Решение № 4668 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 777/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от В. С. П. от гр. Х., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, подадена чрез пълномощник, против Решение №106/07.07.2024г., постановено по АНД №15/2024г. по описа на Районен съд – Харманли. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити от съдържанието му. Навеждат се оплаквания за неяснота в описанието на твърдяното нарушение относно необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна, вкл. дата, място и начин на извършването му, както и за неправилното му квалифициране. Твърди се, че по този начин административнонаказателното производство е опорочено, съотв. ограничено е правото на защита на наказаното лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се навежда и допълнителен довод за допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото актът бил съставен в присъствието на един свидетел. Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция – София, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Хасково. Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №11-01-688 от 08.12.2023г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което на В. С. П. в качеството и на директор на СУ“Неофит Рилски“ – гр.Харманли и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, за нарушение на чл.116, ал.1, т.7 вр. ал.5, т.1 и т.3 във връзка с чл.194, ал.3 от ЗОП и на основание чл.255, ал.3 вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 697, 85 лева. Присъдил е в полза на АДФИ сумата в размер на 100.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт. За да постанови решението си, районният съд е приел, че не са допуснати нарушения във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП. Приел е, че жалбоподателката като директор на СУ“Неофит Рилски“ – гр.Харманли има качеството на възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП на обществена поръчка с предмет „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „Неофит Рилски“, гр.Харманли и обратно през учебната 2020/2021г., за които факти е посочил, че не са спорни. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено и доказано, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й нарушение, което е правилно квалифицирано. Изложил е и съображения, че в случая не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Относно наложеното наказание е приел, че е правилно определено. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице. Оплакването в касационната жалба за допуснато при съставяне на АУАН нарушение на чл.42 от ЗАНН е неоснователно. Актът съдържа необходимите по ЗАНН реквизити като в същия е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е било извършено, вкл. са посочени датата и мястото на извършването му. Не е налице неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и неспазените законови разпоредби. Освен това актът е съставен в присъствието на нарушителката, като на последната е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Неоснователно е и оплакването за допуснато при съставяне на акта нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен въз основа на официални документи, при което е допустимо съставянето му дори в отсъствие на свидетели. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел по никакъв начин не нарушава предвиждането на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съотв. не обосновава наличие на процесуално нарушение в проведената административнонаказателна процедура. Правилен и съответен на установените по делото факти и събраните доказателства е и изводът на съда, че от санкционираното лице е осъществено от обективна и субективна страна визираното в АУАН и НП нарушение. Изложените в тази връзка подробни и обосновани мотиви на районния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция и по аргумент от чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не е необходимо да се преповтарят. Предвид изложеното, правилно районният съд е приел, че вмененото на касационната жалбоподателка нарушение е безспорно установено и доказано, респ. че правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Настоящата инстанция споделя изцяло и извода на районния съд, че не са налице основания за определяне на случая за маловажен. Нарушението не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена такава, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са били налице основания за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Правилен е и изводът на районния съд относно размера на наложеното наказание, тъй като при определянето му е спазено изискването на чл.255, ал.3 от ЗОП, съотв. съобразена е стойността на сключения договор с включен ДДС. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да му заплати юрисконсултско възнаграждение от 80.00 лв., определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът