Решение № 2416 от 23.3.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 50199/2021 г.

Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на С. К. Т., в която е обективирано искане по чл. 14 от ЗЛС да бъде обявена смъртта на баща й Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, в неизвестност от края на месец април 1999 г., с последен постоянен адрес в село Владая, ул. „Подкраище“ № 9. Представителят на СРП счита предявената молба с правно основание чл. 14 от ЗЛС за основателна. Столична община, район „Витоша“, редовно призована, не изразява становище по молбата. Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди същите, установи от фактическа и правна страна следното: Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, с адрес в село Владая, ул. „Подкраище“ № 9, е баща на молителя С. К. Т.. В регистрите за населението липсва съставен акт за смърт на Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, като от представените писма и справки не се установиха данни за лицето – за него липсват данни за пътувания извън пределите на Република България, за образувани досъдебни производства, за осъждане и излежаване на присъда, за образувани изпълнителни производства, за наложени принудителни административни мерки и санкции по Глава VІІ от Закона за българските лични документи, за обществено и здравно осигуряване и осигурител, за получавана пенсия, за посещение на личен лекар, за пребиваване в някой от следствените арести или в местата за лишаване от свобода, за вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията и за водене на диспансерно наблюдение в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД, а в общинската администрация по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Не са постъпили никакви сведения, въпреки направеното разгласяване съгласно чл. 550, ал. 2 от ГПК. Не са налице данни и за обявяване за общодържавно издирване на лицето. Изслушана по реда на чл. 550, ал. 3 от ГПК молителката заявява, че баща й е заминал за Италия през месец март 1997 г. и се е върнал в Република България през месец април 1999 г., като останал в страната около 10 дни. Последният спомен, който има за баща си, е от 1999 г., когато тя била на около 5-годишна възраст. Посочва, че баща й пристигнал заедно с майка й в село Драгодан, където тя била при своята баба по бащина линия. Следващият момент, който си спомня, е как техни роднини закарали нея и майка й до гарата, от където двете се прибрали в село Владая. Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано да образува производството заинтересовано лице, а именно от евентуалния наследник на лицето, чиято смърт се иска да бъде обявена – дъщеря му С. К. Т.. Предвид последния известен адрес на лицето Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, в с Владая, Софийска област, по арг. от чл. 549, ал. 1 от ГПК съдът намира, че молбата му е подсъдна. Според чл. 14, ал. 1 от ЗЛС след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че последното известие за Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, е от края на месец април през 1999 година – датата, посочена от разпитания по делото свидетел в депозираните пред съда гласни доказателствени средства. От тогава са изтекли повече от пет години. Установи се, че след извършените разгласявания на молбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, не са постъпили никакви сведения за лицето в СО, район „Витоша” – кметство Владая, като Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, продължава да е в неизвестност. Ето защо, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 14, ал. 1 от ЗЛС материалноправни предпоставки – изтекли са повече от 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, и с оглед липсата на всякакви сведения за него оттогава, молбата за обявяването на смъртта му следва да се уважи. На основание чл. 14, ал. 2 от ЗЛС обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. По аргумент на чл. 16 от ЗЛС съдът следва да определи деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. В конкретния случай се установи, че последното известие за Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, е от края на месец април през 1999 година, поради което съдът приема последната дата на този месец за дата на смъртта му. Съдът не може да определи часа на предполагаемата смърт, тъй като конкретни доказателства в тази насока не са събрани. С оглед изложеното, следва да се обяви смъртта на Кирил Захариев Танев, ЕГН ••••••••••, за настъпила на 30.04.1999 г. Така мотивиран, съдът