Решение № 3201 от 6.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 715/2024 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК. Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение №1414 от 29.04.2024 г. по КАНД № 254/2024 г. по описа на АС-Русе е отменено решение №47 от 25.01.2023 г. по АНД № 1776/2023 г. по описа на Районен съд-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Русе. В РС-Русе делото е образувано като АНД № 878/2024 г. по описа на съда. Настоящото производство е образувано по касационна жалба от Т. Ц. Е. от гр.Русе, подадена чрез пълномощник - адв. М. Б. от АК - Русе, срещу Решение № 379/23.07.2024 г., постановено по а.н.д. № 878/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 601156-[рег. номер]/23.09.2021 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на Т. Ц. Е. са наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за извършени нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ (Закона за ограничаване на плащанията в брой), както следва: по т.4 в размер [рег. номер]., по т. 5 - 2500 лв. и по т. 6 – 2500 лв. В жалбата са посочени касационни основания за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /неправилно касаторът се позовава на чл.209, ал.3 от АПК, тъй като съгласно чл.63в от ЗАНН - решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК и следователно за касационните основания, обосновани в жалбата, е приложима разпоредбата на чл.348, ал.1 от НК/. Излагат се твърдения, че са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, че не е спазен едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН и 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Твърди се, че наложените наказания са в пряко противоречие с основните правни цели, въведени с нормата на чл. 12 ЗАНН. На следващо място се предявяват доводи, че липсват доказателства АУАН да е бил връчен на наказаното лице по законоустановения ред. Поддържа и твърдения, че паричните средства по трите фактури не попадат в материалния обхват на ЗОПБ и че наказаното лице не е субект, чиято административнонаказателна отговорност следва да се ангажира, а такъв е неперсонифицираното дружество „Бяла Теа“ ДЗЗД. Представено е и писмено становище /л.15 от делото/, в което се поддържат изложените доводи. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление в цялост. Претендира се и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, представляван от процесуален представител главен юрисконсулт Е. Т., в депозирано писмено възражение /л.17-л.19 от делото/ и в съдебно заседание, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 29.04.2021 г. в офис на ТД НАП Варна, гр. Русе, [улица]при извършена документална проверка за установяване на факти и обстоятелства на „БЯЛА ТЕА 2019“ ДЗЗД, ЕИК: 177419130, резултатите от която били обективирани в Протокол за приключена проверка № П-03001821018935-073-001/29.04.2021 г., било установено, че Т. Ц. Е., [ЕГН] в качеството си на управител на „БЯЛА ТЕА 2019“ ДЗЗД, ЕИК: 177419130 е допуснала „БЯЛА ТЕА 2019“ ДЗЗД, ЕИК 177419130 в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой да извърши плащания в брой към „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД на суми от 10 000 лв., по фактура № 0000000727/ 19.06.2020г., фактура № 0000000730/ 23.06.2020г., фактура № 0000000731/ 25.06.2020г, фактура № 0000000751/03.07.2020г., фактура № 0000000752/06.07.2020г. и фактура № 0000000754/13.08.2020г. При извършена проверка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ по отношение на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани" ООД, ЕИК 200005355, било установено един брой фискално устройство с осъществена дистанционна връзка с НАП с рег. № 4030566, с № на ФУ [рег. номер] и № на ФП 44308367, с който се регистрират и отчитат продажбите, извършени от „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД за периода от 01.06.2020 до 31.08.2020г. били установени шест броя плащания в брой всяко на стойност 10 000 лв., с номер на фискален бон, както следва: № 67 - 23.6.2020 - 14: 36 - 10 000.00; № 78-3.7.2020- 15: 29 - 10 000.00; № 80 - 6.7.2020 - 10: 52- 10 000.00; № 88 -13.8.2020 - 11: 19 -10 000.00; № 93 - 14.8.2020 -10: 20 -10 000.00 и № 100 - 20.8.2020 -13: 25- 10 000.00. За извършеното деяние бил съставен АУАН № [рег. номер] от 16.07.2021 г., сочещ на осъществени шест административни нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. С резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № 601129-F62006/23.09.2021 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, вр. чл. 52, ал. 4 ЗАНН било прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН № [рег. номер]/16.07.2021г. по описа на ТД на НАП Варна, във връзка с описаните в АУАН нарушения по т. 1, т. 2 и т. 3, съответно от 19.06.2020 г., 23.06.2020 г. и 25.06.2020 г. Така за извършените останали три плащания в брой на посочената стойност към „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, за извършени СМР на обект – Инженеринг и преустройство на сграда на бивша детска градина „Латекс“ в гр. Бяла, на 13.08.2020 г., 14.08.2020 г. и 20.08.2020 г., въз основа на съставения АУАН, било издадено и оспореното НП, с което на Т. Ц. Е. са наложени административни наказания глоба на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ (Закона за ограничаване на плащанията в брой) по т.4 т.5 и т.6 от НП, всяка в размер на по 2 500 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Посочено е, че нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3, доколкото плащанията са извършени преди повече от година, административнонаказателното производство, в тази му част следва да бъде прекратено, с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. При тези фактически констатации, РС - Русе е приел от правна страна, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Приел е, че всяко едно нарушение, посочено в т. 4, т. 5 и т. 6 от НП е безспорно установено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изложил е мотиви както за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, така и относно правилната индивидуализация на наложените административни наказания. Приел е също така, че в хода на производството пред АНО не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното постановление. Решението на РС - Русе е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Наведените касационни оплаквания, идентични на наведените във въззивната жалба, са неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, че не са спазени сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН са предвидени два срока за съставяне на АУАН - в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен от извършване на нарушението. Нарушителят се счита открит, когато административнонаказващият орган, компетентен да издаде АУАН, разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и личността на нарушителя. РС - Русе правилно е съобразил, че откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, като е приел, че в конкретния случай всички факти, във връзка с извършените нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, са установени именно в хода на извършената на 29.04.2021г. проверка, обективирана в Протокол № П-03001821018935-073-001/29.04.2021г., в хода на която са били присъединени Протокол № 1485136/26.04.2021г., касаещ доказателства от извършена оперативна проверка на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД и Протокол № П- 03001821018935-ППД-001/27.04.2021г. на „Бяла Теа 2019“ ДЗЗД. Правилно въззивната инстанция е приела, че фактите съдържащи се в тези доказателства са от съществено значение във връзка с елементи от фактическата страна на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, доколкото съдържат именно доказателства, касаещи извършените плащания и начина на тяхното извършване, поради и което именно това е датата, на която компетентния орган е разполагал с всички данни, въз основа на които да установи нарушението и нарушителя, респективно от тази дата започва да тече срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а не от 22.12.2020 г. когато е била извършена проверка № 0430297 на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмнапи“ във връзка с извършени плащания на 10 000 лева към „ТЕМС" ООД, с който протокол касационна жалбоподателка е била задължена да представи процесните фактури и не може да се направи извод, че към него момент на наказващия орган са били известни всички елементи от фактическия състав на административните нарушения, във връзка с които е издадено процесното наказателно постановление. АУАН е съставен на 16.07.2021 г., поради и което е спазен срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 23.09.2021 г., т. е. в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е от категорията на инструктивните, поради и което издаването на наказателното постановление след изтичането на същия не съставлява съществено процесуално нарушение. Цитираното в касационната жалба приложение към наказателно постановление от 21.04.2022 г., е издадено във връзка с промените в ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г. и касае приложението на разпоредбата на чл. 79б ЗАНН, но въз основа на същото, не може да се приеме наведеното от касационната жалбоподателка твърдение, че тогава е издадено наказателното постановление, доколкото в приложението изрично е посочено, че се издава към наказателно постановление № 60115 6-[рег. номер]/23.09.2021 г. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, касаещи допуснато съществено нарушение, при връчването на АУАН. Същият бил изпратен за връчване на наказаното лице, като видно от Протокол № 1579606/16.07.2021 г. (л. 64 от а.н.д. № 1776/2023 по описа на РС-Русе), Т. Е. е отказала да получи екземпляр от АУАН, като отказът й бил удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Касационната инстанция не споделя съображенията наведени от касатора, че неправилно е определено кой е субект на административнонаказателна отговорност. Видно от Удостоверение изх. № 20240531173449 на Агенция по вписванията (л. 12 от а.н.д. 878/2024), Удостоверение изх. № 20240531173006 (л. 13 от а.н.д. 878/2024) и Договор за консорциум (л.14 - л.17 от а.н.д. 878/2024), именно жалбоподателката Т. Ц. Е. е вписана като управляващ и представляващ ДЗЗД „БЯЛА ТЕА 2019“ и именно на нея са делегирани да извършва всички правни и фактически действия от името на Консорциума и сключва всички необходими договори за осъществяване на нормалната работа на Консорциума („Бяла Теа 2019“). Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. В настоящия случай отговорността на касационната жалбоподателка е ангажирана за допустителство, в съответствие с разпоредбата на чл. 10 ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 5 ЗОПБ предвижда наказание и за допустителите. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Самата разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ предвижда налагане на административно наказание, за нарушение на чл. 3, както на извършителя, който е платецът, така и на допустителя, който чрез своето поведение е допуснал осъществяването на състава на нарушението. В настоящия случай именно касационната жалбоподателка, в качеството си на управител и представляващ дружеството платец - „Бяла Теа 2019“ ДЗЗД е допуснала осъществяването на състава на нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ от страна на последното и отговорността ѝ е ангажирана именно, в качеството ѝ на управител на дружеството, който е допуснал да бъде извършено нарушението. Неоснователни са твърденията на касатора, че в случая не се касае за плащане, по смисъла на ЗОПБ. Правилно инстанцията по същество е приела, че сумите са платени на основание издадени фактури за извършени СМР, поради и което в процесния случай се касае именно за плащане. Този извод се извежда и по аргумент от противното на чл. 2, т. 1 ЗОПБ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗОПБ Законът не се прилага при: 1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки, но настоящия случай не попада в тази хипотеза, тъй като се касае за превод от страна на едно дружество към друго, макар и същото да е съдружник в учреденото дружество по ЗЗД. Чрез извършеното плащане в брой е нарушена именно целта на ЗОПБ, както се посочва и в касационната жалба, а именно да бъдат проследени паричните потоци с цел отчетност, включително и за нуждите на приходната администрация. Решението на РС-Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото касационното производство, което се претендира в минимален размер. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът