Решение № 175 от 18.6.2020 г. на Административен съд - Враца по дело № 89/2020 г.

Производството е по чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба от Н.С.П. – на длъжност •• в •• – ••• против Заповед рег. № З-192/15.01.2020г. на Г.д. на ГД „О.“, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на ГД „О. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание • за срок от ••. С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди материална и процесуално правна незаконосъобразност. Претендира се присъждане на разноски. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител • М.Г. •••, поддържа изложеното в жалбата и направените с нея искания. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на застъпената в спора позиция. Ответникът по оспорването – Г.д. на ГД „О.“, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно представената кадрова справка (л. 63 от делото), •• Н.С.П. е назначен на длъжността •• в •• – ••• със заповед № ЛС-03-862/17.06.2004г. на министъра на правосъдието, считано от 01.07.2004г. Към момента на издаване на оспорената заповед Н.С.П. е заемал •• длъжност •• в •• – •••. По време на службата си •• П. е награждаван с •• през 2014г. и е наказван дисциплинарно с • през 2008г., с • през 2015г., отменено с решение на АдмС – Враца, с „• през 2018г., отменено с решение на АдмС – Враца и с • през 2019г. Производството по налагане на дисциплинарно наказание е започнало по повод подадена на 18.09.2019г. до Г.д. на ГД „О.“ жалба от Л.Г.И. – Я. – на длъжност • в •••, за отправени клеветнически думи от •• Н.С.П. по отношение на жалбоподателката пред нейния съпруг С.Я. – ••• и четирима негови колеги К.Д., П.Ц., Е.М. и В.А. Според жалбата, на 02.09.2019г. около 20.00ч. в района на прилежащото до Затвора – ••• място за предаване на лишени от свобода за конвоиране, •• П. е отправил към С.Я. думите: •• Думите на П. злепоставили жалбоподателката, като поставили под въпрос моралните ѝ ценности и уронили авторитета ѝ на дългогодишен служител на ••. По случая е извършена проверка, в хода на която са събрани сведения от всички запознати със случая лица, обективирани в докладни записки. Изготвена е справка до Г.д. на ГД „О.“ рег. № 7530/14.10.2019г. На основание чл. 393, ал.2 от ЗСВ и чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е издал Заповед № З-2362/18.11.2019г., с която е образувано дисциплинарно производство срещу •• Н.С.П. и •• С.Н.Я. и е определен дисциплинарно – разследващ орган. Проверяващите са изискали обяснения от всички лица, посочени в жалбата, подадена от Л.И. – Я. /К.Д., П.Ц., Е.М. и В.А./. От •• Н.П. е дадено обяснение вх. № 13099/19.11.2019г. Оспорващият е посочил, че на 02.09.2019г. в разговор с колеги не е използвал нецензурни думи, както не се е държал неуважително и унизително спрямо •• Я.. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на становище рег. № 8937/05.12.2019г. (л. 46-49 от делото) на комисията, която приема за установено, че на 02.09.2019г. с тръгването от •• в гр. ••• за изпълнение на конвойна дейност между •• В.А. и •• С.Я. е започнал спор, който продължил и след пристигането в Етапната конвойна база на звеното. Там в разговора на висок тон се е включил и •• Н.П.. Я. отправил към П. репликата: ••, а П. отговорил: ••. Дисциплинарно – разследващият орган е предложил на Г.д. на ГД „О.“ на •• Н.С.П. да бъде наложено дисциплинарно наказание ••. Становището е връчено на лицето на 17.12.2019г. При тези данни дисциплинарно наказващият орган е издал оспорената заповед, в мотивите на която е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, в предвидения от закона срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 204, т. 4 вр. чл.197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР, наказанията •, •• и • се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Актът, с който е наложено дисциплинарно наказание • на жалбоподателя, в качеството му на ••, е издаден от Г.д. на ГД „О.“, който орган се явява компетентен да издаде оспорената заповед. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, д исциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 от ЗМВР, д исциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Оспорената заповед е издадена на 15.01.2020г., т.е. в едногодишния срок от датата на извършване на деянието, прието за дисциплинарно нарушение – 02.09.2019г., но извън срока по чл. 195, ал. 1, пр. първо от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. Като фактическо основание в оспорения акт е посочено дисциплинарно производство, образувано със Заповед № З-2362/18.11.2019г. на Г.д. на ГД „О.“, приключило със становище рег. № 8937/05.12.2019г. на дисциплинарно – разследващия орган. За издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство дисциплинарно наказващият орган се е позовал на справка рег. № 7530/14.10.2019г. за извършена проверка по жалба вх. № Ж-28/18.09.2019г. Г. д. на ГД „О.“ се е запознал с тази справка на 14.10.2019г., видно от поставената от него резолюция „Да“. В нея се съдържат необходимите данни, позволяващи на дисциплинарно наказващия орган да установи всички релевантни обстоятелства относно твърдяното дисциплинарно нарушение и неговия извършител. Направените в справката констатации са достатъчно ясни и конкретни, за да може компетентният дисциплинарно наказващ орган да извърши дължимата преценка относно наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че 14.10.2019г. е датата, от която е започнал да тече двумесечният срок за реализиране на дисциплинарната отговорност на установения като извършител. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че в становище рег. № 8937/05.12.2019г. на дисциплинарно – разследващият орган са изложени факти, идентични с тези по справка рег. № 7530/14.10.2019г. за извършена проверка. Законовото изискване е данните да са достатъчни и по убедителен и несъмнен начин да обуславят налагането на дисциплинарно наказание. Именно такива данни са били сведени до знанието на дисциплинарно наказващия орган със справка рег. № 7530/14.10.2019г. При това положение, съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание е следвало да бъде наложено до 16.12.2019г. /присъствен ден/. Оспорената заповед, като издадена на 15.01.2020г., е издадена извън посочения преклузивен срок. Тъй като издаването на процесната заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност по силата на чл. 146, т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, същата следва да бъде отменена. При издаването на оспорената заповед е допуснат о и друго съществено нарушени е на процесуалните правила, кое то предпоставя извод за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарно наказващият орган е приложил процесното наказание • за максималния предвиден в закона срок от ••, без да изложи конкретни мотиви в тази насока. Формалното прилагане на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и липсата на мотиви относно размера на наложеното наказание препятства съдебната проверка и е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена, като в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените, доказани и своевременно поискани разноски в размер на 610.00 лв., от които 10.00 лв. за платена държавна такса по делото и 600.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд - Враца,