Решение № 40 от 12.3.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 253/2023 г.

Производството е по въззивна жалба на Община Никопол против това решение. Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка, и необосновано с оглед доказателствата по делото. Съдът не съобразил наведените от Общината в допълнителния отговор възражения срещу предявения иск. Изразява несъгласие с извода на съда, че не са налице основания за прогласяване на процесния договор за нищожен. Поддържа, че договорът е сключен в противоречие със закона – чл.42 ал.1 вр. чл.2 ал.2 Закон за горите, която норма предвижда залесяване да се извършва при наличие на лесоустройствени проекти или технологични планове единствено в имоти от горския фонд, а в случая имотите имали статут на пасище и нива и липсвал технологичен план, който следвало да предхожда сключването на договора. По делото не било установено изобщо да е съществувал такъв план, като логично било той да се пази от ищеца, който имал претенции да му се заплати възнаграждение за извършена работа. Отделно, към датата на сключване на договора ищецът не е имал лиценз да извършва частна лесовъдска практика, а придобиването на такава правоспособност впоследствие било ирелевантно. От решението не ставало ясно въз основа на какви събрани доказателства съдът приел, че ищцовото дружество е изпълнило насрещните си задължения по процесния договор – да извърши залесяване и други лесокултурни мероприятия, включващи дейности по отглеждане и кастрене до 3-годишна възраст на тополова култура „Топола И 214“. Не били налице съставени протоколи за приемане на работата и при това страните били договорили разходите по залесяване, отглеждане и кастрене до 3-годишна възраст да са за сметка на ищеца, а по делото не били ангажирани доказателства за разходвани суми за такива дейности, което налагало извод, че договорните задължения въобще не са изпълнявани. Ако можело да се приеме, че е налице изпълнение, оспорва то да е точно, качествено и в договорените срокове. Соченото от ищеца залесяване на „защитена ивица на река“ нямало отношение към предмета на договора, а вещото лице по приетата експертиза установило, че част от засадените тополи – върху площ от 12 дка са извън границите на конкретните имоти по договора, както и че дърветата са на възраст от 6 г., т.е. засадени по-късно от твърдения от ищеца период 2006 г. – 2007 г. Счита, че съдът неправилно е присъдил парично обезщетение, приемайки, че реално изпълнение по договора не е възможно, защото единият от двата имота все още бил общинска собственост. Оспорва като неправилен и избрания от съда подход за изчисляване размера на дължимата сума – съдът взел предвид цените за продажба от временен склад, а не за продажба на дървесина на корен, като освен това не отчел, че в стойността не следва да се включват разходи, свързани с реализиране на продажбата на дървения материал. Моли решението да бъде отменено изцяло и исковата претенция отхвърлена, а ако съдът я приеме за основателна – да присъди сума за реално залесената площ, по цени за продажба на дървесина на корен и след приспадане на разходите за добив. Претендира разноски за производството. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ела“ ООД Плевен със становище за нейната неоснователност. Правилно съдът приел, че процесният договор е действителен – той бил изготвен в изпълнение на решение на ОС – Никюп и предложен за сключване на дружеството. Било доказано от събраните доказателства, че последното изпълнило поетите с него задължения, като през 2006 г. – 2007 г. – в рамките на договорения срок до 30.11.2007 г. – извършило залесяване на 70 дка земеделска земя – общинска собственост. Работата била приета от Общината, която през 2006 г. провела лесоустройствена ревизия и участвала при приемането и одобряването на горскостопанските планове. Неоснователно жалбоподателят се позовавал на непопълване на доказателствения материал по делото с технологичен план за залесяване, какъвто следвало да съхранява самият той като собственик на имотите и лице, извършващо инвентаризация по Наредба № 17 на горските култури. Неоснователно било оплакването, че съдът е присъдил обезщетение вместо реално изпълнение, защото по делото било установено, че единият от процесните имоти е бил продаден и в него била реализирана гола сеч на наличните тополи, а за втория имот самата Община се е снабдила с позволителни за сеч през м.06.2023 г. Неоснователно било и оплакването му относно метода на изчисляване на дължимото обезщетение. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените разноски. Трето лице – помагач на Община Никопол „Недкови“ ЕООД не е заело становище по въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт. ВТАС намира, че същата е процесуално недопустима в частта, с която Община Никопол обжалва решението на ОС – Плевен по главния иск на „Ела“ ООД за реално изпълнение на договора чрез предаване на 547.5 куб.м тополова дървесина от договорения вид. За жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на решението в тази му част, с която исковата претенция на ищеца е отхвърлена като неоснователна, защото решението по този иск е позитивно за него. Жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея – прекратено като недопустимо. , поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на акта. Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Въз основа на събраните доказателства ОС – Плевен е възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящата инстанция: Установено е, че между Община Никопол като възложител и „Ела“ ООД гр. Плевен като изпълнител е сключен договор от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на Община Никопол, а именно залесяване, отглеждане и кастрене до три годишна възраст на тополова култура „Топола-И 214“ в два имота – частна общинска собственост, находящи се в землището на с. Новачене, м. „Въртиловец“ – № 000107 – пасище, мера с площ 259 дка и № 000273 – нива с площ 72, 074 дка. Изпълнителят се е задължил да извърши гореописаните дейности в срок до 30.11.2007 г. на свои разходи, като в чл.2.2 е договорено, че при извършване на сеч процентът на ползване на дървесината е 50 % за възложителя и 50% за изпълнителя. Договорът е предшестван от Решение № 87/ 07.09.2004 г. на Общински съвет – Никопол, с което при позоваване на разпоредбата на чл.40 от Закона за горите е дадено съгласие за извършване на залесяване на двата имота от „Ела“ ООД, посочени са основните параметри на бъдещия договор, за чието сключване с решението си Общинският съвет е упълномощил кмета на Общината, в това число е посочено задължението на дружеството да извършва лесокултурни мероприятия до достигане на тополовата култура до турност на сеч. Не е спорно, че към датата на сключване на договора „Ела“ ООД не е имала удостоверение по чл. 57а ЗГ /отм./ за частна лесовъдска практика, а се е снабдила с такова на 27.04.2005 г. От разпечатки от информационната система на ИА по горите е видно, че към 2006 г. и към 2016 г. в двата процесни имота е имало налична склопена /създадена от човешка дейност/ тополова култура. Съгласно приетата съдебно-техническата експертиза документи за създаването й – план-извлечение и технологичен план за залесяване, представени от Общината за одобряване от ДГС, ежегодни карнети за инвентаризация на горска култура, преброителен карнет, регистър на новосъздадените култури – липсват. Вещото лице е обяснило, че план-извлечение за залесяване и технологичен план за залесяване се съхраняват от ДГС, РДГ, общините и др. собственици до склопяване на насажденията, но не повече от 10 г. и не е намерило налични такива. Съгласно заключението след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-258/22.04.2019 г. на изп. директор на АГКК ПИ № 000273 е с идентификатор 51932.30.273, а ПИ № 000107 – с идентификатор 51932.30.55, двата имота граничат от юг с р. Осъм и са разделени помежду си по дължина от тесен път. Вещото лице сочи, че с лесоустройствения план /ЛУП/ от 2006 г. на ДГС – Никопол в отдел 82, подотдел „г“, който обхваща основната част от двата процесни имота /около 12 дка от тях остават извън този отдел/ и включва и допълнителна площ извън процесните имоти също от около 12 дка, е инвентаризирана склопена култура от топола I-214 на възраст 1 год., произход – резници, с площ 69 917 кв.м. При съпоставяне на тази информация със сателитни снимки от м.09.2009 г. се установявал цялостен масив правилни редове от дървета с дължина от около 420 м и ширина от 150 м, явно размерени в правоъгълна форма и с отбелязани посадни места, а височината на тополовите насаждения отговаряла на възраст от 3 г. Реално можело да се приеме, че залесената площ в контурите на отдел 82 „г“ и в частите на ПИ № 000273 и ПИ № 000107 извън този отдел е била около 70 дка. ЛУП давал функция на отдел 82 „г“ „защитна ивица край река и защитена местност“. През 2016 г. за по-правилно отразяване на външните граници на залесената площ с горостопанския план /ГСП/ на ДГС – Никопол от отдел 82 „г“ били отделени отдели 82“ж“ с площ 51 085 кв.м, попадащ в ПИ № 000273, и отдел 82“з“ с площ 9 036 кв.м, попадащ в ПИ № 000107, като отделно бил таксиран и отдел 84“ж“ с площ от 20 284 кв.м., който попадал в западната част на последния имот. Имало и площ от около 7 дка извън отдел 84“ж“ с явни белези на част от насажденията. ГСП давал функция на отделите „защитена ивица край река“, като площите попадали в „Никополско плато“ – защитена зона за птиците съгласно заповед на МОСВ от 17.11.2008 г. Експертът сочи, че в случая се касае до интензивно, с кратък срок производство на дървесина с цел да се използва узрялата дървесина, а не до лесовъдство с принципи на постоянност и устойчивост на стопанисване. Той е установил, че през 2016 г. възрастта на насажденията в отдели 82“ж“ и 82“з“ е отразена на 11 г., а на тези в отдел 84“ж“ на 6 г., но наличните данни на ИАГ за височината на тополовата култура през различните периоди според вещото лице не са точни, тъй като не е извършвано обследване на място. Разликата във възрастта на насажденията в отделите се виждала и на сателитните снимки до м.юни 2021 г. Към датата на завеждане на иска – 06.10.2022 г. – насажденията и в трите отдела са достигнали зряла възраст /турнус/ за сеч, която е 15 години съгласно установените в лесовъдството норми и стандарти. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при огледа е констатирало зряла дървесина, която трябва да бъде отсечена, за да не се допусне загуба на дървесина, тъй като след 15-тата година прирастът става много малък и тя започва да се разпада. Безспорно е, че ПИ № 000273, представляващ ПИ с идентификатор № 51932.30.273, е продаден от Община Никопол на „Недкови“ ООД гр. София на 14.08.2013 г., което дружество на 17.03.2022 г. се е снабдило с позволително за гола сеч и съгласно протокол от 18.07.2022 г. на Регионална дирекция по горите – Ловеч за освидетелстване на сечище сечта е извършена и са добити 694.46 куб.м дървесина. От издадени 42 бр. превозни билети обаче вещото лице е установило, че добитата дървесина е повече – 757.71 куб.м. Не се спори обстоятелството, че след приключване на устните състезания пред ОС – Плевен са предприети действия за извършване на сеч в ПИ № 000107 – собственост на Общината към датата на завеждане на иска, в който попадат отдели 82“з“ и 84“ж“. Към писмените бележки на ищеца са приложени позволителни за сеч, издадени на „Кожухаров 2009“ ЕООД, за провеждане на сеч в имота от 23.06.2023 г. до 29.12.2023 г. Тези позволителни не са приети като доказателство по делото, но в отговора на въззивната жалба „Ела“ ООД се е позовала на тях, а Общината не е оспорила твърденията за съществуването на тези документи и отразените в тях обстоятелства. По отношение на ПИ № 000107 вещото лице излага, че в него би трябвало да стои на корен обем от 540 куб.м дървесина – 130 куб.м в отдел 82“з“ и 410 куб.м в отдел 84“ж“. Сочи, че обемът на добитата дървесина би се повишил, ако се включи залесената площ извън контура на трасирания през 2016 г. отдел 84 „ж“, която фактически представлявала общ блок. Т.е. за двата процесни имота добитата и подлежащата на добиване дървесина се сочи от експерта на 1 297.71 куб.м, съответно половината е 648.86 куб.м. Тъй като исковата претенция е за 547.50 куб.м, вещото лице е направило изчисления за пазарната стойност на това количество в два варианта: при продажба на временен склад и при продажба на корен. Посочило е, че по данни на ИС на ИАГ за 2022 г. 547.50 куб.м дървесина би струвала 70 714.55 лв. при продажба на временен склад, при стойност на разходите за дърводобив 8 987.79 лв., а при продажба на корен – 42 319.16 лв. Относно проведени процедури за дървесина от топола през 2022 г. на ДГС – Никопол видно от заключението, няма такива за продажба от временен склад, има процедури по електронни търгове с прогнозни количества на добита дървесина, при които началната цена на куб.м средно е 102.90 лв. или за 547.50 куб.м би била 56 340.30 лв., дърводобивът е на по-висока стойност – 9 950.14 лв., а при продажба за сеч – 40 028.05 лв. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка по предявения от „Ела“ ООД против Община Никопол искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД са формирани правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви. По делото е доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на процесния договор за изработка. Поддържаното от жалбоподателя становище за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1, предл. първо от ЗЗД – поради противоречие със закона предвид уговореното залесяване на земеделски имоти, за които законът не допуска такава дейност, при липсата на лесоустройствени проекти, респективно технологични планове, както и поради обстоятелството, че към датата на сключване на договора изпълнителят не е разполагал с лиценз за частна лесовъдска практика, е неоснователно. Общината е собственик на процесните имоти, които съгласно чл.11 Закона за общинската собственост следва да управлява в интерес на общността и с грижата на добър стопанин. Тя, чрез компетентния си орган – Общинския съвет е взела решение конкретните земи да се предоставят за залесяване на конкретното дружество и последното не носи отговорност за актовете на Общинския съвет и кмета на Общината, ако същите са незаконосъобразни. Административна и наказателна отговорност носят виновните длъжностни лица. Следва да се отбележи, че ЗГ от 1997 г. /отм./ не забранява създаването на нови гори върху земеделски земи, използвани за горски цели, като в чл.13 са посочени земеделски земи, които могат да се включат в горския фонд и е предвидено това да става по предложение на собственика на земята, а съгласно чл.41 ал.1 дейностите по създаването на нови гори върху такива земи се контролират от ИА по горите, нейните структури и специализираните териториални звена. Видно е, че ИА е осъществила контролните си функции, като е извършила таксиране на площите и е посочила в ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. функцията на отдел 82 „г“ – „защитна ивица край река и защитена местност“. По отношение липсата на лесоустройствени проекти, план-извлечение и технологични планове за залесяване, неоснователно Общината счита, че документалната подготовка е следвало да се осъществи от изпълнителя. При липсата на подобна уговорка в договора, посочените нормативно изискуеми документи съгласно Наредба № 17/ 28.07.2000 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури е следвало да бъдат изработени от самата Община като собственик на процесните имоти, тя е следвало да се снабди с одобрението им от компетентното ДГС и да ги предостави на лицето, комуто е възложила извършването на дейност по залесяване. Поначало грижата на добрия стопанин изисква тези документи да предшестват сключването на договора, за да се прецени обществения интерес от същия. Така поддържа и Общината с оглед изложеното във въззивната й жалба, но неправилно счита, че тежестта за това е на изпълнителя. Що се касае до липсата на лиценз на „Ела“ ООД за извършване на частна лесовъдска практика към датата на сключване на договора, това обстоятелство не рефлектира върху валидността на договора. Изпълнителят е избран от Общината чрез Общинския съвет, който не е поставил изискване дружеството да притежава лиценз към датата на сключване на договора. Непосредствено след възникване на договорната връзка изпълнителят е предприел необходимите действия за получаване на лиценз по чл. 57а ЗГ /отм./, позволяващ му да изпълни поетите договорни задължения, и няколко месеца по-късно се е снабдил с такъв. В обобщение на изложеното – Общината, позовавайки се на конкретните основания за нищожност на договора, иска да черпи права от собственото си противоправно поведение, което е недопустимо. По делото е доказано по категоричен начин, че „Ела“ ООД е изправна страна по договора, като е изпълнила задължението си да залеси процесните имоти с договорения растителен вид – тополова култура „Топола-И 214“. Решението на Общински съвет – Никопол и сключения въз основа на него договор са признание, че към 2005 г. двата имота не са били залесени, а както се поддържа от жалбоподателя, те са били земеделски земи – пасище и нива. Вещото лице е изяснило, че не се касае до самозалесила се територия, а за склопена тополова култура. т.е. резултат от човешка дейност и не са ангажирани доказателства друг правен субект да е извършил залесяването, което е безспорен факт, установен от извършената гола сеч в ПИ № 000273, при която е добито голямо количество дървесина от сочения вид и от получените в хода на производството позволителни за сеч в ПИ № 000107, както и от изключително подробното и обосновано заключение на вещото лице по приетата съдебно-лесотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено. Заключението, базирано на сравнителен анализ на ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. и сателитния снимков материал и на преките наблюдения на експерта при извършения от него оглед, както и издадените позволителни за сеч, която е икономически обоснована само при достигане на насажденията до турнус за сеч – възраст 15 години съгласно установените в лесовъдството норми и стандарти, потвърждават твърденията на ищеца за извършено залесяване в периода 2006 г. – 2007 г. Нито липсата на счетоводни документи, които да отразяват направени разходи за залесяването и за други лесокултурни мероприятия, нито липсата на приемо- предавателни протоколи, установяващи приемане на изпълнението от Общината, могат да променят горния извод. Факт е, че гората съществува, при което очевидно са сторени разходи за засаждането й от изпълнителя. Факт е, че е добита дървесина в голям обем и с добро качество, което сочи положена адекватна грижа. Факт е, че 2022 г. и 2023 г. тополите са достигнали турнус за сеч. Съгласно чл.4.1 от договора между страните, ако възложената работа е изпълнена в договорените срокове и количества и качествено, възложителят е длъжен да я приеме. Отделно от това, съгласно чл.262 ал.1 ЗЗД възложителят е имал право да проверява изпълнението на договора по всяко време, а Наредба № 17/ 28.07.2000 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури го задължава като собственик на имота да извършва ежегодно инвентаризация на горските култури. Съгласно договореното между страните всяка от тях има право да получи половината от дървесината, изсечена от залесените имоти. С договора на изпълнителя не е вменено задължение да извърши сечта, нито е определено кой следва да поеме разходите за реализирането й, при което по принципа „комуто ползите, нему и тежестите“ следва да се приеме, че разходите се разпределят поравно между страните. Бе изяснено, че добитата от ПИ № 000273 дървесина е 757.71 куб.м., а очакваният добив дървесина от ПИ № 000107 е 540 куб.м, т.е. общо за двата имота 1 297.71 куб.м и съответно половината е 648.86 куб.м. Това е количеството, което ищецът реално е имал право да получи, но исковата претенция е за по-малък размер – 547.5 куб.м и съдът е обвързан от нея. Спорен е въпросът как следва да бъде определено дължимото обезщетение за пропуснатата от ищеца полза да увеличи имуществото си, която вреда е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на Общината – дали по цената на дървесината на корен или по цената й при продажба от временен склад. ВТАС споделя приетото от първоинстанционния съд, че обезщетението следва да се определи въз основа на средната цена на дървесината при продажба от временен склад след приспадане на необходимо присъщите разходи за добиването й, каквито ищецът би направил, но в случая си е спестил, тъй като сечта е реализирана от друг. Пропуснатата от ищеца полза се съизмерва именно с пазарната стойност на дървесината, която той би заплатил, за да се снабди с такава дървесина в случай, че иска да я ползва за лични нужди, или която би получил като приход при реализиране на продажбата й. Вещото лице е посочило цената на 547.5 куб.м дървесина тип топола при продажба на временен склад в размер на сумата 70 714.55 лв. и след приспадане на разходите за дърводобив в размер на 8 987.79 лв. дължимата сума възлиза на 61 726.77 лв. Ищецът е претендирал сума в по-малък размер – 58 856 лв., при което исковата му претенция следва да бъде уважена до този размер. Аргументиран от изложените съображения ВТАС намира въззивната жалба за неоснователна. Постановеното от ОС – Плевен решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора на „Ела“ ООД следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – сумата 1000 лв. Водим от горното, съдът