Решение № 4642 от 21.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 1794/24.02.2025 г. по адм. дело № 1725/2024 г. на АдмС - Бургас, с което е отделено за образуване на ново дело по исковата молба на М. С. Д., [ЕГН], в която е обективирано искане за прогласяване на нищожността на определение № 9542/20.08.2024 г. по адм. дело № 6251/2024 г. на Върховен административен съд, VІ отд. С постановеното определение е оставено в сила определение № 3211/23.04.2024 г. по адм. дело № 1525/2023 г. на АдмС - Бургас, с което е върната „жалба“ с вх. № 3737/06.03.2024 г. по описа на ВАС на М. С. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 387/15.01.2024 г. по адм.дело № 10035/2023 г. на ВАС, VІ отд. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Иска обявяване нищожността на определение № 9542/20.08.2024 г. по адм. дело № 6251/2024 г. на ВАС. Претендира разноски. Ответникът - О. Н. не изпраща представител в с.з. В писмен отговор и допълнителна молба чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас е образувано по искова молба с вх. № 8252/11.08.2023 г., подадена от М. С. Д. за установяване на „административно нарушение“ в работата на О. Н. като правоприемник на Морски санаториум Св. Влас. С определение № 2281 от 11.09.2023 г. по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас е върната исковата молба, подадена от М. Д. против твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на неизвестен орган в О. Н. и е прекратено производството по делото. Така постановеното определение е оспорено с частна жалба от Д. и е образувано адм. дело № 10035/2023 г. по описа на ВАС, като с определение № 387 от 15.01.2024 г. на ВАС е оставено в сила определение № 2281 от 11.09.2023 г. по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас. С искане наименовано „жалба“ с вх. № 3737 от 06.03.2024 г. по описа на ВАС, Д. е поискала отмяна на влязлото в сила определение № 387 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 10035/2023 г. на ВАС. С разпореждане от 08.03.2024 г. на ВАС жалбата е изпратена по компетентност на АдмС – Бургас за окомплектоване и изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 – 5 във връзка с чл. 242, ал. 1 от АПК. С разпореждане [номер] от 15.03.2024 г. по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас жалбата е оставена без движение и са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата. Посочено е, че при неизпълнение на указанията в определения срок искането ще бъде върнато като нередовно. С определение № 3211 от 23.04.2024 г. по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас, жалба с вх. № 3737 от 06.03.2024 г. по описа на ВАС е върната като нередовна, тъй като не са били изпълнени указанията дадени с разпореждане [номер] от 15.03.2024 г. на АдмС – Бургас. Така постановеното определение е оспорено с частна жалба с вх. № 7439 от 10.05.2024 г. и е образувано адм. дело № 6251/2024 г. по описа на ВАС. С определение № 9542 от 20.08.2024 г. е оставено в сила определение № 3211 от 23.04.2024 г. постановено по адм. дело № 1525/2023 г. по описа на АдмС – Бургас. При така установените факти съдът прави следните правни изводи. Искът за прогласяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд е изрично предвиден в разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от АПК. Установителният иск за обявяване на нищожността на един съдебен акт е правно средство за защита срещу нищожни решения и определения и като такова не е ограничено със срок. Неоснователно е възражението на ответната страна, че искът за прогласяване нищожността на определение № 9542/20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 6251/2024 г. по описа на ВАС, е недопустим. В нормата на чл. 128а от АПК законодателят не е посочил изрично всички положителни или отрицателни предпоставки за допустимост на иска, затова те следва да се извличат от действието на процесуалните разпоредби, съдържащи в АПК. Съгласно чл. 208 от АПК на касационно обжалване пред касационната инстанция подлежи съдебното решение, а според чл. 229 от АПК - и определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично предвидени в закона. Както в хода на касационното обжалване, така и в производството по разглеждане на частните жалби, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол - решение или определение, представлява първото основание за касирането му. За него, както и за допустимостта и съответствието на акта с материалния закон съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 от АПК. С оглед на тези разпоредби се налага извод, че предмет на иска по чл. 128а от АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определението или съдебното решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на който служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а АПК е недопустим – Определение № 11243/05.11.2021 г. по адм. д. № 9521/2021 г. на ВАС, VІІ отд. В настоящият случай определение № 9542/20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 6251/2024 г. по описа на ВАС е окончателно и не е било подложено на контрол, поради което искът за обявяване на нищожността му по чл. 128а от АПК е допустим, но неоснователен, по следните съображения: Нищожността на съдебните решения е резултат от най - тежките пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Въпреки липсата на изрична регламентация в Административнопроцесуалния кодекс, съдебната практика приема, че исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожните съдебни актове, като такива, засегнати от най-тежкия порок. В доктрината и съдебната практика се приема, че нищожност на съдебното решение е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда; в незаконен състав - еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено, само от съдебни заседатели или с участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; при неспазване на изискуемата форма – устното или неподписаното решение, когато се дължи на отказ, а не на пропуск за подписването му; при неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Нищожното решение, за разлика от недопустимото или незаконосъобразното, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, за който е предоставена възможност да се отстрани освен по пътя на обжалването, и по исков ред, безсрочно. Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на Върховния административен съд, от законен състав. Незаконен съдебен състав би бил налице, ако подписалите съдебния акт нямат качеството на съдии във Върховен административен съд, но такова твърдение не е наведено в исковата молба. Спазена е и изискуемата форма, съдебният акт е подписан от председателя и членовете на състава. Волята на съда е формулирана ясно и разбираемо, като несъгласието на ищцата с постановения негативен за нея резултат не обуславя нищожност на атакувания съдебен акт. Като основание за нищожност на определението на ВАС от ищеца е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 213а, ал. 6 от АПК. Съгласно тази разпоредба, председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест, като: т. 1. ако бъде установено неизпълнение на задълженията по ал. 1, оставят без движение касационната жалба или протест или изпращат делото на първоинстанционния съд с конкретни указания; т. 2. ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде установено някое от основанията по чл. 215, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане с разпореждане и производството по делото се прекратява; същите правомощия има и съдът при образувано касационно производство. Тази разпоредба би била приложима ако след администриране на жалба с вх. № 3737/06.03.2024 г. на ВАС, същата бе изпратена от АдмС – Бургас на ВАС за разглеждане. В настоящият случай АдмС – Бургас е преценил, че жалбата е нередовна и е върнал същата с определение № 3211 от 23.04.2024 г. по адм. дело № 1525/2023 г. Т.е. в случая е налице акт по чл. 213а, ал. 1 от АПК на първоинстанционния съд, който акт съгласно ал. 7 на същата разпоредба подлежи на обжалване с частна жалба и именно този акт е предмет на адм. дело № 6251/2024 г. по описа на ВАС, по което е постановено определение № 9542 от 20.08.2024 г., чието обявяване за нищожно се иска от ищеца. Предвид изложеното правилно ВАС е извършил проверка на оспореното определение по реда на чл. 213а, ал. 7 от АПК. Във връзка с изложеното неоснователен е довода на ищеца, че искането за отмяна е било разгледано по неприложим процесуален ред. По изложените съображения искът за обявяване нищожността на определение № 9542/20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 6251/2024 г. по описа на Върховния административен съд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и с оглед нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на О. Н. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав