РЕШЕНИЕ

№ 619

гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100103685 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело № 49322/2020 г. на СГС. Предмет на делото са следните искове:

• осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и при евентуалност с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 28681, 62 лева и законна лихва в размер на 287, 08 лева, предявени от "М." ЕООД срещу И. И. М. като главен ответник и И.Р. И. (починала в хода на делото и заместена от наследника И. И. И.) като евентуален ответник;

• насрещни осъдителен искове с правно основание чл. 286 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за изплащане на сумата от 12390, 81 лева възнаграждение по договор за посреднически и консултантски услуги от 20.10.2014 г. и на сумата от 5159, 81 лева лихва за забава, считано от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г. В хода на делото наследникът на първоначалната ответница И.Р. И. - И. И. И. е починал и делото е продължило с участието на И. И. М. като първоначален ответник и наследник на ответника И. И. И.. В исковата си молба пред първоначално сезирания съд, уточнена в отговор с вх. № 25035810 от 26.02.2021 г. (СРС гр.д. № 49322/2020г.л. 149) и изменена с молба с вх. № 251787516 от 20.12.2021 г. (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 198) ищецът "М." ЕООД гр. София излага, че след назначаване на Р. М. като управител на дружеството, и било възложено да се ревизират всички трансакции на дружеството за последните пет години. При проверката била установена издадена от предишния управител на дружеството сметка за изплатени суми по чл. 41 ал. 4 ЗДДФЛ и служебна бележка по чл. 41 ал. 4 ЗДДФЛ за сумата от 28681, 62 лева (уточнение в отговор т. 1.1 СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 149). За това разпоредително действие не бил уведомен собственикът на капитала на дружеството. Разпоредителното действие се квалифицира в исковата молба като неоснователно обогатяване, а при условията на евентуалност - като действие на непозволено увреждане.

На основание тези обстоятелства, в първоначалната искова молба, изменена по чл. 214 ГПК с молба с вх. № 251787516 от 20.12.2021 г. (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 198), е направено искане за осъждане на ответницата И. И. М. да заплати на ищеца "М." ЕООД сума от 28681, 62 лева, ведно със законна лихва в размер на 287, 08 лева за периода от 31.12.2016 г. до 08.10.2020 г. и законна лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. При евентуалост е направено искане съдът да осъди първоначалната ответница И.Р. И. (наследена от И. И. М.) да заплати на "М." ЕООД сумите от 28681, 62 лева и 287, 08 лева като обезщетение за непозволено увреждане.

Ответницата И. И. М. оспорва иска и истинността на твърденията на представителя на ищеца. Прави насрещни твърдения, че дейността на "М." ЕООД е била извършвана чрез нея и назначения от нея управител на дружедството И.Р. И.. Твърди, че основанието за заплащане на претендираната от ищеца парична сума е част от дължимо възнаграждение по договор за посредничество за придобИ.е на вещни права върху имоти, сключен и изпълнен от ответницата като посредник лично и чрез "М." ЕООД, встъпило в договора. Излага доводи за наличие и на други имуществени спорове, предмет на съдебни производства между ответницата и М. М.. С отговора на исковата молба (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 19) са предявени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 286 и чл. 86 ЗЗД от ответницата И. Д. М. срещу "М." ЕООД. В обстоятелствената част на отговора на исковата молба ответницата М. излага твърдения, че "М." ЕООД и дължи възнаграждение в общ размер 21000 евро по договор за посредничество за придобИ.е на вещни права върху имоти, сключен и изпълнен от М.. В полза на ищцата по насрещния иск М. била заплатена част от дължимото възнаграждение в размер на 28681, 62 лева. Ответникът по насрещния иск "М." ЕООД дължал на ищцата И. Д. М. още 12390, 81 лева. На основание изложеното, е направено искане до съда да осъди ответника по насрещния иск "М." ЕООД да заплати на ищцата по насрещния иск И. Д. М. сумата от 12390, 81 лева претендирано възнаграждение, сумата от 5159, 81 лева законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г. и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В отговора на предявените насрещни искове (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 149-152) представителят на ответника по насрещния иск "М." ЕООД оспорва дължимостта на претендираните по насрещния иск суми. Оспорва твърденията за договорни отношения на дружеството с И. М. и лицето Х.С., сочен от М. като назначен изпълнител по договора за посредничество.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не се спори между страните и изрично се признава в отговора на исковата молба (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 18), че на ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск И. М. е изплатена сумата от 28681, 62 лева от името на ищеца "М." ЕООД. За установяване на основанието за извършеното плащане ответницата е представила договор с дата на първата страница 22.01.2014 г. за посредничество, сключен с М. като посредник (изпълнител) за възлагане на посредника "да търси и положи всички усилия да намери купувач (клиент, инвеститор), който да придобие вещни права върху недвижими имоти, собственост на "С.п." ЕООД (СРС гр.д. № 49322/2020г. л. 22-23). Представено е и допълнително споразумение без посочена дата, за встъпване на "М." ЕООД в правата и задълженията на посредника. Представен е и договор за посредничество при продажба на имоти с дата 20.10.2014 г., сключен между "М." ЕООД като възложител и И. И. М. като посредник и Х.Ц.С. като изпълнител. В точка 3 от договора с дата 22.01.2014 г. е констатирано, че посредникът е започнал работа по предлагането на имотите и тяхното договаряне и има "евентуален купувач за тях". Като такъв е посочено дружество "А.и." ЕООД (и свързани с тях дружества от групата на А. Вара - Естония).

Към делото са приложени фактура № 118 от 10.05.2016 г.за сумата от 21000 евро (СРС гр.д. № 49322/2020 г. л. 28) и фактура № 127 от 04.10.2016 г. за сумата от 23000 евро (СРС гр.д. № 49322/2020 г. л. 28) без подписи на доставчика и получателя на услугата. Като основание в съставените фактури е отбелязано "посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на "С.п." ЕООД - съответно "50% /2% от 2100000 евро/" и "остатък". Плащания в същите размери на отразени в представени извлечения от банкова сметка на "М." ЕООД (СРС гр.д. № 49322/2020 г. л. 29, 31). В първото извлечение, с което се удостоверява плащане на 21000 евро на 18.05.2016 г. не е отбелязано основанието за превод на паричната сума, нито наредителят на превода. Във второто извлечение, с което се удостоверява плащане на 23000 евро на 30.09.2016 г., е отбелязан като наредител "А. ББ" ЕООД и като основание за плащане "проформа фактура № 3 от 27.09.2016 г.".

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която не са били издадени фактури от "М." ЕООД на "С.п." ЕООД (том II л. 136-137). Изготвена е допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че приложените фактури, издадени от "М." ЕООД на "А. ББ" ЕООД са били осчетоводени, включени в дневниците за продажба по ЗДДС и представени в ТД на НАП. В банковите извлечения на "М." ЕООД от "Първа инвестиционна банка" АД не са отбелязани основанията за извършените преводи (том III л. 564-565).

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

По главния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, e установено безспорно от изричното признание в отговора на първоначалната искова молба и от представената от ответницата справка по чл. 73 ЗДДФЛ, че на ответницата М. е била изплатена сума от 28681, 62 лева (ОИМ т. 3.12, СРС гр.д. № 49322/2020 г. л. 18, 32), в тежест на ответницата е било да докаже основанието за това плащане. Съдът намира, че такова основание не е доказано по делото.

Ответницата се позовава на уговорено възнаграждение за извършване от нея на посреднически услуги за намиране на клиент и продажба на имоти или дружествени дялове, собствени на "С.п." ЕООД. Представените частни документи, съдържащи клаузи на договори за посредничество, са без достоверни дати. Достоверността на датите на частните документи е била изрично оспорена от представителя на "М." ЕООД в отговора на насрещния иск (СРС гр.д. № 49322/20 г. л. 150). По делото не е установено обстоятелство по чл. 181 ал. 1 ГПК, което да удостоверява изготвянето на документите преди тяхното представяне с отговора на исковата молба. Нито допълителното споразумение за встъпване на "М." ЕООД в договора за посреднически услуги, нито договорът с вписана дата 20.10.2014 г. са били отразени в счетоводството на "М." ЕООД като удостоверяващи вземания, респ. задължения на дружеството. Поради това, съдът намира за недоказано тяхното сключване преди прехвърлянето на дружествените дялове на "С.п." ЕООД от "Р." ЕООД на "А. ББ" ЕООД (дружеството понастоящем е заличено), вписано в ТР на 05.05.2016 г. Представените фактури са без подписи, издадени от И.Р. И. - майка на ответницата и съищца на ответницата до смъртта си на 21.04.2021 г. От банковите извлечения не се установява извършването на плащанията в полза на "М." ЕООД на 18.05.2016 г. на 21000 евро и 23000 евро да е с основание посреднически услуги на дружеството за прехвърляне на дружествени дялове на "С.п." ЕООД.

Уговорено възнаграждение в полза на ответницата И. И. М. за посреднически услуги не се доказва и от гласните доказателства по делото. Според показанията на свидетеля В. М. П., ответницата се е занимавала с дейността на дружеството по времето, когато свидетелят е извършвал счетоводното обслужване, до м. юни 2016 г. Свидетелят дава показания за действията на ответницата М., свързани с продажбата на дружествени дялове на "С.п." ЕООД, но не и че тези действия са извършени в изпълнение на сключени между "С.п." ЕООД и ответницата или между ищеца и ответницата договори за посредничество. Поради това, съдът квалифицира действията на ответницата в рамките на нейната ангажираност с дейността на дружеството и след заменянето и като едноличен собственик с нейния съпруг Михайл Д. М. и като управител с нейната майка И.Р. И., а не като действия в изпълнение на договор за посредничество с уговорено в полза на ответницата възнаграждение, дължимо от ищцовото дружество.

Изложените съображения дават основание на съда да приеме за недоказано твърдяното от страната И. И. М. посредничество при сключване на договор за продажба на дружествени дялове като основание за получаване на сумата от 28681, 62 лева, поради което получаването на тази сума от ответницата по първоначалния иск е било без основание и ответницата дължи неговото връщане на ищеца. Предявеният главен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е основателен.

Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 287, 08 лева законна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 08.10.2020 г. е неоснователен. Обезщетение за забава на задължението по чл. 55 ЗЗД се дължи от датата на поканата за изпълнение. До ответницата не е била отправяна покана за изпълнение на задължението преди предявяването на иска. Поради това, ответницата не следва да се счита изпаднала в забава преди предявяването на исковата молба и не дължи на ищеца законна лихва върху дължимата на основание чл. 55 ЗЗД сума до 08.10.2016 г. Недоказаността на твърдяното от страната И. И. М. посредничество при сключване на договор за продажба на дружествени дялове на "С.п." ЕООД между "Р." ЕООД и "А. ББ" ЕООД обуславя извод за неоснователност на предявения от И. И. М. срещу "М." ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата от 12390, 81 лева претендирана част от възнаграждение за твърдени посреднически услуги и насрещния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5159, 81 лева законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г. Поради произнасянето си по главните първоначални искове по чл. 55 ал. 1 предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, съдът не следва да се произнася по предявения при евентуалност иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу първоначалната ответница И.Р. И., наследена от ответницата И. И. М.. Мотивиран от горното, съдът