Решение № 209 от 9.3.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2208/2021 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за кооперациите (ЗК) за прекратяване на кооперация – „К.И.О.“, с ЕИК •••••••, гр. София, поради това че същата останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът ѝ не бъде попълнен. В исковата молба прокурор при СГП твърди, че по повод постъпил сигнал от Националната агенция за приходите е започната проверка за съществуването на основание предполагащо прекратяването на ответната кооперация. Изтъква се, че изводите от проведената прокурорска проверка показали, че кооперация – „К.И.О.“ съществува в правния мир при членски състав под установения в закона възможен минимум. Освен това мандатът на управителният съвет на кооперацията бил изтекъл през 2016 г., като нов състав не е бил избиран, съответно вписаният за председател на кооперацията – К.М. е починал на 20.08.2020 г., като в продължение на повече от 6 месеца кооперацията няма вписан нов председател. От ищеца са посочени член- кооператорите членуващи в ответната кооперация, като същите са общо 7 физически лица, ведно с починалия - К.М.. Предвид това след настъпването на неговата смърт членският състав на кооперацията е спаднал под установения в чл. 2 от ЗК минимум от 7 души. Така изложените обстоятелства покривали въведената с чл. 40, ал. 1, т. 2 ГПК хипотеза на прекратяване на кооперация, поради това че същата останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът не бъде попълнен, предвид което се настоява за постановяване на решение в такъв смисъл. С определение от 17.11.2021 г. на ответната кооперация е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява същата да има законен представител, който да изпълнява действията по нейното процесуално представителство пред съд. От назначения особен представител – адв. А.Х., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е допустим и основателен, предвид което трябва да се уважи от съда. Анализът на приложените към ИМ документи, както и на извършените вписвания по партидата на ответната кооперация мотивират особения представител да формира мнение, че в значителен период от време /по-дълъг от 6 месеца/ ответната кооперация се е оказала в състояние, при което член-кооператорите й са били по-нисък брой от законово предвидения минимум от 7 лица. Акцентира се и над това, че от публикуваните към Заявления Г 3 от 2019 и 2020 г. документи става ясно, че за сравнително дълъг период от време ответната кооперация не е извършвала дейност. Посочва се и обстоятелството, че мандатът на УС на кооперацията е изтекъл още през 2016 г. и няма предприети постъпки за избиране вписване на нов персонален състав на този управителен орган. Това се отнасяло и до мандата на КС и на този на Председателя на кооперацията. В изложението направено с отговора се допълва и факта, че ответната кооперация е длъжник на държавата за публични вземания в размери надвишаващи 1 800 хил. лв., като опитите този дълг да бъде събран от Държавата са останали неуспешни, поради липса на имущество, с което да бъде покрит. В този контекст спрямо ответната страна - „К.И.О.“ било настъпило законовото условие за прекратяване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗК и започване на процедура ликвидацията й. В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа исковата молба, като прави искане предявения с нея иск да бъде уважен, като ответната кооперация бъде прекратена с произтичащите от това правни последици. На свои ред назначения особен представител за представителство интересите на ответника взема позиция, че поддържа изложеното в писмения си отговор, като счита, че са реализирани предвидените в закона предпоставки даващи основание да се приеме, че предявения иск е основателен и следва да се уважи. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От служебно извършена на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ проверка в ТРРЮЛНЦ за вписани обстоятелства и обявени актове по партидата на Кооперация "К.И.О.", с ЕИК ••••••• се установява, че кооперацията е вписана в ТРРЮЛНЦ през 2009 г., като видно от устава й, същата е била учредена през 2004 г. от 31 физически лица. За председател на кооперацията, считано от 07.02.2013 г. е вписан К.Ю.М., съответно за членове на управителния съвет на кооперацията, считано от 07.02.2013 г. са вписани: Е.Щ.Я., К.Ю.М. и Н.И.Н.. Отразено е, че мандатът на управителния съвет изтича на 23.08.2016 г. Съобразно последния приет Устав на Кооперация "К.И.О.", с ЕИК ••••••• на провело се общо събрание на 03.07.2014 г. кооперацията има седем член-кооператора: Н.И.Н., К.Ю.М., П.Г. П., С.Х.Ч., Е.Щ.Я., М. Х. Н. и П.Н.П.. Видно от изискан и приет по делото за писмено доказателство Препис-извлечение от Акт за смърт № 60/21.08.2020 г. издаден от Община – Симеоновград лицето - К.Ю.М., с ЕГН •••••••••• е починало на 20.08.2020 г. Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2, буква „б“ кооперацията се прекратява с решение на окръжния съд по искане на прокурора или по искане на кооперативния съюз, в който членува кооперацията, когато е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът не бъде попълнен. Следователно за да се реализира така визираното в закона основание за прекратяване на ответната кооперация по делото трябва да е доказано, че към момента на даване ход на устните състезания по разглеждане на предявения от СГП иск учредената, регистрирана и съществуваща в правния мир, като правен субект – Кооперация "К.И.О." е имала персонален членски състав под установения в закона минимум, а именно 7 члена – чл. 2, ал. 1 ЗК, като това фактическо положение е продължило повече от 6 месеца. В случая от обсъдените по горе факти установени в производството по спора става ясно, че в периода до 20.08.2020 г. в Кооперация "К.И.О." участие, като членове са имали седем дееспособни физически лица, като сред тях е било и лицето - К.Ю.М., същият изпълняващ и функцията на председател и член на управителния съвет. На 20.08.2020 г. обаче това лице е починало, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗК членството му се счита за прекратено, съответно членовете на кооперацията са се редуцирали до 6 физически лица. От този момент е започнал да тече допустимия от закона 6-месечен срок за попълване на персоналния състав на "К.И.О." до установения в закона минимум от 7 физически лица. По делото не се установяват действия по приемане на нови член-кооператори след датата – 20.08.2020 г. до 20.02.2021 г., когато срокът за попълване на минималния членски състав на кооперацията е изтекъл. Такова попълване не се наблюдава да се е реализирало, като юридически факт и в периода след това до момента на даване ход на устните състезания по делото – 04.03.2022 г. Изложеното означава, че понастоящем кооперация "К.И.О." съществува в правния мир с членски състав от 6-ма членове, което правно положение не е допустимо от закона, предвид, което предявения от прокуратурата иск за прекратяването й на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, буква „б“ ЗК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се постанови прекратяване на ответната кооперация. При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 380, 00 лв. /80, 00 лв. – държавна такса и 300, 00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Воден от горното съдът