Решение № 578 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2308/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

1. Образувано е по касационна жалба предявена от Началника на сектор „Охранителна полиция” при Трето РУ при ОДМВР Пловдив, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт З. М.- П., срещу Решение №1040 от 02.08.2024г., постановено по а.н.д № 20245330203058 по описа за 2024 г., на Районен съд – Пловдив, V - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 25 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор Охранителна полиция в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на З. Н. Р., [ЕГН], на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 150, 00 лева за нарушение по чл. 69, ал. 3 ЗМВР.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, досежно пълното описание на фактическите параметри на вмененото административно нарушение.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

1. Ответникът по касационната жалба – З. Н. Р. не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта:

1. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

1. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от З. Н. Р. срещу Наказателно постановление № 25 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор Охранителна полиция в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на З. Н. Р., [ЕГН], на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 150, 00 лева за нарушение по чл. 69, ал. 3 ЗМВР.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия АД с № 746230 от 28.03.2024г., съставен от Й. В. К. на длъжност полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 69, ал.3 от ЗМВР.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 258, ал.1 от ЗМВР е наложил на нарушителя глоба в размер на 150 лева.

1. Обективираните в акта констатации, възприети и от първостепенния съд се свеждат до следното:

На 28.03.2024 г. около 14, 30 часа в град Пловдив, ул. „Напредък“ № 2, З. Н. Р. не се е явявила в 14, 30 ч. в място на явяване – сградата на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, след като е била редовно призована по чл. 69, ал. 3 ЗМВР, без да има уважителна причина за това.

1. В хода на съдебното производство е разпитан съставителят на АУАН Й. В. К., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

1. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посоченият резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните павила, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП, като АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, доколкото в същите не са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение. Според първоинстанционния съд, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и привлеченото към отговорност лице да разбере в пълнота фактическите параметри на вмененото нарушение. В тази връзка съдът е приел, че от начина на описание на допуснатото нарушение по никакъв начин не става ясно нито за съда, нито за привлеченото към отговорност лице, кога същото е било призовано по телефон, от кого, по какъв случай, включително липсва изложение на каквито и да било факти касаещи неотложността на същия. Според съда, посочените обстоятелства са от съществено значение за преценката за това редовно ли е била призована З. Н. Р. по телефон, с оглед изпълнение на хипотезата на санкционната норма на чл.258, ал.1 от ЗМВР. В този контекст и позовавайки се на тълкувателната практика на стария ВС и на ВКС първоинстанционния съд е приел, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие пред въззивния съд и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.

IV. За правото:

1. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

1. Съставеният АУАН и издаденото НП, в случая не са съобразени с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Налице е допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на пълно описание на фактическите параметри на вмененото административно нарушение чл. 69, ал. 3 ЗМВР, по един небудещ никакво съмнение, както за съда, така и за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице начин, което накърнява правото на защита на лицето и представлява основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно. Неспазването на установените нормативни изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, без всякакво съмнение има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт и е основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, точно както е приел и първоинстанционния съд.

В обсъждания контекст са споделими и изводите на първоинстанционния съд, че в случая всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт от хипотезата на чл.69, ал.3 от ЗМВР, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, което е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция. Тоест, съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения, субсумиращи се в хипотезата на чл.69, ал.3 от ЗМВР, непосочени в АУАН и НП и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях.

1. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав