Решение № 142 от 12.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 144/2025 г.

Производство по чл. 294, вр. с чл.293, вр. с чл.270 от ГПК, образувано въз основа на касационно решение №145 от 12.03.2025 г. по гр.д.№4496/2023 г. на ВКС, с което е обезсилено решение № 267 от 04.07.2023 г. по в.т.д. №645/2022 г. на ПАС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд по предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове. При повторното разглеждане на делото се констатира, че въззивното производство е образувано по повод подадена въззивна жалба от М. М. Х., ЕГН ••••••••••, правоприемник на ЕТ с фирма М. – М. Х., чрез пълномощника му В. Х.а и адвокат Т. М., против постановеното решение №46 от 16.06.2022 г. по търг.дело №56/2021 по описа на Окръжен съд Пазарджик. С така посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, предявеният иск от М. М. Х., ЕГН ••••••••••, против С. ЕООД, ЕИК •••••••••, за предаване на договорените 549 броя кожи – 36 231 кв.дм. овча напа – антик, съгласно спецификация № ••• от 22.10.1997 г. на В. ЕАД, както и на 40 бр.облекла, ушити от останалите 318 бр. – 21 897 кв.дм. овча напа, както и е осъден ищеца да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1 450 лв. Жалбоподателят счита във въззивната си жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, в противоречие, както с материалния, така и с процесуалния закон по подробно изложени съображения. Не е съгласен с изводите на окръжния съд, послужили му за отхвърляне на главния предявен иск, както и по отношение на евентуално съединения иск за присъждане на равностойността на процесните вещи, като счита, че не е достатъчно мотивирано, което води до извод за липса на мотиви, а и не е съгласен с извода, че не се е сбъднало условието, за да се произнесе по евентуалния иск. Моли да се отмени решението и се уважи исковата молба. Претендира направените разноски. Ответникът С. ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано дружество от управителя С. Л. Л., чрез процесуалния му пълномощник адвокат П. С., е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение, също по подробно изложени съображения за недопустимост, поради наличие на влязло в сила решение по спора, и за неоснователност, поради изтекла погасителна давност, а и поради недоказаност. Претендира разноските. Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 22.06.2022 г., а въззивната жалба срещу него е постъпила в канцеларията на съда на 23.06.2022 г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към обсъждане на наведените оплаквания в съответствие с чл.269 от ГПК. По делото са предявени при условията на евентуалност обективно съединени искове с правни основания чл.79, ал.1 от ЗЗД за връщане на 549 бр. обработени овчи кожи – овча напа и за предаване на 40 бр. кожени изделия, изработени от останалите 318 бр. овчи кожи, като изпълнение на договорни отношения, произтичащи от споразумение от 23.01.1998 г. При условията на евентуалност – ако се установи, че описаните вещи за изгубени или унищожени, се иска присъждане на равностойността им – 46 214, 12 лв., ведно с лихва за забавено плащане – 104 499, 54 лв. по чл.86 от ЗЗД за периода 22.11.1997 г. – 15.11.2021 г. Ищецът се позовава на тристранно устно правоотношение, съгласно което при ответника се намирала от пролетта на 1998 г. негова овча кожа, напа - антик - 867 бр., с квадратура 58 128 кв.дм., със стойност 20 926 лв., която следвало да бъде преработена във вид на кожени изделия за клиенти. Кожата била предадена от трето лице В. АД, след преработването и от това трето лице във вид на овча напа - антик, за което ответникът заплатил сумата от 4 780 щатски долара. Допълнително ответникът поискал и приел 1400 бр.сурови ярешки кожи, като предплата за изработката на 40 бр.облекла. Тъй като не били върнати кожени изделия, се стигнало до сключване на т.нар.споразумение, обективирано в протокол от 23.01.1998 г., съгласно който следвало да му се върнат 549 бр. овчи кожи във вид овча напа – антик и 318 бр. във вид на около 40 бр. кожени облекла, със стойност на ишлеме около 1400 щатски долара, на която цена били оценени предадените ярешки кожи. Посочва, че за уреждане на отношенията по споразумението изпратил до ответника нотариални покани за предаване на съхраняваните 867 бр. овчи кожи във вид на овча напа – антик, срещу което да му предаде 3 520 щатски долара – разликата между заплатените 4 780 щатски долара за преработването и предоставените 1430 ярешки кожи. Ответникът отговорил, че ищецът не е изпълнил неговото задължение от 3 520 щатски долара по споразумението, като посочил дължимите в тази връзка от ищеца суми. Така ищецът подал искова молба срещу ответника, по която е образувано гр.дело №73/2003 г. на Окръжен съд Пазарджик за заплащане на сумата от 15 023 лв., представляваща левовата равностойност на 6069 щатски долара, дължими за заплащане на 867 бр. сурова овча кожа по цени от 2003 г., както и за връщане на сумата 1430 щатски долара, покриваща стойността на предплатата от ярешки кожи. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение, но в същото време е уважен насрещен иск от ответника за сумата от 8 905 лв., за неизпълнено задължение на ищеца по споразумението, ведно със законната лихва, начиная от 21.10.2002 г. до окончателното изплащане, заедно с мораторна лихва 1507 лв. Въз основа на съдебното решение е образувано изпълнително дело, по което задълженията, за които е осъден ищеца, са изплатени изцяло. До погасяване на задължението за ответника са били налице основанията по чл.315, ал.1 от ЗЗД. След погасяването останали неизпълнени задълженията на ответника по споразумението, като не са върнати нито кожи, нито облекла, нито парични обезщетения. Поради което са предявени настоящите искове. Моли да се предадат описаните в споразумението овчи кожи овча напа - антик и 40 бр. облекла, ушити от останалите 318 бр. Ако стоките не са налични претендира равностойността им – 46 214, 12 лв. към момента на предаването с включена стойност на търговска надценка, с която напата е преработена и продадена, както и законна лихва в размер на 104 499, 54 лв., изчислена за периода 22.11.1997 г. – 15.11.2021 г. съгласно приложена справка. /сумите са увеличени с допълнителна искова молба, входирана на 19.11.2021 г., л.61 от първоинстанционното дело/. Ответникът оспорва исковата молба. Първо, посочва, че не е допустима, тъй като спорът между страните вече е разрешен по гр.дело №73/2003 г., макар и понастоящем ищецът да претендира различни суми. На следващо място, счита, че правото на ищеца за предявявяне на настоящите искове, вкл. и за лихви, е погасено по давност, а и исковата молба е изцяло неоснователна, доколкото отдавна е изтекъл срокът на годност на вещите, имал е правото на задържането им и кредиторът е в забава. По делото са събрани писмени доказателства, както и съдебни експертизи в съответствие с разпределената на страните доказателствена тежест. Съдът е приел, че фактическата власт към датата на предявяване на исковата молба - 17.07.2020 г., върху процесните вещи се явява получена от ответника правомерно на основание чл.315, ал.1 от ТЗ, както и към момента на постановяване на решението не се установява същите да са във владение на ответника, поради което не е налице и втората предпоставка за уважаване на главния иск - владението на вещите от страна на ответника, което води до извод за неоснователността му. По отношение на евентуалния иск за присъждане на равностойността им, в случай че за загубени, повредени или унищожени, е посочил, че е предявен под условие, което не се е реализирано, поради което не дължи произнасяне, а оттук и по отношение на претенцията за законна лихва за забава. По въпросът за допустимостта на предявените искове във връзка с повдигнатото възражение по този въпрос от ответника, съдът намира, че е неоснователно. Съгласно чл.299 от ГПК, спор, който е разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в изрично предвидените случаи, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая по гр.д.№73/2003 г. са предявени осъдителни искове, основаващи се на процесното споразумение между страните, които са отхвърлени, но по настоящото дело са наведени нови твърдения, свързани с изпълнени вече задължения по споразумението от страна на ищеца - приключило плащане по образуваното изпълнително дело срещу него. Твърди се, че същият вече е станал изправна страна, правото на задържане в полза на ответника вече е погасено и той следва да изпълни произтичащи от това негови задължения по споразумението. Настъпилите и наведени нови обстоятелства, водят до различна фактическа обстановка, при която са предявени настоящите искове, поради което същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество. При разглеждане на оплакванията във въззивната жалба относно правилността на решението се установява следното: Ищецът е приложил процесното споразумение от 23.01.1998 г., сключено между него и ответника. Видно от споразумението, страните са констатирали, че при ответника се намира овча напа за облекло, а именно 549 бр. – 36 231 дм. от получените 867 бр. от третото лице, а оставащата разлика – 318 бр.- 21 897 дм. ще бъде издължена във вид на изделия, като на същите ще бъде заплатено ишлемето от ищеца. Страните са приели, че ответникът е заплатил на третото лице стойността на ишлемето на кожата, чийто размер е 4 950 щатски долара. От тази стойност са издължени от ищеца 1430 щатски долара във вид на сурова ярешка кожа. Остатъкът е 3 520 щатски долара плюс цената на ишлемето на облеклата. Приблизителните облекла са около 40 бр., като цената на ишлемето е около 1400 щатски долара. Тази сума плюс 3 520 щатски долара се равнява на 4 920 щатски долара. При изплащане на част от сумата се получават стойностно изделия и кожа. Така сключеното споразумение не се оспорва от страните. Съгласно чл.365 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. От него се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да заплати на ответника платената от него цена на третото лице за ишлеме – обработка на 867 бр. овчи кожи, каква стойност е издължена от ищеца към датата на споразумението, какъв остатък е останал за погасяване. Т.е. установява се задължението на ищеца по споразумението, какво следва да изпълни по него, а именно да заплати установения размер остатък. След неговото заплащане става дължимо насрещното задължение на ответника по споразумението, а именно да върне посоченото количество кожи и ушитите около 40 бр. облекла. Уговорено е и частично изпълнение на насрещните задължения. Установява се от приложеното решение по гр.д.№73/2003 на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 21.07.2004 г., че е уважен насрещен иск, по който настоящият ищец е осъден да заплати на ответника главница от 8 905 лв., левовата равностойност на неизпълненото парично задължение по споразумението от 23.01.1998 г., ведно със законната лихва от 21.10.2002 г. до окончателното заплащане, както и мораторна лихва в размер на 1 507, 53 лв. върху главницата за периода от 31.10.2001 г. до 20.10.2002 г. С решението са отхвърлени главните искове на ищеца, произтичащи от неизпълнение на задължения на ответника по процесното споразумение. Издаден е изпълнителен лист от 16.05.2005 г. за присъдените суми в полза на ответника, след което са образувани изпълнителни дела – № ••••/•••• на ДСИ, преобразувано, както следва: в № ••/•••• на ЧСИ М. М., № ••/•••• на ЧСИ В. Л., № •••/•••• на ЧСИ В. Т., последното приключило на 14.12.2018 г., поради плащане на дълга. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че към 14.12.2018 г. вече е изпълнено задължението на ищеца по процесното правоотношение по реда на принудителното изпълнение и се е породило задължението на ответника да върне кожите и ушитите облекла. До този момент ответникът е имал правото по чл.315, ал.1 от ТЗ за задържане на тези вещи, но след това вече е отпаднало и той следва да изпълни произтичащото от споразумението негово задължение – да върне описаните в споразумението процесни вещи. Оттук следва и извод, че правото на ищеца да иска връщане на вещите не се погасило, поради изтичане на 5 годишна давност от сключване на споразумението, тъй като е възникнало от момента, в който той е изпълнил задълженията си по споразумението. По делото не се установява ответникът да държи процесните вещи към настоящия момент. Назначена е химико-технологична експертиза за определяне срок на годност и съхранение на обработени кожи и кожени изделия, от която се установява, че след седемгодишен престой в складови бази, кожите имат необратимо влошаване на необходимите показатели за нормална употреба. Назначена е и съдебно счетоводна експертиза, която да проследи счетоводните документи за процесните 867 бр. сурови овчи кожи, да посочи изкупните цени за овчи и ярешки кожи към 1997 -1998 г., стойността им на обработени кожи към момента на предаването им на ответника, търговската надценка, с която могат да бъдат реализирани на пазара, като се приспаднат производствените разходи, документацията по бракуването им. От констатациите на експертизата се установява, че третото лице В. АД е издал две фактури на ищеца във връзка с преработка – ишлеме на овча напа- антик, на 867 бр. или 58 128 кв.дм., всяка една на стойност по 4 245, 04 лв. с ДДС, като плащането по фактурите е станало в брой с два приходни касови ордера. Издадена е спецификация № ••• от 22.10.1997 г. за общото количество кожи, което е получено от ответника. Изчислена е доларовата равностойност към този момент на общата заплатена от ответника сума по фактурите - 4 779, 91 щатски долара. Посочени са стойността на обработката на 1 кв.дм., пазарната стойност на овчата напа, определена със заповед на директора на В. АД – 20 щ.д. за 1 кв.м., като е приспадната от пазарната сдтойност стойността на изработката и се получава стойността на материала /суровата кожа/. Описани са доставките от ищеца на третото лице през 1997 г., които са осчетоводени – 4 926 бр. овчи кожи, от които са изработени общо 136 188 кв.дм. овча напа – антик, което прави 1 361, 88 кв.м., определена е стойността на 1 бр.сурова овча кожа, като не са представени ценоразписи за изкупуването им. Установена е стойността на 1 кв.дм. сурова кожа през 1997-98 г. – 0, 24 лв., а стойността на 1 кв.дм. обработена овча кожа под формата на напа – 0, 36 лв. Пазарната стойност на ярешката напа е била 18, 50 щ.д. на кв.метър. Описани са производствените разходи. Вещото лице е посочило, че не му е предоставен стандарт за трайността и срока за съхранение на обработените овчи кожи, но от технологичния отдел му обяснили, че при добро съхранение на кожата, времето не оказва въздействие. Допълнително вещото лице е посочило, че при ответника не се съхраняват никакви документи по бракуването или продажбата на процесните стоки, дружеството не се занимавало с шивашка дейност повече от 10 години. Представен е ревизионен акт от 2006 г. за начислена лихва. От така представените доказателства се установява, че процесните вещи към настоящия момент не са заведени в счетоводството на ответника. Няма данни за бракуването или продажбата им в 10 годишен период преди изтогвяне на заключението. При така установената фактическа обстановка и при липсата на други доказателства, не се установява понастоящем процесните кожи и облекла да се намират при ответника, а още по-малко да са изработени около 40 бр. кожени облекла. Предявеният иск за връщането им се явява неоснователен и недоказан. Това поражда задължението на съда за разгледа предявените при условия на евентуалност искове за равностойността и за обезщетение за забавено плащане. Въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба, че вече ответникът не следва да задържа процесните вещи и следва да му ги върне, както и че може да са бракувани или продадени, т.е. неналични, следва да се приеме, че искът за присъждане на равностойността им е с основание по чл.521, ал.2 от ГПК – за присъждане на равностойност на подлежаща на предаване вещ, която не се намира при лицето, което следва да я предаде. За да се уважи този иск е необходимо първо, ответникът да дължи предаване на ищеца на определена движима вещ, а след това – предаването на вещта да не може да се осъществи, тъй като тя не се намира при ответника, като е без значение, поради какви причини не се намира при него. Следва да се установи равностойността на вещта към момента на установяване на липсата и по средни пазарни цени. По делото не се установява да са произведени уговорените в споразумението облекла и следва да се преценява стойността на обработените и предадени през 1997 г. на ответника овчи кожи - овча напа – антик, 867 бр. От извода на химическата експертиза се установява, че тези обработени кожи след седем годишен престой в складовите бази имат необратимо влошаване на необходимите показатели за нормална употреба. Този извод следва да бъде кредитиран, като изготвен от специалист, за разлика от констатацията в счетоводната експертиза, че изминалият период от време не оказва значение, която е въз основа на коментари и не съдържа технически познания. При това положение и с оглед изминалия над двадесет годишен период процесните вещи са със силно влошено качество, компроментирани и не се установява средната им пазарна стойност към релевантния момент – предявяване на иска и настоящем. В случая е неоснователно твърдението на ищеца, че в стойността следва да бъде включена стойността на търговската надценка, с която напата е преработена и продадена. По делото не се установява това обстоятелство на преработване и продажба, не се установява бракуване, не се установява счетоводно записване с оглед изминалия период и сроковете, в които се запазва счетоводната документация. Всичко това води до извод за отхвърляне на предявения иск при условие на евентуалност за заплащане на сумата от 46 214, 12 лв., а оттук и на акцесорния иск за заплащане на законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 104 499, 54 лв., тъй като същият е обусловен от предходния иск. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения, като в настоящото производство се отхвърлят предявените при условията на евентуалност искове по чл.521, ал.2 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, поради неоснователност и недоказаност. По разноските – на ответника следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК - разноски втора инстанция ПАС – 1250 лв. адвокатски хонорар, разноски ВКС - 30 лв. ДТ и 245, 01 лв. допускане и образуване, общо – 1 545, 01 лв. Посочените в списъка разноски за първата инстанция са присъдени с решението на окръжния съд. Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд