Решение № 290 от 24.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 330/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по две жалби на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв.Цв.Д. от АК- гр.Варна, срещу решение №340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022 година на ОС- Варна, както следва: с първата въззивна жалба вх.№23648/25.09.2024г., уточнена с молба вх. №15060/28.05.2025г., допълнена с въззивна жалба вх.№24068/30.09.2024г., ответното дружество обжалва решението на ВОС в частта, в която „Агро Плант Инвест“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Некст Лоджистикс ЕООД сумата от 24 269.76 евро с ДДС с левова равностойност 47 467, 53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на 22.07.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 611.17 лева, представляваща мораторна лихва, формирани както следва: - по фактура № 1000059684/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 125.40 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № ••••••••••/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 119.07 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 117.86 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 126.21 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 64.54 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 58.09 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г., на основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че в тази част постановеното от ВОС решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените от ищеца две фактури с №67839/14.06.22г. по предоставен международен превоз на товари от България до Испания, с падеж на 21.06.22г. както и фактура №68516/22.06.2022г., със същото основание, и падеж на 24.06.22г. Твърди се, че тези фактури не са били предоставени на ответното дружество, не са осченоводени при него. Оспорва се верността на отразените във фактурите като предоставени на товародателя услуги. Оспорва се издаването им във връзка с договора за превоз на товари от 17.03.22г. като се твърди, че към тези дати /дата на издаване на фактурите/ страните не са били обвързани от договора за транспортни услуги и такива не са извършвани между тях, конкретно след прекратяването на договора на 04.05.22г. Освен това, въззивникът твърди, че към посочената дата на прекратяване на договора, ищецът изпратил писмо с искане за плащане по 4 бр. фактури, сред които не фигурират процесните две. Издадените от трето лице фактури от ПИМК ООД се твърди, че са неотносими към спора. Твърди се, че тези възражения на ответника изобщо не са били отразени в мотивите на първоинстанционното решение. Поради изложеното се претендира отмяната на решението в коментираната част и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане сторените разноски за две инстанции, вкл. тези в обезпечителното производство. В срока по чл.263 ГПК насрещната страна НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС ЕООД, чрез адв.Хр.М. от АК-Пловдив, депозира отговор със становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че в обжалваната част /по отношение по изрично посочените в жалбата фактури/ решението на ВОС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените в производството разноски. Оспорват се твърденията в жалбата, че двете фактури не са били връчени на ответното дружество и по тях не се дължи плащане. Твърди се, че по делото са събрани доказателства именно за отричания от въззивника факт. Твърди се, че при двете страни е извършено ново осчетоводяване на фактурите /по отношение на двете процесни/ след предварителното им сторниране. Ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, а абсолютно условие за успешно провеждане на процедурата по възстановяване на кредита е осчетоводяването и плащането им. С втората въззивна жалба на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД оспорва същото решение №340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, но в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството срещу Некст Лоджистикс ЕООД за заплащане на сумата от 109 306.44 лева, без ДДС, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба поради неизпълнение на ответника по договор за превоз на товари от 17.03.22г., изразяващо се в задължение да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио. Твърди се, че обезщетението представлява разликата между договорената с ищеца и заплатената на трети лица, транспортна цена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 22.08.22г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се отмяната на решението в тази част и вместо това уважаване изцяло на осъдителния иск ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна чрез адв.М. от АК- Пловдив, за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок, който според страната изтича на 24.09.24г. /вторник/, а въззивната жалба е подадена на 30.09.2024г., поради което жалбата не следва да бъде разглеждана по същество. В евентуалност излага, че същата е неоснователна. Правилно съдът приел, че претърпяната загуба не се дължи на неизпълнение на договора от превозвача както, че не е могла да бъде предвидена към сключването на договора. Твърди се, че както правилно е приел съда, превозвачът се явява изправна страна по договора. В срока на предизвестието заявки не били предявявани от товародателя, а в деня на получаване на уведомлението на 04.04.22г. товародателят сключил договор с друг контрагент. Твърди се, че поради това последният не е имал намерението да възлага превоза на превозвача и последният се явява изправен, съответно искът е неоснователен. Съдът е приел, че е налице още едно основание за неоснователността на иска, а именно, че неустойка може да се търси евентуално единствено за количеството олио, което е извозено от другите превозвачи в срока на 30 -дневното предизвестие. Твърди се, че в самата жалба също се съдържат аргументи за неоснователността на иска. Страните са постигнали съгласие за писмено възлагане на транспорта, поради което свидетелските показания на св.А. не установяват направените устни заявки за транспорт. Страната посочва, че в жалбата си ответникът превратно излага и коментира фактите и обстоятелствата по спора като в голяма част тези факти и обстоятелства не са предмет на делото./исковата претенция/ Счита, че правилно съдът е взел предвид среднопазарните цени на превоза и не е съобразил тези, посочени в договорите на ответника с трети лица. Твърди се, че ответното дружество се е отказало от по -изгодни икономически условия по договора с ищеца, което може да се обясни единствено с това, че тези договорки обслужват изцяло настоящия спор – превоз при едни цени, а фактуриране на по-високи. Счита, че дори плащането на последните не е от значение, защото част от платеното може да бъде върнато на платеца. Въз основа на становището си страната претендира отхвърляне на жалбата. Предмет на производството е и частна въззивна жалба вх.№30410/28.11.2024г. срещу определение №1544/18.11.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, по реда на чл.248 ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№23644/25.09.24г. на Агро плант инвест ЕООД за изменение на решението в частта за разноските с отхвърляне искането на насрещната страна за присъждане на адв.възнаграждение. Твърди се, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, а евентуално нищожно. Претендира се отмяна на определението в тази част и вместо това изменение на решението по т.дело №676/22г. на ВОС в частта, в която са присъдени съдебно -деловодни разноски в размер на 10 405.16 лева за първа инстанция, съразмерно уважената част на иска и по компенсация, съотв. да бъде отхвърлено искането за разноски. В останалата част определението по чл.248 ГПК, постановено от ВОС, не е обжалвано и е влязло в законна сила. В срока за отговор е постъпило становище по частната жалба от адв.М.. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че ищецът е представил всички необходими писмени доказателства за договорената правна услуга по делото на страната на Некст лоджистикс ЕООД – фактури и пълномощни на адв.дружество ведно с данни за регистрация по ЗДДС. Правилно, въз основа на тези доказателства съдът е приел възникването на правоотношение по повод оказана на ищеца правна помощ. /независимо от липсата на отделен договор за предоставяне на такава/. Твърди се, че съдът правилно е изчислил и съответствието на присъденото възнаграждение с уважения размер на претенцията, съобразно въведеното от ответника възражение за прекомерност и минималните размери по Наредба №1/2004г. Претендира се отхвърляне на частната жалба като неоснователна. Във въззивното производство въззивникът поддържа жалбите си на изложените основания чрез адв.Д.. Насрещната страна, представлявана от адв.М., с писмена молба, оспорва жалбите и поддържа изложеното становище по същите. За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано въз основа искова молба на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, гр.Пловдив, срещу „Агро Плант Инвест“ЕООД, гр.Варна, с която са предявени кумулативно искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 47 467, 53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на 22.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 624.36 лева, представляваща мораторна лихва от падежа до 21.07.2022г., формирана както следва: по фактура № 1000059684/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 127, 68 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022г.; По фактура № ••••••••••/25.03.2022г. – 7793.90 лева -главница и 121, 24 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022г.; По фактура № 1000060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 120, 01 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; По фактура № 1000060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 128, 50 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; По фактура № 1000067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 66, 69 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; По фактура № 1000068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева -главница и 60, 24 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022г. Твърди се сключен между страните договор за превоз на товари от 17.03.2022г., въз основа на който ищецът е изпълнил по възлагане на ответника превоз на нерафинирано олио чрез наемане на трето лице- превозвач, за което са издадени процесните данъчни фактури, както и изготвени, подписани и подпечатани международни товарителници ЧМР. Твърди, че ответникът е приел доставените от ищеца услуги, но до момента не е заплатил за тях на уговорения падеж, посочен в съответната фактура. С отправено от ответника извънсъдебно волеизявление за прихващане последният е признал задълженията по първите четири фактури до размера. Доставките са извършвани по изрични заявки от товародателя от 23.03.2022г., 17.03.2022г., 15.03.2022г. и 16.03.2022г. Всички издадени фактури са изпратени на ответника – първите четири с куриер на 17.05.2022г., а останалите по имейл на 14.06.2022г. и 22.06.2022г. Ищецът е прекратил договора с 30-дневно предизвестие, достигнало до ответника на 04.04.2022г. Претендира се осъждане на ответника да заплати по шест бр. фактури, издадени в периода от 21.03.22г. до 22.06.2022г. общо сумата от 47 467.53 лева ведно с мораторни лихви, считано от падежите по всяка една /уточнени в исковата претенция/ в общ размер на 624.36 лева. В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор, допълнен с молба №2644/01.02.2023г., ответникът оспорва предявените искове. Признава сключения договор за превоз с ищеца, но твърди, че последният е неизправна страна по отношение задължението му да осигури средно по 8 броя цистерни седмично, за да е възможна доставка на цялото количество нерафинирано олио в посочения в договора срок от 45 дни. Твърди, че за да изпълни ответникът задължението си по т.II от договора за изпращане на писмена заявка по ел.поща, първо ищецът е следвало да посочи регистрационни номера на товарните автомобили и прикачените към тях цистерни, за да се изготвят необходимите превозни документи, вкл.CMR. Забавата от страна на превозвача да предостави тази информация е виновно неизпълнение на договора. Твърди се, че въпреки отправените от ответника покани, вместо да изпълни договорните си задължения, ищецът прекратил едностранно договора с изтичане на 30 дневно предизвестие, считано от 04.05.2022г. Твърди се, че ищецът е превозил само 97.38 тона, а по отношение на остатъка от 900.62 мт договорът е останал неизпълнен. Поради това ответникът трябвало да използва услугите на други превозвачи („Бинер експорт“ООД и „Кулспед“ООД) при понеизгодни условия – за 250 евро за тон от база „Марица олио“ и 265 евро за тон от база „Агро Плант Инвест“. Твърди се още, че неизпълнението поставило ответника в положение на неизправна страна по Договор за покупко- продажба с контрагент в Италия, като претърпените загуби възлизат на 700 долара за метричен тон недоставено в срок олио. Последните две фактури /от м.06.2022г./ се оспорват с твърдения, че са издадени след прекратяване на договора, не са представени на ответника, по тях не са извършвани транспортни услуги, не са във връзка с процесния договор, не са във връзка с направени заявки от 15.03.2022г. и 16.03.2022г. и не са посочени в изпратени от ищеца покани към датата на прекратяване на договора. Поддържа се, че приложената към исковата молба кореспонденция по ел.поща не е представена в надлежния електронен вид, фактурите не са били изпратени като прикачен файл, съдържащата се в приложенията информация е неясна и неточна. В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която не оспорва, че последните две фактури не са издадени във връзка със сключения рамков договор. Поддържа, че същите са издадени въз основа на предоставени услуги за превоз на товари от България до Испания, заявени от ответника по имейл на 15.03.2022г. и 16.03.2022г., преди сключването на рамковия договор за превоз и извън неговия предмет. Действително, след прекратяване на договора ищецът не е предоставял услуги на ответника. Фактурираните доставки са извършени преди прекратяването на договора, за което са издадени международни товарителници CMR. Тъй като в изпратените от ответника заявки като платец е посочен получателят на товара, първоначално фактурите са издадени на него. Впоследствие ответникът заявил, че е допуснал грешка в заявките и е помолил за корекция. За същите са издадени кредитни известия, които заедно със съставените нови фактури с получател ответника му били изпратени по ел.поща. Сочи, че ответникът и получателят на товара са свързани лица, тъй като се управляват от едно и също лице. На ответника е изпратена покана по ел.поща, включваща процесните две фактури, независимо че такава не е необходима, тъй като задълженията по тях са падежирали. В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба. В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Агро Плант Инвест“ ЕООД е направил искане за съвместно разглеждане в настоящото производство срещу „Некст Лоджистикс“ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109 306.44 лева без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба поради неизпълнение задължение на ответника по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В насрещната искова молба ищецът по нея и първоначален ответник поддържа, че твърдяните загуби представляват ефективни вреди, изразяващи се в намаляване актива му, като са били предвидими, настъпили са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и са пряка последица от същото. Превозвачът е имал възможност да предоговори условията на договора след получените покани за изпълнение, могъл е и да заяви, че не може да изпълни договора в уговорения срок и по уговореното възнаграждение, поради независещи от него причини, но такива твърдения и доказателства не се представят. Общо претърпените от ответника вреди са на стойност 109 306.44 лева без ДДС, изразяващи се в разликата в заплатената от ответника по-висока цена на последващите превозвачи за извършване превоза на количество от 900.62 тона олио. /разликата между сумата от 246 604.346 лева без ДДС, която ответникът е следвало да заплати на ищеца и тази, която е заплатил на трети лица – превозвачи, в размер на 355 910.79 лева без ДДС/ С покана до ищеца ответникът е отправил волеизявление за прихващане на тази сума с насрещното вземане за възнаграждение по договора в размер на 31 977.35 лева. Същевременно ответникът претендира при евентуално уважаване на главния иск да бъде извършена съдебна компенсация на вземането му от 109 306.44 лева с насрещно вземане на ищеца по главния иск. Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец, по реда на чл. 367 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на предявения с нея насрещен иск. Твърди, че е изправна страна, тъй като след отправени заявки е извършил превоз на 97.38 т. олио. Товародателят е заявил единствено превоза на тези количества -97.38 тона. Други заявки не са правени, включително и в срока на предизвестието за прекратяване. Твърди се, че поради липса на заявки товародателят не е искал извършване на транспорт, за да твърди неизпълнението му. На следващо място, ответникът по иска оспорва настъпването на твърдените вреди с довод, че липсват доказателства за плащане на претендираната сума. Оспорва товародателят да е заплащал неустойки в размер на по 700 евро за не доставено олио на италиански контрагент. Излага, че съгласно представените фактури договорената с последващите превозвачи транспортна цена е 175 евро без ДДС, а не 250евро – 265 евро, както твърди ищецът. Твърди, че товародателят и последващите превозвачи са се сговорили в негова вреда. Поддържа, че ищецът е имал избор да договори транспорт срещу по-ниска цена. Оспорва се датата на сключения с „Биндер експорт“ ООД договор за превоз от 04.04.2022г. с твърдения, че е антидатиран. Към него липсват представени фактури и платежни документи. Счита, че представените кантарни бележки доказват товарене на олиото, но не и уговорената цена и плащане. Излага, че товародателят не е създал необходимата организация, която да позволи товарене на 8 цистерни. Това обяснява и количествата заявени цистерни – само 4. В срока по чл. 372 от ГПК, е депозирана допълнителна насрещна искова молба, в която ищецът твърди, че заявки до ответника са изпращани по ел.поща не ежеседмично, а ежедневно, като са искани данни за броя и номера на автомобилите. Поддържа иска си. В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът по насрещния иск е депозирал допълнителен отговор по същия, с който го оспорва. Прави изявление, че не разполага със собствена техника за превоза, тъй като не е превозвач по договора, а спедитор. Отрича да е получавал други заявки различни от тези по процесните фактури. Поддържа, че договорът е прекратен още на 01.05.2022г., доколкото товародателят е изразил съгласие с отправеното на 31.03.2022г. предизвестие. Оспорва твърдяните вреди и наличието на причинно-следствена връзка с поведението му. Въззивният съд, като съобрази твърденията и доводите на страните, събраните доказателства и по вътрешно убеждение в пределите на въззивното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съставът на АС прецени сезиращите жалби, изходящи от ответната страна Агро плант инвест ЕООД, за редовни и производството по тях за допустимо. С определение рег.№1372/05.05.2025г. по к.ч.т.дело №571/2025г. е отменено определение на АС Варна, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на ВОС за връщане на въззивна жалба вх.№23648/25.09.2024г. против решението по т.дело №676/2022г. на ВОС. С тази въззивна жалба се обжалва решението за уважаване на претенцията на Некст Лоджистикс ЕООД за заплащане дължимо възнаграждение по договор за превоз ведно с мораторните лихви до размера от 24 269.76 евро с ДДС, или 47 467.53 лева с ДДС – главници и 611.17 лева мораторни лихви. С втората въззивна жалба вх.№24068/30.09.2024г. Агро плант инвест ЕООД обжалва решението по предявения от въззивника насрещен иск, който е бил изцяло отхвърлен за сумата от първата инстанция. С третата частна жалба се обжалва отчасти определение по чл.248 ГПК. Жалбите са подадени от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок. Не се правят нови доказателствени искания и не се твърдят процесуални нарушения по делото, съотв. не са налице предпоставки за даване указания на страните да предприемат процесуални действия, от които са били лишени. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Първоинстанционното решение съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. За да се произнесе по предмета на въззивното производство съдът прецени, че са налице безспорни между страните обстоятелства, от значение за спора, като подписването на Договора за превоз на товари от 17.03.2022г. за превоз на 1000мт. нерафинирано олио, при цена 140 евро и 155 евро /според товарния пункт/ за срок от 45 дни от датата на товаренето. Не е спорно, че ищецът Некст лодижстикс ЕООД е извършил реално транспорт на 97.38 метрични тона олио /четири камиона с цистерни/, съответно до Италия и Испания чрез друг превозвач. Не се спори относно развалянето на договора с едностранно изявление на Некст лоджистикс ЕООД, достигнало до ответника на 04.04.2022г., съотв. преустановяване действието на договора с изтичането на 30 дневното предизвестие, или считано от 04.05.22г. Не се спори, че ищецът не е предоставял услуги по договора след изтичането на предизвестието като ответникът -товародател не е давал и заявки за такива в този период. Не се спори, че е осъществен реално превоз по четири от предявените за плащане с исковете, фактури: съответно ф.№10..59684/21.03.22г., ф.№10…60300/25.03.2022г., ф. №10…60301/25.03.2022г. и ф.№10…60302/25.03.2022г., на обща стойност от 31 977.35 лева. Не се спори относно извършеното от ответника изявление за прихващане със стойността на тези фактури срещу насрещното му вземане. Не се спори, че транспортът на останалото количество олио след прекратяване на договора е извършено от товародателя чрез трети лица. Не се спори относно неизвозеното количество олио от 900.62 мт. От приобщеното заключение на Съдебно-счетоводната експертиза /на л.164 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда се установява, че процесните 6 бр.фактури, предмет на предявените обективно кумулативно предявени осъдителни искове, са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са отразени по съответните счетоводни сметки, отразяващи предмета на сделката, като издадените фактури са включени в дневниците по ДДС за съответния данъчен период. Същите фактури са осчетоводени и при ответното дружество /т.2 и т.3 от ССЕ/, отразени по съответните счетоводни сметки и получените фактури са включени в регистрите по ЗДДС в съответните месеци на издаването им, като е налице изключение единствено за фактура, издадени на 22.06.2022г., независимо, че по същата е ползван данъчен кредит от ответника през м.01.2023г. /л.172/ Ответното дружество е ползвало данъчен кредит и по шестте фактури. В т.4 от заключението вещото лице е посочило, че действително фактури №№10…59847 от 22.03.22г. и №10….59846/22.03.22г. са били издадени на Ник сот груп ЕООД поради грешка, наложило сторнирането им с кредитни известия. Тези счетоводни документи са включени в регистрите по ЗДДС на ищеца за съответния данъчен период – тези фактури и издадените по тях кредитни известия №№67838/14.06.22г. и №68517/22.06.22г. не са осчетоводени при ответника, но обяснението за това е, че доколкото получателят е било друго дружество /поради грешката/, Агро плант инвест ЕООД не е имал основание да ги включи в регистрите си по ЗДДС. Вещото лице не е установило плащания по процесните 6 бр. фактури от страна на ответника. При ищеца тези вземания са отразени към 08.08.22г. в размер на 47 467.53 лева по сметка 444“Съдебни вземания“, а при ответника към датата на експертизата сметка 401“Доставчици“, аналитична партида Некст лоджистикс ЕООД остава с кредитно салдо в размер на същата сума 47 467.53 лева. В т.6 от заключението си вещото лице посочва размера на мораторната лихва по процесните фактури, в размер на 611.17 лева – детайлизирани в констативно-съобразителната част като основание и период на забавата. В т.7 вещото лице посочва, че към фактурите са налице съпровождащи документи, които установяват заявяването и извършването на превоза на фактурираните количества олио от ищцовото дружество. /съгл.табл.6 към ССЕ/. При ответника не е извършвано начисление на вреди от неизпълнението на договора за превоз от 17.03.22г. В т.12 вещото лице посочва, че цялото извозено от превозвачи количество нераф.олио е в размер на 997.94 мт като от това количество ищецът не е извозил 900.62 мт. Възнаграждението за превоза на това количество -900.62 мт. Олио, съгласно цените по договора за превоз от 17.03.22г. би било в размер на 246 604.35 лева. Формираната разлика между тази стойност и заплатените от Агро плант инвест ЕООД превози от трети лица, съгласно констатациите в т.10 и т.11 от ССЕ, възлиза на сумата от 109 306.44 лева. /л.173-174/ Ищецът е извозил 97.32 метрични тона олио за 26 647.79 лева без ДДС до Тампиери, Италия. Останалите доставчици са извозили общо 900.62 мт. Олио за 355 910.79 лева без ДДС. /вж.табл. на л.173/ Установява се, че ответникът е извършвал плащания спрямо доставчиците си по описаните в приложение №3 фактури. Съобразно допусната допълнителна ССЕ /на л.232 и сл./, за периода март -юни 2022г. пазарът на олио и неговото транспортиране е динамичен и непредвидим. Цените за транспорт са варирали в границите на 160 -200 евро. Това становище на експертизата се поддържа от вещото лице и при устното изслушване. Посочнва се, че среднопазарните цени са флуктуирали в широки граници поради криза на пазара за горива и войната в Украйна. Цени са били индивидуално договаряни по отделните договори. Средните цени за превоз на тон олио според пазарните аналози в този период възлизат на 92 -280 евро като зависят от дестинацията, натовареността, връщането празен или пълен на транспорта. /с по-малка тежест зависи от застраховки, такси за магистрали и др./ В съдебно заседание в.л.Т. посочва и средна цена съобразно предходно заключение /стр.12, табл.7/ въз основа на посочените шест фирми, с които е контрактувал ответника за до-транспортиране на количеството олио. Тази цена е обобщена /средно/ на 184 евро, съответно на недоставените от ищеца количества – 167 714.08 евро. Ако бъде изключена цената, договорена с Некст лоджистикс ЕООД, то тогава вещото лице посочва средна цена за транспорт от 192.8 евро х 900.62 мт.олио = 173 639.54 евро. /л.236/ От допълнителна ССЕ /л.293 и сл./ вещото лице е посочило варианти на изчисление на средна пазарна цена за транспорта на нерафинирано олио за периода 19.03.22г. до 12.05.22г. /съвпадащ с действието на процесния договор за превоз/ според проучване на вещото лице сред 10 аналога, различни от контрагентите на ответника; с 10 аналога, сред които и контрагентите на ответника, посочени поименно и трети вариант – по цени съгласно посочените в предходно заключение. По първи вариант /само 6 от 25 дружества со посочили цени на търгуване на превоза/ вещото лице е посочило средна цена от 158.62 евро или 310.24 лева без ДДС/тон олио. Според втори вариант, вкл. посочените от ответника дружества, средната цена възлиза на 182.55 евро или 356.98 лева без ДДС /табл.3/, а според трети вариант – 195.69 евро или 382.73лева без ДДС. Вещото лице е посочило и осреднена цена според трите варианта, която възлиза на сумата от 186.23 евро или 364.19 лева без ДДС. В заключението е посочен и транспортът, реализиран от ответника чрез трети лица, след прекратяване договора с ищеца, като видно от справката в табл.2-1 /л.296/ са превозени от трети дружества общо 900.62 мт олио на стойност от 355 910.79 лева /181 974.30 евро/ без ДДС. /задача №3/ От разпита на водения от ищеца свидетел Хр.А. /вж. на л.279 и сл./, служител на дружество – част от групата на Агро плант инвест ЕООД, се установява методиката на работа между двете страни по договора за превоз от 17.03.22г. Съдът цени тези показания, доколкото същите са съвпадащи с останалите доказателства по делото, обективни и непосредствени – свидетелят е организирал превозите с Некст лоджистикс ЕООД изцяло като лично е подавал заявките, провеждал е разговори по телефона с Н.К. /за ищеца/ за организирането на транспортните услуги. Същият посочва договорената цена от около 140 евро/мт., посочва двата пункта за натоварване от България, количеството и вида на превозваната суровина. Свидетелят дава пряка информация за начина на извършване на заявките като отбелязва, че се прави договаряне предната седмица за брой товарни коли, които ще са необходими, а превозвачът/спедитор посочва номерата на автомобилите непосредствено преди изпращането им за товарене като често се налагали промени в превозните средства, конкретно във влекачите. Посочва, че съществувал действително документален проблем при промяна във влекача след изготвяне на товарителница ЧМР от товародателя Агро плант инвест ЕООД. Твърди, че имал постоянна комуникация по имейл и по телефона с представителя на ищеца г-н К. /л.280/. Сочи, че договорът с Некст лоджистикс бил прекратен от ищеца скоро след изпълнението на няколко превоза /примерно две седмици след началото/, като изказва предположение, че това е провокирано от несъобразено ниската цена спрямо пазара на транспортни услуги към март – април 2022г., които скочил неимоверно. Свидетелят излага, че не знае никой друг освен него да е подавал заявките към Некст лоджистикс по процесния договор, а също така, че след прекратяването на договора, с получаване имейл от управителя на Некст лоджистикс, не са били подавани нови заявки за транспорт до ищеца. Излага, че последният е бил изправен до този момент, а след това не е извършвал превоз по възлагане на ответното дружество, тъй като за последното е действал единствено свидетелят. Само той е извършвал заявките към Некст лоджистикс ЕООД. На свидетеля е било предявено съобщението -предизвестие за прекратяване на договора, изпратено по имейл /л.115 и л.116 по делото/ и същият е заявил, че е бил уведомен за това на 04.04.2022г. Това е обстоятелство, което не е спорно между страните, съгласно окончателния доклад по спора, а освен това изрично се признава и в представени от ответника писма до ищеца – л.113, л.154 и др. Не се оспорват и изпратените до ответника покани за доброволно изпълнение заплащането на дължимо възнаграждение за извършения транспорт по четирите броя фактури, посочени таблично/л.151/: ф.№59864/21.03.2022г., ф.№60300/25.03.22г., ф.№60301/25.03.2022г. и ф. №60302/25.03.2022г. При устното изслушване на вещото лице, по поставени от ищеца въпроси, същото е отговорило, че за периода 04.04.22г. до прекратяване действието на договора на 03.05.22г. са били извозени от контрагентите на ответника общо 358.14 тона олио. Въз основа на съвкупния анализ на приложените писмени доказателства /договори, ел.поща, фактури, заявки и ЧМР/ както свидетелските показания и експертизите, които съдът изцяло кредитира, се установява следното: Предявени са от Некст лоджистикс ЕООД обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.372 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника Агро плант инвест ЕООД да заплати на ищеца възнаграждение за изпълнен транспорт по договор за превоз, сключен на 17.03.2022г., за извършване превоз на 1000 мт. нерафинирано олио от с.Ясен, база Марица олио, и от втори пункт в гр.Девня, база Агро плант инвест, всички до Тампиери Спа, Италия, при цена, съответно: 140 евро/тон без ДДС и 155 евро/тон без ДДС. /л.9/ По същество страните не спорят относно действителността на договора и извършване на възложените от ответното дружество транспортни услуги на ищеца. За същите са издадени четири броя фактури, изпратени на ответното дружество, за които вкл. във въззивното производство не са ангажирани доказателства да са били заплатени от ответника в качеството му на товародател: ф.№59864/21.03.2022г., ф. №60300/25.03.22г., ф.№60301/25.03.2022г. и ф.№60302/25.03.2022г. /на л.29 и сл./ Именно тези първични счетоводни документи са посочени от ищеца и в двукратно изпратените до ответника покани за доброволно плащане на задълженията – на л.58 и л.62 по делото, вкл. покани и на ел.поща на ответника, също приложени в разпечатки по делото. Както в първоначалния отговор на исковата молба, така в хода на процеса, а и с въззивната жалба, по същество ответникът не оспорва дължимостта на възнагражденията – не твърди неизпълнение на възложения и извършен по тях превоз на суровината съгласно условията на договора. Не са въведени възражения за неизпълнение било в качествено, било в количествено отношение както и за забава на превоза и/или съпътстващите задължения на превозвача. /съгл.чл.66 и чл.69 от ЗАвтП/ Нещо повече, в отправен по повод изявление на превозвача за прекратяване на договора съгл.т.19.2 от същия, отговор на ответното дружество, същото е предявило извънсъдебно материалноправно изявление за прихващане на сумата от 31 977.35 лева с ДДС по посочените по-горе 4бр. фактури с твърдяно насрещно негово вземане за понесени от неизпълнение на договора вреди в размер на 109 306.44 лева. В тази връзка съдът цени приложените с исковата молба и неоспорени писмени доказателства на л.63 и сл.по делото. По отношение на останалите две фактури от м.06.22г., съобразно допълнителната искова молба, задълженията по същите се основават на извършен преди подписване на договора транспорт на идентична суровина до Испания по заявки на товародателя от 15.03.22г. и от 16.03.2022г. Договорът за превоз е неформален, консенсуален и сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителници. В случая, по отношение на възложения преди сключването на договора от 17.03.22г., превоз са представени писмени доказателства, установяващи възникването на неформално правоотношение по извършване превоз на идентична суровина /нерафинирано олио/, с друга дирекция – Испания: представени са както заявките на ответника -товародател, така и ЧМР и издадените въз основа на извършения превоз фактури. Съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4, договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължение на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. От неоспорената експертиза на основната ССЕ /л.164 и сл. по делото/ се установява безпротиворечиво, че процесните фактури /посочени по-горе/ са осчетоводени надлежно при ищеца и ответното дружество като стопанските операции са отразени по съответните счетоводни сметки, включени са в дневниците по ЗДДС за съответния данъчен период. /в дневника на покупките при ответника/ Тази констатация на вещото лице се отнася вкл. за другите две фактури, част от съдебната претенция на Некст лоджистикс ЕООД, а именно фактури №№1… 67839/14.06.2022г. и ф.№1….68516/22.06.22г., като единствената разлика е, че за последната фактура данъчен кредит е ползван от ответника през м.01.2023г. Съобразно уточненията на ищеца в хода на размяната на книжа, съобразно доклада на спора, същият се позовава на възникнали преди сключване на договора от 17.03.22г., неформални превозни правоотношение между страните, обективирани в процесните две фактури. Същите са били изпратени своевременно на ответника, комуто е било разяснено и причината за издадените едва през м.06.2022г. фактури, а именно, че същите обективират извършени транспортни услуги през м.03.2022г. /кореспонденция за това се съдържа по делото на л.13 и сл., ВОС/ Възражението на ответника, че тези фактури не са осчетоводени при него и не отразяват действително извършени от ищеца превозни услуги, тъй като не попадат в приложното поле на договора от 17.03.22г., са неоснователни и се опровергават от счетоводната експертиза. /вж. т.3 от констативно - съобразителната част/ В т.4 от същия дял от ССЕ /л.167/ се установява, че тези фактури са издадени след сторниране с кредитни известия на предходни фактури по извършени в процесния период заявки и транспорт на нерафинирано олио, макар по друга дестинация. Поради погрешно посочване на получателя в издадени на 22.03.2022г. две фактури с №№1…59847 и №1…59846 /посочено трето дружество вместо Агро плант инвест/, същите както и издадени кр.известия от 14.06.22г. и от 22.06.22г. не са били осчетоводени от ответника, но за сметка на това са осчетоводени издадените коригирани фактури като ответникът е ползвал и данъчен кредит за същите: по ф.№1….67839/14.06.22г. и ф.№1…68516/22.06.22г. /т.3 от ССЕ/ За същите ищецът е представил както първичните счетоводни документи, така и издадените товарителници ЧМР, а и заявките за извършване на превоза по дестинация – л.37 и сл. по делото. Същите са описани и в заключението – в таблица на л.169 от същото. В практиката на ВКС, част от която е обективирана в решение по т. д. № 546/2008 г., на ВКС, 2- ро т. о.; решение по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение по гр. д. № 775/2010 г. на ВКС, 3- то г. о., решение по търг. д. №436/2012 г. на ВКС, 2-ро т. о., е дадено тълкуване, че вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. По смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото /съгл.чл.182 ГПК/. Възприето е още, че в счетоводните книги се отразяват всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. Редовно водените счетоводни книги, при спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на редовни първични документи, се ползват с доказателственото значение съгл.посочената норма на ГПК. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 252/03.01.2013 г. на Второ ТО на ВКС по т. д. № 1067/2011г. и мн.др. е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко- продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставката на същата. Направеното от ответника изявление за прихващане от 04.07.22г. по отношение на претендираните от превозвача възнаграждения, основани на договора от 17.03.2022г., представляват и недвусмислено признание на вземането на ищеца до размера им. По отношение на задълженията по всички 6 бр. фактури съдът възприема като признание съществуването на превозно правоотношение и извършената по него услуга, отразяването на фактурите в счетоводството на ответника както и ползването на данъчен кредит по същите. С оглед изпълнение на задълженията на ищеца като превозвач по договора и на основание чл.372 ТЗ, за ответното дружество в качество на товародател, е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение, като не се спори относно размера на същото. Съдът споделя изводите на първата инстанция за доказване материалните предпоставки на иска за реално изпълнение със заплащане от товародателя на дължимото по договорите за превоз /писмен от 17.03.22г. и неформални правоотношения от преди сключване на договора по заявки от 15 и 16.03.2022г./, възнаграждение на превозвача. Не се твърди, а и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че не е извършвано плащане на задълженията в общ размер на 47 467.53 лева от страна на ответника, вкл. в счетоводствата на страните не е отразено погасяване чрез прихващане. /в този смисъл е т.5 от съобразителната част от ССЕ/ С въззивната си жалба срещу тази част от решението ответникът не е въвел различни възражения относно основанието и размера на дължимото възнаграждение по договора за превоз. Нещо повече, изложените оплаквания касаят единствено издадените повторно /поради грешка/ фактури с дата от м.06.2022г., обективиращи съществените задължения по превозното правоотношение, възникнало преди сключването на процесния договор. По отношение на същите съдът е изложил по-горе аргументи, извлечени от неоспореното заключение на счетоводната експертиза. Допълнително, доколкото задължението не се базира на писмения договор, по отношение изискуемостта на вземането важат разпоредбите на чл.372 ТЗ и чл.303, чл.303а, ал.3 от ТЗ. С оглед на изложеното, предявеният главен иск се явява доказан и основателен до размера от 47 467.53 лева с ДДС. Основателен се явява и акцесорния му иск за законната лихва, изчислена, считано от датата на издаване на всяка фактура до предявяване на иска, до размера от 611.17 лева, установен и от заключението на основната ССЕ /т.6 от същата/. В отхвърлителната част решението на първата инстанция не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила. Поради достигане до идентични правни изводи по тези искове, решението на ВОС следва да бъде потвърдено, като съобразно това настоящата инстанция препраща и към мотивите на окръжения съд съгласно чл.272 ГПК. По насрещния иск на ответното дружество Агро плант инвест ЕООД: Въпреки непрецизно посоченото първоначално основание на претенцията на ответника, че същата се основава на неустоечна клауза /т.15/ в договора от 17.03.2022г., съобразно окончателно приетия доклад на спора, съдът е сезиран с насрещен осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД, като обезщетението по изрично изявление на ответника се изразява в претърпяна загуба /имуществена вреда/, явяваща се разликата в цените на превоза, договорени с ищеца спрямо тези с третите лица, с които същият е контрактувал след прекратяване на процесния договор едностранно от Некст лоджистикс ЕООД. Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.79 вр.чл.82 ЗЗД. При виновно неизпълнение на договорните задължения длъжникът носи отговорност да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказана недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди. Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да е налице такава обвързаност, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат от и само от неизпълнението /т.е. не би настъпила само от действието на други, макар съпътстващи неизпълнението фактори /. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай, с оглед конкретните факти и обстоятелства. Обезщетението по чл.82 ЗЗД изисква доказване от страна на кредитора по същото на елементите от фактическия състав: неизпълнение на задължението по договора по вина на длъжника и изправност на насрещната страна – кредитор по сделката, вреда и размер на вредите. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда под формата на пропусната полза или загуба, която да е в причинна връзка с виновно неизпълнение на насрещната страна. Претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът й се определя от разликата между имуществото след неизпълнението и имущественото състояние на изправния кредитор, ако задължението е било изпълнено. Поради това вредата – претърпяна загуба, винаги е реална. Ето защо в тази хипотеза кредиторът е този, който следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му, която обаче е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и ако задължението бе изпълнено, вредата нямаше да е налице. В случая ищецът по насрещния иск посочва като неизпълнение на длъжника /превозвач/ противоправно негово поведение, изразяващо се в неизвозване на посоченото в договора количество нерафинирано олио /от 900.62 мт/, което е обусловило заплащане превоза на суровината на трето лице при по-високо навло, довело до намаляване имуществото на товародателя с претендираната сума от 109 306.44 лева. /разлика в транспортната цена/ В случая не се доказва виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца Некст лоджистикс ЕООД, за което последният да носи отговорност съгласно чл.79 и чл.82 ЗЗД. Не е налице спор, че договорът от 17.03.22г. е бил прекратен с едностранно изявление на ищеца преди пълното му изпълнение, с писмено предизвестие до ответника на 04.04.22г., съобразно което договорът ще се счита прекратен след изтичане на 30 дневното предизвестие, а именно след 04.05.2022г. /л.17 и сл., ВОС/, на осн.чл.19, т.2 от договора. Договорът е прекратен на изрично посочено в клаузата на т.19 от същия основание за безвиновно прекратяване от всяка една от страните по него. Изрично в изявлението за прекратяване е посочено, че същото се упражнява съгласно т.19.2 от договора, при отчитане на едномесечното предизвестие. Не се спори, че съгласно договора от 17.03.22г., чийто предмет включва превоза на 1000 мт нерафинирано олио, ищецът е превозил общо 97.38 мт. олио съгласно договорените условия до преустановяване на действието на договора на 04.05.22г. Не се спори, че количествата до 1000 мт. са били превозени от трети лица въз основа на сключени от ответника Агро плант инвест ЕООД договори за превоз на останалата суровина от 900.62 мт олио. Не се спори, че в периода от отправеното предизвестие за прекратяване на договора на 04.04.22г. до преустановяване действието му на 04.05.2022г., ищецът не е извършвал превоз на нерафинирано олио. Същевременно, съдът споделя изводите на първата инстанция, че независимо от твърденията, не се установява ответното дружество -товародател да е възлагало извършването на транспортни услуги на ищеца в този период чрез излъчване на писмени заявки съгласно т.II, т.2 от договора. Неубедителни съдът намира свидетелските показания на св.Хр.А. /л.281/ за отказ за изпълнение на договора от превозвача в периода на предизвестие – „искахме да се изпълни договорът, но заявка за камиони не сме подавали, тъй като получихме ясна информация от насрещната страна, че договорът няма да се изпълни при каквито и да е условия“. Нещо повече, от приложените от самия ответник писмени доказателства се установява, че същият е сключил сам договор с трето лице - превозвач още на 04.04.2022г., по време теченето на предизвестието за прекратяване на договора от 17.03.22г. /л.118, ОС -Пловдив/ Изложените във втората въззивна жалба доводи и оплаквания във връзка с възприети от първата инстанция отношения между страните по повод прекратяването на договорната връзка, съдът намира, че не сочат необсъдени и невзети предвид твърдения и доводи на страната. По същество ответникът посочва бланкетно, че е налице неизпълнението на договора от страна на превозвача, но въвежда противоречиви твърдения за това – от една страна неизпълнението се свързва с неосигуряване от превозвача необходимия брой цистерни /поне 8 бр. седмично/, а от друга страна с отказа му да изпълни договора в срока на предизвестието. Претендираните вреди /претърпяна парична загуба, изразяваща се в разлика в пазарните цени на превоза/ не са обвързани с предсрочното прекратяване на договора като правомерна възможност на всяка от страните по същия. Същевременно нито едно от посочените от ищеца по иска основания – неизпълнения – не се явяват доказани. Не се установява соченото неизпълнение на договора за поддържане на съответен брой цистерни за извършване на превоза /а липсва и такава уговорка в договора или в приложените заявки/ както не се установява и отказа на превозвача да изпълнява предмета на договора в срока на предизвестието. За да докаже иска си кредиторът -ответник следва да установи претърпяната от него имуществена вреда /разлика в имуществото му/, предвидимост на вредите към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестността на длъжника, причинната връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, както и размерът на пропуснатата полза. Действително, в случая ищецът по този иск е доказал платено от него по-голямо възнаграждение за извършване на превоза от трети лица спрямо договореното с ищеца. Установил е, че превоз на договореното количество нерафинирано олио от 900.62 тона /над извозеното от ищеца/ е извършен от трети лица, за което реално същият е заплатил по-голяма цена, с разлика според договорите от 109 306.44 лева без ДДС, според основното заключение на ССЕ /на л.173/ или по-голяма, според средната пазарна цена съгласно допълнителна ССЕ /л.297/. Установено е, че част от тези превози са извършвани в периода на предизвестието за прекратяване на договора от 17.03.22г. Независимо от това, въззивният състав намира, че не се установява съобразно възложената доказателствена тежест, неизпълнението, допуснато от страна на превозвача, за което същият да отговаря съгласно чл.79 вр.чл.82 ЗЗД. В тази връзка съдът преценява показанията на изслушания по делото св.Хр.А., като непосредствени и непредубедени, от които се установява, че е извършвал лично организацията на транспорта по процесния договор от името на Агро плант инвест ЕООД. Същият заявява, че сам е подавал и съгласувал заявките в осъществяване на превозите като това се е случвало по телефон или по имейл. Посочва, че не са подавани заявки за превоз към Некст лоджистикс ЕООД след предизвестието от 04.04.2022г. до преустановяване действието на договора на 04.05.2022г. От приложената електронна кореспонденция съдът не установява възлагане на превоз и отказ на превозвача да извърши същия. Липсват отправени до първоначалния ищец писмени заявки за възлагане на транспорт в този период и данни за такива не се установяват и от свидетелските показания и от кореспонденцията между страните. Изрично в договора е предвидено извършването на превоза чрез писмени заявки, които предпоставят последващото уточняване на графика на товарене и конкретното превозно средство. В този смисъл са и свидетелските показания на водения от ищеца по иска свидетел А.. /на л.279 по делото/ Обстоятелството, че товародателят сам е избрал да възложи транспорта на останалото количество олио на друг превозвач при по-висока цена вместо да ползва услугите на първоначалния си контрагент за оставащия срок на договора, не може да бъде възложено в тежест на страната, която е упражнила добросъвестно възможността да прекрати договора безвиновно, съгл.т.19.2 от същия. При положена от страна на търговеца -товародател грижа, същият би могъл да предвиди съответна компенсаторна неустойка, но доколкото такава липсва, независимо от доказване размера на вредата, искът се явява неоснователен. Липсва доказано неизпълнение на договора, за което превозвачът да носи отговорност. Липсва доказване, че последният не е проявил дължимата грижа на добрия търговец. Поради изложеното, крайният извод, до който достига и настоящата инстанция е за неоснователност на насрещния иск. За пълнота съдът препраща отново към мотивите на първоинстанционния акт съгл.чл.272 ГПК. Следва да се отбележи, че съгласно чл.83 ЗЗД, при заплащане на понесена във връзка с неизпълнението на договор вреда, законът държи сметка и за поведението на кредитора, ако същото е каузално спрямо вредата т.е. без неговото поведение вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер. От събраните доказателства се установява, че по време действието на договора /в предизвестието/ товародателят е възложил транспорта на трети лица -превозвачи при много по-висока цена от уговорената с ищеца. Ищецът не е установил наложителността на това си поведение от действия или бездействия на насрещната страна. Въз основа на изложеното, поради идентични правни изводи, решението на ВОС следва да бъде потвърдено изцяло. По частната жалба на Агро плант инвест ЕООД: Ответното дружество обжалва постановено допълнително определение на ВОС рег. №1544/18.11.2024г., с което е оставено без уважение искане на Агро плант инвест ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №340/26.07.2024г., в частта за разноските, чрез отхвърляне искането на ищеца Некст лоджистикс ЕООД за присъждане на адв.възнаграждение. С цитираното определение, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение искане на ответното дружество за ревизиране част от разноските на ищеца, а именно адв.възнаграждение на пълномощника му. Със същото определение съдът е уважил молба на ищеца по чл.248 ГПК като е завишил размера на адв.възнаграждение, дължимо на страната за защитата по насрещния иск. Съгласно изложените в частната жалба обстоятелства и формулирания петитум, съдът намира, че се обжалва определението по чл.248 ГПК единствено по отношение присъденото на ищеца адв.възнаграждение /в частта, в която е оставено без уважение искане на насрещната страна/, не и по отношение на разноските за първ.производство. Не са изложени и оплаквания срещу присъдения на страната обоснован размер на възнаграждението съгласно чл.78, ал.5 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв. По частната жалба е постъпило становище на ищеца Некст лоджистикс ЕООД, с което същият оспорва нейната основателност. Жалбоподателят счита постановеното по реда на чл.248 ГПК определение за неправилно и незаконосъобразно. Основното му оплакване се свежда до възражение, че по делото не е бил представен договор за правна помощ, който да удостовери постигната между страната и пълномощника й съгласуваност относно размера на адв.възнаграждение /и обема на осъществената помощ/. Представени били единствено едностранно подписани фактури и преводни нареждания, които не отразявали договорената съгласно чл.36 ЗАдв. правна защита. Жалбоподателят счита, че не е доказано, че по насрещния иск е бил заплатен адв.хонорар, тъй като платежното нареждане не съдържало посочване на конкретното дело, а фактурите не били подписани от доверителя. Твърди се липса на договор за правна защита и липса на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението по делото. За да се произнесе по повдигнатия спор съдът съобрази, че с решението си съдът на осн.чл.78, ал.1 ГПК е присъдила в полза на ищеца сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 5 947.38 лева, в това число и адв.хонорар по главния иск, а по насрещния иск – адв.хонорар в размер на 4 459.36 лева, който бил намалено по възражение на насрещната страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК. С последващо определение по реда на чл.248 ГПК, инициирано по молби на двете страни, съдът е завишил адв.възнаграждение, присъдено на ищеца за осъществена защита по насрещния иск, като оставил без уважение искането на ответника за отхвърляне изцяло претенцията на ищеца за адв.възнаграждение. Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи и възражения. По делото страната, в чиято полза е бил разрешен спорът, е представила списък на разноските /л.286 и сл./, в които е предвидено адв.възнаграждение по основния иск в размер на 2367.31 лева както и по насрещния иск – 10 826.71 лева. Представена е фактура №10….941/22.05.23г., изд. От адвокатското дружество, осъществило защитата на ищеца по делото с посочване основанието за плащане на адв.възнаграждение в размер на 9022.28 лева, а с ДДС 10826.71 лева. Представено е преводно нареждане от 30.08.23г. за изплащане на сумата в полза на адв.дружество. Същевременно е представена фактури и за дължимото възнаграждение по основния иск – фактура №1….832/09.08.22г., в размер на 2 367.31 лева ведно с преводно нареждане за извършване на заплащането с посочване основанието – фактура №832. Във фактурата е изрично посочено основанието за заплатено възнаграждение на АД М. и Д.. Същевременно, на л.6 по делото, първоначално образувано в ОС-Пловдив, е представено и пълномощното в полза на адв.М.. Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна. На първо място, осъществената адвокатска защита е възмездна услуга, поради което и при наличие на основанието в чл.78, ал.1 ГПК, в полза на адвоката се следва договореното адв.възнаграждение като част от сторените от страната разноски по делото. Налице е утвърдена практика на ВКС, която настоящият състав споделя, в която се приема, че договорът за правна защита и съдействие няма форма за действителност, съотв. няма пречка такъв договор да не бъде представен пред съда, респективно да не бъде сключен в писмена форма. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде подписан изобщо по арг. на чл.36 ЗАдв. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, но са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име, при наличие на надлежно упълномощаване, това плащане следва да се определи като реално извършено съгласно т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. При доказване на извършени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, дори и да липсва договор за правна защита, те подлежат на възмездяване с оглед изхода на спора, в който смисъл е практиката на ВКС /опр. № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на I ТО, опр. № 234/24.04.2018 г. по ч. т. д. № 2624/2017 г., опр. № 14/14.01.2021 г. по ч. т. д. № 2032/2020 г., 1, т. о., и мн. др./ Плащането с посочване основанието за това и индивидуализиращи белези по конкретния спор във фактурата, е индиция за съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга за процесуално представителство. Нещо повече, в случая са представени и преводните нареждания от страна на упълномощителя към адвокатското дружество, в които също е налице посочване като основание на номерата на фактурите. Поради изложеното, като приема за установено договарянето при тези условия и заплащането на адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца, съобразно предпоставките на чл.78 ГПК, постановеното от ВОС определение по чл.248 ГПК в обжалваната му част, се явява правилно и обосновано. Въпреки, че в частната жалба не се излагат съображения за размера на адв.възнаграждение, като определението по чл.248 ГПК не се обжалва в частта, в която е било завишено присъденото на насрещната страна адв.възнаграждение /по насрещния иск/, съдът намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимата преценка за да определи размера на адв.хонорар съгласно задължителните разяснения в т. 3 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Преценена е фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия по конкретния спор; материалния интерес и помощните размери по Наредбата за адв.възнаграждение, а така и договорения размер възнаграждение на насрещната страна по този иск. Поради изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Съобразно този резултат разноски за настоящото производство се следват на въззиваемата страна Некст лоджистикс ЕООД в установените по делото размери, на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Със списъка страната претендира адвокатско възнаграждение в размер на 13 134.48 лева, за което са представени доказателства за заплащането му по банков път. /л.95 и сл./ Съобразно въведено възражение за прекомерност, съдът дължи преценка съгласно чл.78, ал.5 ГПК в контекста на постановена съдебна практика и задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съобразно която съдът не е обвързан от посочени минимални размери в Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Установените в Наредбата размери са базирани единствено на защитавания материален интерес, който несъмнено следва да бъде съобразен, но той не е индикатор за фактическа и/или правна сложност на делото. Независимо, че претендираното адв.възнаграждение е в рамките на минимума по Наредбата /чл.7, ал.2, т.5/, с оглед характера на производството и обстоятелството, че не са събирани нови доказателства нито е осъществена различна от предприетата вече защита /липсват нови фактически и правни доводи/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено и съизмерено с претендирано от насрещната страна, в размер на 9000 лева. Върху същото се следва и ДДС, поради което на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени 10 800 лева възнаграждение за въззивно производство. Съобразно изложеното, съдът