Решение № 29 от 13.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 370/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на Б. Г. Б. от гр. Б. и на Прокуратурата на РБ гр.София, представлявана от Георги Дуков - прокурор в ОП - гр.Бургас, против решение № 889/28.07.2023 г. постановено по гр.дело № 1351/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Въззивникът-ищец Б. обжалва решението на БОС в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на неимуществени вреди над присъдената сума от 70 000 лв до претендирания размер от 1 000 000 лв, ведно със законната лихва от 28.03.2022г., до окончателното изплащане. Твърди се, че решението на БОС в обжалваната от ищца част е неправилно, тъй като при определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е придал необходимото значение на представените доказателства за настъпило необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца; не е съобразил факта, че вследствие на действията на ответника е било ограничено правото на ищеца на свободно придвижване, като към настоящия момент той не може да влезе на територията на Република Турция, което възпрепятства възобновяването на лечението му; както и, че не е придал нужното значение на обстоятелството, че вкл.и към датата на приключване на съдебното дирене пред БОС, вследствие действията на ответника в публичното пространство се разпространяват - видеозаписи и снимков материал от дома на ищеца от извършените процесуално следствени действия, което е и пряко нарушение на чл.198 НПК. Сочи се още, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение съдът не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г., според които понятието справедливост не е абстрактно въведено от законодателя, а обусловено от конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съд е длъжен не само да посочи, но и да оцени в съвкупност проявленията им спрямо увредения. В този смисъл се твърди, че съдът не е отчел, при това не само вече претърпените, но и бъдещите, сигурни, понесени от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат на наложените от ответника ограничения възпрепятстващи: възможността за свободно придвижване в пряко нарушение с чл.35 от КРБ; чл.2 от Протокол № 4 към КПЧОС относно признаването на някои права и свободи, освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Протокол № 1 Свобода на придвижване. На следващо място се твърди, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразено, че в нарушение на чл.11 от ЗОДОВ, ПРБ не е оповестила чрез средствата за масова информация постановената на две инстанции оправдателна присъда на ищеца, както и извършените груби нарушения от ПРБ в хода на ДП: продължилият часове в сградата на ОД на МВР - Бургас разпит на ищеца от няколко служители след връщането му на 04.08.2018 г. в 22.54 часа на територията на Република България, като задържано лице; задържането му на 05.08.2018 г. в помещение за временно задържане на ОД МВР Бургас без да му бъде връчена заповед за полицейско задържане за срок от 24 ч., от което за кратко време здравословното му състояние рязко се е влошило поради изключително лошите условия в помещението; груби нарушения на НПК при извършения в дома на ищеца обиск, поради несъществуващи основания за извършване на процесуалното действие по претърсване и липса на неотложност; предоставяне на медиите на видеозапис и снимков материал от извършения обиск. Твърди се също, че при влизането в дома на ищеца (без легитимация), охраняван с видео наблюдение/камери, кучета, и жива 24 часова охрана, служителите на МВР са изтръгнали кабелите на инсталирания D V R, който записва видео наблюдението в дома от камерите, като няма данни защо е направено и инсталациите така и не са върнат на ищеца. Посочва се като нарушение и обстоятелството, че в деня на обиска на дома му, продължил 6 часа, ищецът е доведен с белезници поставени зад гърба му, от което той не е се чувствал добре, трудно дишал, и много трудно се придвижвал, не са му позволили да приема лекарства, да пие вода, да се измие, да отиде до тоалетна, въпреки, че получил скованост в мускулите, бил принуден да стои прав цял ден, от което по китките му се образували кръвонасядания. Твърди се, че съдът не е съобразил при определяне на размера на обезщетението, че наложената на ищеца с Постановление от 13.08.2018 г. по ДП № 98/2018 г. при ОП Бургас забрана за напускане пределите на Р България, и отказа, протестите и оспорването от прокуратурата на всяка молба на ищеца и на определенията на P C Бургас, с които му е давано разрешение да напусне еднократно пределите на страната с цел лечение, в продължение на три години е лишила ищеца от възможност за адекватно съвременно лечение в Турция. Твърди се, че невъзможността за лечение е довело до прогресиране на болестта на Паркинсон, до неговата необратимост и невъзвратимост. Сочи се още, че съдът не е съобразил и че ПРБ е нямала законни основания за образуване на ДП срещу ищеца, съотв.за извършването на следствени действия. Цитират се мотивите към оправдателната присъда на PC Бургас. Твърди се, че в случая ПРБ грубо и умишлено е погазила закона, нарушавайки чл.1, ал.1 от НК и целейки, според ищеца, физическото, икономическото и политическото му унищожение, водейки наказателно производство срещу него в период от около 4 години без никакви законови основания и без каквито и да е доказателства. Според въззивника, съдът не е съобразил и политическия и обществен аспект от така проведеното наказателно производство, доколкото към датата на образуването на ДП ищецът е бил избран за общински съветник от групата на БСП и заместник председател на общински съвет гр. Б., бил е предприемач, общественик, разпознаваема личност за гр. Б.; името му не е било свързвано с извършването на престъпления или дори на нарушения, не е бил осъждан или обвинен в извършването на престъпление, не съм бил замесван в корупционни сделки и пр.; в обществото се е ползвал с добро име; женен, баща на четири деца и дядо на две внучета. Твърди се, че повдигането на обвиненията срещу него и последващите действия на ПРБ е преобърнало живота му. Излага твърдения, че за периода от 08.2018 г. до 28.03.2022 г. всичко, за което се е трудил и борил в живота си е загубило значение, тъй като животът му е бил подчинен на борбата му за физическо оцеляване. В политически аспект това е довело до снемане на доверието от него и до изключването му от общинската група на БСП /медийно разгласено/; да освобождаването му от поста на заместник - председател на Общински съвет Б.; а поради влошаване на здравословното му състояние – и до невъзможност да участва в заседанията на ОбС Б. Твърди се, че ищецът се озовал в състояние на политическа и социална изолация, приятелите му са се дистанцирали от него, търговски партньори са отказали да работят с дружествата му, а кредитните институции са поискали прекратяване на отношенията си с него като физическо лице и представляващ търговски дружества. Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, и вместо това да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца допълнително сумата от още 930 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до окончателното заплащане. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. С въззивната жалба е представен Формуляр за недопускане на влизане на пътник, издаден от Областно управление – Къркларели (Лозенград) МВР ТКПП Дерекьой на 05.06.2023 г., приет от съда. Въззивникът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението на Окръжен съд Бургас в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б. Г. Б. сумата от 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищеца наказателно производство, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г., както и сумата от 58 лв, представляващи съдебно - деловодни разноски, а на адвокат П. В. - на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3, вр.чл.36 от ЗАдв., сумата от 6 250 лв - адвокатско възнаграждение. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, е неправилно. Изложени са съображения, с оглед принципите в чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответен на твърдяните от ищеца негативни изживявания, а съдът не е отчел в достатъчна степен редица обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че най-интензивните страдания на ищеца, са претърпени към момента на задържането му от полицейските органи първоначално в Република Турция, а впоследствие от полицейските органи в България, като описаните в исковата молба действия на полицейските органи и произтичащите от тях негативни изживявания за ищеца, не са в непосредствена връзка с поведението на представители на прокуратурата по конкретното дело - тези действия на полицейските органи са извършени преди привличането на ищеца като обвиняем и по делото няма данни да са били извършвани със санкцията на прокурор. Твърди се, че прокуратурата не следва да носи отговорност за отношението на полицейските органи към ищеца при задържането му, за начина по който е бил задържан и конвоиран, за условията в арестното помещение в което е бил настанен, за фактическите действия на полицаите при претърсването в дома на ищеца и т.н. На второ място се твърди, че от материалите по делото е установено, че повечето от заболяванията на ищеца са доста преди образуването на наказателното производство, като вида и хроничния им характер предполагат задълбочаването им вследствие естествения им ход на развитие. Сочи се, че обстоятелството дали е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, кога, в какво се изразява и на какво се дължи в конкретния случай, изисква специални познания от областта на медицината, поради което не може да се установи само от твърденията на ищеца или въз основа на свидетелските показания на заинтересовани от изхода на процеса лица - неговите съпруга и шофьор. Посочва се още, че от приложената към исковата молба медицинска документация се установява, че някои от новопоявилите се заболявания на ищеца са последица от прекарана „Ковид 19“ инфекция, т.нар.„постковиден синдром“, и на проведеното лечение с определени медикаменти, т.е.същите не са резултат от действията на прокуратурата по наказателното дело. Твърди се още, че на Прокуратурата не следва да се вменява отговорност за всички неблагоприятно стекли се обстоятелства в живота на ищеца след 04.08.2018 г., в т.ч. и за изказванията и решенията на политици, за действията на финансови институции от банковия сектор, на данъчни органи и т.н., а по делото не са ангажирани никакви обективни доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили вреди във финансов аспект за ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата по конкретното наказателно производство. На следващо място се твърди, че са налице и основания за прилагане в случая на хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът виновно е допринесъл за настъпването на претендиралите от него вредоносни последици, тъй като повод за предприемане на действия по ангажиране на наказателната отговорност на ищеца за престъпленията по чл.339, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК са допуснатите от ищеца нарушения на специалната нормативна уредба, уреждаща правилата за съхраняването на оръжия и боеприпаси. Сочи се, че ако ищецът не бе извършил инкриминираните неправомерни действия, спрямо него не би било предприето наказателно преследване за деянията по чл.339, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК, съотв.за него нямаше да настъпят и твърдяните вреди, като това съставлява самостоятелно основание за намаляване на претендираното обезщетение. Претендира се съдът да отмени решението на БОС, в частта с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б. Г. Б. сумата от 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 58 лв, представляващи съдебно-деловодни разноски и сумата от 6 250 лв, дължимо адвокатско възнаграждение. В случай, че съдът счете предявения иск за основателен, се претендира присъденото обезщетение да бъде намалено. Не са ангажирани нови доказателства. В законовия срок само ищецът е подал отговор на въззивната жалба на ответника Прокуратурата на РБ, като с него оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на действията на Прокуратурата, припокриващи се с твърденията във въззивната жалба на ищеца. Претендира се потвърждаване на решението на БОС в обжалваната му от ответника осъдителна част. И двете въззивни жалби са подадени в законовия срок, от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са допустими. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Г. Б. за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лв (след прието увеличение на иска), представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, стрес, уронване на името, честта и достойнството в семейството, сред близки и приятели, в службата и обществото, настъпили поради незаконно повдигнати обвинения с постановление от 13.08.2018 г. и постановление от 30.07.2019 г., двете по ДП № 98/2018 г. на ОСО при ОП Бургас и от внесения впоследствие обвинителен акт, по който е образувано НОХД 4479/19 по описа на БРС с обвинения за престъпления по чл.294, ал.1 НК, чл.339, ал.1 НК и по чл.338, ал.1 НК. Претендира се и законна лихва от 04.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че с присъда № 260093/23.06.2021 г. по НОХД № 4479/2019 г. по описа на РС Бургас ищецът е бил признат за невинен в това, че в периода 02.08.2018 - 04.08.2018 г. в Г. и Т. спомогнал на Д. Ж. Ж., извършил престъпление по чл.321 ал.3, предл.2 и предл.3, т.1, вр.ал.1 от НК; чл.213а ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.3, предл.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК; чл.330 ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК, да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, като на 02.08.2018 г. е транспортирал с л.а.„Мерцедес“, м.“Вито“ с ДК № А 5555 НА, обвиняемия Д. Ж. от гр. С. в Г. през границата с Т. да гр. И. и за периода 02.08.2018 - 04.08.2018 г. му предоставил за ползване стая в хотел „Р.“, която била резервирана на името на Б. Б., без да се е споразумял с това лице - Д. Ж., преди да е извършило самото престъпление, поради което и го е оправдал на основание чл.304 от НК по повдигнатите обвинения по чл.294 ал.1 от НК. Ищецът твърди, че от 2002 г. страда от синдром на обструктивна сънна апнея (тежка форма); от 2010 г. - от Паркинсонова болест с поставена диагноза през 2012 г.; през 2013 г. преживял исхемичен мозъчен инсулт. Сочи, че от м.март 2015 г., с решение на ТЕЛК е освидетелстван с 94 % ТНР БЧП с водеща диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест“ (апнея) и Parkinson. Твърди, че за облекчаване на Паркинсоновата болест е провеждал лечение в Турция, тъй като такова в България липсва. Излага твърдения, че пътуването му в началото на м.август 2018 г. за Турция е било във връзка с назначен от януари 2018 г. преглед и терапия в болница „Яшар“ на 04.08.2018 г. В исковата молба са изложени подробни твърдения по фактите относно случайната среща на ищеца с Д. Ж. в гр. С., относно взетото в този момент решение за съвместно пътуване до И.; за настаняването им в различни хотели в И. и за срещите им там, вкл.с други лица. Изложени са подробни твърдения относно начина на задържането му от турски полицаи, престоя му в турски полицейски участък, и предаването му на следващия ден на българските власти. Твърди, че на 04.08.2018 г. е бил разпитван в ОД на МВР - Бургас, а след това и задържан без да му е била връчвана заповед за полицейско задържане. Излага твърдения, че поради горещината, условията, при които е бил държан и липсата на вода, здравословното му състояние се влошило значително: вдигнал кръвно налягане, получил лицева скованост, както и на крайниците, задушавал се. Твърди, че не получил нужните лекарства, вода и медицински преглед. Сочи, че на 05.08.2018 г. в жилището му в Бургас са извършени оглед и претърсване без да е била издадена заповед за претърсване. Твърди, че незаконосъобразността на тези действия е установена в мотивите на първоинстанционния съд по наказателното дело. Излагат се твърдения, че претърсването е било извършено пред очите на децата и внуците на ищеца, както и на негови гости, които също са били принудени да изчакват под дърво в двора около 6 часа. Твърди се, че полицаи са снимали по време на претърсването и по-късно някои от снимките се появили в интернет. Излага оплаквания, че са били иззети законно притежавани от ищеца оръжия, както и личния му автомобил м. “Бентли“ и автомобили чужда собственост (м.“Мерцедес МЛ-320“ и м.“Ролс ройс“). Твърди, че на 10.08.2018 г. е било издадено постановление за привличането му като обвиняем за престъпление по чл.294 ал.1 и чл.339 ал.1 от НК, с наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 50 000 лв; с постановление от 13.08.2018 г. му е била наложена и мярка: забрана за напускане пределите на страната, а с постановление от 30.07.2019 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.294 ал.1, чл.338 и чл.339 от НК. Сочи, че ДП № 98/2018 г. е приключило с внесен обвинителен акт за посочените престъпления. Излага подробни твърдения за негативните последици от незаконосъобразните процесуални действия на Прокуратурата в продължение на 4 години за здравето му, за социалното му положение, за политическата му кариера, както и във финансово отношение. Посочва, че отказите на Прокуратурата на подаваните от ищеца молби за преглед и лечение в Турция са довели до прогресиране болестта на Паркинсон, до невъзвратимост. С показните акции и грубото унизително отношение на ищеца той е бил публичното унижен, било е уронено доброто му име като публична личност, известен предприемач и политик. В периода до 28.03.2022 г. ищецът бил принуден да се грижи единствено за физическото си оцеляване и изпаднал в политическа и социална изолация, а търговски партньори отказвали да работят с негови фирми. На ищеца и на неговите близки били нанесени непоправими морални и психически травми. Твърди още, че чрез медиите, прокуратурата разгласила действия по делото, прокурор дал извънреден брифинг, като заявил, че гаранцията от 50 000 лв. била съобразена с финансовото състояние на ищеца, без това да е установено. Тиражирани били снимки и видео от претърсването на дома на ищеца. Сочи се, че въпреки становището на Специализираната прокуратура от 21.02.2019 г., че Д. Ж. не се е крил в Т., РП-Бургас продължавала да поддържа обвинение спрямо ищеца за укривателство. Посочва се, че при наличие хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ищецът не е необходимо да доказва обичайни, типични неимуществени вреди като стрес, притеснение от повдигнато обвинение, страх от несправедливо осъждане, чувство за онеправданост и др., както и причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване, а за пълно и главно доказване на останалите определяни като „специфични“ последици и връзката им с наказателното преследване, е ангажирал доказателства. Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Прокуратурата на РБългария, чрез Окръжна прокуратура – Бургас е депозирала в законовия срок писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че според т.11 от ТР 3 от 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди, която следва да бъде доказана от ищеца, а по делото такива доказателства не са представени. Посочва се, че заболяванията на ищеца са констатирани доста преди образуването на наказателното производство, а задълбочаването им се предполага от хроничния им характер. Твърди се, че Прокуратурата не следва да отговоря за условията в помещението и изобщо за действията на служителите на полицията, както и за неблагоприятните последици за ищеца след 04.08.2018 г. вследствие действия на политици, банкови институции, данъчни органи и др. Сочи се, че обвинението за престъпление по чл.339 ал.1 от НК е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, ДП е приключило в разумни срокове, а ищецът оправдан още на първа инстанция, като делото е било с фактическа и правна сложност, с няколко обвинения. Твърди се още, че в случая е налице хипотезата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът виновно е допринесъл с поведението си за настъпилите вредоносни последици, допускайки нарушения на специалната нормативна уредба за съхранение на оръжия и боеприпаси. Позовава се на изменението на присъдата на първоинстанционния съд от ОС-Бургас, който е признал ищеца за виновен за нарушения разпоредби на ЗОБВВПИ и му е наложил глоби. При условията на алтернативност се твърди, че претендираното обезщетение е завишено по размер и предвид съдебната практика по чл.52 от ЗЗД с оглед икономическите условия в страната. Оспорен е и началният момент, от който се търси законна лихва, като ответникът се позовава на т.4 от ТР 3 от 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и твърди, че лихва би се дължала най-рано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове – главния иск в размер от 70 000 лв, а искът за законна лихва – считано от 28.03.2022 г. - датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила. В останалата част – до предявените размери, исковете са отхвърлени. Съдът е присъдил разноски на ищеца и адв.възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. на адв. П. В., съобразно уважената част от исковете. Съдът е приел, че с оглед влязлата в сила присъда по НОХД 4479/2019 г. на БРС, потвърдена в тази част с решение № 52 от 28.03.2022 г. по ВНДОХ № 924/2021 г. на Окръжен съд Бургас, с която ищецът е бил признат за невинен за извършване на престъпление по чл.294 ал.1 от НК, както и с оглед решение № 52 от 28.03.2022 г. по ВНДОХ № 924/2021 г. на БОС, с което е била изменена присъда № 260093/23.06.2021 г. по НОХД 4479/2019 г. на БРС, с която Б. Б. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по: чл. 339 ал.1 от НК, като съдът го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.6 ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв; и по чл.338 ал.1 от НК, като съдът го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ (в редакцията към ДВ бр.103/2016 г.) и му е наложил административно наказание глоба в размер на 700 лв, искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства са установени претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в емоционален срив, страх от наказателна репресия, нервност, раздразнителност, загуба на самочувствие, изолация и рязко влошаване на здравословното състояние на ищеца, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение, позовавайки се на чл.52 ЗЗД, съдът е определил обезщетение в размер на 70 000 лв, който размер съдът е счел за справедлив. Съдът е приел за доказано от приетите гласни доказателства и заключение по съдебно-психологическа експертиза, наличието на трайни здравословни и психически увреди за ищеца, настъпване на значително влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е отчел настъпилите негативни последици за политическата кариера на ищеца, приел е за доказано твърдяното от ищеца спадане на търговската дейност на фирмите, които ищецът притежава под една или друга форма, който спад, съдът е приел, че е пряка и непосредствена последица от задържането на ищеца и от повдигането на необосновано обвинение спрямо него. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от двете страни – от ищеца – в отхвърлителната част, от ответника – в осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на решението, по които оплаквания въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че в ранните часове на 04.08.2018 г. ищецът Б. е бил задържан от турски полицейски служители в гр. И.л, а на същата дата в 22.54 часа е бил върнат на територията на Република България и докаран в сградата на ОД на МВР - Бургас, като задържано лице, където е бил разпитван. Не е спорно, че на 05.08.2018 г. е бил откаран в дома си за да присъства на провежданите там обиск и изземване, проведени при условията на неотложност по смисъла на чл.161, ал.2 НПК, както е приел съдът в наказателното производство. Не е спорно, че по ДП № 98/2018 г. с постановление от 10.08.2018 г. ищецът Б. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.294, ал.1 НК и по чл.339, ал.1 НК, като му е взета и мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 50 000 лв, а с постановление от 13.08.2018 г. – и „забрана да напуска България“. Не е спорно, че с постановление от 30.07.2019 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.294 ал.1 от НК, по чл.339 ал.1 и чл.338 ал.1 от НК, като по тези обвинения е бил внесен и обвинителен акт пред БРС. Не е спорно, че привличането на ищеца като обвиняем по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл.294, ал.1 НК и по чл.339, ал.1 НК, както и голяма част от извършваните спрямо него процесуални действия, са били широко отразени от медиите в страната. Не е спорно, че към момента на образуване на ДП, ищецът е бил общински съветник от групата на БСП и е бил заместник-председател на Общински съвет Бургас, като впоследствие е бил изключен от общинската група на БСП и освободен от заемания от него пост заместник-председател на Общински съвет Бургас. Не е спорно, че производството по НОХД 4479/2019 г. на БРС, образувано по внесения против ищеца обвинителен акт за посочените по-горе престъпления, е приключило с постановяване на решение № 52/28.03.2022 г. по ВНДОХ № 924/2021 г. по описа на БОС, с което въззивният съд е изменил присъда № 260093/23.06.2021 г. по НОХД 4479/2019 г. на БРС, в частта, с която ищецът Б. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв; както и в частта, с която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.338 ал.1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ (в редакцията към ДВ бр.103/2016г.) и му е наложил административно наказание глоба в размер на 700 лв. В останалата част – с която Б. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.294, ал.1 НК, присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена и ищецът е бил оправдан по повдигнатите обвинения по чл.294 ал.1 от НК. Не е спорно, а се установява от представените по делото доказателства, че ищецът Б. от •••• г. страда от Паркинсонова болест, за която му е поставена диагноза през •••• г.; през •••• г. е претърпял исхемичен мозъчен инсулт, а от м. м. •••• г. с решение на ТЕЛК е освидетелстван с 94% ТНР БЧП с водеща диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест“ (апнея) и Parkinson. Не е спорно, че във връзка с Паркинсоновата болест, ищецът е провеждал лечение в Турция, като пътуването му в началото на м. август 2018 г. за Турция е било във връзка с назначен от януари 2018 г. преглед и терапия в болница „Я.“ на 04.08.2018 г. Не е спорно, че от м.август 2018 г. (от задържането на ищеца от турските полицейски власти и от привличането му като обвиняем по ДП № 98/2018 г.) до влизане в сила на присъдата по НОХД 4479/2019 г. на БРС, изменена с решение № 52/28.03.2022 г. по ВНДОХ № 924/2021 г. по описа на БОС, ищецът не е напускал границите на страната и не е посещавал болница „Я.“ в И. за преглед и терапия. Спорно по делото е, налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца, и налице ли е пряка връзка между здравословното му състояние и действията на Прокуратурата в наказателното производство. Спорно е също, следва ли Прокуратурата да отговаря за отношението на полицейските органи при задържането на ищеца, за условията, при които той е бил настанен по време на задържането му, за фактическите действия на полицията по време на извършеното претърсване в дома на ищеца, както и за решенията на действащите политици по отношение на ищеца и за действията на финансовите и банковите институции, както и за отношението на бизнес партньорите на ищеца. Спорно още е, налице ли е основание по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението, след като в решение № 52/28.03.2022 г. по ВНДОХ № 924/2021 г. по описа на БОС, признавайки ищеца за невиновен в извършване на престъпления по чл.339, ал.1 НК и по чл.338, ал.1 НК, съдът е признал ищеца за виновен в извършването на административни нарушения на разпоредбите на ЗОБВВПИ, за което му е наложил глоби. Предвид наличието на влязла в сила присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършени престъпления по чл.294, ал.1 НК, по чл.339 ал.1 от НК, и по чл.338 ал.1 от НК, съдът намира, че на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца Б. е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, съотв. с административни наказания по посочените по-горе второ и трето обвинения. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че Прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на Държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, и указанията, дадени в ПП 4/1968 г. на ВС, в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004 г., и в трайната и безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението, съдът съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда (задържане на ищеца за няколко дни и определянето на мерки за неотклонение – парична гаранция в размер на 50 000 лв и забрана да напуска пределите на страната); продължителността на наказателното производство – 3 години и 8 месеца; повдигнатите три обвинения, едното от които (престъплението по чл.339, ал.1 НК) – за тежко престъпление по смисъла на чл.93, ал.7 НК; степента и интензитета на настъпилите вреди, свързани както с възрастта на ищеца (•• години към момента на задържането му и на привличането му като обвиняем по ДП, •• години към момента на приключване на наказателното производство), така и със социалното и общественото му положение – известен предприемач, политик и обществена личност, която до момента не е имала досег с наказателна репресия. Съдът съобразява и изключително широкото медийно отразяване на случая, свързано основно с повдигнатото на ищеца обвинение в извършването на престъпление по чл.294, ал.1 НК. Съдебната практика (Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1568/2011 г., IV г.о., ГК; Решение № 53 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 2382/2023 г., IV г.о., ГК и др. ) приема, че по исковете за обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди от незаконното обвинение, които винаги се търпят от лице, незаконно обвинено в извършване на престъпление, като за обичайни и типични неимуществени вреди съдът приема преживените стрес и притеснения от повдигнатото обвинение, страх от несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложните мерки за неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство и за справедливост и др. В случая, наличието на претърпени обичайни, типични неимуществени вреди от ищеца е доказано и от изслушаните свидетелски показания, и от приетото заключение по съдебно-психологичната експертиза, които установяват, че в момента на задържането си в Т., Б. е преживял интензивен шок, силни неудобства в момента на задържането му и на предстоя му както в полицията в И., така и при транспортирането му до България и по време на задържането му в сградата на ОД на МВР Бургас, като в случая, освен нормалния дискомфорт от задържането, ищецът е преживял и допълнителни неудобства поради и без това влошеното си здравословно състояние (св. Д.). Доказани са по делото последвалите негативни изменения в общото психологическо функциониране на ищеца, както и влошаването на здравословното му състояние от последващите процесуални действия, както и от широкия обществен отзвук на случващото се, които са предизвикали инсонмия, оттегленост в себе си, пристъпи на страх (панически атаки), със соматична изява (задушаване, сърцебиене, хипертония). Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Д., че след задържането му и привличането му като обвиняем по ДП № 98/2018 г., ищецът е изпаднал в емоционален срив, изпитва страх от наказателна репресия, нервност, раздразнителност, загуба на самочувствие, усеща изолация, като здравословното състояние рязко се е влошило. Съдът намира, че останалите твърдяни от ищеца неимуществени вреди: прогресиране на болестта Паркинсон до степен на необратимост и невъзвратимост, което според ищеца е резултат от невъзможността за лечението му в Турция; изключването му от общинската група на БСП и освобождаването му от поста зам.председател на Общински съвет Б.; политическата и социална изолация, в която ищецът се е озовал вследствие на повдигнатите му обвинения и изявленията на лидерът на политическата партия, в чиято група на общинските съветници ищецът е членувал; финансов колапс на търговските дружества на ищеца поради отказ от страна на търговските им партньори и на банките да работят с тях, представляват специфични вреди, доказването на които, както и доказването на наличието на причинна връзка между тези вреди и действията на Прокуратурата, е в тежест на ищеца, в какъвто смисъл са дадените от първоинстанционния съд на ищеца указания при разпределяне на доказателствената тежест. Според настоящия състав, в случая ищецът е ангажирал доказателства за влошаване на здравословното си състояние след лятото на 2018 г., както и за провеждани прегледи и изследвания в този период (амбулаторни листи № 1146 от 04.07.2019 г. и № 1147 от 18.07.2019 г.; Епикриза от.13.03.2020 г., издадена от УМБАЛ Бургас АД, Отделение по нервни болести; Болничен лист от 10.12.2020 г. от УМБАЛ Дева Мария АД и др.), от които се установява, че от болестта Паркинсон ищецът е имал изразена мускулна рагидност в горни и долни крайници, забавена акинетична походка; след прекаран Ковид-19 през м.ноември 2020 г. с едностранна пневмония, са регистрирани повишение на кръвната захар на ищеца и анемия, лесна уморяемост, отпадналост, задух при физически усилия, нарушен сън (Епикриза от 22.12.2020 г. от Болница Токуда); през февруари 2021 г. са констатирани данни за двустранни коксартрозни промени, увеличени размери на простатата; през м.януари-февруари 2021 г. ищецът е диагностициран с остър перикардит, периферна левостранна белодробна тромбоемболия, АХ 2 ст.; през м.юни 2021 г. ищецът е опериран с цел декомпресия на спиналния канал на ниво Л4-Л5 (Епикриза от 29.06.2021 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД). Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и образуваното против него наказателно производство. Заболяването Паркинсон е било установено при ищеца 6 години преди началото на наказателното производство и по делото няма доказателства доколко евентуалното му прогресиране, се дължи на обичайния ход на заболяването, и доколко – на психическото състояние на ищеца вследствие на провежданата против него в този период наказателна репресия; както и дали евентуалното лечение и терапия в болница в Турция би забавило хода на това заболяване, съотв.дали в България липсват предлаганите на ищеца в Турция лечение и терапия. Останалите констатирани в този период заболявания на ищеца (прекаран Ковид-19 през м.ноември 2020 г. и последиците от него; двустранни коксартрозни промени, увеличени размери на простатата; остър перикардит, периферна левостранна белодробна тромбоемболия; дегенеративни трансформации на гръбнака), според съда, още по-малко биха могли да бъдат свързани с наказателното производство против ищеца. Ето защо съдът намира, че за тези специфични неимуществени вреди, ищецът не е ангажирал доказателства да са в причинна връзка с поведението на ответника. Изключването на ищеца от групата на общинските съветници на БСП и освобождаването на ищеца от поста зам.председател на Общински съвет Бургас, е ноторно известен факт, широко разгласен в медийното пространство. Според изявленията на отделни общински съветници от групата на БСП обаче, това решение е взето не само поради повдигнатите на ищеца обвинения, но и поради това, че е „неморално да има връзки с М. О.“, т.е.решението за изключване на ищеца от групата на общинските съветници и освобождаването му от посочения пост, не се дължи само на действията на Прокуратурата, но и на негативното отношение на тази политическа партия, в частност - на общинските съветници от нея, към наличието на отношения на член на групата им с посоченото лице. По отношение на твърденията на ищеца за настъпил финансов колапс на търговските му дружества поради отказ от страна на търговските им партньори и на банките да работят с тях, следва да се посочи, че по делото не са представени никакви доказателства за такива финансови затруднения, нито за отказ на търговски партньори и на банкови институции да работят с търговските дружества на ищеца, нито са представени доказателства за наличие на причинна връзка между такива откази и действията на Прокуратурата. С оглед изложеното, съдът намира, че обезщетението на ищеца за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнатото му обвинение и проведеното наказателно преследване в продължение на 3 години и 8 месеца, завършило с оправдателна присъда по повдигнатите три обвинения, следва да бъде определено в рамките на присъдените в аналогични случаи от съдилищата обезщетения (в частност - при широко медийно разгласяване на случая и при обществено разпознаваема личност). Съдът отчита при определяне на размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, че в наказателното производство са взети мерки за неотклонение - "парична гаранция" във висок размер, както и „Забрана за напускане на страната“, което е ограничило ищеца при пътуванията му, вкл.във връзка с провеждането му в чужбина лечение, представляващо ограничаване на правото му на придвижване. Тъй като ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ, и с оглед разясненията, дадени по т.1 от ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2022 г., ОСГК, следва да се отчете продължителността на наказателното производство, но не следва да се посочва каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В случая съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство е продължило общо 3 години и 8 месеца в досъдебна и съдебна фази, който период е в рамките на разумната продължителност предвид повдигнатите три обвинения. Настоящият състав приема, както се посочи по-горе, че в голямата си част установените вреди на ищеца са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение; че няма данни за нанесени именно от обвинението трайни увреждания на физическото и психическото му здраве, на личния му живот, на обичайния му ритъм и стил на работа след приключване на наказателното производство, както и на финансовото му състояние и на доходите му. Съдът отчита широкото медийно разгласяване на повдигнатите обвинения, при което те са станали достояние не само на роднини и приятели на семейството, но и на широката общественост, на бизнес партньорите на ищеца и на политическите му партньори, което е причинило уронване на престижа и доброто име в обществото на ищеца, но съдът намира, че този широк медиен и обществен интерес до голяма степен е бил предизвикан от свързването на името на ищеца с това на Д. Ж., а обстоятелството, че те са пътували заедно в чужбина (от Г. до Т.), били са в един хотел и в една компания в И., е установен по делото факт. Това обстоятелство, както и отражението му върху политическата кариера на ищеца, мотивира съда да не определя обезщетение над средния определян от съдилищата размер. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че при определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е съобразил, че ПРБ не е изпълнила задължението си по чл.11 ЗОДОВ чрез средствата за масова информация да оповести постановената на две инстанции оправдателна присъда на ищеца. Съгласно чл.11, ал.1 ЗОДОВ, когато досъдебното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това, т.е.в случая, при наличието на приключило наказателно производство против ищеща с постановени оправдателни присъди, задължението за огласяване на постановена оправдателна присъда е на органа, който я е постановил, т.е.в случая - на съда, а не на Прокуратурата. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът съобрази и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения за процесния период, както и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението от 30 000 лв за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тази стойност е съобразена с неблагоприятното отразяване на проведеното срещу ищеца наказателно производство върху емоционалната сфера на ищеца, накърнените му обществена, политическа и професионална репутация, с преживените от него стрес и безпокойство, като е съобразена и с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., с икономическите условия в страната към датата на окончателното приключване на наказателното производство и със съдебната практика. На последно място съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ответник Прокуратурата на РБългария, за намаляване на присъденото обезщетение на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ поради това, че с поведението ищецът виновно бил допринесъл за настъпване на претендираните вредоносни последици, допускайки нарушения на специалната нормативна уредба, касаеща правилата за съхранение на оръжия и боеприпаси. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК (Решение № 60245 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 996/2021 г., III г. о., ГК ), действия или бездействия на лицата разследвани във връзка с обвинение могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, морално укорими според утвърдени в обществото разбирания, да са административно нарушение или деликт, което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на РБългария носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия. Когато при подлежащо единствено на друга правна санкция, или неподлежащо на правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение, това не води до прилагане на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв до присъдения размер от 70 000 лв, ведно със законна лихва, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане, като вместо това се постанови отхвърляне на иска над сумата от 30 000 лв до присъдения размер от 70 000 лв, ведно със законна лихва, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата, отхвърлителната част, решението на БОС следва да бъде потвърдено. При така постановения резултат, съобразно уважената част от предявения иск, на ищеца се дължат съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 25 лв (от общо направени съдебни разноски от 829 лв); на адв. В. се дължи адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 3 050 лв за първоинстанционното производство, а на адв.Н. се дължи адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 6 100 лв за въззивнното производство. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която на ищеца са присъдени съдебни разноски над сумата от 25 лв до присъдения размер от 58 лв, а на адв.В. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. над сумата от 3 050 лв до присъдения размер от 6 250 лв. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд