Решение № 1040 от 30.5.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 202/2023 г.

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от А. Й. Б. от [населено място], [улица], чрез адв. С. С. - ЛАК и посочен съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], срещу Заповед №1368 от 30.04.2023 г. издадена от мл.автоконтрольор в 03-та група, 02-ри сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР, с която е наложено на Г. Е. С., [ЕГН] от [населено място], [жк], бл.1, временно спиране на МПС от движение на лек автомобил БМВ-Х6 драйв, с табели с регистрационен номер: [рег. номер] и на същата е наложена принудителна административна мярка по чл.172 ал. 2 т.3 от ЗДвП - отнето свидетелство за регистрация на МПС част II № 011547717 до отстраняване на неизправността. Първоначално жалбата е подадена до А. съд - София град, който с Определение № 4644/01.06.2023 г. постановено по образуваното пред него адм.дело № 4918/2023 г., е прекратил съдебното производство и е изпратил същото по подсъдност на А. съд - Ловеч. В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като се излагат доводи, че автомобилът е преминал годишен технически преглед на 06.04.2023 г., за което се представя копие от Удостоверение за технически преглед – Протокол № 31643682. Сочи се, че съгласно приложение 21 от правилника за прилагане на ЗДвП прозрачността на фолиото не може да бъде над 70 процента, а в случая е 30 процента. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят е обяснил на органите на КАТ, че въпросният модел БМВ Х6 е така фабрично направен, като органите на КАТ не са имали уреди за да проверят прозрачността на въпросното фолио и с оглед, че колата е минала технически преглед няма и месец преди случая, за което са представени документи, то автомобила няма такава техническа неизправност, която е преценена от органите на КАТ. Претендира присъждане на сторените разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Мл. автоконтрольор в 03-та група, 2-ри сектор „Пътна полиция“ при СДВР - редовно призован - не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Настоящият състав на А. съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. По силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допустима обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно издаденият административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Видно от данните по делото, към момента на издаването на оспорената заповед такива права и интереси са били налице за жалбоподателят А. Й. Б., на който въз основа на представения и приет по делото предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 27.07.2022 г. му е предадено владението върху процесното М. Б.-Х6 драйв с табели с регистрационен номер: [рег. номер] от собственичката Г. Е. С., както и правото да го управлява. Във връзка със съставения АУАН № [рег. номер] на Бегачев е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ, с която временно е спряно от движение моторно превозно средство лек автомобил БМВ Х6 драйв, с табели с регистрационен номер [рег. номер] до отстраняване на неизправността. Видно от гореизложеното е засегнато субективното право на Бегачев да управлява и да си служи по предназначение с владяното от него процесно МПС, което с оспорената в настоящото производство ЗППАМ е временно спряно от движение, като по този начин с действието си обжалвания индивидуален административен акт рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, от което възниква процесуалното му право на оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че на 30.04.2023 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер] на А. Й. Б., затова, че на същата дата в 08: 13 часа в [населено място] по ул. Околовръстен път с посока на движение от [населено място] към ул. С. Л. П. той управлява лек автомобил БМВ Х6 драйв с регистрационен номер [рег. номер] собственост на Г. Е. С. с [ЕГН], като преди връзка с ул. С. Л. П. при извършената проверка се установи, че водачът управлява горепосоченото МПС със затъмнени предни странични стъкла на автомобила ( с тъмно фолио) ограничаващо видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл. 105, ал.1 от ЗДвП – ограничена е видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел очевидец. Като доказателства са иззети Контролен талон № 7144190, СРМПС № 011547717. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата. Н. основание съставения АУАН № [рег. номер]/30.04.2023 г. и в съответствие със Заповед № 513з-1618/2018 г. на директора на СДВР, младши автоконтрольор в 03 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1368/30.04.2023 г, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП: временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил БМВ Х6 драйв, с табели с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Г. Е. С. [ЕГН] от [населено място], [жк], бл.1 до отстраняване на неизправността. В тази връзка е отнето и СРМПС № 011547717. В заповедта е прието, че материално правните предпоставки за налагане на ПАМ се обуславят от това, че страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на моторното превозно средство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", предложение 3 от ППЗДвП, във вр. с Правило № 43 на ИКЕ на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание решение 97/836/ЕО на Съвета от 27.11.1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните ПС, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните ПС, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (ревизирано със споразумение от 1958 г.), в частност присъединяването към Правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 5.09.2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Р. Д.), и по-специално чл. 34, §2 от нея и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 3.07.2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него. При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Наложената ПАМ е по чл. 171, т. 2, буква „а” от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. (л. 11 от адм. д. № 4918/2023 г. по описа на А.) е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и СДВР. Директорът на СДВР със Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. (л. 12 от адм. д. № 4918/2023 г. по описа на А.) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП длъжностни лица - държавни служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – младши автоконтрольор в 03 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка (каквато е константната съдебна практика), поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № [рег. номер]/30.04.2023 г. /на л. 8 от адм. д. № 4918/2023 г. по описа на А./, който представлява част от административната преписка, като констатациите в него съставляват и мотиви на заповедта. Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При наличието на предпостваки за издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ за административния орган не е налице задължение да поиска обяснения от лицето, по отношение на което ще се наложи ПАМ, доколкото същата не представлява административно наказание. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с мотивирана заповед. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение ППС, когато същото е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, до отстраняване на неизправността. В случая, административният орган се е позовал конкретно на третото предложение, а именно техническа неизправност на МПС поради изменение на конструкцията му без съответното разрешение, която техническа неизправност е [жк], ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП и нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. С нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 2 на цитираната разпоредба са предвидени изключения от забраната за ограничаване на видимостта и прозрачността на стъклата, различни от челното и стъклата на предните странични врати, а именно при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила, а в ал. 3 е посочено, че намаляване на прозрачността на стъклата - челно, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В правило № 43 на ИКЕ на ООН, в Приложение № 21 "Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства", т. 4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предни стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %, а съгласно т. 4.2.1.1. безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. Отделно от това съгласно т. 6.1 от общите изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т. 6.2 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите. С нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП е прието, че МПС е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В нормата не се сочи кои са стандартизационните документи, на които стъклата следва да отговарят. Съобразявайки нормата на чл. 138 от ЗДвП, според която на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, както и чл. 9 от ППЗДвП, според който се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на другите нормативни актове по прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и съответните стандарти. Наред с това, съгласно т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията - "Стандартизационни документи" са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. По същество стандартът определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Именно такива характеристики има и Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, РБългария е приела и "Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства", представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Д. П. № 43, както бе посочено по-горе, представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент, както и отклоненията от същото по отношение на ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, водят до нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че Правило № 43, като стандартизационен документ касае производителите на МПС, които следва да заявят за одобрение съответния тип автомобилни стъкла - т. 1 от Правило № 43. След като за производителите са налице конкретни изисквания, които са подложени на стриктен предварителен контрол, то съдът намира, че всяко отклонение в елементите на автомобила, извършено от неговия ползвател, т. е. без същото да е част от фабричното производство на автомобила, в частност облепване с допълнително фолио на предното, задното и предните странични стъкла на автомобила, представлява неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", пр. 3 от ППЗДвП и без да е необходимо да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70%. В този случай, в тежест на собственика /ползвателя/ на автомобила, който е извършил допълнителни действия по облепване на стъклата, е да докаже, че допуснатото отклонение не води до неизправност на автомобила, т. е. не води до отклонения по отношение на изискванията за светлопропускливостта на стъклата, както и по отношение на изискването същите да гарантират, че опасността от наранявания в случай на разрушаване е намалена възможно най-много, както и че поставените материали съответстват на изискванията на Правило № 43 и съответно са преминали необходимите изпитвания. Противно на твърденията в жалбата, контролните органи нямат задължение да установят намаляване прозрачността на стъклата или, че тяхната пропускливост е под 70%. Поставянето на допълнително фолио върху стъклата обективно намалява тяхната прозрачност и е в противоречие със заявените от производителя характеристики на МПС, като констатирането на този факт, е достатъчно за да се обоснове извод за нарушаване на правилата за безопасно остъкляване. Посочената доказателствена тежест следва от обстоятелството, че допълнително залепеното фолио не съответства на заявените от производителя характеристики при производство и стандартизация на съответното МПС, доколкото фолиото не е сложено от него, а от собственика на автомобила. В случая от данните по делото по категоричен начин се установява, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, при извършване на проверка от контролните органи е имал поставено тъмно фолио на стъклата на предните странични врати. Тези обстоятелства са установени с изготвения АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и неговите констатации не са надлежно оборени. Както бе посочено, по-горе в тежест на жалбоподателя е да докаже, че процесното МПС е с фабрично тонирани стъкла, или че поставеното впоследствие тъмно фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване, но такива доказателства не са представени, нито на контролните органи при извършената проверка, нито в хода на съдебното производството. Установената фактическа обстановка сочи, че провереният автомобил не отговаря на изискванията на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и същият е технически неизправен съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП. В този смисъл е Решение №10583/16.08.2018г. на ВАС по адм.д. №7811/2017г. Следователно при липса на доказателства, които да удостоверят, че залепеното фолио на предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил съответства на стандартизационните документи за производство на МПС, в частност безопасно остъкляване, удостоверяващи посочените качества на залепеното тъмно фолио, то съдът приема, че са изпълнени елементите на фактическия състав за налагане на процесната принудителна мярка, определен в нормата на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, а именно че установеният автомобил е технически неизправен, поради изменение на конструкцията му без съответното разрешение. При констатиране на посочените нарушения, в условията на обвързана компетентност, за административният орган не е налице правна възможност, а задължение да се наложи ПАМ. Целта на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, респективно това с променена конструкция без разрешение, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Посочената цел по същество обуславя и предвидения в закона срок за налагане на ПАМ, а именно - до отстраняване на неизправността, като с настъпването на посоченото обстоятелство се прекратява и действието на мярката. При постановяване на процесната заповед административният орган се е съобразил както с целта на закона, така и със заложените в него условия за продължителност на наложената ПАМ. В обобщение следва да се посочи, че съдът приема, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП и обуславящи временното спиране от движение на МПС до отстраняване на констатираната неизправност. С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 1368/30.04.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „а” от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор в 03-та група, 02-ри сектор в отдел „Пътна полиция" при СДВР е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника не са претендирани разноски по делото, каквито не са и направени, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът