Решение № 136 от 26.7.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 147/2023 г.

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1184/13.03.2023 г. от П. М. Н., ЕГН ••••••••••, Х. Д. Х., ЕГН •••• и П. Х. Х., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. С. С. - ЛАК, против решение № 36 от 24.02.2023 г., постановено по гр.д. № 395/2022 г. по описа на РС - Троян, с което първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х., че М. Д. Л. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 52218.531.196 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 05.07.2021 г., с административен адрес: гр.А., ул.“•••••, с площ 799 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план 576, при съседи: ПИ с идентификатор 52218.531.197, ПИ с идентификатор 52218.651.5, ПИ с идентификатор 52218.651.27, ПИ с идентификатор 52218.531.324, ПИ с идентификатор 52218.531.194, ведно с построените в имота сгради с идентификатор 52218.531.196.1 със застроена площ 112 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 52218.531.196.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 52218.531.196.3, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда. Със същото решение РС - Троян е изменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на нотариус Маргарита Гладкова, като всеки от наследниците на Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г. - П. М. Н., Х. Д. Х. и М. Д. Л. е собственик на 1/3 ид.ч. от описания поземлен имот. С решението П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. са осъдени да заплатят на М. Д. Л. съдебно- деловодни разноски в размер на 1592.73 лв. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, противоречащо на закона, морала и постановено от очевидно заинтересован състав. Сочи се, че при преценка на доказателствения материал и изготвяне на мотивите, съдът е направил преценка на доказателствата едностранно – само в полза на М. Л. съгласно писмените бележки на адв.К. Добрева и в пълно противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, заключението на вещото лице и изготвената съдебно - графическа експертиза. Оспорва направения извод относно подадената от наследодателя на страните Д.Н. декларация, в която е декларирал процесния имот като негова индивидуална собственост, като излага съображения в тази насока. Твърди, че ответницата П. М. Х. винаги е знаела, че процесният имот е СИО. Изтъква, че ищцата дори не е представила доказателства, че е плащала данъци за претендираните идеални части. Подробно аргументира становище, че процесните имоти са придобити от въззивниците по давност в квотите, посочени в нотариалния акт. Изтъква, че районният съд не е коментирал съдебната практика, посочена в отговора на ИМ и писмените бележки. В заключение моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Троян, постановено по гр.д. № 395/2022 г. като неправилно и незаконосъобразно, а предявените от М. Д. Л. искове да отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира сторените разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Д. Л., чрез пълномощника адв. К. Найденова – Добрева от ЛАК, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил надлежно всички писмени и гласни доказателства, като е постановил законосъобразно и правилно решение. Твърди, че процесният имот е закупен от наследодателя Д.Н. през 1976 г., сградите са построени през 1977 г. и не е СИО, тъй като е сключил брак с П. М. Н. на 08.04.1979 г. Подчертава, че подадената през 2006 г. декларация съответства на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. Счита, че правилно ТРС е оценил правното значение на подадените от въззивника П. М. Н. декларации по ЗМДТ относно процесния имот. Възразява срещу твърденията, че решението на РС – Троян е постановено от заинтересован съдебен състав и излага, че в хода на производството не е повдиган въпроса за наличие на някое от основанията по чл. 22 от ГПК. Определя като невярно твърдението в жалбата, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, за което развива подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Троян като правилно и законосъобразно, като й присъди направените разноски. В съдебно заседание въззивниците Х. Х. и П. Н. се явяват лично. Чрез упълномощения процесуален представител адв.С. поддържат въззината жалба на изложените в нея основания и молят съда да отмени обжалваното решение на ТРС, като им присъди направените по делото разноски съгласно приложени списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излагат в представените от адв.С. писмени бележки. Въззиваемата М. Л. се явява лично. Упълномощеният процесуален представител адв.К. Добрева изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение на ТРС, като присъди и направените разноски на въззиваемата. Подробни съображения излага в представената писмена защита. Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания. Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност. Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д. № 395/2022 г. по описа на РС - Троян е образувано по постъпила искова молба вх. № 2465/20.05.2022 г. от М. Д. Л., с която е предявила два обективно и субективно съединени иска против П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. с посочено правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и чл.537, ал. 2 от ГПК и направено искане да се признае за установено по отношение на П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х., че М. Д. Л. е собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор 52218.531.196 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД- 18-49/31.08.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 05.07.2021 г. с площ 799 кв.м. при посочени граници, ведно с построените в имота сгради с идентификатор 52218.531.196.1 със застроена площ 112 кв.м. с предназначение жилищна сграда; сграда с идентификатор 52218.531.196.2 със застроена площ 51 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 52218.531.196.3 със застроена площ 35 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда. В исковата молба е направено искане съдът на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да измени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на нотариус Маргарита Гладкова, като делът на П. М. Н. бъде намален с 1/6 ид.ч. и същият стане съответно 3/6 ид.ч., а делът на М. Д. Л. да бъде увеличен с 1/6 ид.ч. и същият стане съответно 2/6 ид.ч. Ищцата излага, че е наследник по закон на своя баща Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г. в гр.Троян. Ответницата П. Н. е съпруга на Д.Х.Н. и нейна майка, а Х. Х. е негов син и неин брат. Твърди, че до момента на откриване на наследството, Д. Х. е единствен собственик на описания недвижими имот и построените в него сгради, като го е придобил с договор за покупко-продажба от К.Х.П. на 09.06.1976 г. Изтъква, че сградите в поземления имот са построени от него през 1977 г. Посочва, че Д.Х.Н. е сключил граждански брак с ответника П. Н. на 08.04.1979 г., поради което недвижимият имот и сградите в него не са СИО и след откриване на наследството всеки един от наследниците притежава по 1/3 ид. част от него. Счита, че подадената през 2006 г. декларация съответства на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, което е доказателство за съгласието на ответника П. Н. с действителното правно положение. На следващо място твърди, че през 2021 г. установила, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, д. № 312/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, ответницата Н. е призната за собственик на 4/6 ид.части от процесния имот, ответникът Х. Д. Х. за собственик на 1/6 ид.част, а ищцата за собственик на 1/6 ид.част. Веднага след като се снабдила с нотариалния акт, Н. прехвърлила правата си върху имота на своята внучка и трети ответник П. Х. срещу задължение за издръжка и гледане. Това обосновава правния интерес да установи своето наследствено право и размер на квотата си в съсобствеността, доколкото с действията си ответниците я увреждат и целят да намалят нейния дял. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват изцяло исковата претенция. Наведени са твърдения, че процесния имот е СИО, тъй като ответникът П. Н. и общият на страните наследодател Д.Н. заживели заедно в края на м.май 1976 г., но поради съществуващата в чл.8 от СК от 1968 г. /отм./ пречка не сключили граждански брак, защото била на 15 години. Граждански брак сключили на 09.04.1979 г., като нейните родители помогнали финансово за закупуването на имота и построяване на къщата за младото семейство. През 1977 г. е издадено строително разрешение за строежа на жилищната сграда, а през 1979 г. за строежа на едната стопанска постройка. Втората стопанска постройка е изградена през 2005 г. от ответника Х. Х.. Твърди, че СИО е прекратена със смъртта на Д.Н. на 14.12.2006 г., като тя е станала собственик на 4/6 ид.части от процесните имоти, а ищцата и ответника Х. Х. на по 1/6 ид.ч. в качеството им на наследници на баща си. На следващо място счита, че имотите са придобити по давност в квотите, посочени в нотариалния акт от 28.06.2021 г. Ответницата Н. счита, че подадената от нея декларация през 2006 год., че притежава 1/3 ид.ч. от поземления имот и сградите е без правно значение, защото с това свое действие е изпълнила едно свое задължение в качеството си на данъчно задължено лице. От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 144/21.04.2022 г. на Община А. се установява, че Д.Х.Н. е починал на 14.12.2006 г. и след смъртта си е оставил за свои законни наследници ответниците П. М. Н. – съпруга, Х. Д. Х. – син и ищцата М. Д. Л. – дъщеря. Д.Х.Н. и ответницата П. М. Н. са сключили граждански брак на 08.04.1979 г., което е видно от удостоверение на Община А. от 20.01.2022 г. С Договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез ОбНС, обективиран в нот. акт № 111, т. I по нот. дело № 233/1976 г. на ТРС от 09.06.1976 г., Д.Н. е закупил от К.Х.П. следния недвижим имот: незастроен парцел XVIII, пл. № 576, кв. 53, по плана на гр. А., кв.Ново село с площ от около 650 кв. м. Между страните не се спори, че по действащите КККР на гр. А., процесният имот представлява ПИ с идентификатор 52218.531.196 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18- 49/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2021 г., с адрес на ПИ: гр. А., кв. „Център“, и административен адрес: гр. А., ул. „•••••, с площ 799 кв. м., в който към момента са изградени: 1) Сграда с идентификатор 52218.531.196.1, със застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда, еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор 52218.531.196.2, със застроена площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда и 3) Сграда е идентификатор 52218.531.196.3, със застроена площ 35 кв. м, брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда. От ответниците по делото е представено строително разрешение № 7 от 1977 г., с което на Д.Н. е разрешено да построи в имота жилищна сграда с площ 82 кв. м. и строително разрешение № 35 от 23.05.1979 г. за построяването на стопанска постройка върху 32 кв. м. На 05.03.1998 г. Д.Н. е подал данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБългария по чл.26 от ЗМДТ, в която е декларирал процесния недвижим имот и построените в него жилищна сграда и плевня. След смъртта на наследодателя на страните, с декларация вх. № 81/12.02.2007 г. по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, ответницата П. Н. е декларирала в Община А. придобиването на процесния имот и построените в него сгради, като е посочила, че всеки един от наследниците - П. М. Н., Х. Д. Х. и М. Д. Л. са собственици на 1/3 идеална част от него. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, н. дело № 312/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, ответницата П. Н. е призната за собственик на 4/6 ид. части от процесния имот, а М. Д. Л. и Х. Д. Х. – на по 1/6 ид. част. С нотариален акт № 144/28.06.2021 г., т. II, рег. № 21 93, н. дело № 313/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, П. Н. е прехвърлила на своята внучка П. Х. - дъщеря на ответника Х. Х., собствените си 4/6 идеални части върху имота срещу задължение за издръжка и гледане. На 10.06.2021 г. ответницата П. Н. е подала нова декларация по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот, в която е декларирана и построената през 2005 г. стопанска постройка и променени правата на страните, като е посочено, че П. Н. притежава 4/6 ид. части, а М. Л. и Х. Х. по 1/6 ид. част. От страните по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.И.Д., Б.С. и Б.Д., посочени от ищцата и св. М. Д., М.Т., Х. Х. и А. Х., посочени от ответниците. В показанията си св.Д. излага, че познава страните по делото, тъй като живее на 100 м от тях. Твърди, че в момента в процесния имот живеят ответницата П., синът й Х., както и съпругата му А. с децата. Познава Д.Н. и двамата му братя Х. и С. от деца, защото са израснали заедно. Излага, че в А. всички знаели, че баща им намерил голямо наследство и пари в буркани след смъртта на съпругата си и решил да направи три къщи за тримата си синове. Твърди, че строителството на къщите започнало през 1977 г., но не може да каже кога са завършени. Относно построените в имота стопански сгради си спомня, че едната е строена заедно с къщата, а другата по-късно. Когато Д. и П. са се събрали да живеят заедно, ответницата била малка, но не знае кога двамата сключили брак. Св. Б.С. излага, че се е омъжила в Острец през 1976 г., а през 1977 г. къщата е била в строеж, тъй като е минавала оттам. Познава М. и Х., но не е обръщала внимание кога са строени другите постройки. В този смисъл са и показанията на св. Б.Д. – М., която твърди, че къщата в процесния имот е започнала да се строи през 1977 г. от бащата на М. - Д.Н.. Другите две постройки в имота са сторени по-късно, но не знае кога. В показанията си св. М. Д. твърди, че познава П. Н. от 1976 г., когато е дошла в гр. А. и тогава тя била на 15 години. Не знае с какви пари е строена къщата през 1976 – 1977 година, но е виждала П. да носи храна на майсторите. Излага, че децата на Д. и П. са родени в старата къща и след като е построена новата къща, семейството се преместило там. В двора има и плевня, а по-късно синът на П. – Х., направил друга по-малка пристройка. Свидетелката конкретизира, че е виждала ищцата М. в къщата, но тя живее при мъжа си в кв.Острец. Св. М.Т. излага, че къщата е строена 1980-1981 година, а свекърът на П. държал всички материали и инструменти в техния двор. Твърди, че къщата е построена от свекъра на П., а родителите й давали пари. Когато се е строила къщата, П. е готвила и носила храна на работниците. Спомня си, че постройките в двора също са строени от свекъра на П.. В показанията си св. Х. Х. също твърди, че Д., баща му и на П. родителите са построили къщата, като строежът приключил 1980-1981 год. В двора освен къщата, след 1981 г. била построена плевнята, а около 2002 г. работилницата, където работи синът на Д. – Х.. Свидетелят познава ищцата, но след като майка й се разболяла, не я виждал да ходи. Излага, че в момента в къщата живеят Х., съпругата му, техните деца и П.. Св. А. Х. е съпруга на Х. Х., майка на П. Х. и съответно снаха на П. Н.. В показанията си излага, че от 2003 г. живее с Х. Х. на семейни начала, а през 2004 г. двамата сключили брак. През 2006 г. е починал бащата на съпруга й – Д.Н.. От свекърва си знае, че е била на 15 години, когато се оженила за свекъра й, като с помощта на родителите им са закупили мястото и построили къщата. До 1980-1981 г. са живели в старата къща, която се намира на друго място. Твърди, че през 2005 г. изградили заедно със съпруга й постройка от 35 кв. м, която в момента се ползва за работилница. През 2005 г. свекър й бил жив, но не попълнили нищо документално, защото той казвал, че къщата била за тях. От заключението на назначената от районния съд графологическа експертиза, която е отговорила на поставените от страните въпроси във връзка с нанесените корекции в подадената от наследодателя на страните данъчна декларация от 05.03.1998 г., както и от кого е изписан ръкописния текст се установява, че положените подписи в графа „Подпис на декларатор“ са от Д.Х.Н.. При изследването вещото лице Милко Карадочев е констатирал, че ръкописният текст в тази декларация на стр.2, 3, 4, 7, 9, 10 и 12 е изписан от Д.Х.Н., както и име и ЕГН на стр.8, 11, 5 и 6. Изписаният ръкописен текст на стр.1 и в таблицата на стр.5 не е от Д.Х.Н. и П. М. Н., но е попълнен от едно и също лице. Експертът дава заключение, че заличеният с коректор текст на ред 2 от таблицата на стр.5 е: „П. М. Н. – ••••••••••- А. - ул.“••••“. При тези данни въззивният състав приема, че районният съд е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. За да уважи предявените искове, районният съд е приел, че с подадената от наследодателя на страните Д.Н. данъчна декларация, последният е декларирал процесния имот като негова индивидуална собственост. Позовал се е и на подадената след неговата смърт декларация вх.№ 81/12.02.2007 г. от ответницата П. Н., в която е посочила, че наследява заедно с децата си по 1/3 ид.част от имуществото на своя починал съпруг. Във връзка с направения от районния съд извод и изложените в жалбата оплаквания относно доказателствената стойност на представените по делото данъчни декларации, вкл. твърдението, че Д.Н. е декларирал през 1998 г. процесния имот като СИО, настоящият въззивен състав споделя изцяло утвърдената съдебна практика в тази насока, която не кореспондира са направения от районния съд правен извод. В нея непротиворечиво се приема, че декларациите по ЗМДТ се подават в изпълнение на административно - данъчно задължение пред съответната данъчна служба по образец, за да се декларира имота, като е необходимо да се посочи и документ за собственост. Тези декларации не създават вещни права и не могат да са доказателство за осъществено владение по чл.79, ал.1 ЗС, а следва да бъдат преценявани с оглед другите доказателства и обстоятелства по делото. В този смисъл е решение № 2/11.01.2023 г. на ВКС по к.гр.д. № 3791/2022 г. В случая ответниците твърдят, че при откриване на наследството П. Н. е притежавала 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ищцата и ответника Х. Х. по 1/6 ид.ч., тъй като същият е бил в режим на СИО. По делото не е спорно, че Д.Н. и П. Н. са сключили граждански брак на 08.04.1979 г. при действието на СК от 1968 г. /отм./, но живеят заедно от 1976 г. С разпоредбата на чл.13 СК от 1968 г. /отм./ е въведена имуществена общност върху вещи – движими и недвижими, както и права върху вещи, придобити през време на брака, които служат за задоволяване нуждите на семейството, независимо от това, на чие име са придобити. СИО възниква по силата на закона от момента на сключване на брака, като моментът на придобиване следва да се определя съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Съгласно текста на чл.13, ал.2 СК от 1968 г. /отм./, не влизат в общността недвижимите и движими вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство или дарение. От фактите по делото се установява, че поземления имот е придобит от Д.Х.Н. чрез покупко-продажба на 09.06.1976 г., т.е. преди сключването на брака. Разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г./отм./ има предвид само законния брак, а не и фактическото съжителство, от което следва извод, че същият е негова лична собственост и не се включва в СИО, независимо от факта, че в този период е съжителствал с ответницата П. Н.. Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, всеки един от законните наследници на Д.Х.Н. – преживялата съпруга П. Н., ищцата и ответникът Х. Н. са собственици на по 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 52218.531.196 по КККР на гр. А.. Поради изложените съображения решението на РС Троян следва да бъде потвърдено в тази, но поради други мотиви. По отношение на построената в имота жилищна сграда и две стопански постройки, въззивният състав счита, че са придобити по време на брака и за тях е приложим режима на СИО. Когато през време на брака съпрузите са изградили постройки върху имот, изключителна собственост на единия от тях, съпругът несобственик на земята, придобива правото на СИО върху тях. В т.4 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила към настоящия момент, решение № 137/12.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1516/2009 г. на I г.о. и др. е прието, че разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г. /отм./ установява „друго“ по смисъла на чл.92 от ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака, поради което построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява СИО и принадлежи на двамата съпрузи, което право произтича от нормата на чл.63 ЗС. В случая от страна на ищцата не са доказани изложените в обстоятелствената част на ИМ твърдения, че сградите в поземления имот са построени от наследодателя на страните през 1977 г. преди сключване на гражданския брак с П. Н.. От ответниците по делото е представено строително разрешение № 7 от 1977 г. /без дата/ на името на Д.Х.Н., с което му се позволява да построи жилищна сграда в процесния недвижим имот. От показанията на свидетелите И. Д., Б.С., Б.Д. и М. Д., на които съдът дава вяра като обективни и непосредствени се установява, че къщата е започнала да се строи през 1977 г., а другите две постройки са направени по-късно, но никой от тези свидетели не уточнява кога е завършило строителството на жилищната сграда. От показанията на св.М.Т. и св. Х. Х., които съдът кредитира, тъй като отразяват техни непосредствени впечатления се установява, че строежът на жилищната сграда е завършил през 1980 г.-1981 г. и тя е построена от Д., неговия баща и родителите на П., които давали пари. Св.М. Д. и св.М.Т. твърдят, че докато се строяла къщата, П. готвела и носела храна на майсторите. В показанията си св.М. Д. излага, че децата на Д. и П. са родени в старата къща и след като е построена новата къща, семейството се преместило там. Показанията на св.А. Х. съдът цени с оглед другите данни по делото, като отчита, че същите не възпроизвеждат нейни преки възприятия, както и тяхната заинтересованост от изхода на спора. В тях излага, че знае от свекърва си – ищцата П. Н., че е била на 15 години, когато се оженила за свекъра й. С помощта на родителите им са закупили мястото и построили къщата, като до 1980-1981 г. живели в старата къща, която се намира на друго място. Твърди, че през 2005 г. тя и съпругът й изградили заедно стопанската постройка от 35 кв. м., която в момента се ползва за работилница. През 2005 г. свекър й още бил жив, но не попълнили нищо документално, защото той казвал, че къщата била за тях. Съдът като обсъди събраните по делото гласни доказателства и факта, че М. Л. е родена на 20.06.1977 г., а Х. Х. на 10.07.1979 г. приема, че строежът на жилищната сграда е започнал през 1977 г., но е завършил през 1980-1981 г., т.е. след раждането на ищцата, ответника Х. Х. и сключването на граждански брак между Д.Н. и П. Н. на 08.04.1979 г. При тези данни въззивният състав счита, че жилищната сграда е имуществена общност и макар нейното строителство да е започнало по време, когато страните са съжителствали, формалният момента на придобиване на собствеността е през време на брака, когато същата е изградена като самостоятелен обект, годен за обитаване. По отношение на сградата с идентификатор 52218.531.196.2 и предназначение селскостопанска сграда, от приложеното по делото разрешение за строеж № 35/23.05.1979 г. и протокол № 6/23.05.1979 г. за дадена строителна линия и определено ниво съдебният състав прави извод, че също принадлежи на двамата съпрузи, тъй като издаденото строително разрешение е след сключването на гражданския брак между Д.Н. и П. Н. на 08.04.1979 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели единствено св.Х. Х. посочва като момент на нейното построяване след 1981 г., а около 2002 г. работилницата, където работи синът на Д. – Х.. За селскостопанската сграда с идентификатор 52218.531.196.3 със застроена площ 35 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, която според показанията на св.Х. Х. и св.А. Х. е построена от ответника Х. Д. и се ползва от него за работилница, по делото няма представени строителни книжа или доказателства за отстъпено право на строеж. Затова с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС въззивният състав приема, че същата е съпружеска имуществена общност на ответницата П. Н. и покойният й съпруг. Въз основа на тези доказателства настоящата инстанция счита, че построените в поземления имот жилищна сграда и две стопански постройки са станали СИО и след смъртта на Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г., с която е прекратена имуществената общност, ответницата П. Н. е станала собственик на 4/6 ид.части от тях, а ищцата М. Л. и ответника Х. Х. са станали собственици на по 1/6 ид.част, каквито права имат при откриване на наследство според действащия към този момент СК от 1985 г./отм./. В отговора на исковата молба от ответниците е направено и възражение, че имотите са придобити по давност в квотите, които са посочени в нот.акт № 143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова. В задължителното за съдилищата ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумцията на чл.69 от ЗС не се прилага в отношенията между наследниците. Независимо обаче от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Актовете и действията, чрез които наследникът демонстрира промяна на намерението си от държане на идеалните части на другите съсобственици във владение за себе си са от различен характер във всеки конкретен казус. В случая от доказателствата по делото и показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответницата П. Н., освен че е живяла в процесния имот, не е демонстрирала никакви други действия, които да сочат, че свои имота. Подадената от нея на 10.06.2021 г. нова декларация по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот не достига до знанието на останалите съсобственици. В нея тя не е декларирала и целия имот на свое име, а само наследствената квота, която смята че притежава след смъртта на съпруга си Д.Н., като е признала правата на останалите наследници, вкл. и в издадения констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит по давност и наследство. Представените от въззиваемата пред настоящата инстанция доказателства за платени данъци не следва да се обсъждат, защото с тях те не установяват факти от значение за размера на наследствените права на страните. С оглед на изложените съображения и обсъдени по делото доказателства ЛОС намира, че обжалваното решение на РС – Троян следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е уважил предявения иск и признал за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик за разликата над 1/6 идеална част от построените в поземления имот сгради с идентификатор № 52218.531.196.1, № 52218.531.196.2 и № 52218.531.196.3 до претендирания размер от 1/3 ид.ч. / равняващи се на 2/6 ид.ч./, т.е. последната е собственик само на 1/6 ид.ч. от построените в имота сгради. Предявения иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК има акцесорен характер и при уважаване на главния иск, издадения констативен нотариален акт се отменя или изменя. С оглед направените от въззивния състав изводи, обжалваното решение на ТРС следва да бъде отменено в частта, с която е допуснал изменение на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова и признал, че М. Л. притежава 1/3 ид. част от построените в поземления имот сгради вместо 1/6 ид.ч. В случая са намалени и правата на ответника Х. Х. досежно притежаваната от него идеална част от поземления имот /1/6 ид.ч. вместо 1/3 ид.ч./, но същият не е възразил, тъй като притежаваните от неговата майка П. Н. идеални части от процесния имот са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане на неговата дъщеря и ответник по делото П. Х.. Обжалваното решение на ТРС следва да бъде отменено и в частта за разноските, като такива се определят с оглед изхода на спора за двете инстанции. От ищцата и въззиваема в настоящето производство е представен списък за направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 2292.73 лв., като съдът отчита, че съгласно приложения договор за правна защита и съдействие договореното и платено възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 700.00 лв., а не 750.00 лв., както е посочено в списъка по чл.80 от ГПК. Предвид уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК размерът на дължимите от въззинците разноски за двете инстанции е 1480.80 лв. Направените от ответниците и въззивници в настоящето производство разноски за първата и въззивната инстанции съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК са в общ размер на 1850.00 лв. С оглед отхвърлената част от предявените искове на основание чл.78, ал.3 от ГПК, размерът на дължимите разноски е 655.30 лв. По съразмерност и компенсация въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата М. Д. Л. разноски по делото за двете инстанции в размер на сумата 825.50 лв. Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът