Решение № 1154 от 1.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК. Образувано е по жалба на Р. И. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Р. В. Ш. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ••••, длъжник по изпълнително дело № 20219240400630 по описа на ЧСИ Г.К., peг. № 924 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу Разпореждане от 04.12.2023 г., с което е оставена без уважение молба на длъжника с вх. № 183586/10.11.2023 г. за прекратяване, респ. спиране на изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че с молба с вх. № 183586 от 10.11.2023 г., депозирана по горепосоченото изпълнително дело, е поискал прекратяване на производството по същото, тъй като на 04.08.2021 г. на взискателя е върнат изпълнителния лист от 09.07.2021 г., издаден въз основа на Решение от 31.07.2017 г. по гр.д. № 52053/2012 г. по описа на СРС, и въз основа на който е било образувано изпълнителното дело. Поддържа, че поради това по изпълнителното дело не бил налице изпълнителен титул, който да поддържа висящността на процеса до 05.08.2021 година, когато взискателят предоставил втори различен изпълнителен лист от 04.08.2021 г., издаден въз основа на същото решение на СРС, но с променен диспозитив и съдържание. Излага, че изпълнителното дело следвало да бъде прекратено, тъй като не е бил налице изпълнителен титул по него, без значение от продължителността на периода, в който такъв е липсвал. Обобщава, че в случая е била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя, в какъвто смисъл според жалбоподателя следва да се тълкува искането за връщане на изпълнителния лист и реалното му предаване на взискателя от съдебния изпълнител. Оспорва като незаконосъобразен и постановения от съдебния изпълнител в същото разпореждане отказ за спиране на изпълнителното производството. Излага, че с Определение № 60113/21.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3556/2021 г. на ВКС е постановено спиране на изпълнителното дело. Сочи, че определението не е отменено от ВКС, поради което това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от съдебния изпълнител. Поради посоченото намира за неправилен отказа за спиране на изпълнителното производство. В жалбата е направено искане по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело № 20219240400630 по описа на ЧСИ Г.К.. Сочи се, че изпълнителното дело срещу Р. Т. е образувано за изпълнението на задължение за заместимо действие по реда на чл. 526 ГПК - премахване на дървета и друга растителност от двора на длъжника, като съдебният изпълнител е оправомощил взискателя за изпълнението му. Поддържа се, че ако не бъде постановено спиране на изпълнението като привременна мярка в рамките на производството по разглеждане на частната жалба, би се стигнало до неоснователно и непоправимо засягане на законните права и интереси на жалбоподателя, ако междувременно дърветата в двора на длъжника бъдат премахнати, тъй като не би било възможно дърветата да бъдат възстановени отново. Жалбоподателят обосновава интерес от спиране на изпълнението и с това, че дърветата, които следва да бъдат премахнати съобразно изпълнителния лист и находящи се в двора на Р. Т., вече са различни. Излага твърдения, че пред СРС е висящо производството по тълкуване на постановеното решение по гр. дело № 52053/2012 г. по въпроса включва ли премахването на дърветата и растителността в двора на Р. Т. унищожаването им или касае само до тяхното преместване на друго място. Сочи, че за произнасяне по този въпрос съдът е насрочил открито съдебно заседание в началото на 2024 година. Направено е доказателствено искане за извършване на служебна справка относно датата на насроченото пред СРС съдебно заседание по гр.д. № 52053/2012 г. за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение по делото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за прекратяване, респ. спиране на образуваното срещу Р. Т. изпълнително дело. Жалбоподателят претендира направените разноски в настоящото производство. Взискателите Р. Р.ов В. ЕГН •••••••••• и М.К. В.а, ЕГН ••••••••••, чрез адв. А.Т. - САК, в срок са подали възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорват жалбата като неоснователна. Сочат, че същата е пореден опит за шиканиране на процеса по премахване на описаните в решението и изпълнителния лист храсти и дървета и е свързана с недобросъвестно поведение от страна на Р. Т.. Считат, че липсват основания за спиране или прекратяване на производството. Поддържат, че от образуване на изпълнителното дело до момента не са правени възражения относно пороци в изпълнителното основание, поради което намира тази възможност за преклудирана. Заявяват, че от Р. Т. е била подадена молба до ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за премахване на дърветата от двора й, като същевременно е било постановено спиране на изпълнението на решението, съответно спиране на изпълнителния процес. Твърдят, че впоследствие производството е възобновено от съдебния изпълнител след влизане в сила на определението, с което молбата за отмяна е отхвърлена. Намират, че не е било необходимо да бъде представен друг акт по изпълнителното дело, за да бъде то редовно възобновено. Молят жалбата да бъде оставена без уважение. В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител заема становище за неоснователност на същата, както и за неоснователност на искането за спиране по чл. 438 ГПК. Заявява, че изпълнителното производство по делото е било спряно въз основа на Определение № 60113/21.09.2021 г. по ч. гр.д. № 3556/2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК, във връзка с подадена молба от длъжника по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, по което е издаден процесният изпълнителен лист. Сочи, че с молба от 17.11.2022 г. от взискателя е представено Определение № 6/14.01.2022 г. по гр.д. № 4491/2021 г. на ВКС, I ГО, потвърдено с Определение № 50214/06.10.2022г. по ч.гр.д. № 2708/2022г. на ВКС, II ГО, с което не се допуска до разглеждане подадената от длъжника молба за отмяна. Обобщава, че поради това основателно изпълнителното производство е възобновено и искането за спирането му правилно е оставено без уважение. В мотивите на ЧСИ се сочи, че по делото не са представени доказателства нито за наличието на различни дървесни видове в недвижимия имот на длъжника, нито за висящо производство по тълкуване на решението на СРС. Намира за неоснователни твърденията на длъжника за настъпило по делото основание за неговото прекратяване по чл. 433. ал. 1. т. 2 от ГПК поради обстоятелството, че взискателите са поискали връщане на изпълнителния лист. Уточнява, че изпълнителното дело е образувано на 30.07.2021 г. въз основа на посочения в молбата за образуване изпълнителен лист от 09.07.2021 г., като на 04.08.2021 г., въз основа на протокол, този лист е върнат на взискателите и на следващия ден (05.08.2021 г.) те са представили отново изпълнителен титул по делото в оригинал за продължаване на действията по принудително изпълнение. Твърди, че двата изпълнителни листа се различават единствено по това, че вторият е допълнен в частта относно растенията, които подлежат на премахване с „увивно лиановидно декоративно растение“. Обобщава, че при образуването на делото е спазена разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от 1 ГПК, тъй като тогава на ЧСИ е представен изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение и връщането на титула на взискателя, както и последващото депозиране на такъв след извършена от съда корекция, не представлява нарушение на горепосочената разпоредба. Сочи, че в периода от връщане на листа на взискателя до повторното му представяне по делото не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, дори не е била съставена, респективно изпращана покана за доброволно изпълнение до задълженото лице. Поради изложеното намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В случай че жалбата бъде приета за основателна, оспорва заявеното от длъжника искането за присъждане на разноски в настоящото производство, евентуално моли същите да бъдат намалени като прекомерни. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното от фактическа страна: Изпълнителното производство № 20219240400630 по описа на ЧСИ Г.К., peг. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано с разпореждане от 30.07.2021 г. на съдебния изпълнител по молба на взискателите Р. Р.ов В., ЕГН •••••••••• и М.К. В.а, ЕГН ••••••••••, въз основа на Изпълнителен лист от 09.07.2021 г., издаден във връзка с Решение № I-31-183020 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, 31 с-в, потвърдено с Решение № 2885 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 5441/2018 г. по описа на СГС, II-Г с-в, изменено с Решение № 64/16.10.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г. на ВКС, II ГО, с който Р. И. Т., ЕГН ••••••••••, е осъдена на основание чл. 109 ЗС, вр. 52 ЗС да премахне насаждения, намиращи се в имота й в село Бистрица, ул. ••••, до общата граница с имота, находящ се в село Бистрица, ул. ••••, собственост на ищците, поради нарушение на изискванията за спазване на нормативно установените разстояния между съседните имоти. Във връзка с молба по изпълнителното дело от 04.08.2021 г. от взискателите, чрез адв. И., изпълнителният лист от 09.07.2021 г. (л.86) им е върнат с протокол от 04.08.2021 година за продължаване на изпълнителните действия (л.18). На следващия ден, 05.08.2021 г., взискателите са представили по делото Изпълнителен лист от 04.08.2021 г. (л.20), издаден по същото дело – гр.д. № 52053/2012 г. на СРС, 31 с-в и въз основа на същите съдебни решения, както първоначално представения титул от 09.07.2021 година. При сравнение на изпълнителните листове се установява, че в този от 04.08.2021 г. има още един осъдителен диспозитив, съгласно който Р. Т. е осъдена да премахне увивно лиановидно декоративно растение, в частта, в която то навлиза в съседния имот над общата ограда между двата имота. В останалата част изпълнителните листове са идентични. Посоченото допълнение е изцяло в съответствие и възпроизвежда втория осъдителен диспозитив на решението на СРС от 31.07.2017 г. по гр.д. № 52053/2012 г. (л.3 от изп. дело), в която част същото е влязло в сила без изменение от горестоящите съдебни инстанции. Поради посоченото следва изводът, че изпълнителният лист от 09.07.2021 г. е бил върнат на взискателите в оригинал, с оглед необходимостта да бъде извършена корекция от съда, като е издаден нов изпълнителен лист от 04.08.2021 година, възпроизвеждащ коректно целия диспозитив на влязлото в сила съдебно решение. На Р. Т. е връчена на покана за доброволно изпълнение изх. № 11971/17.08.2021 г. (л.36), съгласно която същата следва да премахне насажденията от имота си в съответствие с изпълнителен лист от 04.08.2021 г., издаден по гр.д. № 52053/2012 г. на СРС. С Определение № 60113/21.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3556/2021 г. на ВКС (л.41) на основание чл. 309, ал. 1 ГПК е постановено спиране изпълнителното на решението за премахване на процесните насаждения, тъй като от длъжника е подадена молба по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това, по молба на длъжника, с разпореждане от 14.10.2021 г. на ЧСИ Г.К. е спряно производството по делото на основание чл. 432, ал. 1, т.1, вр. чл. 309 ГПК. С молба от 17.11.2022 г. (л.50) от взискателите по изпълнителното дело е представено Определение № 6/14.01.2022 г. по гр.д. № 4491/2021 г. на ВКС, I ГО, потвърдено с Определение № 50214/06.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2708/2022 г. на ВКС, II ГО, с което не се допуска до разглеждане подадената от длъжника молба за отмяна. Въз основа на молбата с разпореждане от 17.11.2022 г. на съдебния изпълнител (л.62) производството по изп. дело № 20219240400630 е възобновено. Във връзка със същата молба и приложен към нея изпълнителен лист от 08.11.2022 г. (л.87), издаден по гр.д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, 31 с-в., на 10.01.2023 г. на основание чл. 456 ГПК Р. Р.ов В. и М.К. В.а са присъединени като взискатели по делото (л.90) за вземане срещу Р. Т. за разноски в размер на 600 лева, направени в производството по чл. 303 ГПК. С постановление от 30.10.2023 г. (л.103) по чл. 526 ГПК и предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника съдебният изпълнител е възложил на взискателите да премахнат за сметка на Р. Т. насажденията в имота й, описани подробно в изпълнителния лист от 04.08.2021 година. Във връзка с молба от 10.11.2023 г. на длъжника, с обжалваното разпореждане от 04.12.2023 г. (л.121) ЧСИ Г.К. е отказал да постанови прекратяване, респ. спиране на изпълнителното производство по съображения, сходни с изложените в представените по настоящото дело мотиви от съдебния изпълнител. С разпореждане от 05.12.2023 г. на съдебния изпълнител (л. 122) молбата на длъжника е уважена само по отношение на вземането по изпълнителния лист от 08.11.2022 г. за сумата от 600 лева, като в тази част производството е прекратено поради плащане. От служебно извършена справка по гр.дело № 52053/2012 год. на СРС се установи, че с решение от 03.07.2021 г. съдът е оставил молбата на длъжника по чл. 251 ГПК за тълкуване без уважение. Съдебният акт е обжалван пред СГС, във връзка с което е образувано гр.д. 8232/2023 г. на СГС, IV-г състав. Към момента делото е обявено за решаване. В рамките на производството по гр.дело № 52053/2012 год. на СРС, с определение от 04.08.2021 г. съдът е оставил без уважение молбата за спиране на изпълнението, заявена с оглед производството по чл. 251 ГПК, като съдебният акт е потвърден с влязло в сила определение от 17.03.2023 г. на СГС, ЧЖ-IV-A състав по ч.гр.дело № 827/2023 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът може в двуседмичен срок да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи изпълнителното производство. Жалбата е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите за прекратяване и приключване на изпълнението. Сред изброените основания за прекратяване на изпълнението е това по т. 2, с която е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. В случая от приложеното изпълнително дело се установи, че взискателите са поискали връщане на изпълнителния лист от 09.07.2021 г. на 04.08.2021 г., след което на следващия ден са представили по делото поправения от съда лист от 04.08.2021 г. с цел продължаване на изпълнителните действия. Действително протоколът, с който ИЛ е предаден е оформен непрецизно, като в него не са описани целите, за които се представя, но извършените от взискателите действия не могат да бъдат тълкувани /повече от две години по-късно/ като искане за прекратяване на изпълнителното дело, което се потвърждава и от последващата им молбата, с която представят оригинала на коригирания от съда изпълнителен лист /приведен в съответствие с влязлото в сила съдебно решение чрез допълване на втория диспозитив/ за продължаване на изпълнителните действия, респ. категорично може да се заключи, че волята на взискателите е била за продължаване на действията по делото, а не за неговото прекратяването. Липсата на оригинала на изпълнителния титул по делото за един ден не може да бъде възприето като основание за прекратяване на изпълнителното производство, още повече, че към онзи момент не е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, нито са били предприети принудителни изпълнителни действия спрямо него. Така посоченият довод от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на това основание на този етап на производството е несъстоятелен. Следователно, с обжалваното разпореждане, правилно молбата за прекратяване на делото в тази част е оставена без уважение. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК са предвидени основанията за спиране на изпълнителното производство. Съгласно т.1, предл. 2 на същата разпоредба изпълнението се спира от съда в случаите по чл. 309, ал. 1 ГПК, а именно при подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, направено искане за спиране изпълнението на решението и след представяне на надлежно обезпечение. На горепосоченото правно основание изпълнителното дело № 20219240400630 по описа ЧСИ Г.К. е било спряно от ВКС с Определение от 21.09.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 3556/2021 година. Впоследствие, с влязло в сила определение № 6 от 14.01.2022 година, постановено по гр.дело № 4491/2021 година на ВКС молбата на Р. И. Т. по чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 31.07.2017 година по гр.дело № 52053/2012 година на СРС, потвърдено с решение № 2885 от 19.04.2019 година по гр.дело № 5441/2018 на СГС, недопуснато до касационно обжалване, не е допусната до разглеждане, поради което е отпаднало и основанието за спиране на изпълнението, което по смисъла на закона се постановява за периода докато е висящо производство по отмяна на влязлото в сила решение. Не е необходимо ВКС да се произнася с изричен диспозитив за възобновяване на изпълнението. Този извод следва и от разпоредбата чл. 309, ал. 2 ГПК, която предвижда, че при отмяна на решението, изпълнението му се спира, следователно ако съдебният акт не бъде отменен, няма причина изпълнителният процес да не бъде възобновен, още повече, че в случая дори не е стигнало до разглеждане на молбата за отмяна по същество. Във връзка с изложеното следва да се заключи, че правилно съдебният изпълнител е възобновил производството по делото, след като е отпаднала пречката за движението му, за което от взискателите са представени съответните относими писмени доказателства (Определение № 6/14.01.2022 г. по гр.д. № 4491/2021 г. на ВКС, I ГО, потвърдено с Определение № 50214/06.10.2022г. по ч.гр.д. № 2708/2022 г. на ВКС, II ГО, с което не се допуска до разглеждане подадената от длъжника молба за отмяна). Законосъобразно е и разпореждането му за отказ да се постанови ново спиране на делото на същото основание. Не се установява наличие на предпоставки за спиране на изпълнителния процес и поради наличието на висящо производство по тълкуване на съдебното решение по гр.д. № 52053/2012 г. по въпроса дали „премахването“ на дърветата и растителността в двора на Р. Т. включва тяхното унищожаване или касае само преместването им. От една страна, молбата за тълкуване на съдебно решение не е сред законоустановените основания за спиране на изпълнението (арг. от чл. 432 ГПК). От друга страна, молба на Р. Т. за спиране на изпълнението на решението на СРС от 31.07.2017 година поради наличие на висящо производство по тълкуване на същото решение, е била оставена без разглеждане с влязло в сила определение. Поредното искане за спиране на изпълнението цели необосновано забавяне на изпълнителното производство. В настоящото производство не беше подкрепено с доказателства и твърдението на жалбоподателя, че към момента са налични различни дървесни видове в двора на длъжника от постановените преди това за премахване, но и това обстоятелство не би представлявало основание за спиране. Необхванатите от решението и издадения изпълнителен лист дървесни видове не са предмет на принудително изпълнение. По изложените съображения депозираната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното разпореждане за отказ на съдебния изпълнител да прекрати, респ. спре изпълнителното производство следва да бъде потвърдено като законосъобразно. При този изход на делото, искането за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. От взискателите по изпълнителното дело не са претендирани разноски, поради което такива не им се дължат. С оглед неоснователността на жалбата, неоснователно е и искането за спиране на действията по изпълнението. С оглед на гореизложеното, съдът