Решение № 1 от 6.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 143/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. Русе, подаден от Д. Р. К. в качеството и на процесуален представителна прокуратурата и наблюдаващ прокурор, против Присъда № 1 о т 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе. С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия М. К. Ч., роден на 25.10.1974 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ••••••••••••, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за Н.ЕН в това, че на 08.09.2016 г. и на 15.07.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - на два пъти парична сума в размер на 20 лв., на обща стойност 40 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба-да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропусквателни пунктове -„Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение. Със същата присъда съдът признал и подсъдимия Т. А. А., роден на 09.05.1965 г. в с. Ряхово, обл. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, •••••••••, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за Н.ЕН в това, че на 05.10.2016 г. в гр.Русе, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение. Първоинстанционният съд признал още и подсъдимия Е. Р. Й., роден на 19.02.1965 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ••••••••••••, общ. Русе, обл. Русе, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за Н.ЕН в това, че на 01.08.2016 г. и на 07.10.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ- Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лв. и парична сума в размер на 40 лв., на обща стойност 60 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба-да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение. В заключение с присъдата първият съд признал подсъдимия И. И. И., роден на 07.10.1978 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, •••••••••••, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за Н.ЕН в това, че на 16.11.2016 г. в гр. Русе, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС- съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение. Първоинстанционният съд с оглед на изхода на делото не се произнесъл по разноските, за които не предвидил да останат в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК. С подадения против съдебния акт протест от Окръжна прокуратура гр. Русе се навежда оплакване, че постановената оправдателна присъдата на Русенския окръжен съд се явява неправилна. Излагат се макар и доста пестелИ. съображения в подкрепа на поддържаното становище, тъй като съдът е приел, Д.ията визирани в обвинителния акт да не са доказани по несъмнен начин и със средствата предвидени в НПК. В този аспект прокурорът приема такъв извод за необоснован. И понеже към момента на подаване на протеста мотивите към присъдата не са били изготвени, в него е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения към въззивния протест са представени по делото, заведени с вх. № 3055/22.03.2023 г. в деловодството на окръжния съд.. С протеста се предлага въззивният съд да отмени атакуваната оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която осъди четиримата подсъдими по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения. Постъпили са в деловодството на окръжния съд допълнителни съображения към протеста, заведени с вх. № 3055/22.03.2023 г., в които се твърди, че Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе е неправилна, тъй като е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнението към протеста се посочва, че същият е изготвен и внесен в Окръжен съд Русе с вх. № 909 на 26.01.2023 г., а мотивите към протестираната присъда са получени в Окръжна прокуратура Русе на 17.03.2023 г. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в липсата на мотиви, което се разкрива в няколко аспекта: На първо място е нА.це протИ.речие между изложената фактическа обстановка, направения анА.з на доказателствата и възприетите правни изводи. Това е създало пречки пред прокуратурата като страна в процеса да разбере каква е действителната воля на съда. Посочва се в конкретика лист 7 от мотивите към постановената присъда, където съдът приел за установено, че на посочените в обвинителния акт дати всеки от подсъдимите е бил на работа, както и че на всяка от тези дати се е явил свидетелят Н. С. А., който носел и предлагал на служители от ГКПП парични суми. Същевременно никъде в анА.за на доказателствата съдът не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел за установено, че свидетелят Н. С. А. е носел и предлагал суми. В изводите липсват и твърдения относно причината за предлагането на тези суми. Другото протИ.речие посочено от обвинителя, произтичащо от този приет за безспорно установен от съда факт, е че след като на посочените дати подсъдимите са били на работа на установените работни места поради какви причини се приема да не е установена самоличността на лицата, на които Н. С. А. е предлагал сумите. На следващо място в мотивите към присъдата липсва описание на събитията на датите, посочени в обвинителния акт. Директно е пристъпено към излагането на причините, поради които изложената в обвинителния акт конструкция не е възприета за състоятелна и доказана. И то при положение, че на лист 1 5 от мотивите съдът е направил извод, че показанията на свидетеля Н. С. А., дадени в хода на досъдебното производство изцяло подкрепят обвинението с формулираните в него детайли от фактическа страна.Реално в последвА.я анА.з на доказателствата съдът изцяло е дискредитирал показанията на А., както и всички други подкрепящи обвинителната теза доказателства. Именно поради това е останало неясно въз основа на какви доказателства съдът е приел за безспорно, че свидетелят А. се е явил на ГКПП, като е носел и предлагал парични суми. По делото няма писмени доказателства в тази насока - справки за задгранични преминавания и за влизанията на свидетеля на процесиите дати. По нататък е прието за несъмнено установено от съда обстоятелството, че на 16.11.2016 г. /датата на реА.зацията, приключила със задържането на подсъдимия И. И. И./ е използвано СРС- белязване на банкноти, съставен е протокол за обиск, при който са иззети 2 бр. банкноти по 10 лева, взети са обтривки за сравнително изследване. Тези доказателства не са намерили отражение при последвА.я анА.з в мотивите. Не става ясно какво реално съдът е възприел от фактическа страна - били ли са тези банкноти у подсъдимия И. И. И., на какво основание, как и защо са се оказА. в него, свързва ли ги нещо със свидетелят А. и т.н. Последното възприето от съда за установено е, че на всяка от инкриминираните дати са експлоатирани СРС, изразяващи се в наблюдение, подслушване и проследяване. Същевременно в последващия анА.з на доказателствата, изготвените ВДС не са кредитирани и изцяло е отхвърлена тяхната доказателствена стойност. Поради това не е ясно какво точно произтича от приетия за несъмнено установен факт, за експлоатираните СРС и това следва ли че те са част от фактите по делото. Следващият порок в мотивите според прокурора се изразява в непълния анА.з на събраните доказателства. Липсва такъв анА.з на част от писмените доказателства. Такива са справките за задграничните преминавания на свидетеля Н. С. А.. От тях е видно, че в множество случаи тези преминавания са били отразявани в системата АИС на изход от страната, включително и с данни за съпътстващи лица и МПС. На вход също са нА.це такива отразявания. Няма нА.чен случай обаче, в който влизането в страната на свидетеля Н. С. А. да е намерило отражение в АИС по отношение на описаните в обвинителния акт дати. Това потвърждава косвено съобразно развитото становище, тезата на прокуратурата какво се е включвало в длъжностните задължения на подсъдимите и че в конкретните случаи те са ги нарушили. Пропускът допуснат от първия съд да анА.зира това доказателство навежда за превратно тълкуване на доказателствата. По същия начин като пропуск се отчита липсата на анА.з и на други писмени доказателства каквито са протоколът за обиск, при който са иззети 2 бр. банкноти по 1 0 лева, протоколът за вземане на образци за сравнително изследване. Друг пропуск отчетен в допълнителните съображения е липсата на анА.з на обясненията дадени от подсъдимите, в частта им с която се подкрепя обвинителната теза, тъй като те са и източник на преки доказателства. В своите обяснения подсъдимите потвърждават различни факти от предмета на доказването, това че са били на работа на процесиите дати, че познават свидетеля Н. С. А. и че са общувА. с него. Подсъдимият И. И. И. представя подробна информация за факти относими към събитията на 16.11.2016 г., че именно свидетелят Н. С. А. му е подхвърлил парите, а той ги прибрал в джоба си с намерението да го догони и да му ги върне. Тези обяснения в тази им част не са намерили никакво място в мотивите към постановената присъда. Всички посочени пропуски както се твърди в изложението към протеста са довели до допускането на съществени процесуални нарушения, които са накърнили правата на страните в процеса /в конкретния случай на прокуратурата/. Нарушен е принципът на чл. 14 от НПК, тъй като съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което е формирал вътрешното си убеждение само на базата на обясненията на подсъдимите, а всички доказателства, които подкрепят обвинителната теза той е отхвърлил като негодни.Посочените нарушения няма как обективно да бъдат отстранени чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Русе, предвид забраната на чл. 335, ал. 3 от НПК, което предполага те да бъдат отстранени от Апелативен съд гр.Велико Търново при решаване на делото по същество. Алтернативно в допълнението към протеста се прави оценка на атакувания съдебен акт, при невъзприемане доводите допуснатите нарушения на процесуалните правила да са съществени като се претендират и допуснати нарушения на материалния закон, както и нА.чие на явна необоснованост.Твърди се в тази връзка, че присъдата се явява неправилна и необоснована. Необосноваността и произтича от непълния, едностранен и превратен анА.з на доказателствата и стремежът на съда да изключи от доказателствената съвкупност всички онези доказателства, които подкрепят обвинителната теза, преди всичко показанията на свидетеля Н. С. А., тези на двамата полицейски служители С. Г. Г. и Я. П. Я., протоколите за разпознаване, веществените доказателствени средства /ВДС/, заключението по физикохимичната експертиза. Взема се конкретно отношение заключението по физикохимичната експертиза. Според обвинителя първият съд е изключил физикохимичната експертиза от доказателствения материал, тъй като предметът на изследване – 2 бр. банкноти по 10 лева е изгубен по време на досъдебното производство. Този извод се оспорва като изцяло неправилен. Посочените две банкноти са иззети с протокол за обиск, за който има съответно разрешение от компетентния съд. Този протокол не е анА.зиран от първоинстанционния съд като годно писмено доказателство. Банкнотите са били нА.чни и приобщени като веществени доказателства по делото. Те са били нА.чни както към момента на извършения обиск, така и към момента на изготвяне заключението на физикохимичната експертиза и за това свидетелства изготвения от експерта снимков материал. За тяхната истинност сочи обстоятелството, че те са били обект на експлоатиране на СРС- белязване, за което отново има съдебно разрешение. За нА.чието на тези банкноти по делото има множество писмени доказателства. Заключението на експертизата категорично навежда на съвпадение на следите по банкнотите с тези по ръцете на подсъдимия И.. Тези пари са били нА.чни към момента на изготвянето на експертизата, били са предоставени на експерта за извършване на изследването. Последващото изгубване на веществените доказателства води до изключването им от доказателствената съвкупност, но не и до елиминиране на друго доказателствено средство каквото се явява заключението на експертизата. Не може да има никакви съмнения за правилността и обосноваността на тази експертиза, такива възражения не са били правени от страните в процеса. В подкрепа на изводите си прокурорът прави сравнение с автотехническите експертизи в случай на връщане на автомобилите, на ценови експертизи изготвили заключение за стойност на вещи, които или са върнати на правоимащите или въобще липсват и т.н. Използването на подобен подход би довело до опасна тенденция - невъзможност за кредитиране на доказателствените средства поради посочените причини. Освен това веществените доказателствени средства са изключени поради нА.чие на разлика във времетраенето - началото и края на видеозаписите и звукозаписите за всеки от процесиите случаи. Този аргумент на съда също не се споделя защото същият се определя за изключително повърхностен. По делото е изискана справка от ДА „ТО“, в която се сочи, че времевото разминаване се дължи на различни използвани способи, които са записани на отделни носители и са възпроизведени в отделни протоколи. По отношение на това доказателствено средство окръжният съд е представил своите съмнения за нА.чие на разминавания във времето като отново пропуснал да анА.зира дадените от подсъдимите обяснения /в частност тези на подсъдимия И. И. И./, в които са изложени факти, хронологично отразени и в протоколите за ВДС. По аналогичен начин стои въпросът и с обясненията на подсъдимия Т. А. А.. Реално в обясненията на тези двама подсъдими се излагат факти, които изцяло кореспондират с отразените във ВДС обстоятелства. Това прави наведената от защитата и възприета безусловно от съда теза абсолютно несъстоятелна. Изразява се още и несъгласие с дейността на първия съд, който изключил разпознаванията на подсъдимите Ч., А. и Й. от доказателствената маса поради това, че са извършени по снимки. Тук съдът неправилно е интерпретирал нормата на чл. 171, ал. 4 от НПК относно изключението, че разпознаване по снимки е допустимо, само когато не е възможно да се покаже самото лице като приел, че липсват доказателства подсъдимите да са отсъствА. от страната и да е нямало възможност да бъдат показани. В същото време той не е съобразил обстоятелството, че по времето на извършените разпознавания на подсъдимият Ч. и подсъдимият Й. са се експлоатирА. СРС и все още не е било взето решение за пристъпване към реА.зация чрез задържане на подсъдимите. Следователно към този момент показването на подсъдимите би разкрило действията на разследващите и би попречило на по- нататъшните усилия за доказване на престъпната им дейност. Именно за това към този момент не е било възможно показването на лицата и единствената възможност за извършване на разпознаване е била по снимки. Що се отнася до разпознаването на подсъдимия А., извършено след задържането на лицата, то в този случай действително е било възможно извършване на разпознаване чрез показване на подсъдимия. Същевременно, опорочаването на това доказателствено средство не води до извод за липса на доказателства относно авторството, тъй като такива се съдържат както в обясненията на подсъдимия А., така и в графиците за дежурства /никое от които не е анА.зирано от съда/. Взема се отношение и към показанията на свидетелите С. Г. Г. и Я. П. Я., за които се приема те да не са от съществено значение, а само такива имащи косвена роля в доказателствената съвкупност. Акцентира се обаче на показанията на свидетеля Н. С. А., явяващи се централен източник на факти по делото. Посочват се причините за дискредитиране на неговите показания и на първо място основния довод затова е обстоятелството, че А. е бил лишен от правоуправление в определена част от инкриминирания период и не е карал автомобила си лично, а е пътувал в него като пътник, при което други лица са го управлявА., както и че този факт не е бил заявен от свидетеля при първоначалните му разпити на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Действително тези факти са станА. известни едва в хода на съдебното производство. От показанията на самия А. обаче се установява, че те са били известни на полицейските служби, ангажирани в процеса на експлоатация на СРС, но не са били сведени до знанието нито на разследващите органи, нито на прокуратурата. Тва обстоятелство е изведено като важно тъй като, в разпитите на досъдебното производство свидетелят А. употребява изрази като „карах, спрях, стоях на предната дясна седалка“. Това обаче отговаря на истината за част от инкриминираните дати - тези преди 07.08.2016 г. След тази дата е безспорно, че А. е преминавал границата само като пътник, което не е било заявено от него при нито един от провежданите му разпити, включително и първоначалния му разпит пред съда. Именно това е довело до цялостното изключване на показанията на свидетеля от доказателствената маса. Навеждат се твърдения за липсата на отговор в мотивите към присъдата по обстоятелствата, че свидетелят Н. С. А. е предварително и подробно инструктиран за допустимото му поведение и сведенията, които дава, предвид експлоатирането на СРС, които не са преустановени включително до последния разпит на досъдебното производство, проведен пред съдия. Не са съобразени индивидуалните интелектуални особености на А. и това, че объркването на свидетеля се дължи отчасти на изминА.я продължителен период от време. Съвсем неоснователно и неоправдано направените намеци от първия съд за недобросъвестност е послужило за изключване от доказателствената съвкупност на процесуално основание на разпита на свидетеля Н. С. А. пред съдия по време на досъдебното производство, проведен на 17.11.2016 г.. Изключването на показанията на А., дадени по време на досъдебното производство е направено на друго процесуално основание от съда, разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК като до това не би се стигнало, ако решилият делото съдебен състав бе анА.зирал в пълнота всички подкрепящи обвинителната теза доказателства. Несъмнено е, че по досъдебното и съдебните производства са нА.це писмени доказателства, които обективно сочат, че на всяка от инкриминираните дати подсъдимите са били на работа. На следващо място са нА.це признания от подсъдимите, че познават свидетеля А. и дори подсъдимите И. и А. в обясненията си възпроизвеждат факти за проведени между тях и свидетеля А. разговори на посочените в обвинителния акт дати, нА.це са протоколи за изготвени ВДС, както и протокол за обиск и приобщаване на банкнотите по делото. Игнорирането на тези доказателства е довело до незадълбочен анА.з на доказателствата от страна на съда и превратно, непълно тълкуване, както и необоснованост на постановения акт, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон. Придържа се към правилно интерпретираната теза на прокуратурата която сочи, че подсъдимите са излезли от обхвата на минималните гранични проверки по чл. 27 от Инструкцията /каквато е тяхната позиция/ и с действията си са навлезли в обхвата на проверките по реда на глава IV. Този извод по никакъв начин не показва, че те нямат такива правомощия, както е било възприето от съда, а това че те по собствени подбуди са решили да не се ограничават до минималните гранични проверки, а да извършат по-задълбочена проверка. Подробни доводи са развити в подкрепа и като аргумент на тази теза е и факта, че в голяма част от случаите преминаванията на А. са били отразявани в АИС, което също е извън обхвата на минималните гранични проверки, каквато позиция се застъпва от защитата на подсъдимите. Нещо повече във всички случаи на излизане от страната на инкриминираните дати Н. С. А. е бил въвеждан в АИС. Такова отразяване не е нА.це обаче в нито едно от влизанията му, описани в обвинителния акт. Прави се анА.з на следващо място на правните изводи на съда, при който се изразява несъгласие с отделни моменти и констатации в мотивите. Посочва се в тези мотиви и се поддържа, че е несъмнено установено от страна подсъдимите да са били извършвани проверки на преминаващия А., при липсата на подобни твърдения в обвинителния акт където е казано изрично, че такава проверка не е извършвана дори и на документите на А.. Не става ясно откъде според съда е установено извършването на такива проверки и въз основа на какви доказателства се стига до този извод. Изцяло се оспорват наведените съображения за „провокация към подкуп“, съответно изводите на съда в тази насока се възприемат като неправилни и ненамиращи подкрепа в събраните по делото доказателства. Нормално е при използването на СРС да се контактува със свидетеля, той да бъде оборудван с жилетка, да му се дава линия на поведение и т.н. С каквито и характеристични данни да се отличава свидетелят, те не могат да са определящи за изводи отнасящи се до преднамерено и целенасочено създаване на обстановка, целяща осъществяване на корупционно поведение. За да се достигне до такъв извод е необходимо да са нА.це доказателства, че А. или други лица са действА. с цел да навредят на подсъдимите. По делото няма такива доказателства, напротив разследването е обхванало дейността на множество служители /освен на четиримата подсъдими и на още трима, по отношение, на които производството е прекратено/. Производството е започнало за организирана престъпна група /ОПГ/, целящо разкриване на престъпна корупционна схема на по-високи йерархични нива - и то на територията на цялата страна. Тези обстоятелства изключват извода за създаването на преднамерена организация, целяща да се навреди на конкретните подсъдими. Създадената организация е целяла единствено да се съберат достатъчно и годни доказателства за осъществяваното в продължение на дълъг период от време корупционно поведение на ГКПП „Дунав мост“. В разглеждания случай не може да е нА.це „провокация към подкуп“ защото във всеки един от проявленията подкупът е искан от страна на подсъдимите, които са провокирА. свидетеля като това е ставало мълчА.., с конклудентни действия и намеци, резултат и на утвърдената траеща дълго време практика, известна добре на Н. С. А.. Изцяло се поддържат направените анА.з на доказателствата и изложените правни съображения в обвинителния акт и пледоарията на обвинителя при първоинстанционното разглеждане на делото. Настоящото въззивно производство е второ по ред и първо по същество. Първоначално Русенският окръжен съд с Присъда № 14 от 15.05.2020 година, постановена по НОХД № 514/2019 година по описа на съда, е признал подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И. за Н.НИ в това, че на 08.09.2016 г. и на 15.07.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти за М. К. Ч., на 05.10.2016 г. за Т. А. А., на 01.08.2016 г. и на 07.10.2016 г., в условията на продължавано престъпление - на два пъти за Е. Р. Й. и на 16.11.2016 г. за И. И. И., на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството им на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискА. и приели дар от Н. С. А. - на два пъти парична сума в размер на 20 лв., на обща стойност 40 лева - за М. К. Ч., парична сума в размер на 20 лева за Т. А. А., парична сума в размер на 20 лв. и парична сума в размер на 40 лв., на обща стойност 60 лева за Е. Р. Й., и парична сума в размер на 20 лева за И. И. И., които не им се следвА., за да не извършат действие по служба - да не изискат документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не се извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС - престъпление по чл. 302, т. 1, б.“а“, вр. с чл. 301, ал. 1, а само за М. К. Ч. и за Е. Р. Й. и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК като ги ОПРАВДАЛ по тези обвинения. По протест на прокурора срещу оправдателната присъда била извършена въззивна проверка. С Решение № 6 от 10.02.2021 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 275/2020 г. първоинстанционната присъда била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В обобщен вид въззивният съд приел за особено съществено процесуално нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 3 от НПК, постановяването на присъдата от незаконен състав, което е от категорията на абсолютните, както и липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, което е самостоятелно основание за отмяна на присъдата. С тези указания делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.. При новото разглеждане на делото подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И. отново били признати за Н.ни и оправдани по повдигнатите им обвинения с Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе. Именно този съдебен акт е станал предмет на въззивен контрол по настоящото съдебно производство по ВНОХД № 143/2023 г. на Великотърновския апелативен съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителите на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново поддържат подадения протест от ОП Русе срещу присъдата под № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. на Окръжен съд гр. Русе, с искането, което е отправено в него и развито в допълнителните съображения, съответно изразяват мотивираното си становище за неправилността на същата. В своето изложение прокурор С. К. К. предлага да се отмени присъдата на първоинстанционния съд, вместо което да се постанови нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им от Русенската окръжна прокуратура обвинения. Придържа се изцяло към доводите, изложени в допълнителните съображения на протеста във всичките им части, още в повече те са пространно обосновани. Прави обобщение на аргументите, изтъкнати в протеста на прокуратурата и установява, че те касаят незаконосъобразни действия на съда при формирането на вътрешното му убеждение и неправилното приложение на материалния закон. Част от доказателствения материал, в подкрепа на обвинителната теза не само е игнориран от първия съд, но и е останал необсъден в неговите мотиви. Липсва обсъждане и на доказателствата в тяхната пълнота, както и на оценката им в тяхната взаимовръзка. При изпълнение на тези свои задължения според прокурора, Окръжен съд гр. Русе е щял да стигне до други фактически и правни изводи. Доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, вкл. и тези, които са възприети в рамките на съдебното заседание проведено на 10.06.2024 г. пред въззивната инстанция, доказват обвинителната теза така както е формулирана в обвинителния акт. Прави свой собствен правен анА.з на установената фактология, съобразно който са нА.це няколко случая на получаване на подкуп от страна на подсъдимите и последният от тях е завършил с така наречената реА.зация, при която са открити и иззети парите, дадени от свидетеля Н. С. А. при влизането му в страната. Действително неясно е как парите са изчезнА. в хода на досъдебното производство, но е безспорен факт откриването и изземването им, така че тяхното игнориране няма как да бъде възприето за разлика от първоинстанционния съд. Всеки от случаите, при които А. е трябвало да даде пари е документиран. Неговите показания кореспондират с фактите, съдържащи се във ВДС. Изразява несъгласието си с упрека отправен от съда по отношение извършеното разпознаване по снимки, тъй като самият НПК допуска провеждането на това следствено действие с фотоснимки, когато се налага за нуждите на разследването. Застъпва тезата намерила отражение в допълнителните съображения към протеста за правилата на криминА.стическата тактика, намерили тук своето процесуално изражение. В тази връзка процесуалният представител на апелативната прокуратура не приема разследващият орган да е нарушил закона, извършвайки разпознаването по снимки. Не се съгласява и с тезата за осъществена в случая провокация към подкуп, твърдение което се опровергава от хронологията на събитията. Свидетелят Н. С. А. се е обърнал към органите на МВР едва след като преди това вече му се е наложило да дава по подобен начин пари, за да преминава без да му бъдат създавани излишни пречки на границата и това го е мотивирало да потърси защита от МВР. В последствие, както се потвърждава от показанията на А., неговата линия на поведение е оформена от съответните оперативни служители като тя не е включвала инициатива от страна на свидетеля, той да предлага подкуп или да дава подкуп без да му е поискано. В нито един от разглежданите процесни случаи инициативата за корупционния акт не е принадлежала на Н. С. А. като той е давал парите само когато са му били поискани. Няма никаква провокация към подкуп защото противното би било нарушение на материалния закон. В тази връзка прокурорът моли съда първоинстанционната присъда да бъде отменена на основание чл. 336, ал. 1, във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, а подаденият протест срещу нея уважен като основателен. Предлага се въззивният съд да признае подсъдимите за виновни в извършването на вменените с акта престъпления и на всичките подсъдими бъдат наложени наказания в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за срок от три години и половина при условието на чл. 66 от НК. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът Ц. А. М. поддържа подадения първоинстанционен протест, акцентиращ изцяло върху неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт. Атакуваната присъда носи в себе си посочените пороци и от съдържанието на мотивите и личи съдържащият се в тях субективизъм и липса на всякаква обективност. Този извод прокурор М. извлича както от мотивите на присъдата, така и от поведението на решаващия съд, обективирано в съдебния протокол от 9 март 2020 г., завършило с поискан от присъстващия и тогава процесуален представител на прокуратурата прокурор, отвод, останал неуважен. Видно от мотивите към присъдата те са структурирани изцяло в насока за обезличаване и игнориране на доказателствения материал в подкрепа на обвинителната теза и възприемане без резерва обясненията на подсъдимите, не просто като естествена защитна реакция, а като вА.дни доказателствени средства. Също се прави собствен анА.з на игнорирания според прокурора доказателствен материал като се обсъждат веществените доказателствени средства /ВДС/, показанията на свидетеля Н. С. А., отхвърлени поради това, че не съдържат конкретика за длъжностните лица, а в случая той само ги познавал визуално и нищо повече. Наред с изключването на тези показания се стигнало до скъсване на връзката с веществените доказателствени средства и по този начин е обезсилена изцяло обвинителната теза, която е съобразена със съществуващия доказателствен материал. Изказва се становище за некоректност на съставените мотиви и отсъствието в тях на коментар относно показанията на свидетеля, който разказва как се действа при даден подкуп, когато паричните знаци не се пипат, а се извиква непосредствено след предоставянето на подкупа за съдействие разследващият полицай или началника на смяната. Това изцяло е убягнало от вниманието на съда при изготвянето на мотивите, което е във връзка с реА.зацията от 17.11.2016 г., когато въпросните банкнотите 2 х 10 лв. са намерени в джоба на подсъдимия И. И. И. и същият няма вА.дно обяснение и не може да даде отговор на пребиваването на тези банкноти в неговия джоб. Ясно е, че банкнотите са били маркирани, изследвани и обстоятелството свързано с последващото им изчезване по никакъв начин не би могло да повлияе на разследването нито да повлияе на доказаността на осъщественото правно укоримо Д.ие от подсъдимия И.. Споделя застъпеното становище от прокурор К. за липсата на провокация към подкуп и споделя изцяло подробните съображения развити в тази насока. При тези свои съображения и събраните достатъчно по обем доказателства, които по никакъв начин не водят до извода на първоинстанционния съд и оправдаването на подсъдимите прокурорът счита, че подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И. са виновни за това свое правно укоримо поведение и моли въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт като всеки от подсъдимите бъде признат за виновен. В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, апелаторите подсъдими М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И., редовно призовани, се явяват лично като подсъдимият Ч. се представлява процесуално и защитава от упълномощения защитник адвокат Д. Ц. Д. от АК гр. Разград, подсъдимият А. процесуално се представлява и защитава от упълномощения защитник адвокат В. В. В. от АК гр. Русе, подсъдимият Й. се представлява процесуално и защитава от упълномощения защитник адвокат Д. С. С. от АК гр. Русе, а подсъдимият И. – от адвокат Н. Л. Д. и адвокат Г. Д. М., двамата от САК. Упълномощеният защитник на Ч., адвокат Д. Ц. Д. в хода на съдебните прения оспорва протеста. Счита, че първоинстанционният акт, Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. на Окръжен съд гр. Русе с оглед събраната доказателствена съвкупност е правилен и законосъобразен. Изводите, които е направил съда кореспондират на събрания доказателствен материал, както в хода на досъдебното производство, така и при проведените две съдебни следствия. Моли въззивния съд да остави без уважение така подадения протест, който защитата приема за необоснован, без никаква обосновка на обвиненията, за които е предаден на съд подсъдимият М. К. Ч.. Заема категоричното становище, че при така формулираното обвинение „поискал и приел в дар“ то по никакъв начин не се доказа. Установено е по несъмнен начин единствено в хода на досъдебното производство и на развилото се първоинстанционно съдебно следствие, че Ч. има качеството на полицейски орган и е старши полицай изпълняващ длъжността на ГКПП-Русе, в инкриминирания период и че той е бил на работа в този период. Това е доказаното. В останалата си част обаче, всичко друго се явява една постановка на обвинителната теза и тя не е никак издържана, логична и законосъобразна. Представя своите разсъждения върху правната конструкция на предявените обвинения, при които за да бъде създадена такава конструкция „поискал подкуп“ фактически трябва да са доказани от страна на Ч. необходима демонстрация, която да е проявена достатъчно ясно и да е възприета от свидетеля Н. С. А., точно като искане на такъв дар от Ч.. От разпита проведен му на 15.07.2016 г., свидетелят Н. С. А. не пояснява точно това и от него не следва такъв логичен извод за подобна изискуема за престъплението демонстрация, която да е безспорна от страна на подсъдимия Ч. за поискване. Напротив свидетелят разказва за този случай на 15.07.2016 г., че полицаят /става въпрос за Ч./ ми погледна личната карта и ме попита защо не съм нагласил нещата, при което не става ясно кои са тези неща, като в задълженията на полицейския служител включва проверка и на други документи. Призовава се вниманието на въззивната инстанция да се акцентира на разминаването в обвинителната теза на обвинителния акт изготвен от Окръжната прокуратура гр. Русе и по точно на лист 4, където прокуратурата приема като начин за поискване на пари и за достоверно проявяване на демонстрация за поискване на подкуп, казаното от полицая: „Много си смотан“. Това обвинение според защитника е несериозно, тъй като не става ясно за какво поискване на пари може се касае. На 08.09.2016 г. когато според обвинението се е развила същата случка, за обстоятелството фактически „поискал подкуп“. Отново свидетелят А. твърди и пояснява за обстоятелството „поискал подкуп“, че той, Ч. казал: „Защо не си ги нагласил“, което е относимо за 08.09.2016 г., докато прокуратурата в обвинителния си акт за този случай твърди, че за поискване е ползван израз от подсъдимия Ч. „Много си смотан“. Разпитаният полицейски служител, който е ръководил акцията към него момент П. е разказал, че парите са били поискани с конклудентни действия. Адвокат Д. разсъждава и върху другото обвинение „приел дар“ и представя разбирането си фактически за да се осъществи този състав трябва да има фактическо приемане на подкупа. По отношение на Ч. и на двете процесни дати - 15.07.2016 г. и на 08.09.2016 г. по никакъв начин не са установени нито предаване, нито получаване на суми от негова страна. Точно обратно, тази фактически доказателствена съвкупност е дълбоко протИ.речива. За 15.07.2016 г. свидетелят А. разказва, че е предал пари и е прикрил пари под личната си карта и е предал две банкноти от по 10 лв., които са се намирА. в пепелника. Прокуратурата за това предаване твърди нещо по- различно, че са предадени две банкноти, които са се намирА. на предната седалка. Това е едно протИ.речие, което съдът правилно е приел в своите мотиви и логично законово не е ангажирал по този начин отговорността на подсъдимия Ч. за това приемане на подкуп. Наред с това във видеофайловете, представени по делото, служителят, изготвил ВДС разказва, че свидетелят А. и униформеният мъж разменят предмет наподобяващ документ, лична карта. Не се обсъжда и не се вижда при това предаване на пари. Същото е и положението на 08.09.2016 г. Там също има разминаване относно това как са предадени тези пари. Подлага се на обсъждане поведението на свидетеля А., разминаванията в неговите показания, които въпреки проведения разпит пред въззивната инстанция по време на откритото съдебно следствие не са довели по никакъв начин до изясняване на фактическата обстановка. Този свидетел през цялото време на инкриминирания период на експлоатираните СРС, е бил с влязла в сила присъда и с лишени права да управлява МПС. За това обстоятелство, включително и прокуратурата не е знаела, че се полза от услугите на лице, на което в един определен период от време срок от 30 дни, от 04.08.2016 г. до 04.09.2016 г. са възлагани оперативни задачи. Когато все пак установяват, че А. управлява без свидетелство за правоуправление му съставят акт, че не носи документи, което е началото на провокацията към подкуп. Коментират се още и изготвените заключения по техническите експертизи и изследвания на представените аудио и видеозаписи, които също според защитника, фактически са дискредитирани. В заключението на експертите са констатирани времевите разминавания, вместо тези заснимания аудио и видео да са в едно и също време, които несъответствия също внасят съмнения за достоверността на проведените СРС. Това разминаване се е задълбочило и от писмото, което ДА„ТО“ е представило в хода на съдебното следствие, съобразно изнесеното в него излиза, че разговорите завършват преди действията. Точно обратното се е получило при подсъдимия Ч. за обвинението му на 08.09.2016 г., когато разговорът е продължил след действията, което също създава съмнение относно автентичността на този запис. На следващо място защитата представя разсъжденията си по невъзприемането на тезата на обвинението за „поискал и предал подкуп“ свързвайки ги с въпроса за служебните задължения които подсъдимият Ч. е нарушил, за да вземе тези пари. Неговите задължения са записани в длъжностните характеристики и в трудовите договори. Висящ е въпросът и качеството, което е имал свидетелят А. - дА. е бил водач както твърди или не е бил водач. Ако той наистина не е притежавал правоспособност да управлява, тоест да е водач то в конкретния случай подсъдимият М. К. Ч. съобразно Инструкцията, за която му е повдигнато обвинение, е нямал право да го проверя след като няма качеството на водач и в този смисъл се поставя въпрос чие задължение фактически е нарушил. Поради изложените съображения се приемат изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни и в този смисъл се иска от въззивния съд съдебно решение, с което да се потвърди първоинстанционната присъда. Подсъдимият М. К. Ч., поддържа изцяло доводите на своя упълномощен защитник като заявява, че няма какво да добави. Упълномощеният защитник на подсъдимия Т. А. А., адвокат В. В. В. също оспорва подадения и поддържан от Апелативна прокуратура Велико Търново протест като моли въззивния съд да го остави без уважение. Същевременно предлага да се потвърди оправдателната присъда на Окръжен съд гр. Русе като законосъобразна и правилна, постановена при пълнота на доказателствата и без допуснати процесуални нарушения. Позовава се на информация поискана от него за предоставяне писмени доказателства за времето когато са били задържани всичките полицейски служители през месец ноември 2016 г., както и кога е проведено разпознаването, което оспорва като незаконосъобразно. Адвокат В. твърди, че ден след реА.зацията, когато в ареста са задържани осем гранични полицаи, четирима от тях /подсъдимите/ плюс още четирима, на следващия ден в гр. Русе е проведено разпознаването по снимки. Наказателно процесуалния кодекс изисква разпознаването да се извършва на живи лица.Такова разпознаване обаче няма. Напротив, извършени са такива по снимки. Следващото възражение, което се прави е свързано с допуснато нарушение при използваните СРС където има протоколи, от които се вижда, че не са разпознати кои са лицата. За случая на 05.10.2016 г. касаещ подсъдимия Т. А. А. изрично се приема, че става въпрос за две непознати и неразпознати лица. Никъде не се упоменава лицето Т. А. А., както и не се знае кой е вторият човек. Твърди в своето изложение, че липсват доказателства уличаващи подсъдимият А. да е извършил престъплението, за което се обвинява от прокуратурата. При така изложената фактическа обстановка правилно Окръжен съд гр. Русе е постановил оправдателна присъда, тъй като няма никакви доказателство, именно Т. А. А. да е извършил каквото и да било престъпление. Подсъдимият Т. А. А. поддържа изцяло изнесеното от и доводите на своя упълномощен защитник като заявява, че няма какво да добави. В проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция, подсъдимият Й. и упълномощеният му защитник адвокат Д. С. С. оспорва подадения протест и моли същият да се остави без уважение. Счита присъдата на окръжния съд за правилна и законосъобразна като при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Без да повтаря съображенията, изложени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд при искането си за постановяване на оправдателен съдебен акт. По този повод ангажира вниманието на въззивния съд само на част от приетата пред въззивната инстанция експертиза в съдебното заседание проведено на 10.06.2024 г., която пряко се отнася до обвинението на подсъдимия Е. Р. Й.. Относно претендираното от прокуратурата СРС мероприятие, изготвените веществени доказателствени средства и значението което им се отдава, защитникът се позовава на единствените ВДС по делото, които са текстовете от експлоатираните СРС. Използвани са два вида СРС - видеонаблюдение и аудиозаписи, които са отделни и самостоятелни, вследствие на което като веществени доказателства по делото са приобщени видеофайлове, които са само с изображения и аудиофайлове. Посочените видеофайлове и аудиофайлове са били предмет на изследване по експертизата, тъй като тя е анА.зирала изготвените въз основа на тези видео и аудиофайлове веществени доказателствени средства /ВДС/. Що се отнася до това, какво казва експертизата в частта конкретно за подсъдимия Е. Р. Й. на стр. 10 от заключението, на инкриминираните дати, които го касаят - 01.08.2016 г. и 07.10.2016 г. и съответно аудиофайловете от другото експлоатирано СРС, както и какво казва експертизата за останА.те подсъдими, се разбира, че за видеофайловете и тук както при останА.те не може да се разпознае изображение. Разбира се и това, че няма синхронизиране и между аудиофайловете. По-важното обаче според адвокат С. е, че метаданните на аудиофайловете това са данните, които не могат да бъдат променяни от никого, не съдържат информация за дата и час на създаване на тези аудиофайлове. Първо при тях няма синхрон между образ и аудио. Второ, ако за образа има дата и час установена по делото, за аудиофайловете няма данни от коя дата и час е това аудио по метаданните на файловете. И когато се прочете разпечатката на ВДС от аудио записа там има мъж 1, мъж 2, те не носят информация за това, кой е авторът на тези реплики, в случая дА. е на подсъдимия Е. Р. Й.. В заключение защитникът взема отношение и по възраженията за провокацията към подкуп като изисква вниманието на съда по въпроса за експлоатираното СРС по смисъла на ЗСРС, за което по това дело поне, няма дадено разрешение от съд. Белязването на предмети по своята същност си е СРС съобразно закона, в случая белязването на банкнотите. Санкция по това дело за подобно СРС обаче няма. За първи път става известно по това дело, че някой е белязал пари и ги е предавал на свидетеля А., а полицейските служители, които са разпитани по същото дело, ръководили разработката, пред съда укриват този факт, укриват факта че са предавА. пари, че са ги предавА. било в Румъния, било в България, че тези пари както се твърди от свидетеля А., са били описвани. По тези съображения защитникът адвокат Д. С. С. моли по отношение на подсъдимия Е. Р. Й. да бъде потвърден оправдателния съдебен акт. Подсъдимият Е. Р. Й. поддържа изцяло изнесеното от и доводите на своя упълномощен защитник като заявява, че не е извършил нито нарушение, нито вмененото му престъпление. Моли за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд. Упълномощеният защитник на подсъдимия И. И. И., адвокат Г. Д. М. от САК оспорва подадения въззивен протест и също предлага потвърждаването на Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. на Окръжен съд гр. Русе, с която И. е оправдан по повдигнатото му и поддържано от Окръжна прокуратура Русе обвинение. Моли съдът да остави без уважение протеста на ОП Русе като необоснован. Защитникът изразява несъгласие с довода на ОП Русе за липсата на мотиви в присъдата досежно възприетото в конкретика на лист 7 от мотивите към постановената присъда, където съдът приел за установено, че на посочените в обвинителния акт дати всеки от подсъдимите е бил на работа, както и че на всяка от тези дати се е явил свидетелят Н. С. А., който носел и предлагал на служители от ГКПП парични суми. Напротив, съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че не е установена самоличността на лицата, на които свидетелят А. е предлагал сумите, акцентирайки на допуснатите съществени процесуални нарушения при провеждане на различните процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство, посредством които се твърди да е била установена самоличността на подсъдимите по делото. Още повече че на посочените в обвинението дати освен подсъдимите е имало и други лица на работа.. В мотивите си Русенският окръжен съд подробно и детайлно е обсъдил всички доказателства по делото разглеждайки ги самостоятелно и съпоставяйки ги с останА.те такива по делото като е направил правилен и подробен анА.з съобразен с процесуалния и материалния закон. Първият съд изначално съзнателно подробно и обстоятелствено е обяснил, че в конкретния случай е била нА.це провокация към подкуп и неправилно ОП гр. Русе разглежда мотивите към присъдата фрагментарно при положение, че същите следва да се разглеждат цялостно, за да може да се направи и цялостна тяхна оценка. Неправилно е твърдението за липсата на мотиви относно описанието на събитията на датите, посочени в обвинителния акт, за което са нА.це подробно изложени от съда аргументи особено предвид диспозитива на произнесената присъда, който е едно цяло с мотивите към нея. По подобен начин стои въпроса и за останА.те твърдения на прокуратурата за липсата на мотиви като съдът е изложил подробни аргументи както по отношение на иззетите два броя банкноти по 10 лв., обтривки, както и е дал разяснения каква е причината да не могат да бъдат ползвани като доказателства в подкрепа на обвинителната теза. По същия начин е посочил и защо не може да приеме за уличаващи доказателства приложените по отношение на на подсъдимия И. И. И. СРС.Подробно са били обсъдени обясненията на всички подсъдими и съдът е изложил аргументи и защо ги кредитира. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 14 от НПК като е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При запознаване със записите по прилагането на СРС по отношение на всички подсъдими и в частност на подсъдимия И. И. И., става ясно, че действително са нА.це разминаване между видео и звуковите файлове и ако своевременно прокуратурата беше изпълнила задължението си по чл. 14 от НПК и беше изискала справка от Дирекция Гранична полиция, така както е сторил първоинстанционния съд, е щяло да се установи, че свидетелят А. няма свидетелство за управление на МПС и не може да управлява законно МПС на всички инкриминирани дати и респ. няма причина да бъде пропускан през КПП като пътник представил личната си карта, т.е. няма причина да му бъде искан и съответно да бъде даван подкуп. И вече след като след като свидетелят Н. С. А. не е водач на МПС той не превозва товар, той е просто пътник в товарен автомобил и не носи отговорност за това като такъв. Обвинението спрямо подсъдимия И. И. И. е за това, че е поискал и е получил подкуп, за да не изисква документи за превозвания товар от А., както и да не извършва проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС. Подсъдимият И. И. И. при тези обстоятелства нито е бил длъжен да иска от свидетеля А. документи за превоза, нито пък е установено той да е управлявал МПС на 16.11.2016 г., за която дата е обвинението на И.. Още в проведеното досъдебно производство е установено, че И. И. И. е проверил личните документи и е извършил проверка на свидетеля А., респ. вмененото му престъпление се явява несъставомерно. Точно поради това изложеното правилно окръжният съд е приел, че обвинението срещу И. не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив опровергава се от всички тях. В хода на проведеното съдебно следствие и разпита на свидетеля А. в съдебното заседание от 10.06.2024 г., неколкократно пред състава на съда същият е заявил, че е разполагал с документи за превоза, които включително е дал на граничните полицаи, не само на инкриминираната дата по отношение на И., но и на всички останА. дати и в действителност са били извършени проверки както на личните документи, но и на превозвания от него товар. В тази връзка обвинението категорично не съответства на събраните доказателства - гласни и писмени по това дело. Не е допуснато според адвокат Г. Д. М. и твърдяното от страна на прокуратурата нарушение на материалния закон, нито пък е нА.