Решение № 35 от 14.1.2025 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 450/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр.Хасково е останало недоволно от Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23- 128/10.10.2023 г. на Началник на Регионален отдел „Южна Централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което за нарушение на чл.44, т.4 вр. чл.43, ал.1 Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал.2 вр. ал.1 от Закона за измерванията е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева. Счита НП за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство. Извършването на нарушението не било установено по безсъмнен начин. Било посочено, че проверката била извършена около 10.40 ч. в с.Добрич при битов абонат Т.К., а съгласно друг АУАН Д 2239 ХС, на същата дата по същото време около 10, 40 ч. в с.Добрич, на друг адрес същите инспектори, посочили че са извършили друга проверка при абонат Т.Т.. Не било възможно двамата инспектори да бъдат едновременно на различни места – значително отдалечени. Намира, че това е съществена нередовност в акта по смисъла на чл.53 ЗАНН. Нарушението не било установено по несъмнен начин, контролните органи не коментирали обстоятелството дали процесния водомер е от вид, към който изобщо са приложими изискванията на НСИКПМК за първоначална и последваща проверка, съгласно чл.242 от същата Наредба – работи изцяло на механични принципи, липсвали доказателства за действително извършване на измерване свързано с търговско плащане, както и това, че се съдържала противоречива констатация относно техническите данни на водомера, като за същия било отбелязано, че е от температурен клас Т30, Т50, не били отразено времето на извършване на проверката, вида на процесния водомер, показанията му, метрологичните маркировки върху него и другите съществени обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение. Моли, след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление като незаконосъобразно. ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – НАЧАЛНИК на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ „ЮЖНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ“ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР“ към ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР(ДАМТН) – не изпраща представител. С писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото НП. Излага подробни аргументи и претендира разноски. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВO, ТО-Димитровград не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: На 22.06.2023 г. в с.Добрич, общ.Димитровград, актосъставителят О. Р. и свид. Н. В. – служители на РО МН Южна централна България на ГД МН, извършили планова надзорна проверка. Съгласно уведомление изх. № 82-00-580/30.03.2023 г. до „В и К“ ЕООД, дружеството е било уведомено, че проверката ще се извърши два етапа – проверка на документи и информация в база данни на дружеството и проверка на местата на употреба на средства за измерване, както и изпълнение на дадени предишни предписания. Посочени са водомерите, подлежащи на задължителен метрологичен контрол и е изискана актуална информация за брой водомери – по 7 точки, както и определяне на лице, което да присъства при проверката. Тази информация е предоставена с писмо изх. № 1063/28.04.23 г. и са посочени упълномощени лица, които да присъстват – ИДЗ и ОИУ от съответния район. Така на посочената дата в присъствието на служител на „ВиК“ – инкасатор, около 10.40 ч., на •••••••••••••••••, в обект – водопроводно отклонение на битов абонат – Т.К. К., парт. № 4034/4, е констатирано използването на водомер за студена битово-питейна вода тип „JS4-02, с ид. № 56135225, произведен от „PoWoGaz", с постоянен разход Qз=4, 0 куб.м/ч., температурен клас „Т30, Т50“, , сертификат за изследване на типа SK 09-MI001-SMU007, с маркировка за оценено съответствие със сьществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) (Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018) „СЕ" и допълнителна метрологична маркировка „М“, поставена през 2015 година, както и идентификационния номер на нотифициращия орган 1781. Водомерът с допълнителна метрологична маркировка „М“ от 2015 г. за оценено съответствие по ЗИТИП е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2020 г. Описаният водомер се използвал от дружеството без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. За констатираното при проверката, на 04.08.2023 г., e съставен АУАН № 2266ХС на дружеството жалбоподател, в който е отразено констатираното при проверката, че за измервания, свързани с търговски плащания по чл.5 от ЗИ – при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода, дружеството е използвало посочения водомер без знак за проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, като дружеството в качеството на ползвател на описаното средство за измерване, е извършило нарушение на чл.44, т.4 във вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията. В АУАН е посочено също, че съгласно чл.843, ал.5 НСИКПМК обн. ДВ, бр.98/07.112003 г., посл. Изм. ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., първата последваща периодична проверка на СИ с оценено съответствие със съществените изисквания по реда на ЗТИП се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка „М“. Периодичността на последващата проверка, съгл. чл.43, ал.4 ЗИ, се определя със Заповед на Председателя на ДАМНТ – Заповед № А-616 от 11.09.2018 г., според която водомер с оценено съответствие с постоянен разход Q3 ≤ 25 m3/h, подлежи на проверка на 5 години. Водомерът с допълнителна метрологична маркировка „М“ от 2015 г. за оценено съответствие по ЗТИП е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2020 г. На базата на АУАН е било издадено и атакуваното НП № МН-ЮЦБ-23-128 от 10.10.2023 г., с което за нарушение на чл.44, т.4 във връзка с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията и на основание чл. 85, ал.2 вр. ал.1 от Закона за измерванията на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева. Постановлението е връчено на 13.10.2023 г. – съгласно представено известие за доставяне. Представени са Протокол за задължителни предписания № 02-ОР/04.08.2023 г., покана за съставяне на АУАН, пълномощно, заповед за определяне на длъжностни лица, които да извършват надзорни проверки, както и такава за началниците на отдели на ГД МН за издаване на наказателни постановления. Допълнително са представени писмо на „ВиК“ ЕООД за изпълнение на задължителни предписания и извършена замяна на водомери, ведно със съответните КП за монтаж/демонтаж на водомер, вкл. и КП бл. № 1041698 от 16.08.2023 г. за потребителя Т.К. с посочени номера и показания на демонтиран/монтиран водомер. Свид. Р. и В. в о.с.з. потвърждават констатациите по АУАН. Първият посочва, че е била извършена планова проверка на „ВиК“ Хасково. Проверката била извършена в с.Добрич в присъствието на свид.В. и М.А. - инкасатор. На адреса установили абоната. От данните на инкасатора установили абоната. Установило се, че дружеството използва описания водомер без знак от последваща проверка на СИ. Обектите се избирали на случаен принцип, правили справка със инкасатора дали на този адрес се използва водомер и плаща ли се редовно водата. Влезли в двора и викали абоната. На място бил съставян фиш с данните от водомера и с часа. Този фиш бил вътрешен документ. Този ден извършили проверката около 10, 40ч., приключили ча 4 минути и отишли на друг адрес. Следващият акт на този съставител бил в 11, 40 ч. За акта на който е бил свидетел си спомня, защото пишели около 10, 40 ч., защото било в 10, 43 ч. на другия адрес същия екип били извършили проверката, след приключване на този адрес. Проверките не били извършени заедно, за това се посочвало около 10, 40 ч. В БИМ нямало постъпило искане за удължаване от ВиК дружеството и нямали издадено удостоверение, че подлежат на 50 % удължаване на проверката. Това била извадкова проверка и се подавала до БИМ, но в сайта нямало издадено разрешение за удължаване на проверката. Това било проверено преди издаване на акта.В писмото на ВиК нямало посочено, че са искали извадкова проверка от БИМ. Свид. В. посочва че водомерът бил пломбиран с пломба на ВиК дружеството.. На място се пишел фиш от актосъставителя. Ако имало движение по водомера, се пристъпвало към проверка. Била направена проверка за удължаване на срока на валидност на водомера, след приключване на цялостната проверка на ВиК и на сайта на БИМ не фигурирало заявление постъпило от дружеството за удължаване на срока за така наречената извадка. Невъзможно било по същото време да се извърши проверка на друго място. На проверката на ••••••••••••••••• участвал, където бил актосъставител. Различно било времето за всяка проверка. Може да приключи в рамките на 4-5 минути, но ако трябва да се влиза в шахта може да отнеме и 15-20 минути. На ••••••••••••••••• е извършена проверка около 10, 44 часа, но пишели около 10, 40 ч., а на ••••••••••••••••• – проверката е била извършена около 10, 36 ч. и пишели около 10, 40 ч. Сслужителят на ВиК правил справка в карнета и ако имало начислена вода, тогава се пристъпвало към проверка. Имало представители на абоната. Нямали случай със служебно начислена стойност. След проверката отговорникът лично във ВиК е направил справка за всеки един водомер, за да види дали има плащане за предходен месец и за тези водомери имало такова плащане, на база редовен отчет. Свид. М. Т. е свидетел само при съставяне на АУАН, който бил подписан без възражения от упълномощеното лице. Жалбопотаделят представи справка за предишни отчети на партидата в периода от м.01.2023 г. до м.06.2023 г., в която е отразено служебно начисляване за 3 месеца, като за следващите месеци няма начисления. Представени са и трите броя фактури за служебно начислени количества вода. Съдът не констатира противоречие в доказателствения материал. Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок – на 27.10.2023 г., поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява не основателна. Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Наказателно постановление № МН- ЮБЦ-23-128/10.10.2023 г. на началник на РО „ЮЦБ“ на ГД „МН“ към ДАМТН в качеството на административнонаказващ орган (АНО), с което на дружеството жалбоподател на осн. чл.85, ал.2 вр. ал.1 от закона за измерванията е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбите на 44, т.4 вр. чл. 43, ал.1 ЗИ. Съгласно посочената разпоредба на чл.44, т.4 от Закона за измерванията, лицата които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 ЗИ. Разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗИ е относима към поставянето на знак за одобрен тип върху всяко средство за измерване, произведено в съответствие с одобрения тип, от производителите или вносителите, а тази на чл.39, ал.1 ЗИ е относима към първоначалната проверка на средствата за измерване от одобрен тип и на средствата за измерване, които не подлежат на одобряване на типа – се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗИ последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, която се извършва периодично, като периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в „ДВ“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Чл. 5 ЗИ посочва, че за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол. Безспорно се установи в настоящото производство, че при извършената проверка на посочената дата, контролните органи са открили в с.Добрич, общ.Димитровград, на •••••••••••••••••, в обект – водопроводно отклонение на битов абонат – Т.К. К., парт. № 4034/4, е констатирано използването на водомер за студена битово-питейна вода тип „JS4-02, с ид. № 56135225, произведен от „PoWoGaz", с постоянен разход Qз=4, 0 куб.м/ч., температурен клас „Т30, Т50“, , сертификат за изследване на типа SK 09-MI001-SMU007, с маркировка за оценено съответствие със сьществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) (Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018) „СЕ" и допълнителна метрологична маркировка „М“, поставена през 2015 година, както и идентификационния номер на нотифициращия орган 1781. Водомерът с допълнителна метрологична маркировка „М“ от 2015 г. за оценено съответствие по ЗИТИП е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2020 г. Установено е липсата на метрологичен знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба. От събрани доказателства по делото е установено, че дружеството жалбоподател е използвало водомер, който е бил без знаци за последваща проверка. Разпоредбата на чл.843, ал.5 от Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК) обн. ДВ бр.98 от 7.11.2023 г. първата последваща периодична проверка на средства за измерване с оценено съответствие със съществените изисквания по реда на закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка. Последващата проверка като периодичност, съгласно чл.43, ал.4 ЗИ, се определя със заповед на председателя на ДАМТН - Заповед № А-616 от 11.09.2018 г., според която проверката на водомер с оценено съответствие с постоянен разход Qз ≤ 25 куб.м/ч., позиция първа, подлежи на проверка на 5 години. При наличната допълнителна метрологична маркировка „М“ от 2015 г. за оценено съответствие по ЗИТИП е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2020 г. Това означава, че процесния водомер не е преминал последваща проверка, като това обстоятелство да се удостовери посредством знака, предвиден в чл.846, т.5 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен надзор, приета с ПМС № 239 от 24.10.2033 г.. Средството за измерване, обект на проверка от страна на контролния орган, не е било снабдено с такъв знак, удостоверяващ осъществяването на последваща периодична проверка към датата на установяване на нарушението, което означава, че същото е било използвано в нарушение на изискванията на чл.44, т.4 вр. чл.43, ал.1 ЗИ, респ. обуславя съставомерността на санкционираното неизпълнение на задължение. По изложените от жалбоподателя доводи следва да се отбележи следното: Съдът не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, а НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Направено е достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при което то е извършено. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че посочените актосъставител и свидетел на същата дата и по същото време били извършили и друга проверка при друг битов абонат, което било невъзможно, безусловно бил необходим интервал между проверките. От показанията на същите обаче се установи, че при съставяне на АУАН проверяващите служители закръглят часа, поради което се получава такова застъпване. Безспорно е установено наличието на задължение на ВиК оператора за последваща проверка на посочения водомер. Действително е налице възможност за удължаване на срока на последващата проверка от 5 на 7, 5 години, но не се представят каквито и да са доказателства, че е налице заявление от жалбоподателя за подаване на заявление пред БИМ за определен брой водомери, като след съответна преценка и проверка да се издаде съответното удостоверение и да се извърши публикация на сайта на БИМ. В тази връзка са и показанията на свид. Р., който посочва, че няма постъпило искане за удължаване от ВиК дружеството и съответно издадено удостоверение, че подлежат на 50% удължаване на проверката. Това била извадкова проверка, като от ВиК дружеството следвало да подадат към БИМ, но в сайта нямало издадено разрешение за удължаване на срока на проверката. Това било проверено преди съставяне на АУАН, като също в писмото на „ВиК“ нямало посочено, че е искана извадкова проверка от БИМ. От дружеството била искана информация за брой водомери по райони, които използва дружеството, като в справката се посочвало колко водомера се използват, колко подлежали на метрологична проверка, колко не са представени и колко имат по план. Неоснователен е и довода, че не бил коментиран въпрос от съществено значение за установяване на нарушението – дали процесния водомер е от вид, към който изобщо са приложими изискванията на наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК). Безспорно са приложими тези изисквания и това е отразено в АУАН, а й самият жалбоподател сам се позовава на тези разпоредби – както се посочи по-горе във връзка с евентуалното удължаване на срока от БИМ. Не е налице и противоречива констатация относно посочването на вида на водомера за студена вода с посочване на посочване на неговия температурен клас който фигурирал на водомера Т30, Т50 – доколкото в приложението към Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване (НСИОССИ) по отношение на температурния обхват на водата е посочено, че обхватът на температурата на водата, стойностите следва да отговарят на следните условия: а) от 0, 1 °C до най-малко 30 °C, или б) от 30 °C до най-малко 90 °C. Водомерът може да бъде проектиран да работи извън границите на двата обхвата. Неоснователен е доводът за липсата на доказателства за действително извършване на измерване свързано с търговско плащане (по смисъла на чл.5 от ЗИ). В тази връзка са категоричните и еднопосочни показания на свидетелите, че обектите се избират на случаен принцип, като след справка със служителя на ВиК дали на съответния адрес се използва водомер и дали се плаща редовно водата при потвърждение влизали в двора и бил повикван съответния абонат. Проверявали съответния водомер, номер тип, модел и сверявали със служителите на дружеството. Т.е. проверката е извършвана съвместно с представител на дружеството, след справка с него и получаване на уверение, че проверявания водомер се използва за търговско измерване и отчитане, едва тогава е била извършвана проверката. Няма данни за това да е изразено несъгласие/възражение относно извършването на проверка на конкретен водомер, респективно същият да не е бил пломбиран, със скъсана предпазна пломба, подменен самоволно от абоната и т.н. Наличието или не на документи за служебно начисляване на изразходвано количество вода не води на еднопосочен извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. Наличието на служебно начислени показания в определен период също може да се дължи на ред причини вкл. и отсъствие на абоната при регулярното отчитане, но след това служебното количество следва да се съобрази при последващо отчитане с показанията на средството за измерване, които да се отразят и коригират при нужда. Следва да се държи и сметка за това, че напълно възможно да са начислявани/отчитани количества вода, които да не са били своевременно заплащани от съответния потребител, от което също не би могло да се направи извод, че измерването не е свързано с търговско плащане. Предвид гореизложеното се налага извод за това, че законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, като извършеното нарушение на чл.44, т.4 във вр. чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал.2 във вр. ал.1 от Закона за измерванията е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева. Имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер. В полза на ДАМТН- ГД „МН“ следва да се присъдят разноски в размер на 80, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, съдът