РЕШЕНИЕ

№ 132

гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева Членове: Росица Ант., Тончева Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600285 по описа за 2025 година, при произнасянето взе предвид следното:

Въззивната проверка по делото има за предмет законосъобразността на определение от 09.07.2025 година по НОХД №1006/2025 година по описа на Окръжен съд – Варна, постановено в хипотезата на чл.383, ал.2 и ал.3 от НПК след одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. С визираното определение първоинстанционният съд на основание чл.53, ал.2, б. а от НК е отнел в полза на държавата осем хиляди и сто лева, разрешил е и въпроси по отношение на други веществени доказателства, както и по приложението на чл.68 от НК.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва от защитника адв.И. единствено в частта на произнасянето по чл.53, ал.2, б.а от НК с довод за незаконосъобразност, произтичащ от различни основания за неправилно приложение на закона – 1)отнетата парична сума не е предмет или средство на престъплението, 2)няма нито юридическа, нито фактическа връзка между отнетата сума и престъплението, за което А. М. е осъден с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД №1006/2005 година. Искането към настоящата инстанция е за отмяна на съдебния акт в частта по чл.53, ал.2, б.а от НК.

В съдебното заседание във въззивната инстанция жалбата се поддържа от осъдения и защитника, представителят на прокуратурата също я счита за основателна.

Настоящият съдебен състав на Апелативен съд-Варна, след като обсъди съображенията във въззивната жалба, становищата на страните и материалите по делото, прие следното:

С влязло в сила на 09.07.2025 година определение по чл. 382, ал.7 от НПК по НОХД №1006/2025 година състав на Окръжен съд-Варна е одобрил споразумение, с което А. В. М. е признат за виновен по чл.354а, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е наказан с една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определението е приложен чл.59 от НК, както и чл.354а, ал.6 от НК по отношение на наркотичните вещества.

В стадия на разследването са били иззети 8100 лева – намерени в каса в жилище на осъдения в гр.Варна, ул.“Охрид“ №10А, ап.4 (ДПр, л.31), за които не са събрани никакви данни да са били предназначени, или пък да са послужили за извършване на престъплението, за което М. е бил признат за виновен. Изводът се основава на указанията в ТР 84-1960-ОСНК, в което се дават разяснения, че послужили за извършване на престъплението са вещите, които реално са били използвани като средства за осъществяването му, а предназначени за извършване на престъплението са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на опита или на приготовлението, когато то се наказва. Имуществото е необходимо пряко да е използвано като оръдие или средство за осъществяване на умишленото престъпление, каквото положение в предметния казус не се установява от доказателствената съвкупност. Няма данни паричната сума да е свързана с обективния състав на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, осъществен от М. чрез държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.

В проверяваното определение изобщо не е обсъден въпросът дали отнетата сума не е облага, придобита от престъпление по смисъла на чл.53, ал.2, б.б от НК. По делото са налице достатъчно доказателства, че осъденият е държал, а извън повдигнатото му обвинение, и че е разпространявал наркотични вещества (във връзка с разпространението са показания на св.св.Г.Г., И.К.). В предмета на обвинението обаче е инкриминирано само държането на наркотични вещества с цел разпространение, но не и самата дейност по изпълнение на специалната цел. При оценка на доказателствата от досъдебното производство възниква обосновано предположение, че иззетата сума от 8100 лева от каса в жилище на осъдения, най-вероятно е вид пряко придобита икономическа изгода по смисъла чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, но по делото не са налични доказателства, които несъмнено да обосноват извода, че инкриминираната сума попада в пределите на дефиницията по чл.53, ал.3, т.1 от НК. За да е налице пряка облага, придобита чрез престъпление се изисква пряка връзка между конкретно инкриминираното престъпление и облагата. В процесния случай, независимо от наличието на специалната цел по чл.354а, ал.1 от НК, инкриминираните количества наркотични вещества все още не са били реализирани, т.е. не е била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната евентуална продажба на прекия потребителски пазар сред зависими лица. Ето защо, макар и при данни, че осъденият е безработен, нормата на чл.53, ал.2, б.б от НК не може да се приложи по отношение на иззетата сума от 8100 лева - необходимо е облагата, чиято конфискация се предвижда, да произтича от престъплението, за което неговият извършител е осъден с влязла в сила присъда, каквото доказателствено обезпечаване не се обосновава от данните по делото.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав