жалбоподателя е бил разпитан във връзка с качеството му на директор на ОД по Безопасност на храните Стара Загора. Дадените показания са свързани с процедурата по маркиране на агнета и вноса от Република Румъния и износа към Република Турция.

ІV. За правото:

9. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането от полицейски органи за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, като със задържането се цели да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР, предполага наличието на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, тоест не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление, са достатъчно основание и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа.

Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство, поради което административният съд не следва да се произнася по този въпрос.

10. В настоящия случай от материалите по делото се констатира, че престъплението по повод на което е постановено задържането на Г. е по чл. 242, ал. 9, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „б“ от НК. Тоест за приготовление към контрабанда / пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ / в особено големи размери.

По делото, въпреки нарочно възложените задължения с посочените в т. 6 от настоящото решение определения, не са представени доказателства, които да обосновават съпричастност на Г. към престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК. По никакъв начин не се сочат данни въз основа на които да се направи извод, че съществува връзка между действия или бездействия на Г. и евентуално приготовление към митническа контрабанда. Нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изисква да са налице единствено данни за извършено престъпление, но в процесния случай въобще не се сочи в какво се изразява съпричастността на Г. към престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК, изразяващо се в евентуално приготовление, животните намерени в стопанисванаото от „ЛАЙВ СТОК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД хале в с. Караджово, обл. Пловдив, да бъдат пренесени през границата на страната без знанието и разрешението на митниците и чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ.

Не се сочи въз основа на какви данни е прието, че е налице връзка между Г. и евентуални нарушения относно маркирането и транспортирането на агнетата в посочения обект в с. Караджово, обл. Пловдив.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажирани данни, че Г. е извършил престъпление, респективно не е налице соченото в обжалваната заповед основание за издаването й.

11. Отделно от изложеното до тук полицейският орган по чл.63 ал.1 от ЗМВР е длъжен да изложи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Не са изложени фактическите съображения за издаване на оспорената заповед, още повече, липсват конкретни съображения за издаване именно на заповед за задържане на лице. Посочването единствено на норма от закона не представлява мотивиране на акта, съгласно изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. В случая не е ясно защо е задържан жалбоподателя, налице ли са достатъчно данни за участието в извършвано престъпление. В процесната заповед липсва, каквото и да е изложение на конкретни обстоятелства и факти и посочване на данни въз основа на които е прието, че жалбоподателя е извършил определено престъпление, както и въобще в какво се изразява то.

Мотивирането на административния акт е изискване за неговата законосъобразност, защото само по този начин – чрез проверка на мотивите – може да се проконтролира дейността на полицейския орган по издаване на заповедта. Следователно липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и съставлява съществено нарушение на закона, което прави административния акт незаконосъобразен и само по себе си е основание за отмяната му.

Всичко изложеното налага извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага да бъде отменена. Жалбоподателя не претендира сторените разноски, поради което същите не следва да му се присъждат.