Решение № 91 от 27.11.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 170/2012 г.

Производството е по реда на Глава десета във вр. с чл. 16, ал.1, т.1от от АПК. Делото е образувано по протест от Прокурор при Районна прокуратура гр. Попово за обявяване нищожността на Заповед № 797/02.11.2005 г. издадена от Кмета на Община Попово за предоставяне за безвъзмездно управление и стопанисване от Държавно предприятие ”Държавна дивечовъдна станция– Черни лом” със седалище гр. Попово, на яз.”Еленово”-публична общинска собственост, представляващ ПИ № 2000328, в землището на с.Еленово, Община Попово. С процесният протест се обосновава нищожност на заповедта като противоречаща на чл. 13 от Закона за концесиите, чл. 19 и чл. 20 от Закона за водите. Ответникът по оспорването – Кмета на Община Попово, представляван от юрисконсулт М. И. оспорва протеста, като обосновава и неговата недопустимост. Заинтересованата страна Държавно ловно стопанство ”Черни лом” гр. Попово /ДП” ДДС– Черни лом”/, представлявано от адв. Г. АК- Шумен, излага доводи за недопустимост на протеста, алтернативно за неговата неоснователност. Прокурорът от Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на протеста, предвид грубото нарушение на материалния закон. Протестът е подаден от легитимна страна по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и в срок предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК, поради което е допустим. Съдът намира за неоснователно възражението за липса на интерес от протеста, предвид прекратяване на договора за безвъзмездно управление и стопанисване на процесния язовир (писмо изх.№ 30-159-11/03.10.2012 г.–л. 45), Предметът на настоящата съдебната проверка е наличието на нищожност на оспорената заповед и то към момента на нейното издаване. Това е от значение с оглед евентуалното отпадане на основанието за безвъзмездното ползването на язовира и правните последици от същото. В този смисъл е налице обществен интерес по смисъла на чл. 16, ал.1 т.1 и т.3 от АПК. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С протестираната заповед е разпоредено предоставяне за безвъзмездно управление и стопанисване от Държавно предприятие ”Държавна дивечовъдна станция – Черни лом”, със седалище гр. Попово, на яз. ”Еленово”-публична общинска собственост, представляващ ПИ № 2000328, в землището на с. Еленово, Община Попово. Заповедта е издадена по молба вх. № 59-00-24 от 06.10.2005 г. на Директора на Държавното предприятие. Като основание в същата е посочена разпоредбата на чл. 11, ал.1 и ал.2 от НРПУРОИ. Въз основа на заповедта, на 04.11.2005 г. между Община Попово и ДП”ДДС - Черни лом” е сключен договор за управление и стопанисване на яз.”Еленово”. С писмо изх. № 30-159-11 от 03.10.2012 г. на Община Попово, договорът едностранно е прекратен. С оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Процесните отношения се регламентират със Закона за водите и Закона за общинската собственост, в действащото им съдържание към момента на издаване на заповедта. Като воден обект по чл. 4 от ЗВ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, язовирът е публична общинска собственост. Изрично с чл. 22, ал.2 от същия закон е разпоредено по отношение на водните обекти общинска собственост да се прилага ЗОС, доколкото не съществува противоречие между двата закона. Така управлението и разпореждането с този вид общинско имущество се регулира със Закона за общинската собственост, който – Глава осма, съдържа и уредбата за предоставянето му на концесия. Поради това, не намира приложение чл. 13 от Закона за концесиите (действащ по същото време), имащ за предмет само имуществото държавна собственост – чл. 2, ал.1, т.1 от същия. Видно е, че приложимата нормативна уредба обхваща общите правила за управление и разпореждане по Закона за общинската собственост ( за разлика от по-следващите изменения на правната регламентация). Единственото изключение се извлича от чл. 14, ал.1 от ЗОС, забраняващ отдаването под наем на обекти подлежащи на концесиониране, който не намира приложение в случая, предвид съдържанието на процесния акт (не създава наемни отношения). С чл. 12, ал. 3 от ЗОС е дадена възможност имотите и вещите – общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури, като с ал. 4 е предвидено това да се извършва по ред определен от Общинския съвет в Наредбата по чл.8, ал.2. С Решение № 30 по протокол № 19 от 14.04.2005 г. на Общинска съвет Попово е приетата Наредба за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество. Член 11 от същата предвижда със заповед на Кмета на общината, имотите публична общинска собственост да се предо- ставят за безвъзмездно управление на ЮЛ на бюджетна издръжка и организации с нестопанска цел. Това определя и материалната компетентност на оторизирания орган –Кметът на Община Попово да издаде протестираната заповед. В този смисъл, същата не е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Тези му правомощия са предоставени с Наредбата приета по силата на ЗОС. За да е налице нищожност на протестираната заповед поради противоречие с материалноправна разпоредба – основният довод изложен и поддържан с протеста, е необходимо пълно несъответствие между фактическите и правни основания обосноваващи издаването на административния акт с материално- правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата норма. Само наличието на такова изключително противоречие, до степен на грубо нарушаване на материалния закон (напълно заличаващо смисъла и целите на конкретното нормативно регулиране ), обуславят правната нетърпимост и водят до нищожност на акта на това основание. В конкретният казус, както вече беше посочено, с чл. 12, от ЗОС е дадена възможност общинска собственост (независимо от нейния вид - публична или частна) да се предоставя за безвъзмездно за управление от други юридически лица на бюджетна издръжка по реда на НРПУРОИ. Този ред е спазен и тъй като заповедта няма за предмет наемни отношение не е нарушена и императивната разпоредба на чл. 14, ал.1 от ЗОС, забраняваща отдаване под наем на обекти подлежащи на концесиониране. По този начин не е налице несъответствие с приложимата нормативна уредба, още по-малко пълно противоречие водещо до нищожност. Що се отнася до наличието на всички предпоставки предвидени с чл. 12 от ЗОС и чл. 11 от НРПУРОИ на Общински съвет Попово, този въпрос не касае нищожността, а засяга само незаконосъобразността на разглеждания акт, което е извън предмета на настоящото производство. Предвид горното съдът намира, че протеста е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК Административен съд гр. Търговище- трети състав,