Решение № 597 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2608/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на подуправителя на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление „Банков надзор“, срещу решение № 1072/23.08.2024г., постановено по АНД № 2899/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което се отменя издадено от касатора наказателно постановление /НП/ № БНБ-66406/21.05.2024г. Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решаващият съд не е установил действителната фактическа обстановка, подходил е формално при разглеждане на делото, не е анализирал доказателствения материал в неговата съвкупност. Районният съд не е спазил принципа на служебното начало, понеже констатирайки спорни обстоятелства между страните, не е проявил активност по тяхната проверка, за да способства за разкриване на обективната истина. Твърди се недостоверност на становището на ВРС за пасивност ан наказващия орган по изследване доходите на Г. И., тъй като с писмо от 21.05.2024г. БНБ е изисквала подобна информация от наказаното дружество, но последното не е представило никакви доказателства. С позоваване на чл. 20, пар.1 от Директива №2014/17 жалбоподателят счита, че информация за доходите и разходите следва да бъде представена по време на кандидатстването. В жалбата до съда има позоция, че независимо дали биха били събрани доказателства за доходите на Г. И. и по-специално обезщетения за майчинство, нарушителят не е събрал никакви доказателсва за нейните разходи, въпреки че тя също е кредитополучател, ипотекарен гарант и солидарен длъжник по отпускания кредит. С цитиране на регламентацията на чл. 16 и чл. 2 от ЗКНИП се обосновава правна теза за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, представляван от юриск. Ж. Г., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът по касация – „Варна кредит груп“ ООД, се представлява от адв. А. Д., който в хода на устните състезания, както и в депозиран по делото писмен отговор излага правно становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък. Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното: Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № БНБ-66406/21.05.2024г. на подуправителя на БНБ по налагане на имуществена санкция от 15 000 лв. на «Варна кредит груп” ООД на основание чл.79 ал.1 от ЗКНИП. С обжалваният съдебен акт ВРС е отменил цитираното наказателно постановление, като юридичеки непрецизно в диспозитива на съдебното решение е вписано, че на „Варна кредит груп“ ООД е наложено административно наказание „ имуществена санкция“. Имуществената санкция не фигурира след изброените в чл 13 ЗАНН видове административин наказания, тъй като представлява административнонаказателна санкция спрямо юридически лица и еднолични търговци / арг. глава ІV ЗАНН/. Видно от съдържанието на обжалавния съдебен акт фактическите установявания на съда възпроизвеждат установено "при проверка от св. Г.". От правна страна ВРС е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, защото наказващият орган не е проверил възражението на санкционираното дружество по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН. Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно предвид допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. Както бе посочено по-горе в изложението в мотивите на обжалваното съдебно решение на РС-Варна няма фактически установявания на решаващия съд, а възпроизвеждане на „установено от св. Г.“. Освен това лице с подобна фамилия не е било разпитано като свидетел от предходната съдебна инстанция. Лице с фамилия Г. не е нито актосъставител, нито свидетел по АУАН. Отсъствието на собствени фактически установявания от районния съд осуетява възможността касационната инстанция да извърши задължителната служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон по чл. 218, ал.2 АПК, тъй като тази проверка според чл. 220 от същия кодекс е въз основа на установените факти от първоинстанционния съд, каквито в случая липсват. На следващо място, районният съд не е извършил проверка за материална законосъобразност на издаденото НП и е отменил същото поради преценка за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство заради неспазване на чл. 52, ал.4 ЗАНН, но този негов правен извод е погрешен. Според ВРС наказващият орган не е провел разследване на твърдението на «Варна кредит груп» ООД, че Г. И. е получавала обезщетение за майчинство. Според правилото на чл. 16, ал.1 от ЗКНИП оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката. Втората алинея на същата правна норма гласи, че кредиторът ползва информация от съответни източници, включително информация, предоставена от потребителя, както и информация, предоставена на кредитния посредник от потребителя във връзка с искане за предоставяне на кредит. Това означава, че сведение за доходите на Г. И. е било възможно да се получи от самата нея, но изрично в чл. 16, ал.4 от споменатия закон е разписано, че кредиторът извършва проверка на информацията по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат проверени т.е. «Варна кредит груп» ООД е следвало да събере от ТП на НОИ - Варна информация дали Г. И. получава обезщетение за майчинство и тази събрана информация е следвало да се съдържа в кредитното досие на М. и Г. И., а не наказващият орган по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН да проверява доходите на кредитополучателя Г. И.. На следващо място, касационният ответник е наказан за извършено адм. нарушение по ЗКНИ. Според § 2 от посочения нормативен акт с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, а изрично в чл. 20, ал.1 от същата директива е записано, че информацията се получава от кредитора от съответните вътрешни или външни източници, включително от потребителя, и включва информацията, предоставяна на кредитния посредник или на назначения представител по време на процеса на кандидатстване за кредита. В контекста на изложеното получената от кредитора информация, че източник на доходи за Г. И. са обезщетенията за майчинство е следвало да бъде проверена чрез справка от ТП на НОИ-Варна, тази справка е следвадо да се съхранява в кредитно досие и тази проверка е следвало да се извърши преди подписване на договора за предоставяне на кредит на М. и Г. И.. С писмо от 02.11.2023г. наказващият орган е проявил нужната активност по събиране на цялата документация по отпускане на кредита на горепосочените две физически лица, изисквайки от „Варна кредит груп“ ООД на всички документи. Пасивността на дружеството, включително и в срока за подаване на писмено възражение срещу АУАН по ангажиране на такива доказателствени източници, не може да се разглежда като неспазване на чл. 52, ал.4 ЗАНН с характер на съществен процесуален пропуск. В обобщение при липсата на фактически установявания от решаващия съд и при отсъствие на извършена проверка за спазване на материалния закон от същия съд обжалваното съдебно решение № 1072/23.08.2024г. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция при този изход на делото не следва да се произнася по присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна