Решение № 966 от 30.10.2008 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1625/2008 г.

Предявен е иск за развод с правно основание чл.99 от СК. В исковата си молба против Ц.Р.Г. с ЕГН •••••••••• •••, ищцата Н.Ц.Г. с ЕГН •••••••••• •••, с посочен съдебен адрес……………., чрез адв.Н.М., твърди че от месец февруари 2007 година заживели на съпружески начала, а сключили граждански брак на 24.11.2007 година, първи и за двамата. От брака си имали едно дете – А. Ц. Г. с ЕГН ••••••••••. Твърди се, че първоначално живеели добре в дома на родителите на ответника, но от месец юни 2008 година заживели в дома на родителите на ищцата в ……..като от тогава ответника започнал да води самостоятелен живот, след работа се прибирал вечерял и излизал с приятели /системно/, като се прибирал късно през нощта.Твърди се, че в резултата на това негово поведение скандалите им станали ежедневие, което довело и до охладняване на отношенията.Ищцата твърди, че през месец юли 2008 година ответника се бил завърнал да живее в дома на своите родители и от този момент ищцата сама полагала грижи за детето, с помощта на своята майка.Твърди се, че е възникнало отчуждение между съпрузите и брака е дълбоко и непоправимо разстроен, като запазването му не било в ничий интерес. Във връзка с изложените обстоятелства е оформен петитум, да се прекрати брака, на основание чл. 99 ал.1 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. След прекратяване на брака, семейното жилище, находящо се в гр. ………, да се предостави за ползване на ищцата. Моли се упражняването на родителските права спрямо детето Александър да бъдат предоставени на майката, като се определи подходящ режим на свиждане между детето и бащата от съда, с оглед възрастта му без приспиване. Изразена е претенция след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име Д.. Оформена е претенция да бъде осъден ответника да заплаща издръжка за детето А. в размер на 100 лева, считано от 1.07.2008 година. В проведено съдебно заседание на 15.10.2008 година е направено изменение на иска и е преминато към производство по реда на чл.99 ал.3 от СК, като страните са депозирали писмено своето споразумение, с което уреждат последиците от прекратяване на брака, м о л я т съда да не се произнася по въпроса за вината и молят споразумението да бъде одобрено с решението на съда. Пазарджишкият Районен съд, като взе предвид, изложеното в исковата молба, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, по вътрешно убеждение прие за установено следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 24.11.2007 година в гр. П. и от брака си имат едно дете – А. Ц. Г. с ЕГН ••••••••••, видно от депозираните удостоверения. Постигнато е споразумение по чл.99 ал.3 от СК между страните по делото, с което те уреждат помежду си – личните и имуществените отношения, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода. По делото е депозиран социален доклад от ДСП гр.Пазарджик, в заключителната част на който е препоръчано с оглед ниската възраст на детето Александър, упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката. В производството по делото е разпитан един свидетел А. С. Т., който разказва, че от месец юли 2008 година страните били във фактическа раздяла и не били правили опити да се събират.Установява, че ответника напуснал семейното жилище, като не споделиха с нас каква е причината за раздялата.Твърди, че двамата изобщо не се виждали и не поддържали никакви отношения и според него този брак не можел да съществува. При така изяснената по делото фактическа обстановка от правна страна Районният съд приема, че са налице условията за прекратяване на брака между страните по делото, без съдът да се произнася относно вината за неговото разстройство. Безспорно се установи, че бракът между ищецът и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен.От разпитаният свидетел по делото се установява, че страните по делото не се разбират и имат проблеми в брака, ат месец юли 2008 година са във фактическа раздяла, като никой от тях не е правил опит за заздравяване на брачната връзка. Свидетелят установи, че всеки от съпрузите е заживял свой собствен живот и запазване на брака било невъзможно. С оглед на изявленията на страните по делото, че не желаят съдът да се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и като прецени, че изложеното споразумение по чл.99 ал.3 от СК е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави, съдът намира, че ще следва да допусне развода, без да се произнася по въпроса за вината, и да утвърди постигнатото споразумение. Съдът определя окончателна ДТ за производството по допускане на развода в размер на 50 лева, като първоначално е била внесена ДТ в размер на 25 лева от ищцата, поради което следва ответника да бъде осъден да доплати ДТ 25 лева за допускане на развода и относно издръжката-36 лева, както и всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати ДТ по 10 лева относно споразумението за имуществените въпроси. С оглед на гореизложеното и на основание чл.99 ал.3 от СК ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,