Решение № 64 от 13.1.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 1471/2014 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ от С.М.И. срещу Сдружение с нестопанска цел „А.”. В исковата молба се поддържа, че ищецът е член на Сдружение с нестопанска цел „А.“ (Сдружението). На 06.02.2014 г. е проведено Общо събрание на Сдружението при следния дневен ред: 1. Персонален отчет на членовете на УС; 2. Финансов отчет на сдружението; 3. Промяна в Правилата за събиране и изплащане на изпълнителските възнаграждения - създаване на фонд „Резервен”; 4. Предложение за създаване на търговско дружество към сдружението за извършване на спомагателна стопанска дейност; 5. Промяна в състава на управителния съвет; 6. Разни. Общото събрание е проведено при кворум 44 члена от всички членове на сдружението. Счита, че решенията взети по т. 3 от Дневния ред са незаконосъобразни и взети в противоречие с Устава на сдружението и Правилата за събиране и изплащане на изпълнителски възнаграждения от Сдружение „А.”, приети с решение на Общо събрание на Сдружението, проведено на 08.05.2012 г. На първо място, в т. 3 от Дневния ред е взето решение за създаване на фонд „Резервен“. Посочено е, че целите, източниците и структурата, както и начините на управление и отчетност на фонда са регламентирани в Правила за събиране и изплащане на изпълнителски възнаграждения от Сдружение „А.” (наричани по-долу за краткост „Правилата“), което не отговаря на истината. В посочените правила никъде не е предвидена възможност за създаване на горепосочения фонд, нито фигурират посочените разпоредби, уреждащи структурата и функционирането на такъв или подобен фонд. В чл. 4 от Правилата са описани начините на разпределение и изплащане на възнагражденията - изрично в ал. 2 е уредено, че разпределението на възнагражденията, след приспадане на разходите на дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове, се извършва между носителите на права, съгласно Правилата и Устава на Сдружението. Освен това, възможността за създаване на фонд „Резервен” и подобен начин на управление на имуществото не са предвидени и в устава на сдружението, видно от глава XVI от Устава, озаглавена „Имущество”. Поддържа, че вземането на решения от общото събрание, които не са изрично предвидени в Устава и в Правилата на Сдружението и му противоречат е недопустимо. На следващо място по същата т. 3 от дневния ред е взето решение, във фонд „Резервен” на Сдружението да се заделят неразходваните през годината суми за издръжка, останали след покриване на разходите на Сдружението, дарения, както и събрани възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и възнаграждения за изпълнители, които нямат наследници. Според решението пет годишния срок започва да тече от деня, следващ последния ден на сесията, в която за пръв път сумите са били разпределени за изплащане. Единодушно се приема също така, че суми с изтекла давност, съобразно приетото по-горе могат да се изплащат с решение на ОС. Взема се решение към фонда да премине сумата от 71 080 лева. Поддържа, че така взетото решение противоречи на закона и устава на сдружението. Нито в закона за юридическите лица с нестопанска цел, нито в устава на сдружението е предвидено заделяне във фонд „Резервен” на неразходвани и непотърсени от членовете на сдружението суми. Точно обратното е уговорено в чл. 8 от членските договори е колективна организация за управление и защита на права - сродни на авторските „А.”. Навежда твърдения, че предвиждането на срок, при изтичането на който всички непотърсени суми ще постъпят във фонд „Резервен”, а няма да бъдат съответно изплащани на артист-изпълнителите, е незаконосъобразно. Възможността на артист-изпълнителя да получи възнаграждението си е предвидена в закона и в членските договори без ограничение във времето. Всяко твърдение за изтекла погасителна давност или за наличието на друго ограничение на правото на вземане за възнаграждение е въпрос, който ще бъде изследван от компетентния съд, но не се определя от Общото събрание. Незаконосъобразността на решението за създаване на фонд „Резервен“ води и до незаконосъобразност на взетото решение за създаване на Контролна комисия към УС, която да заседава заедно със съвета при вземане на решения за разходване на суми от фонда до 20% от неговия годишен размер. В Устава на сдружението не е уредена възможност за създаване на Контролна комисия към УС. Решението противоречи на закона и Устава и на основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ, също подлежи на отмяна. Не могат да се създават органи и комисии, когато това не е предвидено изрично в Устава на дружеството. Моли съда да отмени взетите решения по т. 3 от дневния ред на Общото събрание, проведено на 06.12.2014 г., които счита за незаконосъобразни, взети в противоречие със закона, Устава на Сдружението, Правилата и членските договори, сключвани с артист-изпълнителите. С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеня иск като неоснователен. Сдружение „А.” като организация за колективно управление на правата на артистите-изпълнители (актьори) по смисъла на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, договаря отстъпването на имуществените права по чл. 76 от ЗАПСП като получава и разпределя и между носители на права, получени за тях суми, в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, които управлява. Сдружението може да получава и разпределя суми, получени и за носители на права, които не са негови членове, съгласно чл. 40, ал. 7 от ЗАПСП. Общото събрание е проведено при спазване на чл. 18 от Устава и чл. 26 от ЗЮЛНЦ като поради липса на достатъчно кворум, заседанието е отложено с един час и е проведено в съответствие с чл. 20, ал. 2 от Устава и чл. 27 от ЗЮЛНЦ, което обстоятелство е отразено и в Протокола от ОС. Оспорва твърдението на ответника, че в Правилата никъде не е предвидена възможността за създаване на Фонд „Резервен”, както разпоредбите, регулиращи неговата структура и функциониране. В гласуваното от Общото събрание изменение на Правилата е предвидено създаването на този фонд, неговите цели, функции, източници, структура и най-вече подробно са описани начините и механизмите за разходването му. Навежда твърдения, че подобни фондове са предвидени и създадени в почти всички организации за колективно управление на права, като при тях дори са значително опростени механизмите за постъпване на средства и разходването им. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на взетото решение за създаване на Фонд „Резервен”, понеже такава възможност не била предвидена в Устава на Сдружението. Точно обратното - нито в ЗЮЛНЦ, нито в Устава е предвидено ограничение във възможността на върховния орган на сдружението да взема решения в тази насока. Обстоятелството, че в Глава XVI от Устава - „ИМУЩЕСТВО”, не е предвидена изрично възможността за създаването на този фонд, както и начините на управлението му, не е пречка същото да се предвиди с друг вътрешен акт на Сдружението. В чл. 20 от ЗЮЛНЦ са посочени изрично задължителните елементи от съдържанието на Устава. Така взетото решение не е в противоречие с тях, а също така не е и в противоречие с която и да било законова норма. Наред с това, съгласно предвидената в чл. 33 от ЗАПСП хипотеза „в случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.” Оспорва създаването на Фонд „Резервен” да е в противоречие с чл. 8 от Членските договори с „А.” за управление и защита на правата - сродни на авторските. Напротив, сложният механизъм на отделяне на средства във Фонд „Резервен”, както и предвидената възможност за тяхното обратно изваждане и изплащане на носители на права след пет годишния срок по чл. 9 от Правилата, е още една гаранция за изпълнение от страна на Сдружението на задължението му да полага грижа на добър стопанин. Едно евентуално възражение за изтекла погасителна давност относно дадена сума, би могло да се извърши и без да е наличен подобен фонд. Изложеното по-горе за липсата на ограничения в Устава и Закона относно създаването на фондове и структури в сдружението, се отнася и за създаването на Комисия, която да контролира разходването на средствата от Фонда, обезпечавайки спазването на закона, Устава, Правилата, програмата и бюджета на Сдружението. Комисията не е орган на управление, по смисъла на ЗЮЛНЦ, респ. не е задължителен елемент от съдържанието на Устава. Моли съда да остави без уважение исковата молба на С.И. срещу взетите по т. 3 от Дневния ред на ОС, проведено на 06.02.2014 г. решения, като неоснователна. Съдът е указъл на ответника, че е в негова тежест да ангажира доказателства за законосъобразното свикване и провеждане на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „А.”, за законосъобразността на взетите от общото събрание решения. Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на Чл.25, ал.6 от Търговския закон решенията на органите на сдружението с нестопанска цел, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорени пред съда по регистрацията на сдружението от всеки него член на сдружението и или на негов орган в едноседмичен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението им. В настоящия случай между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Членски договор с колективна организация за управление и защита на права-сродни на авторските, се установява, че ищецът е член на сдружението с нестопанска цел „А.А.”, поради което той се явява активно легитимиран да предяви иска за отмяна на взетите от общото събрание на сдружението решения. Между страните не е спорно обстоятелството кога ищецът е узнал за атакуваното решение на общото събрание, нито по делото има данни в тази насока, поради което следва да се счита, че искът е предявен в пределите на преклузивния едногодишен срок по Чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, който изтича на 6.03.2015год., считано от датата на оспореното общо събрание, проведено на 06.02.2014год. Между страните не се спори, а и се установява, че ответното сдружение представлява организация за колективно управление на правата на артистите-изпълнители по смисъла на Чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права, която е с предмет на дейността, насочена към това да се договоря отстъпването на имуществените права по Чл.76 от ЗАПСП като получава и разпределя между носители на права, получени за тях суми, в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, които управлява. Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Протокол от Общото събрание на сдружението от 06.02.2014год. се установява, че е взето решение за създаване на Фонд „Резервен”, като неговите цели, източници, структура, начини на управление и отчетност следва да бъдат регламентирани в приетите от общото събрание Правила за събиране и изплащане на изпълнителските възнаграждения. Съгласно така приетото решение във фонд „Резервен” се заделят неизразходваните през годината суми за издръжка, останали след покриване на разходите на дружеството, дарения, както и събрани възнаграждения за наследници в продължение на пет години след постъпването им по партидата за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и възнаграждения за изпълнители, които нямат наследници/на осн. Чл.33 от ЗАПСП/ и след решение на Общото събрание за прехвърлянето на тези суми към фонда. Съответно прието е че петгодишният срок започва да тече от деня, следващ последния ден на сесията, в която за пръв път сумите са били разпределяни за изплащане. Настоящият съдебен състав счита, че така взетото решение не противоречи на Закона и Устава на сдружението. В разпоредбата на Чл. 20 от ЗЮЛНЦ липсват специални правила, регламентиращи имуществените отношения на членовете на сдружението от една страна и самото сдружение, от друга. Предвидени са само правила, които се отнасят до реда за уреждане на имуществените отношения на членовете при прекратяване на членството или на сдружението, както и за начина на разпределение на останалото имущество, след удовлетворяването на кредиторите. Съответно и в устава на сдружението липсват конкретни разпоредби в тази насока. Предвид на горното, няма никаква пречка с последващо решение на общото събрание да се извърши правна регламентация на вътрешните имуществени отношения на членовете на сдружението, вкл. и приемането на специални правила, които се отнасят до управлението на имуществото, каквото безспорно представляват създаването на фонд „Резервен” и вътрешни правила за функционирането, без да е необходимо извършването на нарочна промяна в устава на сдружението. Това е така защото, както се посочи по-горе уреждането на имуществените отношения на членовете докато трае сдружението не е елемент от задължителното съдържание на устава, тъй като не се регламентира по силата на императивни правни норми. След като това е така и няма предвидено подобно ограничение в устава, няма пречка с последващо решение на общото събрание да се създаде фонд „Резервен”, като съответно начина за попълването му да се правно регламентира с друг вътрешен акт на сдружението, какъвто представляват представените по делото Правила за събиране и изплащане на изпълнителските възнаграждения за 2014год., за които няма спор, че са били приети от общото събрание на сдружението. Изложеното по-горе се отнася с пълна сила и за липсата на ограничение в Устава и Закона за създаването на комисия, която да контролира разходването на средства от фонда, обезпечавайки по този начин спазването на правилата за разходването на тези финансови средства. В този смисъл тази комисия не представлява орган на управление по смисъла на ЗЮЛНЦ, следователно не и задължителен елемент от съдържанието на устава. Предвид изложеното и тъй като в жалбата не са реливирани други твърдения за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на членовете на Сдружение с нестопанска цел „А.“, съдът намира, че жалбата, имаща своето правно основание в разпоредбата на Чл. 25, ал.2 от ЗЮЛНЦ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от гореизложеното Софийски градски съд