Решение № 1485 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 95/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, със седалище и адрес на управление с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София, чрез пълномощника юрисконсулт П. Т., срещу решение № 6/07.01.2025 г. по АНД № 1800/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е изменено Наказателно постановление № Р-004460/12.04.2024 г., издадено от главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, на основание чл.210в във вр. чл.68л, ал.1 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 35000 лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 20000 лева. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено, при условията на алтернативност се иска намаляване на размера на наложената имуществена санкция до установения от закона минимален размер. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба – главен юрисконсулт на Регионална дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна районният съд е установил, че по повод жалба на гражданин, че при посещение на обект на търговеца на 31.07.2023 г., около 40 минути след началото на работния ден на обекта, с цел закупуване на продукт сирене „Пилос“, обявен в рекламна брошура в група стоки, попадащи във „Вземи двойно повече на същата цена“ и обозначени „1+1“ или с „двойно по-голяма опаковка“, служители на КЗП извършили проверка в същия ден около 11 часа в обект на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД в гр. Русе, [улица], № 61. При проверката установили, че в рамките на тази кампания – „1+1“ или с „двойно по-голяма опаковка“ - освен сирене „Пилос“, липсвали малини и точени кори, т.е. същите вече били изчерпани. В магазина се предлагали за продажба както сирене „Пилос“, така и точени кори, но в единични бройки, т.е. непопадащи в кампанията. За така установеното бил съставен Констативен протокол с № К- 2738520 от 31.07.2023 г. За констатираното нарушение св. Н. Д. съставила АУАН № 004460/23.10.2023г. срещу дружеството, който бил връчен при условията на чл.223, ал.4 от ЗЗП. Въз основа на него АНО издал обжалваното пред РРС наказателно постановление. Санкцията била наложена затова, че предвид липсата на посочените промоционални стоки дружеството е реализирало нелоялна заблуждаваща търговска практика, т.е. е нарушило Заповед № 226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 9839/24.07.2017г. на ВАС. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, като правилно АНО е привлякъл дружеството към административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение по чл. 210в вр. чл. 68л, ал.1 от ЗПП, тъй като търговецът не е осигурил достатъчна и разумна наличност на стоките за целия период, валиден за отправената покана, съобразно обема на направената с брошурата реклама и предложената цена, което безспорно представлява нелоялна практика по смисъла на националното и общностно законодателство. Съобразявайки ангажираната в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл. 210в от ЗЗП, с оглед характера на нарушението, предвид извършените доставки през промоционалния период /макар и в недостатъчно количество, което не е съобразено с мащаба на рекламата/, липсата на наличност само на три от стоките в промоция „двойно повече“ от общо над 20 такива, както и липсата на данни за настъпили реално вредни последици, съдът е приел, че неправилно АНО е определил размерът на имуществената санкция от 35000 лв. С горните мотиви решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената санкция на 20000 лева. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. На касационния жалбоподател е вменено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, а именно забрана за прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл.68ж, т. 5 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗПП. Съгласно чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП нелоялна търговска практика е и следната заблуждаваща търговска практика: „покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена.“ По делото не се спори и в мотивите на въззивния съд е прието, че търговецът /чрез брошура/ е отправил покана за покупка на стоки на определена промоционална цена за определен период, както и че на посочената дата /част от обявения с рекламната брошура период/ в търговския обект на касационния ответник не са били налични процесните промоционални стоки: „Български малини“ 2х125 г/опаковка, арт.№ 0080835; „Фини точени кори за баница" 2х400 г/опаковка, арт.№ 7205700 и „Бяло саламурено краве сирене Pilos“ 2х400 г/опаковка, арт.№ 7205645. При запознаване с рекламната брошура, всеки потребител бива привлечен от предложението „1+1“ или „Двойно повече“, поради което посещава търговския обект, но дори до обедните часове стоките са изчерпани /проверката е извършена в 11: 00 часа, видно от КП № К-2738520 от 31.07.2023 г./. Още повече, че в съставения за проверката КП № К- 2738520 от 31.07.2023 г. /л.46-л.47 от АНД № 808/2024 по описа на РС – Русе/, проверяващите служители са отразили в стр. № 4, следното: „В хода на проверката е констатирано, че в търговската зала има наличност от арт. 7205700 и арт. 7205645, но не са от промо пакета, а единична опаковка на обявената цена.“. Такава ситуация е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, като това заблуждение има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С оглед обстоятелството, че стоките с арт. № 7205700 и № 7205645 към датата на проверката се предлагат за продажба, като част от редовния асортимент на търговеца и могат да се закупят единичните им опаковки на тази цена, но потребителите не могат да се възползват от обявената кампания „1+1“, рекламирана в книжните издания и електронното приложение, в процесния случай не следва да намери приложение Решение № 9784 от 16.07.2020 г. по адм. дело № 5113/2020 г. по описа на ВАС, VII отд., в което се приема, че формулираният в рекламната брошура модалитет изключва изначално приложимостта на хипотезата на чл. 68ж, т. 5 от Закона за защита на потребителите, доколкото търговецът изрично е информирал потребителя в рекламната брошура, че промоцията е валидна за посочения период до изчерпване на количествата. Разпоредба на чл. 68ж, т. 5 представлява специфичен фактически състав на заблуждаваща търговска практика, а именно нелоялна такава, и транспонира т.5 от Приложение І „Търговски практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства“ към чл. 5, § 5 от Директива 2005/29/ЕО. Съгласно § 5 на чл. 5 от посочената директива: „Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива.“ Съгласно т. 5 от цитираното приложение: „Отправяне на оферта за продажба на продукти на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи и достави или да осигури друг търговец да достави въпросните или равностойни продукти на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама).“ При анализа на тези разпоредби, следва да се приеме за правилен извода на въззивния съд, че в настоящия случай, търговецът не е осигурил достатъчна и разумна наличност на стоките за целия период, валиден за отправената покана, съобразно обема на направената с брошурата реклама и предложената цена, което безспорно представлява нелоялна практика по смисъла на националното и общностно законодателство. В разглеждания случай дружеството действително не е изпълнило издадената по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП Заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС, с която на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68ж, т. 5 вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение. Санкционираното лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които следва да носи административнонаказателна отговорност. След като е отправена покана до потребителите за покупка на стоки на определена цена за определен период, търговецът следва да осигури достатъчно и разумно количество от стоките, съобразно мащаба на проведената от него реклама и обявената промоционална цена. В противен случай, то това въвежда в заблуждение потребителя и съставлява нелоялна търговска практика. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, въззивният съд е изменил размера на наложената имуществена санкция. С оглед тежестта на нарушението и значимостта му - защита правата на потребителите, което е основна функция на европейското законодателство, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, установено чрез служебна справка в Търговския регистър относно обявения годишен финансов отчет за 2023 г. на касационния жалбоподател, съдът не намира основание за намаляване размера на наложената имуществена санкция, предвиден в чл. 210в от ЗЗП. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно. Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът