Решение № 260002 от 10.4.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 41/2020 г.
Районен съд - ХасковоГражданска (административни дела)10.04.2024 г.докладчик ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.З., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, съдебен адрес: •••, адв. Меглена Гунчева от АК - Хасково, против Заповед № 351 от 07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.61, ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково, с площ 364 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.60, жилищна територия; 77195.701.59, жилищна територия; 77195.701.62, улица; 77195.701.67, жилищна територия и 77195.701.57, жилищна територия; ограничения в собствеността няма. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК. СЪДИЯ: /п/ не се чете. Вярно с оригинала! Секретар: А.Б.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по повод жалба на К.К.З. против Заповед № 351 от 07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.61, ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково, с площ 364 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.60, жилищна територия; 77195.701.59, жилищна територия; 77195.701.62, улица; 77195.701.67, жилищна територия и 77195.701.57, жилищна територия; ограничения в собствеността няма. Жалбоподателят твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 77195.701.61 по КККР на гр. Хасково, който придобил по силата на нотариален акт № 55, том 14, дело № 1933/27.07.2017 г. на СВп Хасково, с който М.Г.Л., Е.С.К. и Р.Я.К.а му продали ПИ с идентификатор 77195.701.61 по КККР на гр. Хасково, с площ 364 кв.м., находящ се в гр. Хасково ж.р. „ Кенана “, с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 2136, при съседи: 77195.701.67, 77195.701.62, 77195.7091.60, 77195.701.59, 77195.701.57. Със заповед № 351/07.02.2020 г., Кметът на Община Хасково наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К., върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.61 ж.р. „ Кенана “, землището на гр. Хасково с площ 364 кв.м. при граници: при съседи: 77195.701.67, 77195.701.62, 77195.7091.60, 77195.701.59, 77195.701.57. Поддържа се в жалбата, че процесната заповед засяга правата на собственост на жалбоподателя върху ПИ с идентификатор 77195.701.61, поради което за същия бил налице правен интерес да обжалва същата, като я счита за нищожна и незаконосъобразна. Изложени са следните съображения в тази насока: Заповедта била издадена на основание § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 4б ал. 1 изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „ Кенана “, одобрен от Областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ и скица от 30.01.2019 г. Посочените текстове от различни нормативни актове, определяли правното основание за издаване на заповедта. В нея обаче липсвали фактическите основания за издаване на административния акт, които задължително следвало да бъдат посочени, с оглед чл. 50, ал. 2 т. 4 АПК. Липсата на фактически основания за издаване на оспорваната заповед, водела до постановяването й в нарушение на материалния закон, което обосновавало нейната отмяна. Освен това, оспорваната заповед била нищожна, поради това, че имотът, върху който Кметът на Общината наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на А.И.К., не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. За този имот, наследодателят на праводателите на жалбоподателя - Г. Я.в К.(починал на 11.04.2017 г.), придобил собствеността по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 2162/2013 г. по описа на ХРС, предмет на която били имоти, останали в наследство от общ наследодател Я. И. К.(починал на 27.07.1969 г.), на чиито наследници с решение на ОСЗГ от 23.10.2007 г. било признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.364 дка в местността „ Кенана “, имот 701.61, парцел № район 501 от кадастралния план, изработен през 1988 г. Възстановяването от ОСЗ било извършено въз основа на удостоверение № К-29/18.10.2007 г. издадено от Община Хасково на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 18 т. 1 б. „г" ППЗСПЗЗ, Кметът на общината в срок до шест месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ следвало да предостави на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включвали земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Данни, че процесният имот бил включен в §4 ПЗР ЗСПЗЗ не били предоставени, защото този имот не бил предмет на предоставяне с актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на това, одобреният от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. „ Кенана “, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.61, се явявала нищожна, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма (§4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ) и като лишена от законово основание. Нищожна се явявала и оспорваната заповед, тъй като за нея също не били налице предпоставките на закона за издаването й от Кмета на Община Хасково. Такова правомощия Кметът на Общината имла само в случаите, когато имотът представлявал земеделска земя по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а настоящия случай не бил такъв. Оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. план на новообразуваните имоти в частта на ПИ 77195.701.61, се явявали нищожни и поради липса на предмет. ПИ 77195.701.61 бил предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но по заявено искане от друг собственик - Я. К.и била възстановена на неговите наследници, които след това извършили съдебна делба на този и други имоти, възстановени на общия наследодателя, която приключила със спогодба. С оглед на това, оспорваната заповед и одобреният през 2019 г. план на новообразуваните имоти в частта на процесния имот, се явявали постановени при липса на предмет. Предмет на оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. „ Кенана “, землището на гр. Хасково бил поземлен имот 77195.701.61, който бил включен в регулацията на гр. Хасково. Този факт се установявал и от диспозитивната част на оспорената заповед. Разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, уреждала възстановяване право на собственост с акт на Кмета на общината, върху незастроени земеделски земи, върху които било предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Към датата на ободряване на плана от Областния управител и към датата на издаване на оспорваната заповед, поземлен имот 77195.701.61 не бил земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр. Хасково (урбанизирана територия). С оглед на това оспорваната заповед и одобрения план на ноообразуваните имоти в частта на ПИ 77195.701.61 били нищожни, тъй като с нея Кметът на общината, респ. Областния управител се произнасяли по отношение на имот, който не съществувал като земеделска земя. Според жалбоподателя, оспорваната заповед била незаконосъобразна и защото била издадена за възстановяване право на собственост върху имот, включен в урбанизираната територия и урегулиран като жилищен имот по правилата и нормите на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл. 28а ал. 2 ППЗСПЗЗ, бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. С оглед обстоятелството, че процесният имот бил включен в урбанизираната територия, то той не можело да бъде предмет на възстановяване по арг. от разпоредбата на чл. 28а ал. 2 ППЗСПЗЗ и бившия собственик следвало да бъде обезщетен по реда на закона. Освен това ПИ 77195.701.61 не бил идентичен със земеделската земя, собствена на А.К., поради което за неговите наследници не било налице законово основание за възстановяване на собствеността върху този имот. Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед № 351 от 07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково като нищожна и незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, чрез надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. М.Г. от АК - Хасково поддържа всички изложени в жалбата доводи като претендира направените по делото разноски. Ответникът Кмет на Община Хасково, счита жалбата за недопустима и неоснователна, респ. че оспорваната заповед е законосъобразна. Заинтересованите страни П.А.К., А.И.К., А.И.К., П.И.К., М.Д.Р. и П.Д.Д., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Заповед № 351/07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50412 по чл.11 от ЗСПЗЗ и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К. включително и върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.61, ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково, с площ 364 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.60 жилищна територия; 77195.701.59 жилищна територия; 77195.701.62 улица; 77195.701.67 жилищна територия; 77195.701.57 жилищна територия; ограничения в собствеността няма. В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „ Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „ Кенана “, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“. По делото е представена и цитираната в Заповед № 351/07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково – скица № 4117/30.01.2020 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.701.61 по План на новообразуваните имоти на ж.р.“ Кенана “, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на А.И.К.. С писмо с рег. индекс 94 П-3193-1 от 11.03.2020 г. на Община Хасково до наследниците на А.И.К., а именно конституираните в качеството им на заинтересовани страни по делото П.А.К., А.И.К., А.И.К., П.И.К., М.Д.Р. и П.Д.Д. им се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 351/07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост на наследниците на А.И.К. вкл. и върху поземлен имот 77195.701.41 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“ Кенана “, гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. Според приложените от ответника известия за доставяне те са получили съобщението на Община Хасково. Липсва спор по делото, че жалбоподателят не е бил уведомен за издаване на процесната Заповед № 351/07.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково. Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1: 1000 на жилищен район /ж.р./ „ Кенана “ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „ Кенана “, същият е обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019 г. Не се спори, а и според писмо с вх. рег. № 261712/24.09.2020 г. посочената заповед е влязла в сила на 26.07.2019 г. и не е обжалвана от страна на жалбоподателя в 14-дневния срок от обнародването й в ДВ по отношение на ПИ с идентификатор 77195.701.61. В представеното от ответника извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“ Кенана “, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.701.61 с площ от 364 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот, без отразени данни за стар номер по КП, одобрен със заповед № 969/88 г., закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план –А.И.К., без посочен акт за собственост към датата на приемане на помощния план и без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50412; име на стария собственик – А.И.К.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г. Относно процесния имот са представени по делото от ОСЗ Хасково Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на А.И.К., •••. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците А.И.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 13.500 дка, находяща се в терен по § 4 на гр.Хасково, в местността Карамутли. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. Не е спорно още обстоятелството, а и се установява от удостоверение за наследници с изх. № Служебно - 151/04.03.2020 г., издадено от Община Хасково, че конституираните като заинтересовани страни по делото П.А.К., А.И.К., А.И.К., П.И.К., М.Д.Р. и П.Д.Д. са пълният кръг наследници на починалия на 27.10.1984 г. А.И.К., а според удостоверение за наследници с изх. № 911/18.04.2017 г., издадено от Община Хасково, наследници на починалия на 11.04.2017 г. Г. Я.в К.са Е.С.К., •••••••••••••••••••• и Р.Я.К.а. За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том II, рег.1766, дело № 212 от 2017 г. на нотариус с № 081 от регистъра на НК, вписан в СВ акт № 55, том 14, дело 1933 от 27.07.2017г., по силата на който Е.С.К., •••••••••••••••••••• и Р.Я.К.а продават на К.К.З. ПИ с идентификатор 77195.701.61 с площ от 364 кв.м. Видно от Протокол от проведено открито съдебно заседание на 10.10. 2014г. по гр.д.№ 2162/2013г. по описа на Районен съд – Хасково е, че е одобрена спогодба между Д.Я.П., М.В.К., М.Б.Т., М.Б.К..и Г. Я.в К., по силата на която в дял на Г. Я.в К.са поставени и той става изключителен собственик на четири недвижими имота, сред които и ПИ с идентификатор 77195.701.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД -18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с адрес на имота: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р. „ Кенана “, с площ 364 кв. м., с трайно предназначение на територията Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар номер 2136, при съседи: 77195.701.57, 77195.701.59, 77195.701.60, 77195.701.62 и 77195.701.67. С Решение № 36023/17.05.2011г. на ОСЗ-Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково се признава и възстановява правото на собственост на наследниците Я. И. К.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници включително и върху нива от 0.364 дка, находяща се в терен по § 4 на гр.Хасково, в местността Кенана, имот № 701.61, парцел № район 501 от кадастрален план изработен 1998 г., установен с удостоверение по чл.13, ап.5 ЗСПЗЗ. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. В тази връзка е представено и Удостоверение К-29/18.10.2007г. издадено от Община Хасково, ведно със Скица № 311/16.08.2007г. на бивш поземлен имот „50190“. Съдът прие като доказателство и влязло в сила Решение № 260013/04.07.2023 г., постановено по адм.дело № 7 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, от което се установява, че подадената от К.К.З. и Г.К.З.а жалба против Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „ Кенана “ в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор 77195.701.59, ПИ с идентификатор 77195.701.61 и ПИ с идентификатор 77195.701.57, е отхвърлена. По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че към 2019 г. поземлен имот с идентификатор 77195.701.61 е бил с административен адрес: област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ж.р. " Кенана ", вид на собствеността: частна, вид територия: урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 364 кв.м. Процесният имот попада в строителните граници на гр.Хасково, в ж.р. „ Кенана ", включен в строителните граници на града с Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., с което на основание чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало, че процесният имот попада в местност „ Кенана " (ж.р. „ Кенана " след 2000 г.), територия, в която има имоти, предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разяснено е в експертизата, че определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено около 1997 - 1998 г., когато са извършвани дейностите по изготвяне на плана за земеразделяне на гр. Хасково. За териториите, в които не всички имоти са предоставени за ползване, от Община Хасково не са предоставени данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е причината, според инж. С.С., в картата по чл. 18г да е отразена цялата местност. От изложеното в констативната част на писменото заключение е изведен извод, че в Община Хасково са налични поне два различни помощни плана. В единият, който е послужил за база за изготвяне на плана на новообразуваните имоти (представен по делото на лист 72), процесният имот е бил част от бивш имот № 2-50412, с площ 11.287 дка, заявен за реституция от наследниците на А.И.К.. В другият, на базата на който е било издадено Удостоверение № К-29/18.10.2007 г., по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (лист 7 по делото), процесният имот е част от бивш имот № 50190, с площ 4.670 дка, заявен за реституция от наследниците на Я. И. К.и едновременно с това - част от бивш имот № 2- 50412, с площ 11.287 дка, заявен за реституция от наследниците на А.И.К.. Тъй като вещото лице не е открило в Община Хасково оригиналът на помощния план от 2000 г. и регистрите към него, разпечатани на бели и зелени листи хартия, не може да даде становище по въпроса кой от двата плана, или трети, е обявеният в ДВ бр.76/15.09.2000 г. Съгласно заключението, с Решение № 36023/17.05.2011 г. на ОСЗГ, по преписка с вх.№ 50190/10.10.1991 г., на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на Я. И. К., върху няколко имота, единият от които е поземлен имот с идентификатор 77195.701.61, с площ 364 кв.м. Процесният имот по действащата кадастрална карта е идентичен с поземлен имот с идентификатор 77195.701.61, отразен в плана на новообразуваните имоти на ж.р. „ Кенана ", одобрен със Заповед № ДС-28-2/26.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ; с южните части от имоти с пл.№ 58 и пл.№ 59, отразени в кадастралния план на местност „ Кенана ", одобрен със заповед № 969/1988 г., които според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти е част от бивш имот № 2-50412, с площ 11.287 дка, заявен за реституция от наследниците на А.И.К.; с поземлен имот с идентификатор 77195.701.61, описан в Удостоверение № К-29/18.10.2007 г., издадено от Община Хасково на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като част от бивш имот нива от 5.000 дка, собственост на Я. И. К., нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от който 364 кв.м. могат да бъдат възстановени и попада в територия, в които има предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отразена със затворен външен контур в картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ. По делото са представени и други писмени доказателства, които настоящият съдебен състав счита за неотносими в настоящия правен спор. При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи: На първо място, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, противно на становището на ответника. Релевирани са и основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а доколкото не му е било съобщено за издаването му, следва да се приеме, че е спазен и преклузивният срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения: Най-напред следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А.И.К. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.61, ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган. Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4117/30.01.2020 г. Тук е мястото да се посочи, че възражението на жалбоподателя за немотивираност на административния акт му поради липса на посочване на фактическите и правните основания за издаването му е неоснователно и необосновано. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването и, следва да се посочи, че Заповедта е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“ Кенана “, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50412 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4117/30.01.2020 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. В производството не се твърди от жалбоподателя да е обжалвал ПНИ в частта досежно процесния имот във връзка с неговата законосъобразност. Освен, че това обстоятелство не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител на област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСПЗЗ на ж.р. „ Кенана “ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник брой 55 от 12.07.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.701.61 в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на 26.07.2019 г. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 260013/04.07.2023 г., постановено по адм.дело № 7 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, вкл. и по отношение на процесния недвижим имот. Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011 г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007 г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012 г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011 г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011 г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд. Доколкото в настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на А.И.К. в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната община действа при условията на обвързана компетентност. Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й, респ. за нищожността й. Видно от събраните по делото доказателства, от кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „ Кенана “, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна. Основните твърдения на жалбоподателя са свързани с довода му за притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал.4 АПК единствено ответника и заинтересованите страни имат право на разноски, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да им бъдат присъждани. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Цитирани разпоредби
34- чл. 4
- чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ
- чл. 4 ЗСПЗЗ
- чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ
- чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 105, ал. 3 ППЗТСУ
- чл. 137 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 5 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 21 АПК
- чл. 50, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 32, ал. 1 ЗА
- чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 11 ЗСПЗЗ
- чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
- чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ
- чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ
- чл. 18 ППЗСПЗЗ
- чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ
- чл. 28 ППЗСПЗЗ
- чл. 1
- чл. 13
- чл. 143, ал. 3
- чл. 145
- чл. 146, т. 1
- чл. 172, ал. 2
- чл. 18
- чл. 18, т. 1
- чл. 19
- чл. 32, ал. 1
- чл. 4, ал. 1
- чл. 62