Решение № 154 от 30.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20250122111617/22.01.2025 г. на Л. К. Д., чрез изрично упълномощен адвокат В.Х.Л., срещу Отказ № 20250114135635/15.01.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ) – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТР), постановен по Заявление А5 вх. № 20250114135635 за вписване по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, заличаване на жалбоподателя Л. К. Д. като член на Надзорния съвет.

Оплакванията са, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, като длъжностното лице по регистрацията не е съобразило, че заявлението изхожда от физическото лице Л. К. Д., който в качеството си на член на надзорния съвет на банката се е възползвал от правото по чл. 233, ал.5 ТЗ да прекрати участието си в дружеството и след като последното не е заявило това обстоятелство за вписване, той е легитимиран да го направи. Изложени са съображения, че заявителят не заявява вписване на промяна от името на КТБ АД (н) и не представлява банката, поради което изводът на ДЛР, че след като е лишен от представителна власт, той не може да делегира права от името на дружеството, поради което в полза на адв. Лазарова не е учредена валидна представителна власт, е незаконосъобразен.

В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата с доводи, идентични с изложените в обжалвания отказ. Претендира разноски за юристоконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на подадено от адв. В.Л., в качеството и на изрично упълномощен от Л. К. Д. адвокат, Заявление - Образец А5 вх. № 20250114135635 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, изразяващи се в заличаване на Л. К. Д. като член на надзорния съвет на банката.

Към заявлението е приложено писмено уведомление от 23.07.2021 г., изходящо от Л. К. Д., адресирано до „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с което той заявява, че на основание чл. 233, ал.5 от ТЗ иска да бъде заличен от търговския регистър като член на надзорния съвет на банката в несъстоятелност. Уведомлението е получено на 23.07.2021 г., видно от поставения върху него щемпел. Представено е писмо изх. № 1581/11.08.2021 г., изходящо от синдиците на банката, адресирано до жалбоподателя, с което е изложено, че синдикът като орган на несъстоятелността няма правомощия по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност да заличава членове на надзорния съвет на банката, разпоредбата на чл. 233, ал.5 ТЗ се отнася само до член на съвет на акционерно дружество, което осъществява търговска дейност, докато несъстоятелността е специфична процедура.

На 15.01.2025 г. е постановен обжалваният отказ, като според мотивите на длъжностното лице по регистрацията, разпоредбата на чл. 233, ал.5 ТЗ е приложима само в случай, че дружеството е действащо, а не е обявено в несъстоятелност, в която хипотеза правомощията на органите му са прекратени, те остават само в латентно състояние до заличаването на търговеца и са с ограничен обем до посочените в разпоредбите на чл. 728, чл. 732, чл. 736, ал.2 ТЗ. Освен това в случая подалият заявлението адвокат е упълномощен от члена на надзорния съвет Л. К. Д., който видно от партидата на дружеството е лишен от представителна власт и следователно не може да делегира права, които не притежава.

Съдът, като анализира и прецени изложениет в жалбата доводи, събраните доказателства, както и вписаните обстоятелства и обявените актове по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като: - изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписванията);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице по регистрацията проверка при подадено заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства или обявяване на актове, е регламентиран в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Така, длъжностното лице извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, както и за това дали последните удостоверяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответстват ли на закона, т. е. че не противоречат на императивни правни норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

В конкретния случай е поискано заличаване на член на надзорен съвет на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, в хипотеза на бездействие на дружеството след получено уведомление по чл. 233, ал.5 ТЗ да заяви за вписване обстоятелството в срок до 6 месеца след получаване на уведомлението.

Възможността член на съвет на АД едностранно да напусне длъжността си е уредена в разпоредбата на 233, ал.5 ТЗ, като фактическият състав включва отправяне на уведомление от съответния член на съвет и достигането му до дружеството, без за настъпване на правните последици да е необходимо решение на органа, който го е избрал. С изтичане на 6- месечен срок от получаване на уведомлението от дружеството, в който то бездейства да заяви в ТР вписване на освобождаването, за заинтересувания член на съвета възниква право (легитимация) сам да заяви за вписване това обстоятелство, и то следва да се впише независимо дали на негово място е избрано друго лице. Освобождаването на членовете на съветите преди изтичане на мандата им е правомощие на органа, който ги е избрал, като за членовете на надзорния съвет това е Общото събрание на акционерите - чл. 221, т. 4 от ТЗ.

Редът за упражняване на правото на оттегляне е посочен в закона – чл. 233, ал.5 ТЗ. В този срок се дава възможност на компетентния орган да избере друг член на мястото на напускащия. При неизпълнение на това задължение от страна на дружеството, за напускащия член възниква правото сам да подаде заявление за вписване на заличаването му в търговския регистър. Следователно хипотезата е приложима по отношение на член на съвет, отправил уведомление до дружеството за напускането си, който придобива самостоятелна легитимация в регистърното производство по силата на изричната законова регламентация по чл. 233, ал.5, изр. трето от ТЗ, съобразно препращащата норма на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, при бездействие на легитимирания орган на дружеството да заяви за вписване в ТР освобождаването.

В случая се установява от вписванията по партидата в ТР при АВ на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, че с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., Централната банка – БНБ - е поставила под специален надзор „Корпоративна търговска банка“ АД, като е приложила мерките съгласно действащите разпоредби на чл. 116, ал.1 и чл. 116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7 от Закона за кредитните институции, включително са отстранени от длъжност членовете на надзорния съвет на банката, между които и заявителят Л. К. Д.. С Молба от 23.06.2014 г. от БНБ е направено искане на основание чл. 116, ал.3 от ЗКИ в търговския регистър по партидата на банката да бъдат вписани промените в подлежащите на вписване обстоятелства, произтичащи от взетите решения. Доколкото съгласно чл. 174, ал.2 от ТЗ на вписване в търговския регистър подлежат и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет на акционерното дружество, настъпилите по силата на взетите решения от Управителния съвет на БНБ промени в тези обстоятелства, включително назначаването на квестори и отстраняването от длъжност на членовете на съветите на „Корпоративна търговска банка“ АД, са вписани с вписване № 20140623173928, като по отношение на жалбоподателя Л. К. Д. е вписано обстоятелството, че е отстранен от длъжност с Решение № 73 от 20.06.2014г. и Решение № 74 от 22.06.2014г. на УС на БНБ, както и че са прекратени правомощията на органите.

С Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД, определена е начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на банката, обявена е в несъстоятелност, дейността й е прекратена, прекратени са правомощията на органите и, банката е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Решението на съда е обявено в ТР на датата на постановяването му 22.04.2015 г. С Решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3 състав, е отменено Решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г., СГС, VІ-4 състав в частта за определената начална дата и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г. Производството по несъстоятелност на банкова институция е уредено в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ. С оглед специалната уредба на банковата несъстоятелност в ЗБН и съобразно принципите и целите на това производство, прокламирани общо в чл.2 от ЗБН, може да се направи извод, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността. В производството по банкова несъстоятелност не се предвижда каквато и да е възможност за оздравяване на банката-длъжник (чл. 7 ЗБН), нито изобщо е възможно същата да продължи съществуването си като правен субект след прекратяване на производството по несъстоятелност. Органите на обявената в несъстоятелност банка са напълно лишени от управителните и представителните си функции, които са възложени на синдика, без да е допустима хипотеза на запазване на техните представителни правомощия, както е в общото производство по несъстоятелност на осн. чл.635 ал.3 ТЗ. Синдикът е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото. Той представлява единствено масата на несъстоятелността и отговаря за събиране на вземанията и за удовлетворяване интересите на кредиторите. В този смисъл мотивите на Тълкувателно рещение №1/2019 от 20.12.2019 г. по тълк. дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС.

С оглед на тази специална уредба на банковата несъстоятелност се налага извод, че прекратяването на правомощията на органите на несъстоятелната банка е абсолютно, за разлика от общото производство по несъстоятелност на търговец, уредено в ТЗ, в което органите на дружеството продължават да изпълняват функции, стоящи извън строго определените такива на синдика. В производството по банкова несъстоятелност дружеството е подчинено единствено на производството по несъстоятелност, като правомощията на синдика са свързани само с постигане на специфичните цели на това производство.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че мандатът и органното правоотношение между заявителя Л. К. Д., като член на надзорния съвет, и „Корпоративна търговска банка“ АД, е прекратен с отстраняването му от длъжност от съответния оправомощен за това орган и последващото обявяване в несъстоятелност на банката с прекратяване на правомощията на органите и, и тези обстоятелства са вписани в търговския регистър по съответния ред въз основа на искане от оправомощеното за това лице съгласно действащата към момента на вписването разпоредба на чл. 116, ал.3 ЗКИ.

Отделен е въпросът дали така настъпилите промени в подлежащите на вписване обстоятелства в ТР практически изискват и заличаване на имената на членовете на съветите в група „Основни обстоятелства“. Предмет на регистърното производство, респ. – на проверката на съда в хипотезата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е съществуването на заявеното за вписване обстоятелство (чл. 21, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ), а в случая съобразно заявлението то е освобождаване на член на надзорния съвет въз основа на подадено от него уведомление до дружеството по чл. 233, ал.5 от ТЗ. Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че фактическият състав на освобождаване на член на съвет и респективно – заличаването му в търговския регистър, уреден в чл. 233, ал.5 от ТЗ, не може да бъде осъществен в хипотеза на обявена в несъстоятелност банка, каквато е настоящата, поради отнетата с решението за обявяването и в несъстоятелност способност на банката да е носител на права и задължения извън нуждите на това специално производство, пълното лишаване на органите на банката от управителните и представителните им функции и липсата на правомощия на синдика извън изрично уредените в ЗБН, свързани със статута му само на орган на несъстоятелността, в какъвто смисъл са мотивите на цитираното Тълкувателно решение 1/2019 на ОСТК на ВКС. С оглед на това подаденото от жалбоподателя уведомление от 23.07.2021 г. не е в състояние да породи предвидените в нормата последици, като не е поставило началото на срок за дружеството да заяви за вписване освобождаване на члена на надзорния съвет и съответно - заявителят – настоящ жалбоподател Л. К. Д. не разполага с легитимация по чл. 233, ал.5, изр. трето от ТЗ да заяви за вписване заличаването си в ТР въз основа на подаденото уведомление от 23.07.2021 г. На основание гореизложеното съдът намира обжалвания отказ за законосъобразен, а подадената жалба – за неоснователна.

По разноските: Независимо от изхода на спора, в настоящото производство разноски не се присъждат, с оглед характера му на охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /.

Мотивиран от горното съдът