це явна необоснованост на присъдата. Правилно съдът е преценил, че не може да изведе решение за осъдителна присъда на базата единствено и само на базата на физико-химичната експертиза. Това е така, защото съдът е съпоставил заключението и с останА.те доказателства. Провокират се представителите на обвинението с твърдението, че точно прокуратурата е тази, която е подходила в нарушение на материалния закон и необосновано е повдигнала обвинение на И.. Това е и поради обстоятелството, че преди вещественото доказателство банкнотите да изчезнат от делото не е било установено, че същите са годно платежно средство, т.е. дА. са истински в обръщение. Обстоятелството, че същите са били белязани и следите по тях съвпадА. със следите иззети от ръцете на подсъдимия И. И. И. е факт, който не се спори и както И., така и съдът е дал обяснения на този факт. Друг е въпросът обаче дА. коментираните следи иззети от изчезнА.те веществени доказателства са от банкноти представляващи редовно платежно средство. Ако банкнотите, от които са били иззети следите не са годно платежно средство, не може да се говори за престъплението „подкуп“. Поставят се реторично въпроси от какви банкноти са иззети следите, годно или негодно разплащателно средство са били те към момента на Д.ието, все въпроси на които не може да бъде отговорено защото банкнотите липсват. Не може да се гради осъдителна присъда на предположения. По отношение на нА.чието на провокацията към подкуп, както защитата, така и съдът са изложили пространни аргументи, които не са предоставени пред настоящия съдебен състав. В тази връзка и с оглед изложеното се моли въззивната инстанция да потвърди оправдателната присъда по отношение подсъдимия И. И. И. и се остави без уважение протеста на ОП - Русе подържан от процесуалните представители на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново. Упълномощеният защитник на подсъдимия И. И. И., адвокат Н. Л. Д. от САК представя виждането си по няколко групи доказателствени средства. Изразява потреса си от осем години продължилото разследване. Счита, че като изключително важен етап от разследването и доказването на този вид престъпление, настоящият апелативен състав на практика го е приключил с извършването на две действия, разпитвайки така наречения свидетел Н. С. А., който според защитника няма качеството на свидетел, но което е по страшното в случая, е това което А. е разказвал много пъти, върху него да се гради обвинителната теза и да се иска постановяване на осъдителна присъда. Съпоставят се показанията на Н. С. А. дадени по време на проведения му разпит в съдебното заседание от 10.06.2024 г., разпит при който е станало ясно нещо много важно. А. цяло лято е преминавал през тази граница /българо-румънската/ и ако се започне извършването на сериозна интелектуална дейност като мисленето и събирането на доказателствата, както и отделянето на спорното от безспорното, не би се установили нищо, ако липсваха метаданните, което въззивният съд с тази назначена от него експертиза реши много съществен въпрос и проблем, съществувал още от самото начало. Поставя се важен според защитника въпрос, за кой от многобройните случаи на преминаване през границата са проведени така наречени оперативни разработки. Законодателят в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и в ред други текстове в закона изисква изрично да се посочи времето и мястото преди да се опише фактически състава на престъплението. Категорично се твърди, че от това, което е нА.це като доказателствен материал по делото не може да се установи тези записи кога са направени. Очевидно е, че осма година се полагат усилия да се измести основния принципи в правото и както защитниците, така и подсъдимите да доказват, че не са виновни, вместо прокуратурата да докаже, че точно те са виновни. НА.це е една погрешно разбрана дейност по разследването, именно защото едва в съдебното следствие с помощта на останА.те защитници е станало ясно, че свидетелят Н. С. А. няма свидетелство за правоуправление. Как биха могли да се кредитират показанията му при положение, че органите по разследването, които чл. 12 и чл. 13 от НПК ги задължават да бъдат обективни при дейността, която извършват, защото тази дейност е много опасна за обществото, не са знаели това важно обстоятелство. Счита в заключение на базата на казаното от останА.те защитници, които са пледирА. преди него и на база на целия доказателствен материал, както и на основата на тези осем години, в които вече е станало ясно доколко тези доказателства са годни и доколко могат да бъдат ползвани при постановяване на крайния съдебен акт, че е време това разследване да приключи и съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и най-вече обоснована. Подсъдимият И. И. И. поддържа изцяло изнесеното от и доводите на своите упълномощени защитници като заявява, че няма какво да добави. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдим М. К. Ч. заявява, че няма какво да добави. Моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдим Т. А. А. заявява, че няма какво повече да добави. Моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдим Е. Р. Й. моли да се потвърди присъдата на Русенския окръжен съд. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдим И. И. И. моли да се потвърди присъдата на Русенския окръжен съд. Изхождайки от описаната хронология на постановените съдебни актове и последиците от тях, настоящата въззивна съдебна инстанция в отрито съдебно заседание на 11.12.2023 г. след проведено тайно съвещание намери, че за разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка по делото в нейната цялост и пълнота, както и за правилното му решаване се явява необходимо да се открие съдебно следствие пред въззивната инстанция на основание чл. 332 от НПК и да се допусне събирането на допълнителни нови писмени и гласни доказателства по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като бъде допуснат и проведен допълнителен разпит на свидетеля Н. С. А. от гр. Русе. Преценено е за наложително да се изиска и приложи по делото справка от ОД на МВР гр. Велико Търново за влизанията и излизанията на територията на Република България на Н. С. А. за периода от 01.07.2016 г. - 30.11.2016 г. и това е породено от нуждата да се запълни липсата с писмени доказателства и приобщи към доказателствената съвкупност. Съдът в настоящи си състав констатира, че с оглед нА.чните данни за различия в часовете отразени във ВДС изготвени въз основа на експлоатирани СРС аудио и видеофайлове е необходимо да се допусне съдебно-техническа експертиза, която да се възложи на вещи лица от НИК МВР гр. София, поради което е и назначил съдебно-техническа експертиза и възложил същата на две вещи лица от НИК МВР гр. София определени от Директора на НИК-МВР, които да изготвят допуснатата експертиза и имат издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с нИ. на класификация „Секретно“, които след като се запознаят с материА.те по делото касаещи въпросните ВДС и съответните материални носители, да отговорят на въпросите: 1/ Констатира ли се разминаване и различие в часовете за провеждане на разговорите според аудиофайловете, респ. съответните на тях действия отразени на видеофайловете; 2/ Ако такова разминаване е нА.це, то да се даде отговор каква е причината за това; 3/ Да се посочи в часови диапазон всеки един от видеофайловете на кои аудиофайлове съответства; 4/ Може ли при констатираното различие и разминаване в часовете на аудиофайловете и видеофайловете да се даде ясен и точен отговор за това какво и кое действие кога е извършено. Изискана е и приложена от ОД на МВР гр. Велико Търново справка с рег. № 366000-29771/21.12.2023 г. относно въведените в автоматизираната информационна система данни за задгранични пътувания на лицето Н. С. А. с ЕГН ••••••••••, постъпила в деловодството на съда с вх. № 6922/29.12.2023 г. В съдебното заседание пред въззивния съд от 10.06.2024 г. е проведен допълнителен разпит на свидетеля Н. С. А. както и е огласено чрез прочитането му изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза - Протокол за извършена експертиза № 24/ИДИ-68 от 16.05.2024 г., изготвена от вещите лица Н. В. Г. и А. Г. Н., специА.сти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК-МВР. Проведен е и разпит на явилите се вещи лица. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на протестираната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Въззивният протест е подаден в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация, а съдържанието му е преценено при образуването да отговаря на изискванията на закона и така той се явява процесуално допустим. Това е така защото протестът на Окръжна прокуратура гр. Русе, подаден чрез процесуалния му представител и наблюдаващ тогава делото прокурор Д. Р. К., е постъпил в деловодството на Окръжен съд гр. Русе, служба „Регистратура” на 26.01.2023 г., заведен съответно с вх. № 909/26.01.2023 г.. При произнесена присъствено присъда на 17.01.2023 година въззивният протест на прокуратурата се явява подаден в срок, тъй като 15- дневният срок започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, който е бил присъствен ден, тоест на 01.02.2023 г. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен и това е така поради изложените по-долу съображения: Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с чл. 252, ал. 2 от НПК. За да постанови своята присъда първоинстанционният съд приел фактическа обстановка, която след проведеното съдебно следствие пред настоящата въззивна инстанция се възприема като правдИ. установена макар и със своите нюанси в определени нейни части. Това е така защото проверяващият съд в съответствие с изискванията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху доказателствените материА., които той събра и провери лично, посредством извършения допълнителен разпит на свидетеля Н. С. А., както и огласеното чрез прочитане изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза - Протокол за извършена експертиза № 24/ИДИ-68 от 16.05.2024 г. от вещите лица Н. В. Г. и А. Г. Н., специА.сти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК-МВР и разпита на явилите се вещи лица проведени в съдебното заседание от 10.06.2024 г., като основа своето решение и върху доказателствените материА. получени при проведения разпит по делото на вещите лица и приобщеното заключение на съдебно-техническата експертиза. Заключението на вещите лица Н. В. Г. и А. Г. Н. се споделя изцяло от настоящия състав и се кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и действително изготвено с необходимите познания и умения, запълващо една определена празнина в доказателствената съвкупност.. Въз основа на доказателствата по делото и закона настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка: При извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимият М. К. Ч. с ЕГН ••••••••••, е роден на 25.10.1974 г. в гр. Русе и е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ••••••••••••, общ. Русе, обл. Русе. Същият има завършено висше образование. Не е женен, но живее във фактическо съжителство, от което има две деца. Не е неосъждан за престъпление. На работа в МВР постъпил на 10.01.2003 г. и през годините заемал различни длъжности, последната от които - старши полицай в РДГП - гр. Русе. Награждаван е три пъти с писмена похвала, но и са му налагани три дисциплинарни наказания. Подсъдимият Т. А. А. с ЕГН ••••••••••, е роден на 09.05.1965 г. в с. Ряхово, обл. Русе и е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, •••••••••, общ. Русе, обл. Русе. Има завършено висше образование и е женен с две деца. Не е неосъждан за престъпление. Постъпил на работа в МВР на 01.06.1990 г. и през годините заемал различни длъжности, последната от които - старши полицай в РДГП - гр. Русе. Награждаван е 4 пъти с писмена похвала като и са му налагани и 4 дисциплинарни наказания. Подсъдимият Е. Р. Й. с ЕГН ••••••••••, е роден на 19.02.1965 г. в гр. Русе и е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ••••••••••••, общ. Русе, обл. Русе. Има завършено средно образование и е женен с две деца. Не е неосъждан за престъпление. На 01.08.1988 г. постъпил на работа в МВР и през годините е заемал различни длъжности, последната от които - старши полицай в РДГП - гр. Русе. Награждаван е 4 пъти с писмена похвала, но и са му налагани 7 дисциплинарни наказания. Подсъдимият И. И. И. с ЕГН ••••••••••, е роден на 07.10.1978 г. в гр. Русе и е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, •••••••••••, общ. Русе, обл. Русе. Има завършено висше образование и е женен с две деца. Не е неосъждан за престъпление. Постъпил на работа в МВР на 12.10.2000 г. и през годините заемал различни длъжности, последната от които-старши полицай в РДГП - гр. Русе. Награждаван е 4 пъти с писмена похвала и са му налагани 5 дисциплинарни наказания. Към момента работи в „АТВ - Рейсинг“ ЕООД като управител. Като заемащи длъжността „старши полицай“ към 2016 г., всеки от подсъдимите знаел правата и задълженията си, които били описани в „Специфична длъжностна характеристика“, утвърдена със Заповед № 3282-з- 3371/10.12.2015 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“ при МВР. Съгласно част II от тази длъжностна характеристика, подсъдимите имА. следните задължения: да извършват гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства; да не допускат влизане в Република България на лица и МПС с нередовни документи; да осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и плавателни средства в зоната на ГКПП. Към процесния период граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове /ГКПП/ се извършвА. по реда на действащата тогава Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки и на граничните контролно- пропускателни пунктове /обн., ДВ, бр. 55 от 21.07.2015 г.., отм., бр. 91 от 15.11.2022 г./. Според Инструкцията, българските гранични полицаи на първа линия осъществявА. минималната гранична проверка, като приемА. документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършвА.: установяване самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на вА.дността на документа; проверка за нА.чието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа /чл. 27, чл. 1/. В ал. 2 била предвидена възможност в рамките на минималната гранична проверка, граничният полицай да извърши проверка на лицето и в АИС „Граничен контрол”, а в ал. 3 било посочено, че правилото е лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза да подлежат на минимална гранична проверка. Ако се касаело за влизащи през границата чужденци, се извършвала цялостна гранична проверка, регламентирана в чл. 30 и сл. от Инструкцията. В глава четвърта на Инструкцията бил уреден редът за осъществяване на гранични проверки на пътни превозни средства /ППС/, като според чл. 37 проверката на ППС да включвала визуална проверка на документите и на превозното средство, проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5 граничните полицаи, можели да изискват от водачите и документи за превозвания товар, като при установяване на признаци или несъответствия при проверката водачът, пътниците и превозното средство се отклонявА. за задълбочена проверка. Свидетелят Н. С. А. се занимавал с търговия на плодове и зеленчуци, които закупувал от частни производители в Румъния. За да превозва стоката си пътувал със собствения си микробус „Мерцедес Принтер 312“ с рег. № Р 14•••• от България за Румъния и обратно, преминавайки многократно /включително и по време на процесния период/ през ГКПП „Дунав мост“ - Русе, където работели подсъдимите. Видно от приложените графици за дежурства, всеки от подсъдимите в посоченото му длъжностно качество е бил на работа на посочените в обвинението дати и място, както следва: • подсъдимият М. К. Ч. - на вход физически контрол на леки автомобили на 15-и и 16-и юли 2016 г., нощна смяна за времето от 19 часа вечерта до 7 часа сутринта и на вход Кабина № 1 на 08.09.2016 г. от 7 до 19 часа; • подсъдимият Т. А. А. - на вход Кабина № 3 на 5-ти и 6-ти октомври 2016 г. нощна смяна от 19 часа до 7 часа сутринта на втория ден; • подсъдимият Е. Р. Й. на вход Кабина № 1 нощна смяна на 1-и и 2-и август 2016 г. от 19 часа до 7 часа и вход - Кабина № 1 на 07.20.2016 г. от 7 до 19 часа и • подсъдимият И. И. И. - дневна смяна на вход Кабина № 1 на 16.11.2016 г. от 7 до 19 часа. На същите дати и място се е явявал и свидетелят Н. С. А., като носел и предлагал на служители на ГКПП парични суми, без по делото да са категорично установени адресатите на предлагането и размера на паричните суми. Междувременно, на 28.10.2016 г. с постановление на прокурор при СпециА.зираната прокуратура на РБ било образувано досъдебно производство под № 60/2016 г. след отделяне на материА. от ДП № 55/2015 на СО при СП, срещу неизвестни извършители за това, че за периода от месец септември до месец ноември 2015 г., на територията на Република България участвА. в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и 302 от НК /престъпление по чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. ал. 1 от НК/. Видно от приложените по делото материА. от СпециА.зираната прокуратура, както и показанията на свидетелите С. Г. Г. и Я. П. Я. - служители в МВР, отдел „Вътрешна сигурност“, предмет на производството били „корупционните практики“ на ГКПП „Лесово“ и ГКПП „Дунав мост“, при които служители на Гранична полиция при МВР неправомерно са получавА. парични суми от преминаващи български и чужди граждани с цел безпрепятственото им преминаване без да им бъдат извършвани необходимите проверки. В хода на досъдебното производство били назначени и извършени множество оперативно-издирвателни мероприятия-разпити на свидетели, включително на такива с тайна самоличност, както и по реда на чл. 223 от НПК, разпознавания по снимки и други. На всяка от инкриминираните дати били приложени СРС, изразяващи се в наблюдение, подслушване и проследяване, при което били съставени приложени по делото ВДС - компактдискове и протоколи за изготвяне на веществено доказателствено средство - „видеозапис“ и „звукозапис“. В резултат на тези действия, на 16.11.2016 г. се пристъпило към специА.зирана полицейска операция на ГКПП „Дунав мост“ гр. Русе, жилища и автомобили на полицейски служители, при която били задържани, а на следващия ден - 17.11.2016 г., привлечени с постановления като обвиняеми четиримата подсъдими и колегите им Д. Х. В., М. К. М.. и С. Е. М.. По време на акцията на 16.11.2016 г. на ГКПП „Дунав мост“ било приложено СРС - белязване на банкноти, а при задържането на подсъдимия И. И. И., непосредствено след контакта му със свидетеля А., в И. били открити и иззети две банкноти всяка с номинал 10 лева със следните серии и номера: БЛ04••••• и БО620••••. Съставен бил протокол от 16.11.2016 г. за горепосочения обиск. На същата дата подсъдимият И. подписал декларация, че е съгласен да даде обтривки от двете си ръце. Такива били взети с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 16.11.2016 г. С постановление от 21.04.2017 г. наказателното производство по ДП № 60/2016 г. по описа на СО-СП било прекратено частично по отношение на всички обвиняеми лица досежно обвиненията за престъпление по чл. 321 от НК, тъй като след извършване на възможните действия по разследването, не били събрани достатъчно доказателства, от които да се изведе извод за активна насоченост или за осъществени действия от което и да е от обвинените лица, насочени към създаването на организирана престъпна група. Това постановление е проверено по съдебен ред и е потвърдено с определение от 16.05.2017 г. по ЧНД № 1129/2017 г. по описа на СНС, което от своя страна е потвърдено с определение от 06.06.2017 г. по ВЧНД № 170/2017 г. по описа на АСНС. Доколкото били нА.це данни за престъпления по чл. 302 и чл. 234 от НК, извършени от отделни длъжностни лица от състава на МВР, досъдебното производство било изпратено на СГП за доразследване. Последната отказала да го приеме поради неподсъдност и го върнала на СпП, откъдето с ново постановление от 19.12.2017 г., с оглед действащите разпоредби на НПК относно местната и функционална подсъдност, било изпратено на РОП. На 10-ти, 13-ти и 14-ти август 2018 г. подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И. били привлечени с нови постановления. При анА.за на материА.те по делото от страна на прокуратурата, се установило, че по отношение на Д. Х. В., М. К. М.. и С. Е. М. не били нА.це категорични доказателства, които в своята съвкупност да сочат извършването от тяхна страна на престъпленията по чл. 301, чл. 302 и чл. 234 от НК и по отношение на тези лица досъдебното производство било прекратено изцяло с постановление от 14.03.2019 г. на Окръжна прокуратура гр. Русе. Със същото постановление било прекратено частично наказателното производство срещу М. К. Ч. досежно обвинението за престъпление по чл. 234 от НК. Първоинстанционният съд приел, че в останА.те части, твърденията по обстоятелствената част на обвинителния акт не са доказани по начина и в степента изискуеми от НПК, вкл. досежно вменените на всеки от подсъдимите конкретни действия, изразяващи се в получаване на получените дарове - процесните суми, служебните задължения, за неизпълнението на които са получили тези дарове, връзката между едните и другите и относимостта на вменените им като съставомерни служебни задължения с конкретната формулирана от обвинението и установена по делото фактическа обстановка. Тази фактическа обстановка и фактология решаващият съд е възприел за установена от обясненията на подсъдимите, дадени по време на съдебното следствие, както и обясненията им пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им; частично от показанията на свидетеля Н. С. А., дадени по време на съдебното следствие, както и пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им; частично от показанията на свидетеля С. Г. Г. - дадени по време на съдебното следствие, както и показанията му пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им; от показанията на свидетеля и Я. П. Я. - дадени по време на съдебното следствие, както и показанията му пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им; от показанията на свидетеля Д. М. Ч. - дадени по време на съдебното следствие, както и показанията му пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им; частично от показанията на свидетеля Н. Й. К. - дадени по време на съдебното следствие; от разпита на вещото лице Н. Е. Р. в съдебно заседание от 21.09.2022 г.; както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: свидетелства за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, документи и справки, установяващи длъжностното качество на лицата, графици за дежурства, протоколи за оглед, за претърсване и изземване, други писмени доказателства, вкл. събраните в хода на съдебното следствие. Съдът и в настоящия си състав изцяло споделя приетата от първата инстанция фактология като правдива и съответна на установената и приобщена доказателствена съвкупност, и в този смисъл кредитира с доверие и направените от нея анА.зи и съждения. Посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност в съответствие с установените от НПК способи и средства и при съобразяване с константната практика, изключват възможността твърдяната от обвинението фактическа обстановка да се приеме за установена в нейната цялост, съгласно формулираните обвинения. В някои свои части е възможно фактологията да формира предположения, при които обаче е недопустимо постановяване на осъдителна присъда, но в другите си части те са категорично опровергани. Относно служебните задължения, за неизпълнението на които се твърди, че всеки от подсъдимите е получил неследващ му се дар, недоказана остава изискуемата от законодателя връзка между заеманата длъжност и твърдените конкретни Д.ия при нА.чие на подкуп. Както е посочено по горе, съгласно длъжностните характеристики за така заеманата длъжност всеки от подсъдимите е имал следните задължения: 1. да извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и превозни средства; 2. да не допуска влизане в Република България на лица и МПС с нередовни документи; 3. да осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и плавателни съдове в зоната на ГКПП. Също така на подсъдимите са вменени от обвинението като служебни задължения, за неизпълнението на които са поискА. и приели процесните дарове и тези по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Глава четвърта на Инструкция № 8121з- 813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, издадена от МВР и обнародвана в ДВ бр. 55/21.07.2015 г., изразяващи се конкретно в това, че подсъдимите следвало да извършват „проверка на пътните превозни средства, включваща визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, съответно „при проверка на документите на превозното средство граничният полицай, извършващ проверка на първа линия можел да изисква от водача и документи за превозвания товар“, като имА. правомощия при установяване на признаци за нередности в документите или несъответствия да отклоняват лицата и превозните средства за извършване на проверка на втора линия, съвместно с митническите и данъчните органи. В обвинителния акт се вменява и поддържа, че всеки от подсъдимите е поискал и приел посочените парични суми от свидетеля Н. С. А., за да не извърши точно тези действия по служба - да не изискат от свидетеля документи за превозвания товар, както и да не извършат проверка на документите на лицето и на управляваното от него МПС, съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкцията. Всъщност доказателствата по делото водят до извода за недоказаност и несъстоятелност от фактическа страна на това обвинение, тъй като в процесните ситуации подсъдимите са изпълнили точно служебните си задължения, а тези по чл. 37 и 38 от посочената Инструкция, въобще не е следвало да бъдат изпълнявани, поради което няма как неизпълнението им да бъде вменявано като нарушение по служба, още по- малко да се разглежда във връзка и като основание за получаване на неследващи се дарове. В същото време прокуратурата поддържа изцяло обвинителния акт както е внесен и не е формулирано изменение нито в това отношение, нито относно факта дА. свидетелят А. е имал качеството на водач на микробуса с произтичащите от това служебни задължения на подсъдимите. Едва в пледоарията на прокурора е развита тезата, че в чл. 27 от Инструкцията е посочен редът за осъществяване на минимални гранични проверки, каквито в този момент са били достатъчни и са предвиждА. само идентификация на лицето и проверка на неговия документ за самоличност, като наредбата допуска възможност за проверка и в АИС. Прокурорът се придържа към тезата, че всеки от подсъдимите е излязъл извън предмета и обхвата на тези минимални гранични проверки и е минал в обхвата на проверките по реда на глава 4 от Инструкцията - проверка на пътни превозни средства. При това текстът по чл. 27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със служебните задължения на всеки от подсъдимите изначало не е нА.це при формулиране на обвиненията и не е обхваната в диспозитива на обвинителния акт. По този начин в протИ.речие с изрично вменените на подсъдимите от обвинението задължения по чл. 37 и чл. 38 ал. 1 т. 5 от Инструкцията, при устните състезания се представя и обосновава тезата, че подсъдимите всъщност не са имА. такива задължения. Твърди се от една страна, че е приет дар, за да не се извършат горепосочените действия по служба, а от друга страна, че същите действия не са се обхващА. от службата им и поначало не е следвало да ги вършат. От изложеното първият съд е преценил нА.чието на необоснованост в обвинителната теза, която се явява протИ.речива и логически несвързана, протИ.речие възникнало при устните състезания, когато за съда при действащата наказателно-процесуална уредба не съществува друга процесуална възможност освен за решаване на делото по същество. Проверяваният съд е направил анА.з и е обсъдил назначената по досъдебното производство физикохимична експертиза /п. 7 от ДП/ и Протокол за извършена експертиза № 17/ФЗХ-19 от 01.02.2017 г., в която вещото лице Р. Н. П., специА.ст в сектор „Физико-химия” в ЦЕКИ към НИК-МВР обективно е обсъдило дА. обтривките, иззети от ръцете, лява и дясна ръка на подсъдимия И. И. И. са идентични с веществото, с което са били обработени инкриминираните банкноти. По предоставените за изследване обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия И. И. И. и по двете банкноти с номинална стойност от 10 лева е установено нА.чие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба. По контролната проба не е установено нА.чие на такова вещество. НА.це е обаче нА.це липсата на тези банкноти, тъй като са били изгубени по време на досъдебното производство, преди получаването на делото от Русенската окръжна прокуратура, докато същото е било висящо и придвижвано между специА.зираната прокуратура, СГС и РОП. Назначеното по настоящото дело вещо лице Н. Е. Р., след установяване, че експертът изготвил физикохимичната експертиза е починал, при разпита и проведен по реда на чл. 149, ал. 8 от НПК в съдебното заседание пред първия съд на 23.09.2022 г., поддържа заключението по експертизата и заявява, че няма основание да го допълва или променя, но е категорична и в това, че няма информация къде се намират съответните парични знаци, описани в нея и от съдържанието и не може да отговори на въпроса дА. те са били истински или не. За съжаление на този въпрос понастоящем изобщо не е възможно да се отговори. На зададен и въпрос от защитник адвокат В. В. В. може ли да се каже изследваните парични знаци, дА. са истински или неистински, вещото лице Н. Е. Р. е отговорила, че това обстоятелство не е било обект на тази експертиза, дА. са били истински или не паричните знаци. Не е имало поставен такъв въпрос. На зададен друг въпрос от защитник адвокат В. В. В. дА. се знае къде се намират тези парични знаци, вещото лице Н. Е. Р. е отговорила, че не и е известно къде се намират съответните парични знаци описани в експертизата. Те са описани и снимани в експертизата, но няма информация къде се намират към момента. На зададен друг въпрос от същия защитник за възможностите да се каже от данните, които експертът изготвил заключението е внесъл в експертизата като обстоятелствена част, дА. тези парични знаци са истински, е последвал отговор на вещо лице Н. Е. Р., че няма никакъв текст в съдържанието на експертизата, който да има отношение към въпроса, дА. са били истински или не. В същото съдебно заседание е направено искане по доказателствата за изготвяне допълнителна експертиза, в рамките на която да се установи изследваните парични знаци, предмет на приетата физикохимична експертиза № 17/ФЗХ-19 от 01.02.2017 г., дА. са истински или неистински. Защитникът е обосновал искането си за такова изследване, което е от съществено значение, тъй като предмета на доказване по делото, по обвинението, което има подсъдимият И. И. И. е за подкуп, като следва да бъде установено този дар, който обвинението твърди, че е получил и който не му се следва, дА. действително са истински парични знаци, които имат някаква парична стойност. Първоинстанционният съд провел тайно съвещание и се произнесъл като счел искането за неоснователно, поради което и го отхвърлил. Макар и принципно отговорът на въпроса, който е поставен от защитника да попада в предмета на доказване, нА.це е обективна даденост, която според преценката на съда и съобразно данните по делото и по - конкретно установената фактическа липса на описаните в обвинителния акт и различни други документи в делото - две банкноти с номинал по 10 лева, която даденост поради липсата на банкнотите във всеки случай препятства възможността за изготвяне на исканата експертиза, така че да послужи за информация по посочения от защитника въпрос. Съдът в настоящия си състав счита за неоснователни възраженията на прокуратурата за липсата на мотиви към присъдата, направени както в протеста и допълнителните съображения към него така и при пледоариите на обвинителите в съдебно заседание, които твърдения за порочност на мотивите не може да бъдат споделени. Същото се отнася и до становищата на обвинителите представени в съдебните прания досежно физикохимичната експертиза и Протокола за извършена експертиза № 17/ФЗХ-19 от 01.02.2017 г.. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че липсата на веществените доказателства, прегражда възможността за изводи от страна на съда относно тези банкноти, включително и за тяхното правно значение като възможен предмет на престъплението, изхождайки и въз основа на физикохимичната експертиза по делото. Тази констатация се споделя изцяло от въззивната инстанция. Вярно е, че въпросните банкноти са били изследвани, фотографирани както се твърди от прокуратурата в нейните възражения против присъдата, но е вярно и това, че за процесните банкнотите не е установено дА. са били истински, което особено важно за тяхната правна оценка и значимост, още в повече това е оспорено от защитниците.. Направено е искане от защитата за нова експертиза след изчезването им. Първият съд е направил анА.з на протокола за изготвяне на вещественото доказателствено средство „звукозапис“ и „видеозапис“ от прилагане на СРС от 18.11.2016 г. /п. 10 от ДП/, при който е намерил че е нА.це пълно съответствие между отразеното протокола и фактическите твърдения в обвинителния акт, относно извършеното и казаното от всеки от подсъдимите и свидетеля А. за всяка от инкриминираните дати и място. НА.це е и пълно съответствие между удостоверените в протокола от 18.11.2016 г. събития и разпита на свидетеля А. на досъдебното производство, проведен пред съдия от СпНС на 17.11.2016 г. По искане на защитата обаче, в съдебно заседание от 06.10.2021 г. са възпроизведени на техническо средство /лаптоп/ и самите записи от приложеното по делото техническо средство /компакт диск/, при което се е установило, че записът е с лошо качество, съдържанието му е неясно и трудно за възприемане, а разбираеми са само отделни детайли от казаното от участниците. В същото време е преценено като основателно възражението на защитниците на подсъдимите, че е нА.це разлика във времетраенето - началото и края на видеозаписите и звукозаписите, за всеки от процесните случаи. Това се установява и от записванията в протокола за изготвяне на ВДС: за процесния случай от дата 15.07.2016 г. е отразено, че разговорът е продължил от 19, 28 часа до 19, 29 часа, а действията са извършени от 19, 27, 33 часа до 19, 28, 05 часа; за случая от 01.08.2016 г. е отразено, че разговорът е продължил от 21, 11 часа до 21, 12 часа, а действията - от 21, 11, 00 часа до 21, 11, 25 часа; за 08.09.2016 г. - разговорът е от 16, 36 часа до 16, 37 часа, а действията - от 16, 36, 45 часа до 16, 37, 16 часа; за 05.10.2017 г. - разговорът е от 23, 41 часа до 23, 42 часа, а действията - от 23, 41, 10 часа до 23, 42, 00 часа; за 07.10.2016 г. - разговорът е от 9, 23 часа до 9, 24 часа, а действията - от 09, 23, 17 часа до 09, 23, 50 часа; за 16.11.2016 г. - разговорът е от 15, 21 часа до 15, 40 часа, а действията - от 15, 13, 21 часа до 15, 33, 40 часа. Освен, че за всички процесни случаи има разлика в началото и края на записаните действия и разговори, в един от случаите /08.09.2016 г./ разговорът е продължил след действията /16, 37-16, 37, 16 часа/, а в друг /16.11.2016 г. - действията са започнА. преди разговора /15, 21-15, 13, 21 часа/. Поради нА.чието на посочените разлики, правилно съдът не е приел така изготвените ВДС като достоверен и годен способ, от който да последват несъмнени и категорични изводи за това, какви са били действията и какво е казано от всеки от подсъдимите и свидетеля Н. С. А. по време на процесните случаи. След като звуко - и видеозаснемането са извършени едновременно, то тези времеви разминавания в началото и края и протяжността на така едновременно реА.зираните и запаметени видео и звук, внася сериозно съмнение в достоверността и доказателствената стойност на този способ за събиране на доказателства. Във връзка с изложеното съдът счита, че изготвените ВДС са негодни за формиране по несъмнен и категоричен начин на фактически констатации, особено такива предпоставящи осъдителна присъда, която съгласно закона не може да почива на предположения. При оценка на показанията на свидетелите С. Г. Г. и Я. П. Я., съдът и в настоящия си състав намира, че тези свидетели нямат преки лични впечатления както за действията на подсъдимите, така и за тези на свидетеля Н. С. А. на инкриминираните дати. И двамата свидетели са посочили изрично в показанията си, че не са наблюдавА. и слушА. пряко какво се случва, а показанията им са базирани на изготвените впоследствие протоколи от видео и звукозаписа. ПредА. са на свидетеля А., обект „Търговеца“, /както и на друго лице - защитен свидетел, извън предмета на настоящото дело/, съответното техническо средство и са го инструктирА. как да се държи на ГКПП в присъствие на граничните полицаи. Задачата на свидетелите Г. и Я. била да охраняват техническите средства. При прочитане на показанията на свидетеля С. Г. Г., дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /п. 3, лист 37 - 43 от ДП/, се установява, че тези показания касаят единствено анА.з на експлоатирани СРС по отношение на обект „Пикасо“ - свидетел с тайна самоличност, на дати, различни от инкриминираните /25.03.2016 г., 23.04.2016 г., 25.05.2016 г., 03.06.2016 г. и на 12.06.2016 г./ и относно факти, които са неотносими към настоящото производство. Също така при прочитане на показанията на свидетеля Я. П. Я., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, на въпроса защо не са пристъпили към задържане на съответните лица, вкл. подсъдимите, непосредствено при осъществяването на неправомерното получаване на парите, свидетелят Я. П. Я. е разяснил, че са правили, това което им е възложено, а задържането предполагало „организация с други хора и други действия“. Свидетелят Я. П. Я. е споделил информация, че при предприемането на оперативно издирвателните и процесуално-следствени действия в началото на досъдебното производство през 2015 г. в МВР имало данни за участие на висшестоящи служители, за които са разпределяни част от получаваните от граничните полицаи парични средства и не знае за развитие в тази насока. Видно от материА.те по делото такова липсва, като производството е прекратено и по отношение на част от първоначалните обвиняеми. По отношение на показанията на основния по делото свидетел Н. С. А., се установява, че при първия си разпит в съдебно заседание пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС, приобщен към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /на лист 100-107/, поради изтеклия дълъг период от време свидетелят А. не помни в детайли процесните случаи, а само че е виждал подсъдимите на ГКПП, но без да се сеща кога, кого, и при каква точно ситуация и какви пари е давал. Като цяло информира, че е преминавал многократно с процесния микробус през ГКПП „Дунав мост“ преди, по време и след инкриминирания период. Свидетелят е разказал, че през 2016 г. всеки път е преминавал границата с един и същ микробус - до 3.5 тона. Понеже нямал фактура за превозваните стоки, били му искани различни суми - по 10 или по 20 лв., под претекст почерпка или с намеци и жестове, при което му е проверявана само личната карта и не са му искани други документи. Парите твърди, че оставял под личната карта и съответния граничен полицай ги вземал. Тези показания не съдържат каквато и да било конкретика по отношение на определени длъжностни лица, вкл. подсъдимите. Решил да потърси помощ срещу действията на граничните полицаи и подал жалба в полицията от свое име, като не помни „в коя сграда и коя полиция“ е пуснал жалбата, не помни и какво е писал и искал. Показанията от свидетеля А. в настоящото производство като цяло се припокриват с приобщените такива, дадени на два пъти пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС. Прави впечатление, както е посочено и от защитата, че след всеки разпит същият си спомня неща, които при предишните си разпити не помнел, което протИ.речи на житейската логика. По реда на чл. 281, ал. 2, пр. 2 и 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК са прочетени всички разпити на свидетеля от досъдебното производство /п. 3, лист 20-27, лист 44-45, лист 54-56, лист 57-58, лист 59, лист 64, лист 67, лист 80/.От тях се разбира, че се е случвало, тъй като свидетелят А. „вече си знаел“ „направо да подава под личната си карта и банкнота от 20 лв.“ /лист 21 и лист 55 от ДП/. В своята цялост дадените от Н. С. А. показания подкрепят обвинението с формулираните в него детайли от фактическа страна, касаещи вменените на всеки от подсъдимите действия, на съответните дати и места, както следва: На 15.07.2016г. свидетелят Н. С. А. преминал границата при ГКПП „Дунав мост“ от Румъния в посока България около 19.00-19.30 часа, превозвайки дини с товарния си автомобил „Мерцедес-Принтер 312“ с рег. № Р 14••••, който бил с десен волан и поради това свидетелят седял на предната дясна седалка /шофьорското място/. Спрял пред кабинката за граничен контрол, до него се доближил граничен полицай, на когото свидетелят подал личната си карта. Според свидетеля А., полицаят го попитал какво вози, поискал му документите, с които превозва стоката и след като свидетелят Н. А. отговорил, че няма такива, служителят попитал защо не е нагласил нещата. Свидетелят твърди, че взел две банкноти по 10 лв. и ги подал на полицая, който му върнал личната карта и го пропуснал през граничния пункт. На 01.08.2016 г., около 21.00 часа свидетелят Н. С. А. отново пътувал с товарния си микробус, превозвайки плодове и зеленчуци, закупени от тържища в Румъния. Когато се явил в зоната за проверка на ГКПП „Дунав мост“ за влизане в Република България, граничен полицай застанал до шофьорската врата, попитал какво кара и според свидетеля поискал документите му по начин, от който да се сети, че трябва да даде пари. Свидетелят А. твърди, че подал личните си документи, а след като служителят му казал „И другото“, подал банкнота от 10 лв. Според него полицаят не останал доволен и свидетеля подал още една банкнота от 10 лв.Граничният полицай върнал документите и го пропуснал през граничния пункт. На 08.09.2016 г., около 17.00 ч. отново при преминаване на ГКПП „Дунав мост“ в посока България и спиране за проверка, граничен полицай отишъл до прозореца на товарния микробус на свидетеля Н. С. А. и го попитал какво кара. Според свидетеля след като подал личната си карта, полицаят му казал „Защо не си ги нагласил“, тогава А. му подал банкнота от 20 лв. Полицаят върнал документите и го пропуснал през граничния пункт. На 05.10.2016 г. около полунощ отново при преминаване на ГКПП „Дунав мост“ в посока България, свидетелят Н. С. А. „спрял“ товарният си микробус пред навеса в граничния пункт. Според него граничният полицай потъркал пръстите на ръката си, което свидетелят А. възприел като знак, че трябва да даде пари, подал личната си карта заедно с банкнота от 20 лв. Служителят му върнал документите и го пропуснал през граничния пункт. На 07.10.2016г. около 09.30 - 10.00 часа свидетелят Н. С. А. отново влизайки от Румъния в България с товарния си микробус, „превозвайки“ грозде, „спрял“ микробуса до навеса, отишъл до кабинката за проверка и подал личната си карта на българския граничен полицай. Твърди, че последният му направил знак с потъркване на пръсти. Тук свидетелят отново потвърждава, че подал личната си карта, този път заедно с банкнота от 20 лв. под нея, след което чул полицаят да казва тихо „Още двайсет“ и подал още една банкнота от 20 лв. Полицаят върнал документите му и го пропуснал през граничния пункт. На 16.11.2016 г. около 15.00 - 15.30 часа свидетелят А. отново пътувал от Румъния за България, като „карал“ около два тона зеле. На граничния пункт слязъл от колата, отишъл пред кабинката и подал личната си карта и контролния талон на микробуса. Според свидетеля Н. С. А., полицаят го попитал какво кара, след което му казал „Нещо да почерпиш“, на което А. извадил две банкноти по 10 лв. и му ги подал. Служителят сканирал личната карта, подал я на румънския граничен полицай, който също я сканирал и му върнал документите, а свидетелят си тръгнал от пункта. Проблемът на показанията дадени от Н. С. А. е в разпоредбата на чл. 281 ал. 8 от НПК, според която осъдителната присъда не може да се основава само въз основа на показания от досъдебното производство, четени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Тази забрана не важи за разпита на свидетеля А. пред съдия от СпециА.зирания наказателен съд на 17.11.2016 г. /п. 3, лист 20-27 от ДП/, по време на който свидетелят възпроизвежда последователно всички обхванати от обвинението случаи, без да посочва имената на подсъдимите, а дава само частични описания на външността им. Свидетелят е изключително подробен и детайлен по време на този разпит, който е воден в пълно съответствие с формулировката на настоящите обвинения на всеки от подсъдимите. За подсъдимите Ч. и Й. свидетелят изрично е конкретизирал, че ги е разпознал пред следователя. За подсъдимия А., не посочва да го е разпознал, но детайлизира, че може да го разпознае ако го види, защото добре го е възприел, независимо че било тъмно, все пак мястото било добре осветено, а той пътувал често /п. 3 лист 25 от ДП/. Този разпит, видно от протокола е проведен от 10, 40 до до 11, 17 часа, съдържа 7 страници и обхваща множество детайли и разсъждения на свидетеля във връзка с осъществените от него действия, разговори и описание на лица на процесните дати. Това предполага обмисляне и внимателно възпроизвеждане от свидетеля и в същото време изясняване на възникнА. неясноти от страна на водещия разпита с уточняващи въпроси. Съдът в настоящия си състав не може да сподели тази част от мотивите на първостепенния окръжен съд свързани с подлагане на съмнение възможността за провеждането на „толкова обстоен разпит за 37 минути, което поначало внася сериозно съмнение” и повод за проверка на достоверността на удостовереното в него изложение на свидетеля. Нямат място в мотивите към присъдата подклаждането на съмнения и предположения непочиващи върху установени факти и то по несъмнен начин. В този смисъл възражението и оплакването на прокуратурата в протеста и допълнителното съображение към него, както и представеното в хода на съдебните прения от обвинителите становище не може да не бъде споделено. Неприемливи са внесените подозрения и сочени според проверявания съд като аргументи, „..ноторно известно ширещата се незаконосъобразна практика при този вид разпити разследващите органи да се явяват пред съдията с готови протоколи за разпит и свеждане на разпита до формално удостоверяване на показанията по предварително селектирана и подредена фактология.” Неоснователно първоинстанционният съд от една страна приема, че не се твърди случаят да е точно такъв, но тези внасящи съмнение за начина на провеждане на разпитите факти, следва да бъдат съобразени при общата преценка на достоверността и годността на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Мисловно логическите разсъждения за възможността да се извърши определена процесуална дейност за кратък отрязък от време и поставянето на изводите извличани в тази насока в основата на доказателствената маса, не могат да намерят своето правно обяснение нито разбиране. Споделимо е обаче от настоящия съд становището на окръжната инстанция, по отношение мотивите на присъдата и констатираното в тях несъответствие/протИ.речие в съдържанието на проведения обстоен разпит пред съдия на свидетеля Н. С. А. от 10, 40 до 11, 17 часа и хронологически проведените преди това разпознаването на подсъдимия Т. А. А. /протокол за разпознаване на лице по фотоснимки - п. 3, листи 68-69 от ДП/ и непосредствено предхождащия го разпит на свидетеля А. /п. 3 лист 67/. Тези процесуални действия са проведени на датата, на която е проведен разпитът пред съдия - на 17.11.2016 г. /лист 20-27 п. 3 от ДП/, като разпознаването е протекло от 10.25 часа до 10.35 часа, а предхождащия го разпит е проведен от 10, 10 часа до 10, 20 часа Излиза, че при последвА.я от 10, 40 до 11, 17 часа тук обсъждан обстоен разпит на свидетеля А., започнал пет минути след завършването на разпознаването на А. от свидетеля А., последният не знае, че малко по-рано е разпознал подсъдимия А. и разяснява, че може да го разпознае и го помни. Наред с това свидетелят Н. С. А. е представен по делото като лице, управлявало собственото си горепосочено МПС. Основание за това са многобройните детайли в показанията на свидетеля на досъдебното производство - „за целта карам собствен бус, марка...“, във всички разпити споменава „карах“, „спрях“, „тъй като бусът ми е с десен волан, за целта стоях на предната дясна седалка“/ на лист 20-27, 44-45, 54-56, 57-58, 59, 64, 67 и 80, п. 3 от ДП/. При всички тези разпити е заявявал, че освен търговец, е бил и шофьор на влизащия през ГКПП „Дунав мост“ микробус, натоварен с пренасяната стока, като изрично е посочвал, че се е намирал на дясното място отпред, тъй като автомобилът бил с десен монтиран фабрично волан. В съдебно заседание при първия си разпит по НОХД № 514/2019 г. на РОС, показанията му са изцяло в същия смисъл, изрично на лист 105 сочи, че „Микробуса, с който пътувах, беше мой“, „Всеки път, когато преминавах границата през 2016 г. от Румъния към България с този бус съм карал зеленчуци или плодове“. Че А. е управлявал микробуса, сочи и свидетелят Я. П. Я. в приобщените му от досъдебното производство показания „свидетелят Н. С. А. на 05.10.2016 г. в 23.40 часа до 23.42 часа... навлиза на територията на Република България от Република Румъния, управлявайки товарен автомобил“ /лист 48, п. 3 от ДП/. В хода на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимите, са изискани и получени писмени доказателства от Дирекция „Гранична полиция“, от които се установява, че свидетелят А. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, тъй като с влязла в сила присъда № 62/24.11.2015 г. по НОХД № 199/2015 г. на Районен съд гр. Кубрат, в сила от 15.02.2016 г. е бил осъден за извършено на 05.07.2015 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС след употреба на алкохол, на наказание четири месеца лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и една година и шест месеца лишаване от правоуправление, обхващаща изцяло процесния период. На 16.01.2016 г., свидетелство му за правоуправление, отнето по административен ред при констатирането на престъпното Д.ие, е било върнато поради изтичането на срока по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП /съгласно редакцията на разпоредбата към този момент - 6 месеца/. Присъдата е била изпратена за изпълнение в РУ МВР гр. Кубрат през месец февруари 2016 г. От показанията на свидетеля става ясно, че същата му е била известна. На 28.07.2016 г. на свидетеля Н. С. А. било издадено полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР да предаде СУМПС в сектор ПП за изтърпяване на наказанието по горепосочената присъда. На същата дата А. подал декларация, че изгубил свидетелството си за правоуправление в Румъния. Във връзка с разпореждането бил съставен АУАН серия Г № 672656 и издадено НП от 17.04.2017 г., което било обжалвано и отменено. Предвид на получена информация, че свидетелят А. редовно управлява МПС след влизане в сила на присъдата, включително до Румъния и обратно, от сектор „Пътна полиция“ са изпратили до РД „Гранична полиция“ гр. Русе съобщение от 29.07.2016 г., при установяване на лицето да управлява МПС незабавно да бъде уведомен дежурен служител при сектор ПП, а неправомерно държаното от него свидетелство за правоуправление да бъде отнето и изпратено в сектора. Въз основа на това писмо била заложена оперативна задача за срок от 30 дни, при която било установено, че на два пъти - на 04.08.2016 г. и 07.08.2016 г. свидетелят Н. С. А. се явил на ГКПП „Дунав мост“, пътувайки сам като шофьор. Тъй като не представил свидетелство за правоуправление, бил санкциониран, като му били съставени АУАН, съответно наказателни постановления и му били наложени глоби за извършените нарушения на ЗДвП. Видно приложеното по делото писмо от Дирекция „Гранична полиция“ /лист 143-144 от делото/ след 07.08.2016 г., свидетелят А. имал периодични преминавания на ГКПП „Дунав мост“, но само като пътник, като е бил придружаван от друго лице, което е управлявало микробуса.На 16.09.2016 г. отново било издадено полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР за предаване СУМПС и съответно издаденото НП било отменено с влязло в сила решение на РРС. Следва да се отбележи, че в нито един от приобщените към настоящото дело разпити на досъдебното производство, както и при първия разпит на съдебното следствие по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС, свидетелят Н. С. А. не е споменал за горните обстоятелства, а напротив, както се сочи поддържал е, че е бил водач на автомобила. По време на приобщения втори разпит свидетелят А. по НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС, е заявил, че по време на експлоатирането на процесните СРС, „тези които го разпитвА.“, включително и свидетелят Я. П. Я., знаели, че свидетелят А. няма книжка, както и че в разпитите си свидетелят бил казал, че от месец август е имало втори човек, който управлявал микробуса /лист 307 от НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС/. Такива сведения, както се сочи, не се съдържат обаче в нито едно от показанията на свидетеля в досъдебното производство и при първия му разпит в хода на съдебното следствие по това дело. Същевременно, в хода на същия разпит свидетелят заявява, че не си спомня да са го питА. за втори човек на досъдебното производство и в полицията /лист 305 от НОХД № 514/2019 г. по описа на РОС/. Също така както в този, така и в разпита му пред първоинстанционния съд, свидетелят А. твърди, че постоянно менял шофьорите и не знаел името на нито един от тях, „хващал“ различни хора всеки път, понякога ползвал един човек на отиване в Румъния, а в обратната посока - друг. Трудно е да се даде се приеме на доверие, че търговец, закупил бързоразваляща се стока в чужбина, би оставил съдбата на тази стока в зависимост от това несигурно обстоятелство, като намиране в чужбина без предварителна уговорка и организация на сигурен, правоспособен водач на МПС, който да е на разположение. При това и да са съвсем случайни хора, на които дори не помни имената. Показанията на свидетеля А., че свидетелите Г. и Я. за знаели и виждА., че той пътува с втори човек - шофьор на микробуса, са в пълно протИ.речие с показанието на тези полицейски служители. Това протИ.речие, в съчетание с останА.те изложени само засилва съмнението в достоверността на показанията на Н. С. А. и в останА.те им части и същите не биха могли да бъдат ползвани за изграждане на каквито и да е доказателствени изводи. С оглед всичко изложено, съдът и в настоящия си състав намира, че показанията на А. не следва да бъдат кредитирани. Тези изводи на първия съд се споделят и настоящия състав. Необходимо е да се отбележи, че при оценка обясненията на подсъдимите, дадени пред първостепенния съд и приобщените такива по НОХД № 519/2019 г. пред друг състав на РОС, правилно се подхожда към тяхната двойствена природа - от една страна същите се явяват основно средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите права и законни интереси, а от друга страна обясненията се явяват и доказателствено средство и като такова трябва да се ценят във връзка с останА.я доказателствен материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността на обясненията следва да бъде установявана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства - по пътя на доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства.Изхождайки от това дефинирано в процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав идентично като първия прецени, че следва да се кредитират изцяло обясненията на подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и на И. И. И.. Обясненията на подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и на И. И. И. са възприети изцяло, при съобразяването с това, че описвайки процесните събития и служебните задължения, които са имА. в този период и изпълнили в достатъчна степен, същите са последователни, логични и безпротИ.речиви. В обясненията си подсъдимите Ч. и Й. излагат, че към този момент гражданите на Европейския съюз, каквито били и българските граждани подлежА. на минимални гранични проверки, а проверката в АИС - ГК не е била задължителна. По време на натоварения летния период често се налагало да излизат на опашката и да проверяват документите на самото трасе, като проверката по принцип включвала идентификация на лицето, проверка за вА.дност на документ за самоличност и на документа на превозното средство, както и за евентуални признаци за фалшификацията им. Подсъдимият Е. Р. Й. пояснява, че не са имА. задължение да изискват документи за превозните товари, освен при превоз на взривни материА. и боеприпаси, които се намират под особен контрол. Подсъдимият не познава свидетеля А. и не се е обръщал към служители на НАП, за да извършат проверка на неговата стока или на стоката на друго лице. Подсъдимият М. К. Ч. заявява, че познава по физиономия свидетеля Н. С. А., тъй като често преминавал през ГКПП, но на процесните дати 15.07.2016 г. и 08.09.2016г. няма спомени за действията си и действията на други лица. Подсъдимият Т. А. А. като цяло няма спомен за конкретния касаещ го процесен случай /на 05.10.2016 г./ и не познава свидетеля Н. С. А.. Всеки от тези трима подсъдими категорично твърди, че докато е изпълнявал служебните си задължения нито е искал, нито е приемал парични средства. За процесния случай на 16.11.2016 г. подсъдимият И. И. И. дава обяснения и разказва, че след проверка на личната карта на лицето /свидетелят Н. С. А./, върнал картата и го пропуснал в страната. Когато лицето тръгнало видял сгънати банкноти между гишето и масата, взел ги, за да настигне лицето, което ги е изтървало и да му ги върне и същевременно да докладва на началника на смяната за случая. Понеже вратата на кабината е плъзгаща и се отваряла трудно, за да ползва и двете си ръце, пъхнал сгънатите банкноти в десния си джоб. Когато започнал да отваря вратата, служителите от Вътрешна сигурност били отпред и го арестувА.. Не помни да е провел разговор преди това с лицето и заявява, че не е искал от него пари или друг дар. В рамките на съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не са били установени каквито и да било други доказателства, които да поставят под съмнение, респективно да опровергаят доказателствената стойност на тези гласни доказателства. Относно обвинението в частта му по вменените на подсъдимите служебни задължения, заради неизпълнението на които получавА. процесния неследващ им се дар, свидетелят Н. С. А. твърди, че е давал на подсъдимите само личната си карта, не са му искани и не е представял други документи. Както вече по горе се посочи, за периода след 07.08.2016 г., обхващащ процесните случаи на 08.09.2016 г., 05.10.2016 г., 07.10.2016 г. и 16.11.2016 г., според показанията на свидетеля Н. С. А. и посочените удостоверителни документи от МВР - „Гранична полиция“, свидетелят не е бил водач на пристигналото на пункта негово превозно средство с плодове и зеленчуци. При това положение, отпада задължението на всеки от подсъдимите да извършва проверка на свидетеля А. в качеството на водач на влизащото през ГКПП в страната МПС за тези дати. От друга страна както е заявено, при всички инкриминирани случаи, включително и случаите преди 07.08.2016 г. – на 15.07.2016 г. и 01.08.2016 г., проверките по Глава 4, чл. 37 и 38 ал. 1 т. 1 от Инструкция № 81213-813 от 09 юли 2015 г. и длъжностната характеристика на подсъдимите - проверки на пътните превозни средства, са били ненужни и неследващи се и именно евентуалното осъществяване на такива проверки би било нарушение. Съгласно регламентирания с чл. 27 от Инструкцията ред на минималните гранични проверки, в този период е била достатъчна само идентификация на лицето и проверка на неговия документ за самоличност, с допусната възможност за проверка и в АИС. Именно извършването на вменените им съгласно диспозитива на обвинителния акт проверки /по чл. 37 и 38 от Инструкцията/, би довело до там всеки от подсъдимите да излезе извън предмета и извън обхвата на тези минимални гранични проверки и да мине в обхвата на проверките по реда на глава 4 от Инструкцията - проверка на пътни превозни средства. Трябва да се отбележи още и това, че видяното от процесните ВДС местонахождение на свидетеля Н. С. А. при записа от 05.10.2016 г. - на шофьорското предно дясно място на микробуса, както и споменатите по-горе показания на свидетеля Я. П. Я., че на същата дата - 05.10.2016 г., свидетелят А. „навлиза на територията на Република България управлявайки товарен автомобил“, влизат в радикално протИ.речие с горните писмени доказателства и собствените показания на свидетеля А., че след 07.08.2016 г. не е управлявал микробуса. Изложеното допълнително привнася за съществените съмнения в достоверността на показанията на свидетеля Н. С. А., които се явяват основни свидетелски показания и заемат централно място в изградената от обвинението теза, поради което първият съд правилно не ги приема за обективен и годен доказателствен източник. По делото са ангажирани и други доказателства, страдащи от пороци и протИ.речия. Настоящата въззивна инстанция кредитира с доверие констатираните от първия съд допуснати в досъдебната фаза груби нарушения на процесуални правила, които са довели до опорочаването на извършените процесуални действия и до невъзможност същите да послужат при формиране на доказателствените изводи с оглед тяхната процесуална незаконосъобразност. В този аспект не се приемат за основателни възраженията на прокуратурата изразени в протеста, както и несъгласието демонстрирано в съдебното заседание при представянето на съдебните прения. При разпознаванията извършени от свидетеля Н. С. А. на подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А. и Е. Р. Й. като служители, на които е дал процесните неследващи им се дарове, съдът и в настоящия си състав констатира допуснати в досъдебната фаза редица съществени нарушения на процесуални правила, довели до опорочаването на извършените процесуални действия и до невъзможност те да послужат при формиране на доказателствената съвкупност до достигне степен на несъмненост поради тяхната процесуална незаконосъобразност. Четири от разпитите на свидетеля Н. С. А., проведени на досъдебното производство, са предназначени единствено процесуално да обслужат разпознаванията - на 19.07.2016 г. - на подсъдимия Ч., на 16.09.2016 г. - на подсъдимия Й. и повторно на Ч., на 17.11.2016 г. - на подсъдимия А.. По начало разпознаването на лица и предмети е процесуално- следствена дейност, която цели установяване на тъждество между лицата или предметите, за които са вече депозирани обяснения или показания и тези, които са предявени на разпознаващото лице. Законодателят е регламентирал изрично в разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 от НПК реда за извършване на процесуалното действие разпознаване. Съгласно нормата на чл. 170 от НПК преди извършване на разпознаването, разследващият орган е длъжен да проведе разпит на разпознаващото лице, като в хода на разпита трябва да установи по какво ще бъде разпознато лицето. В този случай разпознаващият следва да посочи характерни черти на разпознавания - ръст, телосложение, цвят и дължина на косата, цвят на очите и други особени белези или подробно описание на предмета /когато се извършва разпознаване на предмети/. В случая от проведените разпити непосредствено преди извършените разпознавания формално са били посочени характерни белези на лицето. Разпознаванията обаче и в четирите случая са били извършени по фотоснимки. В разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от НПК е предвидено изключение от общите правила за извършване на разпознаването, като законодателят е допуснал осъществяването на това действие да стане чрез показване на снимка на лицето за разпознаване. Доколкото това представлява изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно показването на самото лице или предмет.Тази невъзможност трябва да бъде обективно съществуваща и основана на нА.чните по делото материА.. Това предполага дейност на органите на досъдебното производство по установяване на лицето и осигуряването му за разпознаване и едва след изчерпване на процесуалните възможности за това - да се пристъпи към разпознаване по снимки. Съдебната практика приема, че отсъствието на такава дейност винаги ще води до съмнения относно проведеното разпознаване по снимки и преценка на решаващия орган дА. да го ползва при вземане на решението си. При разпознаването по снимки невъзможността да се покаже самото лице при извършване на разпознаването чрез лично представяне на разпознавания, е необходимо да се заяви и да се мотивира. В процесния случай липсват каквито и да било данни и доказателства, нито се твърди от страната на обвинението, имало ли е такава невъзможност да се покаже на жИ. който и да било от подсъдимите Ч., Й. и А., както и в какво точно се е изразявала тази невъзможност. Установено е по делото, че на всяка от посочените дати всеки един от тях се е намирал в страната, с известно местонахождение и работа, на разположение на разследващите органи, а на 17.11.2016 г., когато е протокола за разпознаването на подсъдимия А., всички подсъдими са били с постановено прокурорско задържане за срок от 72 часа като по делото липсват данни да са правени опити за осигуряването им, като разследващите направо са пристъпили към осъществяване на разпознаването съобразно допустимото процесуално изключение. Следователно не може да се приеме, че е била нА.це предпоставката, позволяваща изключението по ал. 4 - да не е възможно да се покаже самото лице. Съгласно практиката на ВКС, когато е било възможно извършване на разпознаването по ал. 2 на чл. 171 от НПК, но въпреки това то е проведено по снимки, е нА.це съществено нарушение на процесуални правила. Настоящата въззивна инстанция счита, че при обсъждането на проведените разпознавания на трима от подсъдимите следва да вземе отношение по направеното в протеста и допълнителните съображения възражение. Според обвинителя предвиденото изключение от общите правила за извършване на разпознаването е в разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от НПК, като е допуснато осъществяването на това действие да стане чрез показване на снимка на лицето за разпознаване. В същото време съдът според протеста не е съобразил обстоятелството, че по времето на извършените разпознавания на подсъдимия Ч. и подсъдимия Й. все още са се експлоатирА. СРС и все още не е било взето решение за пристъпване към реА.зация чрез задържане на подсъдимите. Следователно към този момент показването на подсъдимите би разкрило действията на разследващите и би попречило на по-нататъшните усилия за доказване на престъпната им дейност. Именно за това към този момент не е било възможно показването на лицата и единствената възможност за извършване на разпознаване е била по снимки. Такова оправдаване на заобикалянето на закона, не може да бъде споделено и като разбиране се явява неоснователно. Подобно схващане не намира покритие с доказателствата и трайната съдебна практика като то е несъстоятелно още и защото подсъдимият А. е привлечен за обвиняем на 17.11.2016 г. в 19: 35 часа малко след като същия ден му е проведено разпознаването по снимки – на 17.11.2016 г. завършило в 10: 35 часа. Това обяснение е своеобразно търсене на някакво логично извинение за действията на прокуратурата насочени към целесъобразността и оперативно издирвателната обосновка отколкото с законосъобразността. Като добавка следва да се скицира само и това, ч е пет минути след приключване на разпознаването на подсъдимия А., съгласно приложените протоколи, свидетелят Н. С. А. при разпита му пред съдия на 17.11.2016 г., съзнателно или не, не помни това разпознаване, а е разяснил, че може да разпознае полицая, на когото дал пари ако го види. В същото време по делото е приложен и фотоалбум със снимка на А. /поз. № 2/, върху който е записано, че е изготвен на 11.10.2016 г. в НСлС-София. Това обстоятелство поставя въпроса за опорочаване на разпознаването на А. на 17.11.2016 г. чрез предварително въздействие върху разпознаващия. Към добавката е нужно да се прибави и аргумента наведен от защитата на подсъдимия А., което се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Й. К., че при разпознаванията наред с изложените снимки на русенски гранични полицаи, са изложени и снимки на лица, повечето от които не са от гр. Русе. Изхождайки от това, че разпознаващият Н. С. А. често и многократно е преминавал през ГКПП „Дунав мост“ и в тази връзка е познавал по-голямата част от граничните полицаи, когато му се представи такъв албум, резултатът би бил предрешен. С оглед на изложеното, съдът намира, че не е бил спазен предвидения за това в НПК ред и извършените действия разпознавания са били опорочени, поради което правилно първият съд не е кредитирал протоколите от тези действия. По нататък се споделят от въззивната инстанция и направените анА.зи на показанията на свидетеля Д. М. Ч. - директор на РД „Гранична полиция“ - Русе, с които се изнасят общи сведения, станА. му известни от проверката на служба „Вътрешна сигурност“ и крайният резултат от акцията на 16.11.2016 г., като неговите показания не съдържат конкретни факти и обстоятелства по вменените на подсъдимите съставомерни действия. Същият обяснява принципно как са протичА. проверките на граничния пункт при влизане в страната по време на процесния период - същите са се осъществявА. в Зона „Запад“ и доколкото пунктът е съвместен с румънските гранични служители, се е осъществявала проверка първо от румънската гранична полиция, след което от страна на български граничен полицай. Свидетелят с показанията си установява, че пунктовете на гранична полиция са отделни от тези на Агенция „Митници“, а тези на НАП също били отделни, макар и наблизо като НАП действала самостоятелно, проверявайки вътреобщностните доставки на стоки с висок фискален риск, на втора линия след граничните полицаи. Последните пък, при съмнение относно нарушения на товарно моторно превозно средство можело да извикат и сформират съвместен екип с митническите служби.Свидетелят пояснява, че към 2016 г. за гражданите на Европейския съюз, включително и за българските граждани, ползващи се от правото за свободно предвижване, не е било задължително да се въвеждат личните им данни и да се проверяват в АИС „Граничен контрол“. Тоест в съответствие с чл. 27 от Инструкцията, проверката по принцип се свеждала до проверка на документите за самоличност на водача на преминаващото, вкл. товарно МПС. Поначало други проверки, включително вменените с обвинението по чл. 37 и 38 от Инструкцията не са се осъществявА.. По изключение, при установени белези за укрити лица, превоз на забранени вещи, акцизни или стоки с висок фискален риск, граничните полицаи имА. право да предизвикат физическа проверка.Тези показания напълно подкрепят тезата, че вменените на подсъдимите проверки, за неизпълнението на които са получили неследващи им се дарове, всъщност принципно не са се обхващА. от приложимата в този период минимална проверка. По делото не се претендира и липсват доказателства Н. С. А. да е превозвал някоя от гореизброените стоки, при нА.чие на които подсъдимите са можели да предизвикат физическа проверка, както и въобще да са съществувА. белези да бъде предизвикана такава физическа проверка, за му бъдат спестявани съответните проверки от някой от подсъдимите и това да е основание за получаване на неследващите се процесни дарове. В наказателното производство е разпитан и свидетелят Н. Й. К., заместник-началник на ГКПП „Дунав мост“, с чиито показания също не с изнасят данни, които да съдържат факти и обстоятелства конкретно по вменените на подсъдимите съставомерни действия. Дават се общи сведения за познанство с подсъдимия И. И. И. от 25 г. като към ноември 2016 г. свидетелят е бил пряк началник на подсъдимите. Обяснява, какви трябва да са действията в случай на подхвърлена от като подкуп парична сума на граничен полицай – да се сигнА.зира разследващият полицай в службата, като преди това се уведоми началника на дежурната смяна, а през това време подхвърлените пари трябва да останат на мястото. Ако някой преминаващ подлежащ на гранична проверка изтърве случайно пари или те са между документите му и паднат, съответно граничният полицай следва да ги върне. Също като обща постановка, свидетелят установява, че към инкриминирания период пунктовете на гранична полиция били разположени в четири кабинки с по две гишета, съответно за българския и румънския служител. Отделно в същата линия били и кабините на НАП - една или две на брой. Първи по време се осъществявал граничният контрол, след това на служителите на НАП, след което на 40-50 метра се намирА. кабините на митницата. През 2016 г. свидетелят Н. Й. К. не е получавал сигнА. и не е ставал свидетел на неоснователно забавяне на преминаващи през граничния пункт или на невръщане на документи. Представените материА. от дисциплинарните производства против подсъдимите по местоработата им, по които не са установени техни нарушения и са оставени на работа, не съдържат относими към предмета на доказване доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки проведените във въззивната инстанция допълнителен разпит на свидетеля Н. С. А., както и огласеното чрез прочитане изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза - Протокол за извършена експертиза № 24/ИДИ-68 от 16.05.2024 г. от вещите лица Н. В. Г. и А. Г. Н., специА.сти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК-МВР и разпита на явилите се вещи лица проведени в съдебното заседание от 10.06.2024 г., установените процесуални пропуски при разпознаванията по снимки, установяването, зафиксирането, съхраняването и изземването на веществените доказателства и материА. обективно не са могли да бъдат отстранени. Това определено навежда на необходимост от обосновано потвърждаване на оправдателните присъди на четиримата подсъдими. Предвид на изложеното първоинстанционният съд обосновано е достигнал до следните правни изводи: Обект на престъплението подкуп по Глава осма, Раздел IV от НК са обществените отношения, свързани с правилното и нормалното функциониране на държавния и обществения апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи, подронва техния авторитет и доверието на гражданите в управлението. Субектът на престъплението е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” и „б” от НК, което може да извърши в кръга на службата си действието или бездействието, за което получава дар или друга имотна облага. Преценявайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че в рамките на настоящото производство не са събрани доказателства подсъдимите М. К. Ч., Т. А. А., Е. Р. Й. и И. И. И. да са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по повдигнатите им обвинения по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Съображенията за това са следните: По делото не са събрани каквито и да е доказателства за реА.зирано от тяхна страна Д.ие по цитирания текст на наказателния закон, тъй като не са изяснени по несъмнен начин конкретните действия и изявления на всеки от подсъдимите и свидетелят А. при всеки един от процесните случаи при преминаване на този свидетел през ГКПП „Дунав мост“. В рамките на развилото се производство и посредством приобщените писмени доказателства, единствено е било доказано длъжностното качество на всеки от подсъдимите по време на процесния период като заемащи длъжността „старши полицай“ при Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Русе, както и обстоятелството, че на всяка от посочените от обвинението дати и място, всеки един от тях е изпълнявал служебните си задължения, съгласно утвърдения график за дежурства, като по време на тези дежурства през ГКПП „Дунав мост“ е преминавал през пункта и свидетелят А.. Не са събрани обаче каквито и да е годни доказателства - както преки, така и косвени някой от тях да е осъществил деятелност, осъществяваща изпълнителните Д.ия на престъпленията по повдигнатите им обвинения - който и да е от тях да е поискал или приел дар или каквато и да е облага във връзка със служебното си качество. ОстанА.те съставомерни обективни и субективни признаци на вменените им престъпления са недоказани по делото. Относимите доказателства към така формулираната обвинителна теза, ангажирани с обвинителния акт и допълнително събрани в хода на съдебното следствие се характеризират с изложените при анА.за на доказателствата пороци - както относно достоверност, така и досежно фактите и обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, правещи ги негодни както поотделно, така и в тяхната съвкупност да обосноват несъмнени и категорични изводи от обективна страна относно авторството и спецификата на процесните изпълнителни Д.ия с описаната в обвинителния акт конкретика, твърдените взаимоотношения между подсъдимите и свидетелят А., както и съставомерните служебни задължения, с неизпълнението на които обвинението свързва получаването на неследващия се дар, а също и самото получаване на този дар. НА.це е фактическа липса на доказателства, които да са пряко свързани и от значение за предмета на доказване. В унисон с изнесеното и по отношение липсващите веществени доказателства - твърдените 20 лева /установени на 16.11.2016 г. в подсъдимия И. И. И. според обвинението/ - липсата на тези веществени доказателства, предмет на престъплението, препятства възможността на съда да провери, представляват ли паричните средства, които се твърди, че са дадени от свидетеля А. годно платежно средство, дА. са истински. Липсва поначало необходимата за това експертиза, а извършването и е обективно невъзможно. Тези пропуски още на досъдебното производство не могат да бъдат поправени от съда, поради което е препятствана и възможността за изграждане на осъдителен извод в тази насока. Изследваните банкноти са изгубени още в досъдебната фаза на процеса и въпреки положените от РОП усилия, не са установени. Поради това съдът не може да основе изводите си за авторството на престъплението на липсващо веществено доказателство и съответно на заключението на експертиза, чийто предмет на изследване е било то. Противното би нарушило процесуалните изисквания, които са гаранцията за обективно и безпристрастно разследване и би накърнило правото на защита на подсъдимото лице. Не са нА.це годни доказателства и по отношение на останА.те трима подсъдими М. К. Ч., Т. А. и Е. Р. Й., да са получили дар, който не им се следва, поради обстойно изложените при анА.за на доказателствата пороци и некредитиране на показанията на свидетеля А., изготвените ВДС по експлоатираните СРС, разпознаванията по снимки и косвено свързаните с тях свидетелски показания на свидетелите С. Г. Г. и Я. П. Я.. На следващо място, относно служебните задължения, вменени на подсъдимите в процесните случаи те не са имА. задължения да извършват вменените им с обвинителния акт проверки съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, поради което няма как неизвършването им да бъде определено като нарушение по служба и да бъде основание за получаване на неследващи се дарове. В този смисъл подсъдимите в качеството си на длъжностни лица не биха могли да бъдат субект на престъплението подкуп, доколкото, според обвинителната теза, предназначението на предмета на престъплението е за неизвършване на конкретни действия от тях - проверки съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкцията, които не попадат в кръга на фактически изпълняваните от тях функции по служба в процесните случаи и конкретно по отношение на свидетеля А., като български гражданин и съответно гражданин на ЕС. Субектът на престъплението подкуп е само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, което може лично да извърши или да не извърши действие по служба, произтичащо от неговите права и задължения, включени в служебната му компетентност или възложена работа. Не може да бъде субект на престъплението подкуп длъжностно лице, което приеме дар или друга имотна облага за действие или бездействие, което не се включва в неговите служебни права и задължения. На следващо място установеното по време на съдебното следствие обстоятелство, че свидетелят А. не е бил водач на преминаващото през граничния пункт превозно средство в част от случаите /след 07.08.2016 г./, директно обуславя несъставомерност по тях. С оглед на представените аргументи въззивният съд счита, че първият Русенски окръжен съд правилно е приел за недоказани по несъмнен начин и със средствата предвидени в НПК процесните обвинения и е оправдал подсъдимите както следва: М. К. Ч. по повдигнатото обвинение по чл. 302, т. 1, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; Т. А. А. по повдигнатото обвинение по чл. 302, т. 1, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК; Е. Р. Й. по повдигнатото обвинение по чл. 302, т. 1, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и И. И. И. по повдигнатото обвинение по чл. 302, т. 1, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Поради изложените съображения, следва да се остави без уважение подадения протест против присъдата, като същата следва да се потвърди в посочените и части. Първоинстанционният съд с оглед на изхода на делото не се е произнесъл по разноските, за които не предвидил да останат в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, което следва да се коригира от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският апелативен съд