Решение № 106 от 14.10.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 230/2024 г.

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”. С присъда №8, постановена на 13.02.2024 г. по НОХД № 1152/2024 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. С. В. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК. На основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначално определен режим на изтърпяване на същото „строг“. Със същата присъда С. М. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 2 години при първоначално определен режим на изтърпяване „строг“. Приложена е разпоредбата на чл.23 от НК и е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при същия първоначално определен режим. Приложена е и разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 и т.2 НК, като е приспаднато времето на задържането му и по реда на НПК. Със същата присъда ДнРС е признал подс. С. В. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначално определен режим на изтърпяване на същото „строг“. Със същата присъда С. М. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 2 години при първоначално определен режим на изтърпяване „строг“. Приложена е разпоредбата на чл.23 от НК и е определено общо наказание ЛС за срок от 4 години при същия режим. Приложена е и разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 и 2 НК, като е приспаднато времето на задържането му. Със същата присъда ДнРС е признал подс. К. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначално определен режим на изтърпяване на същото „строг“. Спрямо този подсъдим също е приложена разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 и 2 НК. С присъдата си ДнРС се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства, както и за разноските, като ги е възложил на подсъдимите. Присъдата се обжалва от подс. К. Г. чрез служебния му защитник адв. К. Р.. Изтъкнати са съображения за неправилност и незаконосъобразност на същата. Сочи се, че обвинението не е доказано и че Г. не е извършил посоченото престъпление. Иска се същата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс.Г. бъде оправдан. Присъдата се обжалва и от адв. И. А., служебен защитник на подс. С. В. М. в частта, в която е признат за виновен за извършено деяние по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК за датата 07.10.2020 г. и за престъплението по чл.170, ал.2 вр. ал.1 НК. Изтъкнати са подробни съображения за недоказаност на посочените обвинения, както и за необоснованост и несправедливост на същата. Иска се същата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс. С. М. бъде оправдан. По реда на чл.320, ал.6 НПК към жалбата на посочените подсъдими се е присъединил и подс.С. В. М.. Чрез служебния си защитник адв.Й. Н. уточнява, че обжалва присъдата само в частта на наложеното наказание, като счита, че същото следва да бъде намалено по размер. Представителят на КнОП пред окръжния съд пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС, като развива доводи за доказаност на обвинението. Защитникът на подс. К. Г.- адв.К. Р. поддържа жалбата си, изтъква доводи за недоказаност на обвинението. Иска постановяване на нова, оправдателна присъда. Защитникът на подс. С. В. М.- адв.А., поддържа жалбата си, изтъква доводи за недоказаност на обвинението спрямо този подсъдим за едно от деянията на датата 07.10.2020 г. Пледира за необходимостта от отмяна на присъдата в посочената част и оправдаване на подсъдимия по това обвинение. Защитникът на подс. С. В. М.- адв.Н. изтъква доводи за намаляване на размера на наложеното на този подсъдим наказание. Счита, че при постановяване на присъдата не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства- съдействие на разследването, изразено съжаление, семейно положение. Пледира за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наказанието. Подсъдимият К. Б. Г. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан. Подсъдимият С. В. М. твърди, че не е участвал в престъплението на 07.10.2020 г. и иска да бъде оправдан по това обвинение. Признава участието си в останалите престъпни деяния. Подсъдимият С. В. М. иска намаление на размера на наказанието. Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните; като съобрази изисканите по служебен път преписи- извлечения от бюлетините за съдимост на жалбоподателите, счита, че въззивните жалби са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, те са неоснователни по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд: Спрямо подсъдимите, който са рецидивисти, осъждани многократно и познаващи се от пребиваванията си в Затвора - Бобов дол, са постановени следните присъди, имащи отношение към обвинението: По отношение на подс.С. М.- по НОХД № 439/2014г. на КОС, в сила от 04.12.2015г.- за престъпление по чл. 142, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛС за срок от 3 години при първоначален „строг“ режим, изтърпяно на 10.07.2017 г.; По отношение на подс.С. М.- по НОХД № 439/2014г. на КнОС, в сила от 04.12.2015г.- за престъпление по чл.142, ал.3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, с наложено наказание ЛС за срок от 4 години при първоначален „строг“ режим, изтърпяно на 28.09.2020 г. По отношение на подс.К. Г.- по НОХД № 1324/2014г. на ДРС, в сила от 15.11.2015г.- за престъпление по чл.196, ал.1, т.1вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, с наложено наказание ЛС за срок от 4 години и 4 месеца при първоначален „строг“ режим, изтърпяно на 27.08.2018г. На 05.08.2020 г. подсъдимите С. М. и К. Г. се срещнали в гр. Дупница. По предложение на подс. Г. двамата отишли в с.Яхиново, Кюстендилска област, където живеела сестрата на Г.. Минавайки пеш покрай къщата на св. М.Г., находяща се на ул.’’Генерал Гурко” № 15, подс. Г. споменал пред подс. Сл.М., че има информация, че св. Г. е продал наскоро коня си, както и че същият е възрастен и употребява алкохол. Решили да се възползват от това, като извършат кражба в дома му, след като го напият. Позвънили на входната му врата, св.Г. отворил, завързали разговор и той ги поканил да влязат вътре в лятната му кухня. От разговора с него подсъдимите разбрали, че той има пари и търси дърва за огрев. Предложили да му доставят дърва, седнали на маса, започнали да обсъждат тази тема и да се черпят с алкохол. В хода на разговора св. М.Г. услужил последователно със своя телефон на подс.М., който се обадил на жена си св. З.Е. Подс.Кр.Г., под претекст, че неговия телефон не работи, използвал този на св. Г. (със СИМ карта, издадена на името на дъщеря му - св. М.), като за негова сметка презаредил СИМ картата на своя мобилен телефон. Подсъдимите видели, че Г. има музикална уредба тип DVD с тон колони; освен това няколко пъти се редували да ходят до магазина в селото и да носят алкохол-бира; един път св. Г. дал лично парите за закупуване на още бира и така подсъдимите установили, че в джоба на панталона си той държи още пари. След известно време, под въздействие на възрастта си и на изпития алкохол св. Г. заспал за кратко. Възползвайки се от това, подсъдимите взели намиращата се в джоба на панталона му сума от 520 лв. Събудили свидетеля и му казали, че си тръгват. Същият ги изпратил до вратата, после заспал и на следващия ден установил липсващата сума от 520 лева. Подсъдимите разделили парите отвън и се разделили. Месеци по-късно подс.Г. се обадил по телефона от Германия на подс.М. и му съобщил, че полицията ги търси в тази връзка. По това време подс.С. М. изтърпявал присъда в Затвора- Бобов дол и бил освободен на 28.09.2020 г. -срвн. справка №9242/09.07.2024 г. на ГД „ИН“, изискана от КнОС. Видял се с брат подс.С. М. на 07.10.2020 г. в гр. Дупница и двамата се решили да извършат заедно кражба, за да си набавят парични средства. Подс.С. М. разказал на брат си за извършена по- рано кражба с подс. Г. в с.Яхиново и му предложил да отидат отново в дома на св.Г. в с. Яхиново и да откраднат нещо от там, на което другият подсъдим веднага се съгласил. В изпълнение на уговорката си, вечерта на 07.10.2020 г., около 23, 30 часа, двамата се придвижили до с.Яхиново, влезли в двора на св.Г.; видели пред сградата, ползвана от св. Г. за лятна кухня и жилище поставена една тонколона (буфер) марка „Panasonic”. Решили да влязат в остъклената с прозорци лятната кухня, счупили стъклото на един от прозорците на входната врата, водеща към вътрешността на лятната кухня и успели да я отворят. В този момент св. М.Г., който спял в това помещение, се събудил от шума, забелязал ги и ги изгонил, сбивайки се с тях и викайки за помощ. При стълкновението бил порязан с предмет в областта на лакътя от тях. Двамата побягнали навън, като излезли от сградата, но преди да напуснат дворното място подс.С. М. взел горепосочената тонколона, като двамата с брат му избягали. В периода от 16.12.2020 г. до 25.12.2020 г. двамата подсъдими братя се срещнали в гр. Дупница и този път решили да извършат кражба на движими вещи от къща в гр. Дупница на ул. “Бистрица“, № 5 за която знаели, че не се обитава постоянно от собствениците й- св. И.В. и св.Ш.. Влезли в дворното място в тъмната част на денонощието, на неустановена дата в посочения период, със сила успели да разбият входните врати на приземния и жилищния етаж от къщата и влезли в помещенията на сградата. От там взели вещи- 2 бр.телевизори, кафе машина, комплект “Бош”, съдържащ мини ъглошлайф, мини бормашина и мини резачка; 3 броя килими, дюшек, радиокасетофон, 2 одеала, на обща стойност 402 лева. Всички вещи укрили в дома на подс.Сл. М. в гр. Дупница, като част от тях се ползвали св.Евтимова, с която той живеел на семейни начала. св. З.Е. По-късно, след разкрИ.е на престъплението на 20.01.2021 г. 2 одеала били върнати на св.Ш.. На друга неустановена дата, в периода от 03.01.2021г. до 19.01.2021 г.тези подсъдими отново решили да извършат кражба от същата къща. По идентичен начин- в тъмната част на денонощието, на неустановена дата в горепосочения период по идентичен начин проникнали в жилищния етаж, счупвайки бравата на вратата. Оттам от помещение взели пералня марка „Индезит”, собственост на св.И.В.. Пренесли я и я укрили в дома на подс.Сл.М. в гр. Дупница. В следващите дни той я продал пералнята на св. Г. Н. от гр. Дупница, който по- късно, в хода на разследването, я върнал доброволно на собственика й. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите М.Г., , Й.М., Здр.Г.а, Сл.М., Д.С., М. Ш., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие; приобщил е по надлежния процесуален ред показанията на свидетелите З.Е. И. В. и Г.Н. - чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 НПК, приел е оценителната експертиза на в.л. Х. относно стойността на вещите. ДнРС е дал възможност на подсъдимите С. и С. М.и да дадат обяснения, което същите са сторили. Отделно от това ДНРС не е пренебрегнал протоколите за разпознаване на ДП, находящи се в т.I I от ДП, като е изложил подробни съображения за причините, респ. ги е приобщил към доказателствения материал. Към този задълбочен анализ настоящата инстанция се присъединява и не намира за необходимо да преповтаря. Само следва да се подчертае, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си убеждение; изпълнител е точно и акуратно процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. При оценката на доказателствения материал стриктно са спазени процесуалните правила и ясно е заявено на каква част от него се дава вяра, в коя част и защо. В този аспект ДРС успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации. Независимо от това и доколкото въззивната инстанция също дължи отговор на въведените във въззивните жалби доводи, следва да се подчертае следното: Спорният въпрос по делото е свързан с участието на подс. К. Г. в първото деяние- на 05.08.2020 г., както и на подс.С. М. в деянията на 07.10.2020 г. По отношение на датата 05.08.2020 г. и настоящият състав на съда се солидаризира с извода на ДнРС, че участието на този подсъдим е доказано. То се установява несъмнено от показанията на св. М.Г. пред ДнРС, който е напълно категоричен, че именно подс. Г. е лицето, което заедно с подс. Сл.М. го е посетило, напило и му впоследствие е установил липсата на парите; както и обясненията на подс. Сл.М., които съгласно разпоредбата на чл.115 от НПК са напълно годно доказателствено средство, доколкото съдържат преки доказателства относно фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес. Действително, при обсъждане на обясненията на подсъдимия, следва да се съобразява двоякия им характер- като на доказателствено средство от една страна по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитна позиция. В случая, неговите обяснения се подкрепят изцяло от пок. на св.Г. във всички части- относно причината за посещението им в дома му, развоя на събитията със всички последвали детайли около тях. Между тях няма разминавания, непълноти и логически несъответствия, още повече, че св.Г. е напълно категоричен пред ДнРС относно идентификацията на лицата, посетили го на датата 05.08.2020 г. Ето защо, и настоящата инстанция кредитира изцяло обясненията на подс. Сл.М. и ги приема като напълно годно доказателствено средство. От друга страна посоченото самопризнание на подс. С. М. не попада под ограничението на чл.116, ал.1 НПК, забраняващо обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на подсъдимия, доколкото то се подкрепя както от показанията на св. Г., така и от писмените доказателства, установяващи многократно използване на телефона на св.Г. през процесната нощ, така и косвено от показанията на св.Г.а и М.. В този аспект и настоящия съдебен състав приема за безспорно установено участието на подс.Г. в инкриминираното деяние. По отношение на деянията на 07.10.2020 г. подс.С. М. също дава обяснения, като сочи, че той сам лично е проникнал в дома на св. Г., респ. в тези показания се съдържат оправдателни доказателства относно участието на брат му подс. С. М.. Тези обяснения в тази им част се отхвърлят, доколкото са вътрешно противоречиви- от една страна пред ДнРС този подсъдим не предава никакви възприятия относно този случай, а от друга- твърди, че се признава за виновен по всички обвинения. Защитната версия на подс.С. М., че на 07.10.2020 г. е изтърпявал присъда в Затвора- Бобов дол, се опровергава от писмените доказателства от ГД „ИН“, установяващи, че същият към датата 07.10.2020 г. вече е бил освободен по изтърпяване на наложеното наказание и няма други данни да е бил задържан в затворите и арестите в страната. И най- вече преки доказателства за участието на този подсъдим в тези деяния се установяват от категоричните показания на св. М.Г. пред ДнРС, в които същият с пълна увереност посочил двамата подсъдими като лицата, участници в посоченото деяние. Фактът, че този свидетел е пострадал в наказателното производство, не е основание за отхвърляне на показанията му, още повече, че същите се потвърждават и от косвените показания на св. С. и М., обработвали постъпилите негови жалби, в които същият изрично, в началото на производството е посочил участието на две лица в престъпните деяния на този ден, впоследствие разпознати по време на проведеното следствено действие. Ето защо КнОС отхвърля обясненията на подс. С. М. в тази им част и ги приема като опит за оневиняване поведението на брат му подс.С. М.. В заключение-идентичните изводи на ДнРС в тази посока са изцяло съобразени с доказателствения материал и КнОС не приема възраженията на жалбоподателите за недоказаност на обвинителната теза. Вътрешното убеждение на съда е формирано върху посочените по- горе доказателствени средства, чийто съвкупен анализ води до несъмнения извод за авторството на деянието от страна на посочените подсъдими. От събраната доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод относно авторството на деянието от страна на подсъдимите съгласно повдигнатото им обвинение. Изложените от ДнРС изводи по отношение на правната квалификация на престъпните деяния са обосновани и изцяло се споделят от КОС. На първо място следва да се посочи, че всички подсъдими са действали в условията на „опасен рецидив“ по см. на чл.29, ал.1, б. „А“ НК, доколкото извършените от тях деяния са осъществени след осъжданията им с присъдите, цитирани по- горе, след изтърпяване на предходни наказания лишаване от свобода не по- малко от 1 година за тежки умишлени престъпления. По всички от тези присъди не е бил изтекъл срок, равен на определения по чл.30, ал.1 НК, респ. престъплението на подс.Г. и подс.С. М. правилно е квалифицирано по чл.196, ал.1, т.1 НК; а за подс.С. М. и С. М.- за останалите квалифицирани кражби- по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т. 5 НК От обективна страна на инкриминираните в обвинителния акт дати- 05.08.2020 г. подс.К. Г. и С. М. в с. Яхиново са отнели сумата от 520 лева от владението на пострадалия св.Г.. Подсъдимите С. М. и С. М. на датата 07.10.2020 г. в същото село, а на останалите (посочените по- горе дати) в гр. Дупница при предварителен сговор, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели чужди движими вещи от владението на св.Г., Ш. И.В. на стойност 402 лева, като кражбата не представлява маловажен случай. (С оглед участието на подс. М. в другата кражба, стойността на отнетите от него вещи възлиза на 922 лева). Отнемането на вещите е извършено без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвоят. Кражбите на братята С. и С. М.и са в обосновано квалифицирани по тежкия наказуем състав на чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 НК и са в условията на продължавано престъпление. Изтъкнатите в тази насока доводи на ДнРС са напълно законосъобразни и не следва да бъдат преповтаряни. От субективна страна подсъдимите са извършили деянието при пряк умисъл, като в тази насока ДнРС е изложил мотиви, към които въззивният съд изцяло се присъединява. Настоящият състав изцяло подкрепя и доводите на първата инстанция относно престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, извършено в съучастие от подсъдимите С. М. и С. М. като съизвършители. Безспорно са установени квалифициращите го елементи, а именно: извършено е нощем, от две лица и чрез употреба на сила, за да се влезе в чуждото жилище, обитавано от пострадалия М.Г. на датата 07.10.2020 г. Налице са всички обективни елементи на това престъпление от обективна страна- влизане в чуждо жилище, чрез използване на сила, като е било счупено стъклото на един от прозорците. от страна на подсъдимите. Налице и и субективния елемент-. пряк умисъл в действията на подсъдимите. В тази насока също са изтъкнати подробни теоретични доводи от страна на ДнРС, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и отново не се налага преповтарянето им. При определянето на наказанието следва да се съобразят обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимите- степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена като висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със собствеността на гражданите, а за престъплението по чл.170, ал.2 НК- е нарушена неприкосновеността на жилището. Степента на обществена опасност и на тримата подсъдими е също е висока с оглед многобройните им предходни им осъждания, сочещи на трайно установени престъпни нагласи и пълно пренебрежение към правовия порядък и най- вече към личността и собствеността на гражданите. При определянето на наказанията ДнРС мотивирано е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както следва: за тримата подсъдими-неголемия размер на откраднатите суми и липсата на трудови доходи, а за С. М.- факта, че е баща на няколко деца; както и отегчаващи- за братята подс.М.и- наличието на няколко деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, обремененото им съдебно минало, а за подс.Г.- укрИ.ето му в хода на съдебното производство, водещата му роля в кражбата спрямо св. Г. и миналите осъждания. С оглед на това ДнРС, аргументирайки се за всеки от подсъдимите, е наложил на подс. Г. и С. М. наказание ЛС в размер на 3 години, за подс.С. М.- в размер на 4 години, като спрямо подс. С. и С. М.и- за престъплението по чл.170, ал.2 НК- в размер на по 2 години, като спрямо тях е приложил и разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, определяйки най- тежкото наказание за всеки от тях. Определените размери на наказанията на подсъдимите са справедливи и съответни на тежестта на деянията, респ. няма основания за тяхната корекция. Както бе посочено, ДнРС подробно е мотивирал за всеки подсъдим поотделно размерите на наложените наказания, съобразявайки се със всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и степента на обществена опасност за всеки от тях, както и на деянията, поради което и не се налага да бъдат коригирани. С оглед искането на подс. С. М. за намаляване на размера на наложеното му е наказание, следва изрично да се посочи, че същото е напълно справедливо- съобразена е от една страна липсата на процесуални пречки от страна на този подсъдим пред разследването, както и семейното му положение. От друга страна не може да се пренебрегне обремененото му криминално минало, обстоятелството, че същият е бил активен участник в продължаваната престъпна дейност през инкриминирания период, както и факта, че през същия период спрямо същия са постановени още няколко влезли в сила присъди, все в условията на съвкупност. Тези обстоятелства обосновават извода на настоящия въззивен състав, че едно намаляване на наказанието спрямо него би било израз на крайна снизходителност. В този смисъл определеното размер на наказанието ЛС в размер на 4 години за престъплението по чл.196, ал.1 от НК, респ. на най- тежко наказание по реда на чл.23 от НК е справедливо и не се налага корекция на присъдата в тази й част, тъй като то е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца. При определяне на начина на изтърпяване на наказанията въззивният съд намира преценката на ДнРС за ефективното им изтърпяване за обосновано. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. Същевременно подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. В случая приложението на чл.66 от НК е невъзможно поради наличието на предходни осъждания и за тримата подсъдими. Те са с установени престъпни нагласи, свидетелство за което са наличието и на други влезли в сила спрямо тях присъди, поради което наказанията правилно са определени да се изтърпят ефективно. По този начин ще се постигне в най- пълна степен специалната, а и генерална превенция на чл.36 НК. Определеният от ДнРС режим на изтърпяване на същото при усл. на чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ ЗИНЗС- „строг“ е съобразен с предпоставките в тази разпоредба, поради което и по отношение начина на изтърпяване на наказанията присъдата следва да бъде потвърдена. Присъдата следва да се потвърди и в частта за разноските и веществените доказателства, както и в частите, в коитое извършено приспадане на времето на задържането на подсъдимите по НПК и ЗМВР на основание чл.59, ал.1, т.2 НК. По тези съображения постановената присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и обоснована. По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т. 6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд