Решение № 1372 от 25.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4690/2025 г.

Районен съд - ПловдивНаказателно отделение25.11.2025 г.докладчик Иван Минчев Минчев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 10602746 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Й. В. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ж.к.... е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП. ОСЪЖДА Й. В. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ж.к.... ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив – адрес гр. Пловдив ул. Княз Богориди“ № 7, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е електронен фиш Серия К № 10602746 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Й. В. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ж.к.... е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП. Жалбоподателят Й. В. К. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Т. Т. от АК Пловдив. Иска се от съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, оспорва се извършването на нарушение за скорост от страна на жалбоподателя. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат. Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, изготвено чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт, се заявява неоснователност на жалбата, като се иска да се остави без уважение. Претендират се разноски – за юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение при уважаване на жалбата за намаляване на разноските за насрещната страна до минимално предвидения размер. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Й. В. К. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории С, В, М, АМ и Ткт. До м. юни 2024 г. спрямо К. били издадени едно наказателно постановление и четири фиша за извършени нарушения на правилата за движение. На 09.06.2024 г. в 14: 55 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ в участък до № 107, с автоматизирана система – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение в посока юг на автомобил „Хонда ХР В“ с рег. №... със скорост от 76 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „Хонда ХР В“ с рег. №... бил регистриран /свидетелство за регистрация № 006137699/10.12.2013 г./ като собствен на... Й.ов К. от гр. Пловдив. Лицето... Й.ов К. бил починал на 19.06.2020 г. /според препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 02.09.2025 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив Район Тракия/. Наследници на починалия регистриран собственик на автомобила... Й.ов К. били синовете му жалбоподателят Й. В. К. и.... В. К. /според удостоверение за наследници изх. № 6-1000-902/02.09.2025 г./. Въпреки смъртта на... Й.ов К. в системата на МВР не била вписана промяна на собствеността на автомобила „Хонда ХР В“ с рег. №..., но към датата на заснемане на движението с превишена за населеното място скорост 09.06.2024 г. автомобилът е бил собственост на наследниците Й. В. К. и.... В. К.. За това нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория В в населено място – 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил издаден електронен фиш Серия К № 10602746, с който на жалбоподателя Й. В. К. – собственик на автомобила /съсобственик с брат си.... В. К. – по силата на Закона – чл.5 ал.1 вр. чл.1 от Закона за наследството /ЗН//, била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП. Административната отговорност спрямо жалбоподателя Й. К. била ангажирана в съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДВП и чл.5 ал.1 вр. чл.1 от ЗН – като физическо лице собственик на заснетия автомобил /низходящ – дете, на починалия на 19.06.2020 г.... Й.ов К. – последният като лице, на чието име е бил регистриран в МВР като собствен автомобилът „Хонда ХР В“ с рег. №... – по свидетелство за регистрация № 006137699/10.12.2013 г./. Във фиша установената скорост на движение на автомобила „Хонда ХР В“ с рег. №... било вписано, че е 73 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 76 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Обжалваният електронен фиш Серия К № 10602746 бил връчен на жалбоподателя Й. К. на 07.08.2025 г., а жалбата против фиша била подадена на 11.08.2025 г. – регистрирана с вх. № УРИ 317000-13753/11.08.2025 г. в ОД на МВР Пловдив. От страна на санкционираното лице – било то лично, било то чрез пълномощник, не била подадена писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението, в случай, че това не е бил Й. В. К.. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложен снимков материал /статично изображение/ от заснемане с автоматизирана система – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1, снимков материал от заснемане на разположение на мобилно АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справки за регистрация на моторно превозно средство, справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справки за нарушител водач, копие на свидетелство за регистрация част І, препис- извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 09.06.2024 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателя Й. В. К. като физическо лице собственик и водач на лек автомобил „Хонда ХР В“ с рег. №..., тъй като същият се е движел в населено място – в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“ в участък до № 107, в 14: 55 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място – 50 км./ч., а именно със 73 км./ч. Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.І от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.”. Автомобилът „Хонда ХР В“ с рег. №... е бил собственост на... Й.ов К. – починал на 19.06.2020 г. – по свидетелство за регистрация № 006137699/10.12.2013 г., но след смъртта на... К. автомобилът като част от имущественото наследство на починалия е наследен от низходящите му – Й. и.... В.и К.и, което наследяване следва по силата на Закона – чл.5 ал.1 вр. чл.1 от ЗН. От страна на наказаното с електронния фиш лице Й. К. не е оспорен в хода на производството по настоящото дело фактът на наследяване на имуществото – в частност правото на собственост върху автомобила „Хонда ХР В“ с рег. №..., на починалия му баща, не са ангажирани в тази насока и никакви доказателства, които да опровергаят придобиването на собствеността върху автомобила чрез наследяване. Това, че жалбоподателят е сънаследник заедно с брат си, не изключва фактът, че жалбоподателят е собственик на заснетия да се движи с превишена скорост лек автомобил, респ. на идеална част от същия /доколкото автомобилът по предназначението и естеството си е неделима вещ/. Жалбоподателят Й. К. не е подал в срока за това по чл.189 ал.5 от ЗДВП в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Хонда ХР В“ с рег. №... към 09.06.2024 г. в 14: 55 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ в участък до № 107, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представил към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. В случая, доколкото заснемането на административното нарушение на правилата за движение по пътищата – по чл.21 ал.1 от ЗДВП, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, е сторено с АТСС и за същото се следва издаване на електронен фиш съобразно чл.189 ал.4 от ЗДВП, следва да намери приложение изискването на чл.189 ал.5 от ЗДВП, а не както е посочил в становището си, допълващо жалбата, процесуалния представител на жалбоподателя – да се прилага чл.186 ал.4 от ЗДВП, който чл.186 от ЗДВП касае налагане на глоба с фиш, но не и електронен фиш. За това и правилно според съда и в съответствие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДВП в случая административно-наказателната отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш спрямо лицето жалбоподател Й. К.. От страна на жалбоподателя К. не са ангажирани някакви гласни и/или писмени доказателства пред настоящата инстанция, които да насочват, че автомобилът „Хонда ХР В“ с рег. №... към 09.06.2024 г. в 14: 55 ч. е бил управляван от друго различно от него лице. Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фотостатично изображение – като единство от фотоизображение на заснемането движението на лекия автомобил „Хонда ХР В“ с рег. №... към 09.06.2024 г. в 14: 55 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ в участък до № 107 и текстова описателна част, изготвени с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120сса8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив /съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/ и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място. Съдът не споделя като основателно възражението на процесуалния представител на страната жалбоподател за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, поради неприлагане на поне 4 бр. фотоизображения. В приложеното статично изображение – фотоизображение, от заснемане с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССА8, се визуализира само един автомобил, на който се разчита ясно регистрационния номер, който пък регистрационен номер и превозно средство са вписани и в приложената текстова част при описание на снимката на ЕФ – рег. №... на превозно средство „Хонда ХР В“ – този собствен на наказания Й. К.. За това и съдът прие, че изготвеният от АТСС преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССА8 снимков материал е надлежно съставен, редовен и съответно годен като ползвано доказателство по делото. Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ в участък до № 107, датата – 09.06.2024 г., точният час на извършване на нарушението – 14: 55 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство –..., собственикът, описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за населено място, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 100 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Като годно писмено доказателство за съдържащите се в тях данни се ползват от съда справките за нарушител/водач, макар и като изготвена от база данни АИС АНД на МВР. Видно е от съдържанието в справките например, че за процесния електронен фиш е налице пълно съвпадение с останалите писмени доказателства по делото относно и серия, и номер на електронния фиш, и дата на нарушение /като дата на съставяне на фиша/, и дата на връчване на фиша, и статус относно влизането в сила. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССА8. След измененията на ЗДВП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДВП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ отговарящ за позиционирането и въвеждането в работен режим на автоматизираното техническо средство или система, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189 ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало и през изискуемата се метрологична проверка, което е видно пък от представения протокол за проверка. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. Не се споделя изразеното в писменото становище на страната жалбоподател, че при съставянето на протокола за използване на АТСС са били допуснати нарушения при изписване и обозначаване режима на измерване и посоката за задействане при заснемането с АТСС. В полето за режим за измерване е вписана буквата С, съответстваща и на отбелязания по-долу режим на заснемане – стационарен, а в посоката за задействане е вписана буквата П – като приближаващ. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил Хонда ХР В“ с рег. №... от 76 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 73 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 76 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. вр. чл.755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол По отношение на размера на наложеното наказание глоба в размер на 100 лв. – същият е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП към момента на извършване на нарушението – 09.06.2024 г. Електронният фиш – Серия К № 10602746, се явява издаден съобразно изискванията на Закона, а като законосъобразен и следва да бъде потвърден. С оглед на преценената виновност на жалбоподателя Й. В. К. по извършване на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП и следващото се потвърждаване на електронния фиш не следва да се присъжда на страната жалбоподател в нейна полза на сторените разноски за процесуално представителство от адвокат, а следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт, за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН – „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив в производството по делото, ограничило се само до изготвяне на писмено становище по делото, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ст. юрк.... – с пълномощно с рег. № 317р-4373/27.03.2025 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаването на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност спрямо Й. В. К., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя К., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание. Мотивиран от горното РС Пловдив – ХХІІІ н. с.

Цитирани разпоредби

27