Решение № 21870 от 2.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 41676/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 244, ал.7 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за заплащане на цедирано на ищеца вземане за възнаграждение по договор за управление. Основателността му предполага валидно сключен договор за възлагане управлението на акционерното дружество, изпълнение на възложените задължения от управителя и прехвърляне от него на вземанията за възнаграждение в полза на ищеца. В тежест на дружеството ответник и при установяване на горните факти, е да докаже, че е платило. Съдът приема за установено наличието на сключен договор за управление на 20.12.2015 г. между ответника и Й. Ч., по силата на който дружеството-доверител възложило на довереника да участва като член на съвета на директорите. Срокът на договора е пет години. Лицето е вписано в ТР като член на СД със срок на мандата 14.12.2020 г. Задълженията на довереника са да участва в управлението на стопанската дейност на дружеството, за което има право на месечно възнаграждение от 600 лв. С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 29.06.2020 г. Й. Ч. прехвърлил на ищеца Ви В. Х. ЕАД вземането си за възнаграждение по договора за управление за периода м. януари 2018 г. - м. май 2020 г. вкл., в размер на 17400 лв., за което уведомил длъжника с връчено на 4.7.23 г. съобщение. При проверка по партидата на ответното дружество в ТР се установява, че с решение от 17.8.2017 г. на Комисията за финансов надзор е отнет лиценза на ответника за извършване на з. дейност, забранено е разпореждането с активи на дружеството и е назначен квестор /Р. Г.- С./ до назначаване на синдик или вписване на ликвидатор. Според заключението на ССчЕ, ищцовото дружество е осчетоводило вземането към ответника. Предмет на договора за управление е постигането на определен резултат от довереника - успешно развитие на дейността на дружеството, посредством нейното организиране и управление, в който смисъл е и чл. 5 от процесния договор. По делото се установи, че след отнемане на лиценза ответното дружество не може да извършва своята основна дейност - по застраховане, както и че дейността по управлението му е възложена на квестор. В тази насока е разпоредбата на чл. 597, ал.4 КЗ, според която след връчване на решението за назначаване на квестор, правата на управителния съвет и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на застрахователя или презастрахователя, се прекратяват, с изключение на правото им да обжалват решението в съда. Следователно назначеният квестор следва да замени управителните и контролни органи на застрахователя, поемайки управлението и представителството на дружеството. Доколкото квесторът по силата на чл. 599, ал. 1 КЗ поема всички функции и правомощия по управление и представителство, то следва, че управителните органи на дружеството са десезирани от техните управленски функции. По силата на посочената норма правомощията на органите на дружеството се прекратяват. В случая квесторът на ответното дружество е назначен преди процесния период, което означава, че след назначаването му членовете на съвета на директорите са били десезирани от техните управленски функции, т.е не са ги изпълнявали. А при липса на изпълнение, не е възникнало и насрещното задължение за възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът приема предявеният иск за неоснователен, тъй като не е възникнало вземането, което се претендира. Относно разноските: При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски. Воден от горното, съдът