Решение № 32 от 28.7.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 21/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър. Делото е образувано по повод жалба от адв. В.К. САК в качеството на управител на фондация „Свобода за всеки" подадена чрез адв. Н. С. съдебен адрес: гр. С., бул.. Срещу ОТКАЗ № 20230615175843-6/21.06.2023 г. по повод на заявление вх. № 20230615175843/15.06.2023 г.Основание: чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ Поддържат, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен с постановени указания към Агенция по вписванията за вписване на новоучредената фондация „Свобода за всеки". Посочва се, че е необосновано твърдението на ДЛР че фондацията щяла да извършва „правни услуги" и че „описаните в чл. 24 отЗАдв. дейности би следвало да се подразбира, че са включени в дейностите от заявения предмет", че „не е допустимо дейности характерни за адвокати, адвокатски дружества да бъдат извършвани от юридически лица с нестопанска цел" и че „това, че учредителите са адвокати не прави възможно извършване на правни услуги, характерни за адвокатски дружества, чрез фондацията". Посочва се, че Фондацията няма за цел да бъде адвокат, а да осъществява дейността по защита на правата на хората тогава, когато се налага, чрез организирането на тази защита, включително и наемане на юристи и адвокати, които биха могли да реализират съдебно представителство. Твърди се, че адвокатската дейност се осъществява от физически лица, които са адвокати по смисъла на Закона за адвокатурата и че юридически лица с нестопанска цел не могат да са процесуални представители. В същото време няма пречка в дейността си, особено във връзка с опазване на правата на човека, фондацията именно да организира защитата и процесуалното представителство при нужда и в помощ на лица, чиито основни човешки и граждански права са нарушени. „Организирането" на защитата не е заявка за пряко участие в защитата и съдебния процес.Фондацията само помага с дейността си за реализацията на подобно представителство. Твърди се, че неоснователно ДЛР стига до извода, че юридическото лице ще се занимава с „дейност характерна за адвокати", и извод, че учредителите, понеже били адвокати, имали за цел „да извършват правни услуги, характерни за адвокатски дружества, чрез фондацията". Поддържа се, че ДЛР е надвишило правомощията си по проверката по чл. 21. т. 5 на ЗТРЮЛН, която се свежда до това дали документът по външните си белези отговаря на изискванията на закона. С оглед на горното, считат, че отказът не почива на закона и е необоснован. Твърди се, че необосновано и незаконосъобразно ДЛР приема. че учредителното дарение не може да бъде направено в брой. За направеното дарение представили редица доказателства: Удостоверения за направени дарения, в смисъл на разписки за платената сума в брой; Приходен касов ордер (ПКО) за направените учредителни дарения - 2 броя; Декларация за отговорно пазене от управителя на фондацията на учредителните дарения в касата на фондацията до нейното вписване в нарочния регистър; Извлечение от Книга за даренията в брой на фондация „Свобода за всеки", електронен формат, от която личат постъпленията в касата на учредителните дарения в брой, подписана от Управителя на фондацията; Декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. ДЛР не се мотивира въз основа на кой закон е забранено учредителното дарение на фондацията да бъде осъществено в брой. Посочва се, че към датата на подаване на заявлението за регистрация предоставената на фондацията с учредителния акт парична сума следва да бъде налична по нейна особена сметка, като юридическо лице в процес на учредяване, възможността за чието разкриване е изрично предвидена в чл.б, ал.З от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. (Вж. Решение № 348, цитирано по-горе). В тази връзка, считат, че и този мотив за отказ от регистрация е необоснован и незаконосъобразен. Сочи се, че атакуваният отказ не е мотивиран и не са изброени изчерпателно всички пречки за вписване на фондацията съгласно заявлението, каквото е изискването на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С оглед на горното и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ молят съда да отмени отказа за вписване на Агенция по вписването и да постанови решение с указания към Агенцията за извършване на исканото от заявителя вписване. По делото е постъпил отговор на жалбата от Агенция по вписванията. В същият се съдържа становище, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният отказ правилен и законосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което го потвърди. Вският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на АВ и съобразявайки, представените по делото доказателства, прие за установено следното: Въпросът за процесуалната допустимост на жалбата се поставя с оглед спазване на преклузивния 7 – дневен срок по чл. 25ал. 1 от ЗТР. От данните по делото се установява, че отказа е връчен на заявителя по електронен път, видно от обратната разписка за връчен отказ. Спазен е срокът за обжалване. По същество на жалбата. Жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е ОТКАЗ№ 20230615175843- 6/21.06.2023r. по повод на заявление вх. № 20230615175843 / 15.06.2023г. от Н. Н. С. за вписване на Фондация „СВОБОДА ЗА ВСЕКИ“. Подаденото заявление е по образец, съгласно приложение № А 16 на Наредбата №1 от 14 февруари 2007 г. за водене съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредбата №1) и е подадено от оправомощено по смисъла на чл. 15 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел лице. След извършена на основание чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел проверка се установява следното: Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЮЛНЦ ограничения в дейността и средствата за постигане на целите на ю.л. могат да се определят само със закон. Предвид на това, че средствата за постигане на целите е обстоятелство, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ (чл. 18, ал. 1, от ЗЮЛНЦ), длъжностното лице извършва проверка за законосъобразност и наличие на всички предвидени в закона предпоставки за вписването му. Видно от Учредителния акт е предвидено, че част от средствата за постигане на целите е "правна защита и съдействие, включително процесуално представителство пред съд". Изброеното може да се подведе под общото понятие "правни услуги". В случая следва да се разбира осъществяването на всякакви правни дейности, свързани с извършването на юридически услуги и др. такива, за изпълнението на които е необходимо лицето, което ги извършва да притежава специално качество, а именно - адвокат. Кръгът от дейности, включвани в такъв предмет на дейност се явяват описани в чл. 24 от Закона за адвокатурата. Описаните в чл. 24 от ЗАдв. дейности, са включени в дейностите от заявения предмет. Дейностите, които по своя характер се явяват "правни услуги" са от кръга на компетентност на упражняването на адвокатската професия, а тя е несъвместима с упражняването на дейност на ЮЛНЦ. Подобна дейност в качеството на адвокат може да се упражнява само от физическо лице. Включването на гореописаните видове дейност в средствата за постигане на целите на фондацията е в противоречие с цитираната нормативна уредба, поради което не се установява съответствието на заявените за вписване обстоятелства със закона. Не е допустимо дейности характерни за адвокати, адвокатски дружества да бъдат извършвани от юридически лица с нестопанска цел, тъй като това противоречи на целта за учредяването и съществуването на ЮЛНЦ. Това, че учредителите са адвокати не прави възможно извършване на правни услуги, характерни за адвокатски дружества, чрез фондацията. Фондацията е юридическо лице без корпоративно устройство - при нея липсва членствен състав. С учредяването тя се обособява като независима единица от своите учредители. На следващо място след многократни указния към заявлението са представени ПКО за безвъзмездно предоставеното имущество. Предоставената на фондацията с учредителния акт парична сума следва да бъде налична по нейна особена сметка, като юридическо лице в процес на учредяване".Фондацията представлява персонифицирано имущество, отредено чрез едностранна сделка за осъществяване на посочена от учредителите цел. Когато тя се учредява с дарение - безвъзмездно предоставяне на имущество за постигане на нестопанска цел, дарственото волеизявление следва да бъде обективирано в нейния учредителен акт с нотариална заверка на подписа на дарителя, съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на този акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт, а според, ал. 5 на с. чл., учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, като това право не преминава върху наследниците. По силата на установената в цитираната норма правна фикция, транслативното действие на учредителния акт по отношение на предоставеното имущество се проявява след възникването й чрез вписване въз основа на конститутивното съдебно решение по чл. 6 от ЗЮЛНЦ, т.е. възникването на фондацията, като потестативно условие за настъпване на имущественото разместване, ретроагира към датата на акта на безвъзмездно разпореждане, инкорпориран в учредителния акт, съобразно общия принцип за обратно действие на настъпване на условието по чл. 25, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 33, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, имуществото се предоставя на фондацията за постигане на посочената в учредителния акт нестопанска цел- затова съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЮЛНЦ целите на фондацията и предоставеното за осъществяването им имущество са минимално необходими реквизити от съдържанието на учредителния акт, като предпоставка за неговата действителност. Имуществото на фондацията, посочено в учредителния акт следва да е налично към датата на нейното възникване. Недопустимо е средствата, отредени с учредителния акт за осъществяване целите на фондацията да бъдат изразходвани преди нейното възникване за посрещане на разноските по нейното учредяване и регистрация, защото в този случай към датата на възникването й липсва имуществен субстрат, необходим за постигане на нейните цели. Затова към датата на подаване на заявлението за регистрация предоставената на фондацията с учредителния акт парична сума следва да бъде налична по нейна особена сметка, като юридическо лице в процес на учредяване, възможността за чието разкриване е изрично предвидена в чл. 6. ал. 3 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. При тези данни, ВдОС намира постановеният отказ за съобразен със закона и обоснован. Жалбата следва да се остави без уважение. ВОС приема констатациите на, длъжностното лице по регистрация за обосновани. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 4 от ЗТР Вския окръжен съд