Решение № 4092 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 688/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64, ал.8 от ЗУО и чл.26, ал.1 от Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Образувано е по жалба на Община Пазарджик против акт за установяване на публично държавно вземане №02 от 03.05.2023г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик. В жалбата се твърди, че актът е издаден в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се по основание и размер. В оспорения акт било записано, че Община Пазарджик дължи за непреведени месечни отчисления по чл.64 от Закона за управление на отпадъцитев размер на 5 445 521лв за периода м.януари, 2018г. – м.декември, 2018г., м.януари, 2019г. – м.декември, 2019г. и за м.януари и м.февруари, 2020г. и законна лихва върху горната сума в размер на 923 956, 20лв. Не било ясно на Община Пазарджик дали дължи отчисленията по чл.64, ал.8 от ЗУО в качеството на ползвател или на собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци, тъй като в акта било записано, че е собственик и ползвател. Актът противоречал на чл.20, ал.1, т.1, б.“з“ от Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци / Наредбата/. Като основание за задължението за м.януари и м.февруари, 2020г. била посочена разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1, б.“з“ от Наредбата, докато сумата от 95лв/тон като размер на отчисленията, не съответствала на тази разпоредба. Това нарушение довело до неправилно изчисляване на дължимите суми по чл.64 от ЗУО. Актът противоречал и на чл.23, ал.1 от Наредбата, който предвиждал че отчисленията се превежда ежемесечно до последното число на месеца за предходния месец. Така и лихвата била изчислена неправилно, тъй като Община Пазарджик изпадала в забава в деня, следващ изтичането на горния срок. На следващо място отчисленията били направени при липса на всички изискуеми документи съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата. Към акта липсвали писмени доказателства относно количествата депонирани отпадъци, вкл. протоколи за проверки на място. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за 2018г. и 2019г. – за главница и лихви. Касаело се за периодични месечни плащания, чиято погасителна давност настъпвала съгласно чл.111, б.“в“, предл. 3 от ЗЗД в тригодишен срок от изискуемостта им. Поради всичко това се иска отмяна на оспорания акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на РИОСВ – Пазарджик - чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага доводи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на публично държавно вземане №02 от 03.05.2023г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик, с който на основание чл.64, ал.8 от ЗУО и чл.26, ал.1 от Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци във вр. с чл.166 от ДОПК и с чл.64, ал.1 и ал.3 от ЗУО и с чл.20, ал.1, т.1 б.“е“, „ж“ и „з“, чл.21, ал.1 и ал.5, чл.22, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредбата и въз основа на документите по чл.26, ал.2 от Наредбата е установено по основание и размер задължение на Община Пазарджик като ползвател на Регионално депо за неопасни отпадъци в м.“Баира“, землище на с.Алеко Константиново общо в размер на 6 369 477, 20лв, от които 5 445 521лв непреведени месечни отчисления по чл.64 от ЗУО за 2018г., 2019г.и за м.януари и м.февруари, 2020г. и законна лихва върху горната сума към 31.12.2020г. в размер на 923 956, 20лв. Жалбата е процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Актът е връчен на Община Пазарджик на 05.05.2023г., като на 17.05.2023г. е оспорен пред Министъра на ОСВ. С решение №125 от 30.06.2023г. на Министъра на ОСВ е отхвърлена жалбата и е потвърден №02 от 03.05.2023г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик. Жалбата срещу решението на министъра е постъпила на 14.07.2023г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на РИОСВ – Пазарджик -, съгласно изискването на чл.64, ал.8 от ЗУО - дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По силата на чл.64, ал.3 от ЗУО отчисления по чл.64, ал.1 от ЗУО се дължат както от собственика на депото, така и от ползвателя. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗУО общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9, създават по реда на този закон регионално сдружение. Община Пазарджик е член на такова регионално сдружение на общините, което е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено съоръжението за третиране на отпадъци – в случая това е Община Пазарджик. Няма спор по делото, че Община Пазарджик е и ползвател на регионалното депо, в този смисъл са и многобройните писмени доказателства по делото, вкл.ежемесечните таблици, изготвяни от общината, за количеството депонирани отпадъци и размера на дължимите, съответно платени отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че актът противоречал на чл.20, ал.1, т.1, б.“з“ от Наредба №7, тъй като определената сума от 95лв/тон като размер на отчисленията, не съответствала на посочената разпоредба. До изменението на чл. 20, ал. 1, т. 1, б. "з" от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. в ДВ, бр. 26/ 22.03.2020 г. дължимото отчисление е било 95лв/тон, след което е намалено на 69 лв. /т. Затова и предвид, че не е придадена обратна сила на тази разпоредба, то за м.януари и м.февруари правилно са изчислени дължимите суми по чл.64 от ЗУО на база 95лв/тон. Установява се от заключението на приетата ССчЕ, изготвена от ВЛ И. С., че по данни, предоставени от Консорциум „РД – Пазарджик 2017“ДЗЗД за 2018г. са депонирани 45777, 22т отпадъци. По данни, предоставени от Община Пазарджик това количество възлиза на 45772, 76т, колкото са отразени и в АУПДВ. ВЛ е констатирало разлика в количеството депонирани отпадъци за м.септември – според данните на регионалното депо те са 3995, 74т, докато според данните на общината – 3991, 28т или 4, 46т по-малко. Толкова са отразени и в оспорения акт - 3991, 28т. Съответно за 2019г. по данни, предоставени от Консорциум „РД – Пазарджик 2017“ДЗЗД, са депонирани 48241, 68 т отпадъци. По данни, предоставени от Община Пазарджик това количество възлиза на 48245, 90т, колкото са отразени и в АУПДВ. ВЛ е констатирало разлика в количеството депонирани отпадъци за м.април – според данните на регионалното депо те са 3950, 40т, докато според данните на общината – 3954, 62т или 4, 22т повече / ВЛ грешно е изчислило разликата на 4, 42т/. Толкова са отразени и в оспорения акт - 3991, 28т. За 2020г. ВЛ не е установило различни количества депонирани отпадъци по данните на Консорциум „РД – Пазарджик 2017“ДЗЗД и Община Пазарджик – в размер на 6 691, 90т. Така според данните на Консорциум „РД – Пазарджик 2017“ДЗЗД дължимите суми по чл.64 от ЗУО са както следва: Според данните на Община Пазарджик дължимите суми по чл.64 от ЗУО са както следва: Издаденият от Директора на РИОСВ - Пазарджик АУПДВ е за суми както следва: Според заключението на ССчЕ дължимите лихви върху невнесените отчисления са в размер на 923 999, 18лв - според данните, предоставени от Консорциум „РД – Пазарджик 2017“ДЗЗД и съответно 923 984, 92лв според данните, предоставени от Община Пазарджик. В АУПДВ лихвите са определени в размер на 923 956, 20лв В допълнителното заключение на ССчЕ ВЛ е отразило, че количествата депонирани отпадъци според кантарните бележки съответстват на посочените в АУПДВ, с изключение на количеството за м.септември, 2018г., като в акта е посочено с 3 991, 28т по-малко. След запознаване и извършване на проверка на отчетните книги, водени от оператора на депото, кантарните бележки и годишните отчети, ВЛ е констатирало, че за м.април, 2019г. количеството депонирани отпадъци е 3954, 62т, колкото са подадени като информация и от Община Пазарджик и колкото са отразени в АУПДВ. Изчислени дължимите лихви на база количествата депонирани отпадъци според кантарните бележки са в размер на 923 991, 85лв. или с 35, 65лв повече, отколкото са установените задължения с АУПДВ. Затова съдът приема възражението за неправилно изчислени лихви за неоснователно. Твърди се от жалбоподателя, че отчисленията били направени при липса на всички изискуеми документи съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата. Посочената разпоредба предвижда АУПДВ по чл.26, ал.1 да се съставя въз основа на писмени доказателства, подробно изброени в ал.2. Относими към издаването на оспорения акт не са кумулативно всички посочени документи. Разпоредбата на чл.26 препраща към две основания за съставяне на АУПДВ при невнесени отчисления - по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 20 от Наредбата, като всяко от основанията касае различни етапи и хипотези, предвиждащи внасяне на отчисления. В настоящия случай необходимите документи за издаване на АУПДВ са такива относно количествата депонирани отпадъци и покана към собственика/ползвателя на депото за доброволно изпълнение и същите са налични към момента на издаване на акта. Не е необходим констативен протокол от проверка на място на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, доколкото липсва необходимост от подобна проверка – количествата депонирани отпадъци са установени от изпращаните от Община Пазарджик до РИОСВ справки.е Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за 2018г. и 2019г. – за главница и лихви, защото се касаело за периодични месечни плащания, чиято погасителна давност настъпвала съгласно чл.111, б.“в“, предл. 3 от ЗЗД в тригодишен срок от изискуемостта им. Както е посочено по-горе в мотивите на съдебното решение съгласно чл.64, ал.8 от ЗУО дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от директора на РИОСВ. Същите имат характер на публични държавни вземания и по силата на чл.171 от ДОПК се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок – какъвто в случая не е налице. За фактологическа коректност следва да се отбележи, че в последното с.з. жалбоподателят е представил като писмени доказателства вносни бележки общо за сумата от 5 040 500, 06лв – дължими отчисления по чл.64 от ЗУО. Поради изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд – Пазарджик