Решение № 4154 от 30.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5565/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от длъжника Р. Д. К. по изпълнително дело №20088440400898 на ЧСИ С.Я., рег. №844 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпориран в постановление от 28.02.2025 г. Излагат се твърдения за настъпила перемпция поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в периода от 14.02.2011 г. до 07.12.2023 г. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят по изпълнителното дело „Първа инвестиционна банка“ АД, в законоустановения срок по чл.436 ал.3 ГПК оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че не са настъпили визираните в закона факти и обстоятелства, обуславящи прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно приетото в мотивите по т.3 ТР 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран. Изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. В конкретния случай изпълнителното производство е образувано по писмена молба, вх. №09313/22.10.2008 г., на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.12.2007 г. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 09.04.2014 г. по ч.гр.д. №18185/2014 г., издаден по гр.д. №25947/2007 г., по описа на СРС, 40 състав, по силата на които длъжникът Р. Д. К. е осъдена да заплати на взискателя парично задължение в размер на следните суми: 53 840, 04 лв. – главница, 1237, 72 лв. - лихва за периода 04.11.2007 г. - 11.11.2007 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.11.2007 г., и разноски в размер на 1101, 56 лв. и 890, 78 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД е учредена ипотека по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника по силата на нот. акт за договорна ипотека №73, т.VI, рег. №6021, нот. дело № 630/2006 г., вписан в службата по вписванията в гр. София, като е поискал налагане на възбрана върху ипотекирания имот. В хода на изпълнителното дело на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по отношение на длъжника Р. Д. К. са правени справки за проучване на имуществото и са извършени следните изпълнителни действия: С разпореждане от 27.10.2008 г. ЧСИ Я. е наложил възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, а именно: апартамент №57, находящ се в гр. София, жк. „••••••••• С молба от 14.11.2008 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши опис и оценка на горепосочения недвижим имот. С протокол от 04.12.2008 г. ЧСИ е извършил опис и оценка на апартамент №57, находящ се в гр. София, жк. „••••••••• С молба от 16.02.2009 г. взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи публична продан на процесния имот. С обявление от 17.02.2009 г. ЧСИ е изнесъл имота на публична продан и е насрочил същата в периода 26.02.2009 г. – 26.03.2009 г. С платежно нареждане от 07.05.2009 длъжникът Р. Д. К. е извършила доброволно плащане по изп. дело в размер на 21 000, 00 лв. С обявление от 02.02.2010 г. ЧСИ Я. е насрочил публична продан по отношение на апартамент №57, находящ се в гр. София, жк. „•••••••••в периода 08.02.2010 г. – 08.03.2010 г. С обявление от 11.06.2010 г. ЧСИ Я. е насрочил публична продан по отношение на процесния апартамент в периода 21.06.2010 г. – 21.07.2010 г. С молба от 03.06.2010 г. трето неучастващо в изпълнителното производство лице – Т.В.А., е поискал ЧСИ Я. да спре действията по изпълнението, като е посочил, че процесния имот е негов и не е собственост на длъжника Р. Д. К.. Сочи, че е подал искова молба за защита на правата си по съдебен ред. С обявление от 19.01.2011 г. ЧСИ Я. е насрочил публична продан по отношение на процесния апартамент в периода 14.02.2011 г. – 14.03.2011 г. По делото е представена обезпечителна заповед от 17.03.2011 г., издадена на Т.В.А. по гр.д. №13256/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, с която е допуснато обезпечение на предявените от Т.В.А. искови претенции чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп.д. №20088440400898 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844. С постановление от 17.03.2011 г. ЧСИ Я. е спрял изпълнителното производство по изп. д. №20088440400898 по молба на Т.В.А. на основание чл.432 т.1 вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК. С молба от 09.08.2013 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е поискал възобновяване на изпълнителните действия по изп.д. № 20088440400898, като е упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ и е поискал извършване на справка за имущество, запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и запор на трудово възнаграждение. С разпореждане от 13.08.2013 г. ЧСИ Я. е оставил искането без уважение, като е посочил, че изпълнителното производство е спряно по силата на обезпечителна заповед. С молба от 20.02.2020 г., изпратена по имейл, взискателят е поискал информация за делото от ЧСИ. Със съобщение от 08.08.2022 г. ЧСИ С.Я. е поискал от Софийски районен съд на основание чл.431 ал.3 ГПК информация относно гр.д. №13256/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, по което е издадена горепосочената обезпечителна заповед. Със съобщение от 07.09.2022 г. СРС е уведомил ЧСИ С.Я., че решението по гр.д. №13256/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, е влязло в сила на 01.03.2016 г. и обезпечителната заповед е отменена с определение от 08.06.2016 г., влязло в сила на 01.07.2016 г. С молба от 06.12.2023 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е поискал възобновяване на изпълнителните действия по изп. д. №20088440400898, като е поискал ЧСИ да извърши ново проучване на имуществото на длъжника, при открито имущество да бъдат наложени съответните запори/възбрани и е упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ. С разпореждане от 07.12.2023 г. ЧСИ С.Я. е възобновил изпълнителното производство по изп.д. №20088440400898 и е разпоредил извършване на справки за проучване имуществото на длъжника, налагане на запори, върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и дружествените дялове на длъжника както и е указал на наследниците на починалия Т.В.А. (ипотекарен длъжник) да заявят приемат ли наследството. Със запорни съобщения от 08.12.2023 г. ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника при: „Тексим Банк“ АД, „ОББ“ АД, и „Първа инвестиционна банка“ АД. Със запорно съобщение от 08.12.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „НТ Електроникс“ ООД. С уведомление от 11.12.2023 г. „НТ Електроникс“ ООД е уведомило ЧСИ, че считано от 01.11.2023 г. лицето е преназначено на минимална работна заплата с месечно трудово възнаграждение в размер на 605, 27 лв., поради което е несеквестируемо. Със запорно съобщение от 08.12.2023 г. до Търговския регистър към АВ ЧСИ С.Я. е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника в капитала на „Портимпекс“ ООД. Със запорно съобщение от 05.02.2025 ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „ В и Д Лекс Консулт“ ООД. С уведомление от 18.02.2025 „НТ Електроникс“ ООД е уведомило ЧСИ, че считано от м.01.2025 г. лицето е назначено на 4-часов работен ден на минимална работна заплата с месечно трудово възнаграждение в размер на 418, 25 лв., поради което е несеквестируемо. С молба от 24.02.2025 г., изпратено чрез куриерска фирма „Еконт“ длъжникът Р. Д. К. е поискала ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя повече от две години. С обжалваното постановление за отказ от 28.02.2025 г. ЧСИ С.Я. е оставил молбата без уважение, като е приел, че по делото не е наличен период от две години без предприемане на действия по изпълнението по молба на взискателя. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право. С налагането на запори на банковите сметки на длъжника, с извършването на опис и оценка на имота, с насрочването на публична продан на недвижимият имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, съобразно възприетото в посоченото ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва 2-год. срок за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция. Същият започва да тече от последното валидно изпълнително действие. С описаните по-горе молби от 14.11.2008 г., 16.02.2009 г., 06.12.2023 г., подадени от взискателя, същият е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. През периода на действие на обезпечителната заповед от 17.03.2011 г., издадена по гр.д. №13256/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, а именно: от 17.03.2011 г. до 01.07.2016 г., предвид постановената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. №20088440400898 на ЧСИ С.Я., е налице законово основание за бездействието на взискателя, тъй като нито той, нито съдебния изпълнител могат да упражняват правата си и да изпълняват процесуалните си задължения по изпълнителното производство до отмяната на тази мярка. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че началният момент на двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК тече от 01.07.2016 г., когато е отменена наложената обезпечителна мярка по чл.397 ал.3 т.3 ГПК, а не от 07.12.2023 г., когато съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното производство. С отмяната на определението за спиране 2-год. срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК започва да тече, независимо от предприета или непредприета от някоя от страните активност за уведомяване на съдебния изпълнител. Първото валидно изпълнително действие след влизане в сила на определението за отмяна на обезпечителната мярка, което е прекъснало давността, е молбата, съдържаща искане за прилагане на изпълнителен способ от 06.12.2023 г. Съгласно задължителните указания на т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, взискателят е този, който трябва да предприема активни действия, за да обезпечи движението на изпълнителното производство, следователно за кредитора е съществувало задължение да поддържа висящността на изпълнителния процес. Ето защо, в конкретния случай 2-год. срок е започнал да тече от 01.07.2016 г. (отмяна на допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението) и е изтекъл на 01.07.2018 г. От 01.07.2018 г., съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се счита прекратено по право. ЧСИ С.Я. е следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство и да не предприема повече изпълнителни действия. Съдът в настоящото производство няма правомощие да прекрати изпълнителното дело по аргумент на чл.433 ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като само органът по изпълнението има компетентност да издаде постановление за прекратяване. Съдът не е компетентен и да задължава органа по изпълнението да заличава запори, тъй като съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, всички последващи изпълнителни действия се обезсилват по право, като в случая не са налице такива, от извършването на които трети лица са придобили права. Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване изпълнителното производство по перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради което делото следва да се върне на ЧСИ С.Я. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело. Воден от гореизложеното, съдът