Решение № 3986 от 17.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 928/2023 г.

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.156 ал.6 от ЗУТ и е образувано по жалба от Д. Г. Г., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ю. Д. от АК – Варна, с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 442/17.08.2006г. на Гл. архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешено монтиране на сградна газова инсталация в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят твърди наличие на основанията по чл.146 т.3 и т.4 вр.чл.149 ал.5 от АПК – нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, а именно – липсващо съгласие по чл.183 ал.1 и ал.2 от ЗУТ на етажните съсобствениците в качеството им на възложители, вкл. неспазване на разпоредбата на чл.186 ал.2 от ЗУТ, с развити подробни съображения за неспазване на процедурата по вземане на решение на ОС на съсобствениците на сградата за изграждане на сградна газова инсталация, за липса на съгласие на съсобствениците в сградата и за липса на упълномощаване на лицето, подало заявлението от тяхно име. Въз основа на изложените аргументи се претендира обявяване нищожността на РС №442/17.02.2006г, заедно с инвестиционния проект, неразделна част от него. Претендират и присъждане на сторените в производството разноски. С уточняваща молба с.д. №9647/23.06.2023г жалбоподателят чрез адв.Д. сочи като основания за претендираната нищожност липса на волеизявление от правоимащите лица за изграждане на сградната газова инсталация, което води до нищожност на издадения въз основа на същото ИАА; липсата на надлежно волеизявление е довело и до неуведомяването им за издаденото РС, съответно и до лишаването им от възможността да го обжалват по надлежния ред; липса на мотиви в РС защо се разрешава монтирането на сградна газова инсталация в жилищната сграда. С допълнително становище сочи, че за него като собственик на апартамент в жилищната сграда е налице пряк личен интерес от искането за обявяване нищожността на РС, понеже след като е придобил собствеността е установил наличие на множество проблеми, свързани с личната му и тази на семейството му безопасност, и повишен риск за живота и здравето на всички тях, свързан с работата на инсталацията, която захранва газови уреди за природен газ. В съдебно заседание по същество адв.Д. поддържа изцяло жалбата. Позовавайки се на събраните по делото доказателства счита за доказана претенцията за обявяване на РС №442/17.02.2006г за нищожно; счита също, че в случая са налице данни за престъпление и настоява за същото да бъде уведомен прокурора на осн.чл.123 ал.4 от АПК; претендира и присъждане на сторените в производството разноски по списък. Ответният административен орган – гл.архитект на район „Приморски“, и заинтересованата страна Община Варна се представляват от гл.юк.М. Д., която изразява становище за неоснователност на жалбата с аргумент, че не са налице основания за обявяване на нищожността му, и моли за решение в този смисъл. Заинтересованата страна Н. П. К. чрез пълномощника си адв.Х. Я. от АК – Варна с отговора си по жалбата изразява становище за нейната недопустимост, или в евентуалност – неоснователност. Твърди, че посочените от жалбоподателя нарушения на ЗУТ, вкл. и това по чл.186 ал.2, т.е. доводите за липса на съгласие на съсобственика, могат да обосноват незаконосъобразност на РС, но не и неговата нищожност. Счита също, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице, което да може да обжалва РС, издадено през 2006г, когато той е нямал вещни права върху сградата; че е придобил част от същата с вече разрешена, монтирана в апартамента на първия етаж и действаща газова инсталация въз основа на РС, което не е било оспорено от заинтересовани лица; че цели промяна на съществуващо фактическо положение без връзка със собствените му самостоятелни обекти в сградата. В съдебно заседание по същество адв.Якимов моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, или евентуално – да бъде оставена без уважение; претендира и присъждане на сторените в производството разноски. С отговора си по жалбата (наречен становище) заинтересованата страна Д. П. Б., брат на заинтересованата страна Н. П. К., твърди, че всички документи, посочени като изготвени от баща им П. Б. през 2006г, са фалшифицирани, тъй като поради напредналото си онкологично заболяване той е бил в невъзможност да организира събрания, да събира документи и да подписва такива, още повече, че въпросът за монтиране на сградна газова инсталация не е било обсъждан изобщо в семейството им. Заинтересованата страна М. С. М. чрез пълномощника си адв.М. Н. от АК – Варна с писмения си отговор по жалбата изразява становище за нейната основателност. Конкретно сочи, че в преписката по издаване на РС липсва решение и съгласие на етажните собственици към момента на подаване на заявлението за изграждане на сградната инсталация; декларацията по чл.149 от ЗУТ не е датирана и не е подписана от П. Б., поради което няма дори формална доказателствена сила; липсва и договор в нотариална форма на останалите съсобственици в сградата към 2006г съобразно изискването на чл.186 от ЗУТ, липсва и упълномощаване на П. Б. за подаване на заявлението. В съдебно заседание по същество адв.Н. поддържа това становището, настоява за уважаване на жалбата и претендира присъждане на сторените от заинтер. М. разноски в производството. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Сградата с административен адрес [улица] [населено място] е разположена на два жилищни етажа с по един апартамент с площ от 94 [жк], и с четири избени и четири тавански помещения. Към 2006г собственици на имотите в сградата са както следва: 1). П. Д. Б. – ап.1 на първия етаж на сградата (н.а. №77 от 04.05.1993г); и 2). Х. Д. Д., В. Х. Д. и Д. Х. Д., и заинтер.С. М. М. – по ид.ч. от ап.2 на втория етаж, със запазено вещно право на ползване за М. Д. М. (н.а. №42 от 05.11.2002г). Според отразеното в Протокол №1 от 03.07.2006г (л.126-129 по делото), на същата дата е проведено общо събрание на собствениците на сградата на [улица], а именно – П. Д. Б. (ет.1) и М. Д. М. (ет.2), на което за управител на етажната собственост и упълномощено лице е избран П. Б.; по т.1 е взето решение за изграждане на газопроводна инсталация в сградата. С декларация от 03.07.2006г с нотариална заверка на подписа с рег. №5822/10.07.2006г на нотариус П. С., П. Б. декларира в качеството си на упълномощено лице, че подписите на собствениците на Протокол №1/03.07.2006г за вземане на решение за газификация на етажната собственост и избор на упълномощено лица са положени лично от съсобствениците на етажната собственост и в негово присъствие. С. З. вх. №АУ-18-П-22/10.08.2006г до кмета на р-н „Приморски“ П. Б. е поискал издаването на разрешение за строеж на сградна газова инсталация в сградата на [улица]. Към заявлението са приложени: н.а. №77/04.05.1993г; гореописаните Протокол №1/03.07.2006г и декларация от Бухларски; неподписана и недатирана декларация по чл.149 от ЗУТ (л.132 по делото) от П. Б. и М. М.; Съгласие за присъединяване №1229/11.07.2006г от „Варнагаз“ АД и Договор за присъединяване №968/11.07.2006г между „Варнагаз“ АД и П. Б. за присъединяване на обект на потребителя към газоразпределителната мрежа на предприятието; Инвестиционен проект от м. август 2006г; становище №253/09.08.2006г от началник експлоатация въвв „Варнагаз“ АД за съгласуване на представените проекти без забележки. Въз основа на тези документи е издадено процесното Разрешение за строеж №442/17.08.2006г от Гл.архитект на район „Приморски“ при Община Варна за монтиране на сградна газова инсталация в жилищна сграда на [улица] [населено място], което съгласно горецитираната декларация (л.132 по делото) следва да бъде съобщено само на П. Б. и на М. М. като собственици на сградата. Според наличните данни по делото РС е било връчено само на заинтер. страна Н. К. – доказателства да е било връчвано на някой от останалите съсобственици в сградата не е ангажирано от административния орган въпреки вмененото задължение и предоставената двукратно възможност. Между страните е безспорно, че сградната газова инсталацията е изградена на място; доколкото РС е за строеж VІ категория, строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация съгл.чл.178 ал.2 от ЗУТ; сградната газова инсталация функционира и към настоящия момент. Същевременно според неоспорените от страните нотариално заверени декларации от В. Х. П. (Д. преди брака), Д. Х. Д. и заинтер.М. С. М. – съсобствениците на ап.2 в сградата към 2006г, никой от тях никога не е бил уведомяван, не е давал съгласието си и е бил категорично против строеж и изграждане на газова инсталация в съсобствената им сграда на [улица] (л.116-117 по делото). В същия смисъл – че изграждането на такава инсталация никога не е било обсъждано в семейството им, са и твърденията на заинтер.Д. Б. в отговора му по жалбата. Според приетите като доказателства медицински документи (съобщение за смърт и препис-извлечение от акт за смърт №ІІ-712/27.09.2006г), П. Д. Б. е починал в дома си на 26.09.2006г, с посочени причини „Церебрална кома. Мозъчен отток. Карцином на дебелото черво. Метастази“. Според твърденията на заинтер.Д. Б., здравословното състояние на баща му е било сериозно влошено още от м. май 2006г, когато е бил изписан от болницата поради невъзможност за последващо лечение; в периода до смъртта му е бил на морфин поради силните болки, почти неподвижен и трудно изразяващ се, в невъзможност да се обслужва, още по-малко да извършва каквито и да било дейности за общо събрание, протоколи и т.н. Според приетото като доказателство по делото заключение с.д. №12412/30.08.2023г на изготвената съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните по делото, подписът, положен срещу „С уважение“ в Заявление за издаване на РС на осн.чл.148 от ЗУТ от 10.08.2006г, и този, положен срещу „Възложител“ в Договор за присъединяване №968/11.07.20206г с „Варнагаз“ АД, не са изпълнени от П. Б.; подписът, положен за „декларатор“ в нотариално заверена декларация от 03.07.2006г е изпълнен от П. Б.. С н.а. №146 от 13.06.2022г на нотариус В. Г. (вх.рег. №18431/13.06.2022г на Службата по вписвания – Варна) жалб.Д. Г. Д. се легитимира като собственик на самостоятелния обект на ет.2 от сградата на [улица], т.е. на жилище №2, ведно с прилежащите му две изби и две тавански помещения. Със сигнал с рег.№Е-11Д-00-6/02.03.2023г до Комисията за енергийно и водно регулиране жалб.Д. е посочил, че газовата инсталация в сградата е неправомерно изградена, поискал е извършване на проверка, както и да бъде прекратено действието й поради проблеми, свързани с безопасната й работа. Сигналът е препратен по компетентност на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, които с писмо изх. №34-00-39-(1)/23.03.2023г на председателя им са уведомили жалбоподателя, че при извършени на 13.03.2023г и на 20.03.2023г проверки от компетентния орган по технически надзор ГД „Инспекция за държавен технически надзор“ е установена изградена а ет.1 и за избено помещение сградна газова инсталация за природен газ, захранваща газови уреди за природен газ, представляващи съоръжения с повишена опасност, и попадащи в обхвата на чл.1а от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, с ползвател заинтер.страна Н. К.. Описаните СПО са регистрирани от орган за технически надзор, извършени са технически прегледи, при които е установено, че са годни за безопасна експлоатация, и не са установени нарушения на приложимата нормативна уредба (л.13 гръб по делото). В отговор на подадената от жалб.Г. молба за прекратяване на газоподаването към обект на [улица] [населено място], с писмо изх. №ОМ-ИД-1098/21.04.2023г (л.118 – гръб по делото) изп.директор на „Овергаз Мрежи“ АД го е уведомил, че обектът е присъединен към газоразпределителната мрежа въз основа на договор за присъединяване, сключен през 2006г между дружеството и собственика на имота, въз основа на представени всички необходими документи при съпътстващата административна процедура. Посочено е, че съгласно действащата към 2006г нормативна уредба газоразпределителните предприятия следва да изискват съгласие на останалите съсобственици в сградата единствено при сгради – етажна собственост, чиито общи части се управляват от ОС на собствениците, докато сградата на [улица]се състои от само два самостоятелни обекта, т.е. за „Овергаз“ АД е липсвало основание да изисква от клиента документ, удостоверяващ съгласието и на другия собственик на самостоятелен обект, както и че в последствие не е приемана нормативна уредба, вменяваща на дружеството да изисква подобно съгласие за вече сключените и изпълнени договори за присъединяване. Посочено е още, че дружеството подава природен газ към инсталациите на потребителите само въз онова на представен набор от документи, вкл. Акт за технически преглед, издадени от лицензиран орган за технически надзор – когато инсталацията разполага с такъв акт, дружеството счита, че същата се експлоатира безопасно, поради което молбата за прекратяване на газоподаването е оставена без уважение. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СГЕ, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: На първо място съгл. ТР № 3/16.04.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ОС на колегиите във ВАС правният интерес за оспорването с искане за обявяване на нищожност на ИАА се преценява към момента на подаване на жалбата. В случая към посочения релевантен момент – м. април 2023г, жалб.Д. Г. е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда на [улица] [населено място], в която въз основа на твърдяното за нищожно РС през 2006г е монтирана сградна газова инсталация, т.е. той е активно легитимиран да иска обявяването на нищожността на РС № 442/17.08.2006г. На следващо място съгл. изричната забрана на чл.156 ал.5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. С оглед датата на издаване на процесното РС, то влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната проверка от органите на РДНСК или след проведено производство по чл.216 ал.2 – ал.7 от ЗУТ (изм. - ДВ, бр.65 от 2003г.; отм. - ДВ, бр.25 от 2019г.) при подадена жалба от заинтересувано лице. Принципно в сила влизат само действителните административни актове - нищожният акт не поражда никакви правни последици и не влиза в сила. Затова искането за обявяване на нищожността на акт може да се предяви без ограничение във времето съгл.чл.149 ал.5 от АПК. Завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация по установения ред (в случая без формален акт, тъй като строежът е VІ категория и е извън приложното поле на чл. 177 от ЗУТ във всичките му редакции от момента на издаване на РС до сега) не валидира разрешението за строеж, ако то страда от особено съществен порок, обуславящ неговата нищожност. Да се приеме обратното означава да се допуснат правните последици на административен акт въпреки наличието на порок, който изначално не позволява тяхното настъпване. Поради това завършването и въвеждането в експлоатация на строежа не препятстват упражняването на контрол за валидност на РС от компетентния административен съд, какъвто е и предметът на настоящото съдебно производство. Поради изложеното съдът в този си състав приема, че жалбата на Г. за обявяване нищожността на РС е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. На първо място следва да бъде посочено, че съобразно действащата към м.август/септември 2006г правна уредба, за изграждането на сградна жилищна инсталация е било необходимо издаване на разрешение за строеж – изискването е отпаднало с изменението на чл.151 ал.1 т.11 (нова) от ЗУТ (ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). Поради изложеното оспореното в случая РС №442/17.08.2006г е абсолютна положителна материалноправна предпоставка за законосъобразност на изградената в сградата на [улица]газова инсталация. Жалбоподателят твърди, че процесното РС е нищожно поради липса на съгласие на етажните съсобственици за изграждане на такава инсталация, за неспазване на процедурата по вземане на решение на ОС на съсобствениците за това, и за липса на упълномощаване на лицето, подало заявлението за РС от тяхно име. Съгл.чл.186 ал.2 от ЗУТ в актуалната й редакция (изм. – ДВ, бр.65 от 2003г.) инсталация за газоснабдяване в съсобствена сграда или в сграда – етажна собственост, се прокарва с изрично писмено съгласие на не по-малко от 2/3 от всички собственици. Както беше посочено по-горе, в случая към 2006г това са собствениците на ап.1 и прилежащите му избени и тавански помещения – П. Д. Б., и на ап.2 и прилежащите му избени и тавански помещения – Х. Д. Д., В. Х. Д., Д. Х. Д. и заинтер.С. М. М.. Сред доказателствата по делото липсват такива който и да е от тях да е давал съгласие и да е изразявал желание за прокарване на сградна газова инсталация в съсобствената им сграда на [улица] [населено място]. Така в Протокол №1/03.07.2006г, в който са вписани решенията на ОС във връзка с изграждането на газова инсталация, се съдържа само един подпис – този на М. Д. М., ползвател на ап.2 в сградата. В Протокола липсват подписите на собствениците на същия ап.2, липсва дори подпис на П. Б. като собственик на ап.1. Нотариално заверената му декларация от 10.07.2006г не променя този факт, понеже Бухларски е декларирал единствено, че подписът на М. М. в Протокола е положен лично от нея в негово присъствие. По делото липсват доказателства такова решение на част или на всички съсобственици да е било взето и обективирано с друг акт, напротив – налични са нотариално заверени декларации от третите за процеса лица, че никой от тях никога не е бил уведомяван, не е давал съгласието си и е бил категорично против строеж и изграждане на газова инсталация в съсобствената им сграда; в идентичен смисъл са и твърденията на заинтересованите страни С. М. и Д. Б. като законен наследник на П. Б.. ВАС в практиката си приема, че липсата на съгласие на съсобственик за извършване на строеж/изграждане на сградна инсталация, дадено в договор с нотариална форма, не е основание за нищожност на РС, понеже то съставлява липса само на едно от условията/предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, в случая – чл.186 ал.2 от ЗУТ. В такъв случай се приема, че не се касае за изцяло лишен от законово основание акт или за такъв, който да не може да бъде издаден със същото съдържание въз основа на никакъв закон, от нито един орган, както и за пълна липса на законовите предпоставки за издаването му. Липсата само на една от предпоставките е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, което може да бъде релевирано в законния срок само от лицето, чието съгласие за строежа липсва. В настоящия случай обаче съгласие на легитимираните субекти изобщо липсва – на всички, а не само на някой от тях. Констатираната изначална липса на съгласие на всички съсобственици за изграждане на сградна газова инсталация налага извод за липса на правопораждащ факт за съществуването на разрешение за строеж на такава. Формулирано по различен начин – след като никой от собствениците на сградата не е заявил желание и не е взето решение за газифицирането й, очевидно никой административен орган не разполага с правомощие да издаде разрешение за строеж на газова инсталация в нея. Според настоящия съдебен състав така констатираната липса е самостоятелно основание за обявяване нищожността на процесното РС. В случая обаче е налице още едно такова основание. Според неоспореното заключение на СПЕ по делото, подписът, положен в заявлението за издаване на РС на осн.чл.148 от ЗУТ от 10.08.2006г, също не е изпълнен от посочения като заявител П. Б.. Предвид изричните, вкл. нотариално заверени изявления на останалите съсобственици на сградата към 2006г, че са били категорично против изграждането на газова инсталация в нея, по отношение и на това заявление се налага изводът, достигнат досежно решенията по Протокол №1/03.07.2006г, а именно – че такова заявление изобщо липсва. След като заявлението, инициращо административното производство за издаване на РС, не е подадено от материалноправно легитимиран субект, то в случая е налице изначална липса на волеизявление, ангажиращо компетентния административен орган да се произнесе по него. Формулирано по различен начин – в случая липсва както съгласие на всички собственици, така и подадено от който и да е от тях заявление за издаване на РС за изграждане на газова инсталация в съсобствената им сграда на [улица], което квалифицира така издаденото РС като нищожно. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че според настоящия съдебен състав фактът, че подписът, положен срещу „Възложител“ в Договор за присъединяване №968/11.07.20206г с „Варнагаз“ АД, не е изпълнен от П. Б., не повлича нищожност на процесното РС на самостоятелно основание, а е основание за неговата незаконосъобразност поради липса на една от материално правните предпоставки за издаването му. Предвид изложеното съдът в този си състав счита, че жалбата на Д. Г. е основателна и следва да бъде уважена чрез обявяване на оспореното РС №442/17.08.2006г за нищожно. В заключение – съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя съдът да уведоми незабавно прокурора на осн.чл.123 ал.4 от АПК предвид данните за извършено престъпление. Тази разпоредба се намира в глава осма „Предложения и сигнали“ на АПК и касае правомощията на административните органи при установяване на данни за престъпление въз основа на постъпили сигнали против техни служители, но не обвързва съда. От друга страна в случая безспорно са налице данни за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК - който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Съгл.чл.80 ал.3 от НК давността за преследване започва от довършването на престъплението, в случая – от месец юли, съотв. м. август 2006г, когато са подправени подписите на П. Б. в Договора за присъединяване и в заявлението за издаване на РС. Съгл.чл.80 ал.1 т.4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 1 година, какъвто е случаят с престъплението по чл.309 ал.1 от НК, а в случая са изтекли както обикновената, така и абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК. Независимо от това и доколкото давността не се прилага служебно, жалбоподателят разполага с възможност сам да сезира компетентната прокуратура с данните и доказателствата, събрани в настоящото производство. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна съгл.чл.143 ал.1 от АПК и следва да бъде уважена чрез осъждане на ответната администрация да му заплати такива в размер на 1 160лв. (10лв. ДТ + 800лв. адвокатско възнаграждение + 350лв. възнаграждение за вещото лице по СТЕ) съгл. представения списък по чл.80 от ГПК. Претенцията на заинтересованите страни Н. К. и М. М. са неоснователни в хипотезата на чл.143 ал.4 от АПК. Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът