Решение № 411 от 8.12.2024 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1199/2020 г.

Производството е по чл.45 вр. с чл.49 и чл. 86 от ЗЗД В РС –........ е постъпила искова молба от Ц. И. Н., с ЕГН •••••••••• от........ против Община........, представлявана от Кмета, с адрес: ........ за осъждане на ответната Община да заплати на ищцата 8749.00 лв. „щети“, представляващи имуществени вреди по см. на Закон за задълженията и договорите, подробно описани в исковата молба от некачествено саниране на блока, по която е образувано гр.д.№ 1199 по описа за 2020 г. на съда. С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор за продажба на държавен недвижим имот; договор за обособена позиция № 1 с № BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S003; сигнал до Кмета на Община......... По делото е извършена процедурата по чл. 131-133 от ГПК, като препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответника с едномесечен срок за отговор. В законоустановения срок е постъпил отговор, с който се оспорва изцяло иска, навеждат се доводи за неговата неоснователност и недоказаност и е направено искане по чл. 219, ал.1 от ГПК – за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника –........ и........, в качеството им на съдружници в Консорциум....... – изпълнител на СМР в имота на ищцата по договор за обособена позиция № 1 BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S-003 с предмет „Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на гр........., във връзка с договор за БФП BG16RFOP001-2.001-0178-C01 от 10.10.2016 г“ по обособена позиция № 1“Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр........., ........ С Определение № 264/22.05.2022 г. искането е уважено и на новоконституираните страни е даден едномесечен срок за отговор. В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК привлечените като трето лице помагач на страната на ответната Община не са представили писмен отговор по предявената искова молба. ИЩЦАТА – редовно призована не се явява лично. За нея адв. Г. С. от САК, който от името на доверителката си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице по допуснатата и приета от съда СТЕ. Претендира разноски. ОТВЕТНИКА – редовно призован, не се явява. За него адв. К. П. от ПлАК, който поддържа отговора на исковата молба и наведените в него доводи. Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от договор за обособена позиция № 1 BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S-003 с предмет „Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на гр........., във връзка с договор за БФП BG16RFOP001-2.001-0178-C01 от 10.10.2016 г“ по обособена позиция № 1“Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр........., ....... е, че ответната Община е възложила, а привлечените като трето лице помагач....... са изпълнители. Видно от сигнал до Кмета на Община........ рег. № 44-Е-160/01.10.2018 г. е, че ищцата е сезирала ответника за причинени й вреди на имота предмет на договора, по който възложител е именно Община........ изразяващи се в изцяло повредена дограма, свалени и повредени 2 бр. климатици; повредени кухненски модул, камина с водна риза „Престиж“; готварска печка Горение; въздушен абсорбатор; таванни плоскости; кухненски ъгъл; кафемашина; кухненска маса с четири стола; полилей; хладилник; кухненски шкаф; тостер; партигрил; кухненска лампа; цветарник. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установява, че настъпилите в жилището на ищцата щети са действително причинени, вследствие на некачествено извършване на СМР от служители на третите лица помагачи, по възложена им от ответника Община........ с горепосочения договор – работа, като стойността отговаря на претендираното с исковата молба. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: На 25.04.2018 г. Община........ възлага с договор за саниране на блока в който се намира апартамента на ищцата на третото лице помагач -........ В резултат обаче на лошо изпълнение на възложената работа, ищцата претърпяла редица вреди в имота и към момента на подаване на исковата молба не може да се ползва. Вредите в апартамента са констатирани и от вещото лице при огледа и пердставляват: на терасата на хола липсва подпрозоречен перваз и лайсни, мрежа за пушене и технологични според проекта отвори на дограмата, като при всеки дъжд има течове. В самата дограма има процеп в горната част между прозореца и вратите. Не е обърната дограмата на прозорците от вън навътре. Разрушена е цялата тераса и същата вече не може да се използва по своето предназначение. свалени и повредени 2 бр. климатици; повредени кухненски модул, камина с водна риза „Престиж“; готварска печка Горение; въздушен абсорбатор; таванни плоскости; кухненски ъгъл; кафемашина; кухненска маса с четири стола; полилей; хладилник; кухненски шкаф; тостер; партигрил; кухненска лампа; цветарник. В имота от 01.05.2018 г. не може да се живее и да се ползва по предназначение и се нуждае от основен ремонт по вина на ответника. От правна страна: Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят обаче само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия или бездействия. За това, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД. Следва да се има предвид и приетото под форма на задължителна съдебна практика становище, обективирано в Постановление № 7 от 30.12.1959 г., на Пленума на ВС. Съгласно т.1 от същото отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Според т. 7 от цитираното постановление държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Вината по този текст се презумира до доказване на противното. Отговорността се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по делото, че ответникът с поведението си е домел до неточно, непълно и некачествено саниране на блока и в частност на имота, собственост на ищеца. За неточното и некачествено изпълнение на възложените строително ремонтни работи ищеца признава и с отговора на исковата молба. Именно това е и повода за влошаване на търговските му отношения с третото лица помагач, което е извършило некачествените ремонти. Вината за некачествения ремонт е и на ответника, тъй като видно от доклада за извършената финансова инспекция, чрез своите органи е способствал за приемане на извършените СМР и заплащане на възнаграждението на третото лице помагач. По делото бе назначена съдебно оценителна експертиза изготвени от вещото лице Х. Херовимов, заключениете по която бе прието от страните. Размера на причинените имуществени вреди не се оспорва от страните. По тези съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗ се явява основателен и доказан в предявения си размер от 8749.00 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, в едно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община........ следва да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. по представения списък с разноски. По делото ищцата е освободена от внасянето на такси и разноски, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 350.00 лв. и 300.00 лв. хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно- оценителна експертиза. Воден от гореизложените мотиви, съдът