Решение № 2109 от 13.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 606/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград против решение № 517 от 25.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 175/2023 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което е отменено Наказателно постановление № 2210200406 от 12.01.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград. В касационната жалба са изложени съображения за вътрешно противоречиви мотиви на оспореното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство относно конкретното описание на дължимите от ответника действия, като се сочи, че в НП ясно, точно и конкретно са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително мястото, времето и начина на извършването му именно от касационния ответник. Излагат се съображения, че по безспорен начин е установено противоправното деяние, неговият извършител и вината му от събраните в производството доказателства, които са тълкувани превратно от първоинстанционния съд. Иска се от съда да отмени оспореното решение на първоинстанционния съд и да постанови решение, с което да потвърди издаденото на касационния ответник наказателно постановление, алтернативно се иска от съда да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касационният ответник, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Оспорва жалбата в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат. Иска се от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък, който се представя. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление (НП) № 2210200406/12.01.2023 г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите – Благоевград, с което на А. В. У. за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ във връзка с чл. 191, ал. 1 от ЗГ и във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 8, 20 м3 едра строителна дървесина от черен бор и 2, 5 пр. м3 технологична дървесина от черен бор. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на касационния ответник и съответно са основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. Районният съд е приел, че описаното както в АУАН, така и в НП деяние е неясно, липсва информация за длъжностното качество на лицето А. У., на това дали са му възложени функции за опазване на горски територии и кои са тези територии и в какво се е състояло неговото задължение в случая с установената сеч в отдел 475б, кои мерки е следвало да предприеме за предотвратяване или спиране на незаконните действия в горските територии или е било необходимо да премахне последиците от нарушението, още повече, че в конкретния случай отсечената дървесина е била маркирана от длъжностно лице на О. С. и това е налагало в още по-голяма степен да бъде изяснено в какво се състои нарушението. Решението е неправилно. В конкретния случай административно наказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана за това, че като лице по чл. 190, ал. 1 от ЗГ не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 25.11.2022 г. е установено на територията на ТП „ДСГ Симитли“, община Симитли, че А. В. У. в качеството му на длъжностно лице не е изпълнил възложените му задължения от Закона за горите, не е извършил действия по откриването, предотвратяването на незаконните действия в горски територии или за премахване на последиците от нарушенията - сеч на маркирана с контролна горска марка неразчистена от дървесен вид черен бор, без издадено позволително за сеч за отдел 475б, общинска горска територия, са отразяни девет броя едра строителна дървесина, възлизаща на 8, 20 пл.м3 едра строителна дървесина от черен бор и 2, 50 пл. м3 технологична дървесина от черен бор. Дървесината е налична в насаждението и оставена с Разписка Серия О00А № 000796 от 25.11.2022 г. за отговрно пазене на А. У.. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. Районният съд е провел доказване на спорните факти от състава на очертаното с наказателното постановления нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, като е извършил собствен анализ и оценка на доказателствата по делото, но е формулирал неправилни правни изводи. Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Настоящата инстанция намира, че фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, удовлетворява изискването за съдържание на актовете по чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – налице е пълно описание на деянието като фактическо действие или бездействие, с посочени дата, място на извършване, очевидно е от акта и от наказателното постановление, че се касае до неизпълнение на произтичащо от закона задължение за касационния ответник като лице от кръга на лицата по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. Нарушението е извършено чрез бездействие и към 25.11.2022 г. не е преустановено, в този смисъл посочената дата на констатирането на сечта на маркираните дървета без разрешително за сеч е и датата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която индивидуализира по време нарушението по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, а съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ лицата по ал. 1 са длъжни опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. В 190, ал. 2 от ЗГ е въведено задължение за лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Тоест, самият Закон за горите регламентира функциите и отговорността на лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. В този смисъл не се споделя изводът на първоинстанционния съд, че липсва информация относно това дали на касационния ответник са възложени функции за опазване на горски територии. Не се споделя и изводът на първоинстанционния съд, че липсва яснота относно обстоятелството кои са тези територии. Безспорно е установено от събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, че отдел 475б е част от общинска горска територия, собственост на Община Симитли. В случая не се споделят изводите на районния съд, че липсва информация за длъжностното качество на касационния ответник. По делото са представени трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика на А. В. У., от които безспорно се установява, че касационният ответник е длъжностно лице по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. Като лице по чл. 190, ал. 1 от ЗГ именно ответникът е натоварен да следи за спазването на правилата за сеч по ЗГ, нормативен акт, чието познаване е задължение и по длъжностната му характеристика. С очертаното бездействие на касационния ответник по откриване, предотвратяване и спиране на незаконни действия в горска територия – сеч на маркирани дървета, за които няма издадени позволителни за сеч, в отдел 475б, общинска горска територия, собственост на Община Симитли, неизпълнението на задължението по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ е индивидуализирано от фактическа страна. Бездействието се изразява именно в неупражнените от ответника правомощия за предотвратяване на незаконно ползване и увреждане на горски територии чрез откриване и спиране на незаконните действия в отдели, които са общински горски територии, собственост на Община Симитли, и следователно, с оглед длъжностната характеристика – в обхвата на правомощията му съгласно чл. 191, ал. 1 във връзка с чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ. Фактически описаното деяние е нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Между фактите и приложения закон не съществува противоречие. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП са описани всички обстоятелства относно извършеното нарушение. Вследствие на това бездействие на касационния ответник са отсечени, без позволително за сеч, девет броя едра строителна дървесина, възлизаща на 8, 20 пл.м3 едра строителна дървесина от черен бор и 2, 50 пл. м3 технологична дървесина от черен бор. АУАН и наказателното постановление възпроизвеждат точно приложимите законови разпоредби, които са нарушени от ответника като лице по чл. 190, ал. 1 от ЗГ и отсъстват процесуални нарушения, които да са съществени за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка мотивите на първоинстанционния съд за противното са неправилни. В този смисъл, изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са неправилни и необосновани и не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Това на свой ред обуславя отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. За извършеното нарушение на горското законодателство наложеното административно наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност, като същото е определено в минимален размер, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг такъв, с който процесното наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. При този изход от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита и обстоятелството, че пред касационната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 80.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН Административен съд – Благоевград