Решение № 419 от 2.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 70/2024 г.

Предявен е иск с право основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано по искова молба от „Б.“ АД - гр. С. с ЕИК •• срещу Т. А. Т. Д. (••) гражданин на В. с правно основание: чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и цена на предявените искове: 103 361, 35 лева.

Изложено е в исковата молба, че на 05.02.2015 г. между “Б.” АД и кредитополучателя Т. А. Т. Д. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 64 542, 39 лева /шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два и 0, 39 лева/ за заплащане на такси за обучение.

Сочи се, че към Договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит.

Посочено е, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

Твърди се, че съгласно условията на Договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва по сметка на Т. - С. след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на Кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно Уверение на основание чл.10, ал.З от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД).

Посочено е, че на база представени Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван, както следва: дата усвоена сума 06.02.2015г. 5 867, 49 лева 30.09.2015г. 6 845, 41 лева 04.02.2016г. 6 845, 41 лева 16.09.2016г. 6 845, 41 лева 14.02.2017г. 6 845, 41 лева 13.09.2017г. 6 845, 41 лева 12.02.2018г. 6 845, 41 лева 27.09.2018г. 6 845, 41 лева 21.02.2019г. 6 845, 41 лева 30.09.2019г. 3 911.63 лева Посочено е, че за предоставения кредит Кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на Кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл.6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца.

Заявява се, че съгласно представените от кредитополучателя Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Медицина”, в която ответникът се е обучавал, е м. октомври 2020 г. Ето защо сочи, че гратисният период по чл. 3 от Договора е до 30.10.2021 г., съответно първата падежна дата е 28.11.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1019.59 лева.

Изложено е, че съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по сключения на 05.02.2015 г. Договор за целеви потребителски кредит и е предоставил кредит за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя Т. А. Т. Д. съгласно условията на чл. 4 от договора за кредит. Заявява, че невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план. Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение в размер на 27 месечни вноски, както следва:

Дата:

Вноска:

Дата:

Вноска:

28.11.2021 1 019, 59 лв. 28.01.2023 1 019, 59 лв.

28.12.2021 1 019, 59 лв. 28.02.2023 1 019, 59 лв.

28.01.2022 1 019, 59 лв. 28.03.2023 1 019, 59 лв.

28.02.2022 1 019, 59 лв. 28.04.2023 1 019, 59 лв.

28.03.2022 1 019, 59 лв. 28.05.2023 1 019, 59 лв.

28.04.2022 1 019, 59 лв. 28.06.2023 1 019, 59 лв.

28.05.2022 1 019, 59 лв. 28.07.2023 1 019, 59 лв.

28.06.2022 1 019, 59 лв. 28.08.2023 1 019, 59 лв.

28.07.2022 1 019, 59 лв. 28.09.2023 1 019, 59 лв.

28.08.2022 1 019, 59 лв. 28.10.2023 1 019, 59 лв.

28.09.2022 1 019, 59 лв. 28.11.2023 1 019, 59лв.

28.10.2022 1 019, 59 лв. 28.12.2023 1 019, 59лв.

28.11.2022 1 019, 59 лв. 28.01.2024 1 019, 59 лв.

2022. 1 019, 59 лв.

Общ размер на просрочената сума: 27 528.93 лева - от тях просрочена договорна лихва: 13 830, 70 лева - от тях просрочена главница: 13 698, 23 лева Сочи се, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Отбелязано е, че доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право, за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник.

Изложено е, че поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, с предявяване на настоящата искова молба “Б.” АД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.

Заявява се, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето защо, моли да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от настоящата искова молба от Кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК се вземе предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото.

Посочено е, че допуснатото от Кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на “Б.” АД от предявяване на претенцията по съдебен ред с искане за осъждане на ответника за дължимите суми.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди Т. А. Т. Д. (••, ••), гражданин на В., дата на раждане: •• г.; ЛН № ••, с адрес: гр. С.•• да заплати на “Б.” АД дължимите суми по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г., както следва:

• 87 813, 96 (осемдесет и седем хиляди осемстотин и тринадесет и 0.96) лева - (формирана от усвоена сума по кредита в размер на 64 542, 39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 23 271, 57 лв., начислена през гратисния период), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане:

• 14 018, 52 (четиринадесет хиляди и осемнадесет и 0.52) лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г.;

• 1 528, 87 (хиляда петстотин двадесет и осем и 0.87) лева - лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка.

Моли, в случай, че представител на „Б.“ АД не се яви в първото по делото съдебно заседание делото да се гледа в тяхно отсъствие.

С оглед становището на ответника по предявения иск, моли да му бъде предоставена възможност за допълнителни доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адв.М. М., в който заявява следното становище по предявените против ответника искове:

На първо място, счита, че ответника има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Безспорно в отношенията си с ищеца, ответникът е действал като страна по договор с търговец, за да задоволи свой личен, а не търговски или професионален интерес. От друга страна сочи, че „Б.“ АД има качеството на Търговец, тъй като е юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в частния сектор, съгласно §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В тази връзка счита, че настоящия спор се води в разрез на нормата на чл. 113, изр.второ от ГПК. Намира, че настоящият спор следва да се води по реда на общия исков процес, а не като спор между търговци със специални правила и съкратени срокове, поради което предвид горното и на основание чл.369, ал.1 от ГПК прави възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК, а по общия исков ред.

Счита, че исковете са принципно допустими.

Заявява, че разгледани по същество обаче, се явяват неоснователни, по изложените по-долу съображения:

Сочи, че от исковата молба, по която е образувано делото са видни:

• основанието, на което се претендира установяване дължимостта на сумите от страна на ответника към ищеца и - размера на исковата претенция от 87813, 96 лева за главница, 14018, 52 лева договорна лихва за периода от 20.11.2021г. до 08.02.2024г. и 1528, 87 лева лихва за забава за периода от 20.11.2021г. до 08.02.2024г.

Заявява, че от обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсва конкретна аргументация от страна на ищеца, как е формиран този размер от 87813, 96 лева, на исковата претенция. Според ответника, абсолютно неясна остава методиката на изчисление на този размер. Посочването на такава методика обаче счита за задължително с оглед защитата на ответника против иска. Посочва, че всъщност изтегления размер на кредита съгласно приложения договор възлиза на 64542, 39 лева, а остатъкът от 23271, 57 лева представляват „капитализирана лихва“, но как, от кой момент и каква част от лихвата се капитализира за следващия лихвоносен период, не е ясно обяснено в ИМ. В този смисъл счита, че исковата молба е нередовна и се нуждае от уточняване в тази й част от страна на ищеца.

В случай, че съдът не счете това за необходимо, становището по исковата молба в настоящия й вид е следното:

Посочва, че договорът, сключен между ищеца „Б.“ АД и ответника има характера на потребителски кредит. Сочи, че самият договор за кредит е кръстен по този начин - „Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти“. Поради това счита, че основните приложими нормативни актове, регулиращ гражданскоправните отношения, породени от договора в настоящия спор са Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), представляващ lex specialis, както и Закон за потребителския кредит (ЗПП) и Закон за защита на потребителите (ЗЗП), приложими за неуредените от ЗКСД случаи.

Заявява, че от обстоятелствената част на исковата молба са ясни няколко твърдения на ищеца досежно параметрите на процесния договор за кредит - най-общо, че отпуснатия на ответника кредит е бил в размер на общо 64542, 39 лева, срокът за издължаване на кредита е бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период - съгласно чл.23 от ЗКСД (възприет и в договора между страните).

Посочва, че дотук нещата общо взето са ясни, с няколко изключения.

Отбелязва, че в приложения към исковата молба договор за кредит, включително във всичките му приложения и общите условия, Годишния процент на разходите по кредита - (ГПР) не се споменава, което не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и на чл.19 от Закона за потребителския кредит. Сочи, че е въведено изрично изискване да бъде посочен ГПР, както и да се посочи подробна обосновка за формирането му - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за прилагането му (на ГПР-бел.) и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент“. Твърди, че в договора изобщо липсва посочване на ГПР към договора за кредит, а още по-малко механизъм и обосновка за формирането му.

На следващо място, счита, че е задължение на заемодателя да предостави на заемателя цялата необходима информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит на потребителя и то във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Посочва, че само тогава едно отправено предложение от заемодателя към заемателя или договор за кредит между същите би имало обвързващ характер за потребителя. Твърди, че това задължение за заемодателя произтича от чл.5 ал.2 ЗПК.

Заявява, че в случая, също така е налице нарушение на нормата на чл.22 ЗПК - не са спазени изискванията на чл.11, ал.2 ЗПК, което влече недействителността на договора за кредит. Според ответника, липсата на посоченото императивно изискване води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване (условие за неговата действителност).

Счита, че е възможно да се претендира за периода на договора възнаградителна лихва, но тя би била дължима единствено върху усвоените, т.е. заплатените, суми, предмет на кредитирането, т.е. върху сумата от 64 542, 39 лв. Заявява, че такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва /в случая в размер на 23 271, 57лв., тъй като по този начин се достига до анатоцизъм, начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Посочва, че в настоящия случай ответницата няма качеството на търговец и е изтеглила кредит за потребителски нужди. Затова и счита, че натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, като посочва съдебна практика. Сочи, че това води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което противоречи и на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП.

Изразява съгласие с изложеното от ищеца, че обявяването на вземането на банката за главница за предсрочно изискуемо е субективно потестативно право и за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. Счита обаче, че съобщаване за предсрочната изискуемост на кредита, адресирано до него, като особен представител на ответницата, е ненадлежно, тъй като не е неин законен представител, нито представител по пълномощие, а особен такъв и поради тази причина няма връзка с нея и не може да я уведомя за горното.

Наред с горното, счита, че вземането за лихви е погасено по давност за всички лихви, начислени за период повече от 3 години преди завеждане на ИМ.

По изложените съображения, моли да се произнесе решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни.

Оспорва всички фактически твърдения на ищеца, направени в исковата молба и счита, че всяко едно от тях подлежи на доказване от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема следното становище:

Счита, че направените с отговора на исковата молба оспорвания са неоснователни и недоказани по изложените по-долу съображения. Заявява, че договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г., сключен между страните, е договор за потребителски кредит, видно от самото му наименование и с оглед неговия предмет и страни - от една страна физическо лице, действащо при сключването му извън професионалната си компетентност и от друга страна финансова институция по смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност. Посочва, че приложима правна уредба към този договор се съдържа в действащия Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), който се явява специален по отношение на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и уредбата в Закона за защита на потребителите съгласно и изричното препращане в текста на чл. 17. ал. 5 ЗКСД. Твърди, че в настоящия случай условията по кредита напълно кореспондират на императивната законова регламентация, която е публично известна, а и естеството на договора и периодичното усвояване на суми по него предполага знание у кредитополучателя, който през един продължителен период от време в периода м. февруари 2015 г. - м. септември 2019 г. е получавал изпълнение по сключения договор за кредит, за което е предоставил на кредитора 10 броя Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, издадени от Т. - С., в който лицето се е обучавало в специалност „Медицина“.

Намира за неоснователни възраженията относно липсата на подписан погасителен план към датата на сключване на договора.

Посочва, че с оглед изложените по-горе специфики на конкретния договор за кредит чрез усвояване на части, по който съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и не съществува възможност да бъде съставен коректен погасителен план към датата на сключване на договора. Сочи, че индивидуализирането му е в зависимост от активността на самия кредитополучател и продължителността на неговото обучение, респективно от представените от него уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД. Отбелязва, че съгласно чл. 5 от договора погасителният план се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период при поискването му. Сочи, че както законът, така и чл. 8.1. от Общите условия, определят като край на гратисния период изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит за съответната специалност. Посочва, че в настоящия случай първата дата за провеждане на последния държавен изпит е м. октомври 2020 г. Излага, че съгласно чл. 3 от договора за кредит гратисният период е изтекъл на 30.10.2021 г. и първата падежна дата, от която е възникнало задължението на кредитополучателя да заплаща главница и лихви е 28.11.2021 г. От друга страна сочи, че липсата на погасителен план не би могла да доведе до недействителност на договора за кредит, тъй като не е сред основанията, предвидени в специалния закон - чл. 17, ал. 6 ЗКСД /за разлика от чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 ЗПК/, тъй като при тези договори за кредитиране на студенти няма как да бъде съставен погасителен план при сключване на договора, за разлика от договорите по ЗПК предвид изричната разпоредба и на чл. 24, ал. 2 ЗКСД, че погасителен план се съставя след изтичане на гратисния период. Отбелязва се, че в чл. 16.2. от Общите условия е предвидено задължение на банката да предоставя в офисите си /при поискване и безвъзмездно/ информация на кредитополучателя относно състоянието на кредита под формата на извлечение от сметка за извършените плащания и погасителен план. При полагане на дължимата грижа кредитополучателят е можел да се снабди с погасителен план и да бъде изрядна страна по договора.

По отношение на направените с отговора на исковата молба възражения относно основанието и размера на вземанията за договорна лихва е изложено следното:

Съгласно чл. 430, ал. 1 вр. ал.2 от ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Съгласно чл.20, ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва е нищожна. Сочи се, че с тази уговорка, с оглед особената защита на кредитополучателя, е определен максимален размер на лихвата, която банката може да начислява върху отпуснатата сума. Посочено е, че възнаградителната лихва за гратисния период се дължи по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД при това като компонент от главницата, тъй като такава е била изричната воля на страните. Сочи, че разпоредбата на чл.7 от Договора за кредит гласи: „За предоставения кредит Кредитополучателят заплащана фиксирана лихва, която не може да надвишава 7% на годишна база“. Отбелязва се, че съгласно практиката на ВКС, формирана в Решение № 9 от 27.02.2020 г. по т.д. № 62/2019 г. на I т.о. и Решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г., при конкретна преценка на клаузите от договора за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност - като процент към момента на сключване на договора, е спазено изискването за яснота и разбираемост.

Сочи се, че съгласно чл. 24 ЗКСД, общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта съгласно чл. 21 от закона, а ако уговорката е за по-висока лихва, то тя е нищожна. Съгласно чл. 23 ЗКСД, през гратисния период длъжникът не дължи заплащане на главница и лихви, но такива лихви съобразно ал. 3 се начисляват в предвидения максимален фиксиран размер от 7%. Заявено е, че в този период е налице начисляване на лихва с отложен падеж на плащане след изтичане на гратисния период, т.е. става дума за неизискуема лихва. Посочва, че тази лихва представлява възнаграждението на банката за предоставените парични средства. Твърди се, че в случая не се касае за преструктуриране на съществуващ дълг - условията за капитализиране са заложени изначално в Общите условия към договора за кредит, както и в чл. 10, ал. 2 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г.), утвърден от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от ЗКСД. Капитализирането на начислената, но неизискуема възнаградителна лихва към непадежиралата главница в този случай не касае преструктуриране с оглед улесняване погасяването на кредита, а представлява предварително заложено условие по договора за кредит, съответно на съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието, с което съдържание банките - кредитори следва задължително да съобразяват сключваните от тях договори за кредит по реда на ЗКСД.

По отношение на направените възражения във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост е изложено следното:

Ищецът счита, че в настоящия случай Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем с предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу Т. А. Т. Д. с искане да бъде осъден да заплати на кредитора „Б.“ АД остатъка от непогасеното и изискуемо задължение по сключения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г. С депозиране на исковата молба „Б.” АД изрично е заявила, че счита целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от кредитополучателя, поради което считам, че изявлението на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е достигнало до кредитополучателя.

Посочва, че по отношение на материалноправния ефект на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в искова молба по чл. 430, ал.1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК е налице произнасяне с Решение №198 от 18.01.2019г. по т. д. №193/2018г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Според ищеца, с решението е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Посочва, че съдът излага мотиви, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Заявява, че е съобразена и трайната и непротиворечива практиката на ВКС, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Изложено е, че по въпросите относно настъпването на предсрочната изискуемост, когато волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано или приложено в/към исковата молба, е налице произнасяне с Решение № 50292 от 20.03.2023 г. по гр. д. №73/2022г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 60110 от 04.03.2022 г. по т. д. № 772/2020 г. на ВКС, I т. о.

Счита посочената по-горе практика на ВКС за напълно относима към настоящия правен спор. Сочи, че на основание т. 17.2. от Общите условия и във връзка с чл. 432 от ТЗ, с осъдителния иск на Б. е направено изявление за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуемо, тъй като са налице повече от 3 (три) неплатени, падежирали погасителни вноски. Заявява, че препис от исковата молба е редовно връчена на ответника Т. А. Т. Д. чрез назначения по делото особен представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГГ1К.

По отношение на направените с отговора на исковата молба възражения за анатоцизъм е посочено, че капитализирането на неизискуема възнаградителна лихва към неизискуема главница на основание чл. 10.2 от ОУ не съставлява анатоцизъм. Посочва, че затова и тази уговорка за капитализация не влиза в колизия с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, респ. не е недействителна - с нея не е договорено олихвяване на изтекли лихви, което е т.нар. анатоцизъм. Отбелязва, че в съдебната практика и в правната доктрина е направено разграничение на двете понятия, като е прието, че уговорката за капитализация, при която към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са просрочени, за разлика от уговорката за анатоцизъм, има новативен характер - с нея се погасява първоначалния дълг към банката и се формира нов такъв, в случая на годишна база до изтичане на гратисния период по кредита.

Изложено е, че съгласно т. 10.2 от ОУ, фиксираната лихва от 7% се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Посочва, че в т. 12.1 от ОУ също е предвидено, че дори при плащане в гратисния период, със сумата се погасява дължимата начислена към този момент лихва, а разликата се отнася за погасяване на главницата. Твърди, че в този период е налице начисляване на лихва с отложен падеж след изтичане на гратисния падеж, т.е неизискуема лихва, като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, и започва да тече от датата на изтичане на гратисния период. Условията за капитализиране са заложени изначално в ОУ към договора за кредит, както и в типовия образец на процесния такъв; т.е. предварително заложени условия в договора.

Според ищеца, няма нормативна забрана за извършване на капитализиране на неплатени /с отложен падеж/договорни лихви към главницата и това не представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Твърди, че капитализирането е извършено в случая въз основа на основния договор и действащите към него ОУ, вкл. при пълно придържане към типовия образец на договора по ЗКСД.

Посочва, че капитализацията на лихва и анатоцизъмът не са тъждествени понятия, като следва да се има предвид, че лихвата при договора за банков кредит по своята правна и икономическа природа съставлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, което възнаграждение има различен характер от лихвата за забава, визирана в ЗЗД. Сочи, че в случая, предвид специфичния вид кредитиране с продължителен период, през който кредитополучателят не дължи изпълнение, договорната лихва се явява добавена стойност на капитала, който банката отчуждава за временно ползване от длъжника. Счита, че именно по тези съображения законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главница, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

Посочва, че в случая по силата на закона дължимата лихва за ползване на средствата по отпуснатия студентски кредит, е включена в общия размер на дълга за погасяване, което погасяване започва едва след изтичане на нормативно определен гратисен период. Ето защо намира, че уговорката за начисляване на лихва по време на гратисния период, която се капитализира годишно не противоречи на чл. 24. ал. 1 от ЗКСД, тъй като не предвижда ред за формиране на задължението, различен от законоустановения.

В допълнение към горното отбелязва, че разбирането за допустимост на капитализирането на лихвите при кредитите, отпуснати по реда на ЗКСД, освен в правилата на участващите банки в държавно гарантираната програма за отпускане на този вид специфично кредитиране, фигурира и в общодостъпната на сайта на МОН Пътна карта, наименувана "Стъпки за получаване на студентски кредит", която визира подробно правилата и условията за студентско кредитиране. Сочи, че в Стъпка седем от посочените указания на МОН е цитиран чл. 10, ал. 2 от Типовия договор като е отбелязано изрично, че по време на гратисния период на кредита, съответната банка начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.

Заявява, че с исковата молба е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи датата, размера и основанието на всички усвоени суми по договора за кредит. След извършване на необходимите счетоводни справки и изчисления експертното заключение ще установи размерът на просрочените вноски, в т.ч. тяхното основание и падеж, както и точният размер на дължимите от кредитополучателя суми по договора.

По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който особения представител на ответника заявява, че поддържа всички възражения и оспорвания, изложени в отговора на исковата молба. Респективно оспорва всички изложени в допълнителната искова молба твърдения и възражения на ищеца, както следва:

Посочва, че ищецът твърди, че договорните отношения между страните в настоящия процес се регулират единствено от Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Сочи, че ищецът отрича приложението на Закона за потребителския кредит. Също както, ищецът е изложил, че счита, че ЗКСД се отнася към ЗПК като специален към общ закон. И именно затова в случая ЗПК е приложим субсидиарно към ЗКСД за неуредените от последния случаи. Нещо повече, в чл. 4 от ЗПК са посочени изчерпателно всички случаи, в които законът няма приложение, а договорните отношения между страните в спора не попадат в нито едно от тези изключения. Заявява, че ако се приеме логиката на ищеца за вярна - съществува специален закон, значи само и единствено той е приложим, това би означавало, че неприложими в настоящия процес са други материални закони, уреждащи гражданскоправни отношения, като например Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Намира, че специалните закони се прилагат пред общите дотолкова, доколкото уреждат материя, която се отклонява от общата норма. Сочи, че за всички останали неуредени от специалния закон отношения обаче действат общите норми.

Отбелязва, че всички фактически твърдения на ищеца, направени в исковата молба подлежат на доказване от негова страна, тъй като същият носи доказателствената тежест.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 05.02.2015 г. между “Б.” АД и кредитополучателя Т. А. Т. Д. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 64 542, 39 лева /шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два и 0, 39 лева/ за заплащане на такси за обучение.

Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 10 от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/.

Ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща на равни месечни вноски от по 1019, 59 лв. предоставения кредит /ежемесечно след дата 28.11.2021 г./.

Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ към договора, е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния период и се капитализира годишно.

Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.

Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10. 2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл. 18. 1 б. „а“ от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски, банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.

Съгласно представените 10 бр. Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, издадени от Т. – С., с което учебното заведение удостоверява, че ответницата е студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а срокът за полагане на последния държавен изпит: месец 10.2020 година.

Видно от представеното извлечение от разплащателна и кредитна сметка на Кредитополучателя, кредитът е усвоен на дати: 0 6. 0 2. 2 0 1 5 г.; 30.09.2015г.; 04.02.2016г.; 16.09.2016г.; 14.02.2017г.;

13.09.2017г. 12.02.2018г.; 27.09.2018г.; 21.02.2019г.; 30.09.2019г..

С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за обучение, кредитът е усвоен изцяло, банката - кредитор е изпълнила поетия по Договора ангажимент.

Съгласно понятието за "гратисен период" по см. на т. 8 от ОУ, същият е изтекъл на 30.09.2021 г., която дата бележи и началото на изискуемостта на вноските по погасителен план. Съгласно горепосочената клауза, гратисният период е от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви, макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, т. е. считано от 30.10.2021 г. до 30.10.2031 г. От заключението съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

При извършената проверка по сметка № ••, банкова сметка в Б. •• с титуляр Т. А. Т. Д. (•• / се установи, че съгласно сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/ на 05.02.2015 г. са извършени усвоявания, посочени в таблица в заключението на вещото лице. На горепосочените дати усвоените суми по кредита са прехвърлени по разплащателната сметка № •• в Б. Ф. с титуляр Т. А. Т. Д. (•• / и наредени по сметка на Т. гр. С. по банкова сметка •• с основание „семестриална такса факултетен номер „2106“. Общият размер на кредита съгласно клаузите на сключения договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/ е 87813.96 лв., в т.ч. усвоена главница – 64542.39 лв. и капитализарана лихва – 23271.57 лв. Експертизата установи, че за периода преди и след изтичане на гратисния период по сметка № •• в Б. с титуляр Т. А. Т. Д. (•• / не са извършвани погашения по кредита от страна на кредитополучателя. За периода от първата падежна дата 28.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба се дължат 27 вноски в размер на 1019, 59 лв., посочен в погасителния план към Договор за кредит от 05.02.2015 г. Допуснатата забава към датата на подаване на настоящия иск е 27528.93 лв. От тях просрочена договорна лихва: 13 830, 70 лева; от тях просрочена главница: 13 698, 23 лева. Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към 08.02.2024 г., датата на подаване на исковата молба е 103361.35 лв., в т.ч.: Главница - 64542.39 лв.; Капитализирана лихва към главн. за гратисния период - 23271.57 лв.; Просрочена договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г. - 14018.52 лв.; Лихва за забава от 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г. - 1528.87 лв. От направените изчисления без капитализация към 08.02.2024 г. се установи, че задълженията за реално усвоения кредит по е сключен договор на 05.02.2015г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от Б. (Кредитор) и Т. А. Т. Д. (••, ••), гражданин на В., дата на раждане: •• г.; ЛН № •• / (Кредитополучател), с който са финансирани семестриалните такси за периода на обучение в Т. гр. С. – Медицински факултет са общо 96 236, 58 лв..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, че между страните „Б.“ АД гр.С., като кредитор и Т. А. Д., като кредитополучател е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски банков кредит, който е целеви- предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел плащане на семестриални такси за обучение в университет. По силата на този договор, Банката е приела да предостави на кредитополучателя целеви кредит за заплащане на таксите за обучението му във висшето учебно заведение, като ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер на 7% върху усвоената главница. Тази лихва е договорна /възнаградителна/ лихва и се дължи от кредитополучателя като възнаграждение за предоставения от Банката кредит. Уговорен е гратисен период - до 30.10.2021 год., през който период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2031год., съгласно погасителния план. С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за обучение, кредитът е усвоен изцяло в общ размер на 64 542.39лв., с което Банката-кредитор е изпълнила поетите по договора задължения. Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В случая съгласно чл.17.2 от ОУ към договора, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски, и като покана за изпълнение кредиторът счита подадената искова молба и връчването и на ответника /в случая на 09.02.2024 год. чрез назначения особен представител на ответника адв. М. М./. Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на студенти и докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /обн. ДВ бр.69/5.VІІІ.2008год./, който закон се явява специален по отношение на нормите, уреждащи банковия кредит по чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за кредитиране и правилата на договора за заем по ЗЗД. Нормите на ЗКСД уреждат начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между Банката и студента /или докторанта/, и с оглед специалната уредба и защита, те са императивни правни норми. Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Договорът, съгласно чл.7ал.1 ЗКСД е типов и се сключва по формуляр, който се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7ал.2 е посочено неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно датата, на която изтича определения срок на докторантурата, начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния перод- главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението, максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх от нищожност на клауза, регламентираща по-висок размер на лихвата. Същевременно разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД изрично регламентира приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, които уреждат неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. законодателят изрично е признал на ответника качеството на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя. Клаузите на чл.1 от договора, в който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца след изтичане на гратисния период, чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора/, съдържат уговорки относно основния предмет на договора. Съдът счита, че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит, както и клаузите на чл.3- относно гратисния период за издължаване на главницата, чл.5- относно разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните вноски, чл.6- относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП, поради което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва да се преценяват като неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по договора за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва по този вид целеви потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на чл.20ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17т.2 от ОУ, че при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Практиката приема, че „Не е неравноправна клауза от договор за потребителски кредит, която предвижда, при обявяване на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Относно валидността на клаузата за капитализиране на възнаградителната лихва- чл.10.2 от ОУ към договора, съгласно която лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно и последващото и олихвяване, съдът счита, че: Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД, върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм. Освен това е предвидено в съдържанието на Типовия договор по чл.7 ЗКСД, като договорните клаузи възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл.10ал.2 /годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от типовия договор, съгласно която общия размер на задължението на кредитополучателя се формира от главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Или в случая възнаградителната лихва, договорена в чл.7 за гратисния период, се дължи по силата на чл.23ал.3 ЗКСД във връзка с чл.24ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото такава е била волята на страните по договора. В случая съдът е сезиран с иск за заплащане на главница, която се формира от сумите, заплатени от Банката като такси за обучение на студента-ответник и договорната лихва, начислена през гратисния период, която е капитализирана към главницата, т.е. инкорпорирана в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.

Съдът счита, че в случая ответникът дължи на ищеца сума в размер на 96 236, 58 лв., формирана от усвоен кредит в размер на 64 542.39лв. за платени такси за обучение на ответника и капитализирани лихви в размер на 20219, 24 лв., договорна лихва за периода 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г. за сумата 10 303, 48 лв. и лихва за забава за периода 28.11.2021 до 08.02.2024 г. за сумата 1121, 47 лв., съгласно отговора на въпроса поставен от ищеца в ДИМ на заключението на ССчЕ, с оглед обективираната в процесния договор изрична воля на страните за капитализация и без да се начисляват лихви върху лихви, което е анатоцизъм.

Предвид горното, предявените от ищеца искове следва да са уважат както следва: по предявения иск за главница и капитализирана лихва за сумата 84 761, 63 лв., като за останали претендиран размер до 87 813, 96 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за договорна лихва за периода 28.11.2021 г. до 08.02.2024 г. искът е основателен за сумата 10 303, 48 лв., като за останалия претендиран размер до 14 018, 52 лв. искат следва да се отхвърли; по предявения иск за лихва за забава за периода 28.11.2021 до 08.02.2024 г. искът е основателен за сумата 1 121, 47 лв. като застаналия претендиран размер до 1 528, 87 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отговорността за разноски:

Ищецът „Б.“ АД е направила разноски в общ размер на 13570 лв.. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на „Б.“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 12635 лв. съразмерното уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът