РЕШЕНИЕ

№ 234

гр. П., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20234140100879 по описа за 2023 година Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД гр. В. чрез юрисконсулт В.М. по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу К. Д. Д. от гр. П. по издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ЧГрД№ •••/2023г на ПРС за сумите 363.31лв. главница незаплатена ел. енергия и мрежови услуги за периода 13.07.2022г- 15.05.2023г, 18.29лв. мораторна лихва от падежа на всяка от 12 бр. фактури до 17.06.2023г, ведно със законната лихва от 04.07.2023г до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с клиентски номе𠹕•• и абонатен номер ••• за обект в гр. П. ул. ••• като облигационните отношения са регламентирани от ОУПЕЕ на ищцовото дружество, приети по чл.98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР, понастоящем КЕВР. Твърди, че при стартиране през м декември 2019г кампания за актуализиране на данни за предоставена мощност на стопанските клиенти на дружеството с оглед промяна на ценообразуването на услугата по предоставяне достъп до мрежата в съответствие с предоставената и реално необходима мощност, считано от 01.07.2020г с оглед решение на КЕВР №Ц-29/01.07.2020г, е проведена информационна кампания като клиентите са поканени да потвърдят или изменят предоставената им мощност, като информацията е публикувана на интернет страницата на ищцовото дружество, на "Е.С." АД, в местен и национален ежедневник. Ответникът не е подал заявление за промяна на предоставена мощност за обекта му и впоследствие не е сключил договор с търговец на ел. енергия при свободни цени и считано от 01.07.2020г ищцовото дружество е начислявало за клиента дължима цена на база енергийна услуга краен клиент с предоставена мощност на обекта 3 киловата. За процесния период ответникът е имал незаплатена фактура на стойност 3.71лв. и са издадени още 11 бр. фактури или общо на стойност 363.31лв. с ДДС. Сумата не е заплатена в срок и на ответника е начислена лихва за забава от общо 18.29лв. от падежа на всяка фактура до 07.06.2023г Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и направени разноски в заповедното и настоящото производство.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата. Твърди, че ответникът не е потребител на ел енергия за посочения обект, оспорва, че за този обект е доставяна ел енергия с посочената мощност, дължимостта на претендираните суми. Твърди, че представените фактури не са за процесния обект и оспорва истинността на фактурите, извлечението за сметка и представете от ищеца констативни протоколи, които се отнасяли за друг клиентски и абонатен номер. Моли съда да отхвърли исковете претенции.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Представен е договор за доставка на ел енергия от доставчик от последна инстанция от 14.01.2022г, сключен между ищцовото дружество и ответницата. В него е посочено в глава IV раздел I как се извършва фактурирането и че неполучаването на фактура в оригинал не освобождава клиента от задължението му да заплати сумите по нея в договорения срок. Представен е списък на обектите на ответницата, за които ще се доставя електрическа енергия от ищцовото дружество, в който е посочен УИН ••• и абонатен номер ••••••••••.

По делото са представени фактури за клиентски номер ••• №№ •••/13.07.2022г на стойност 31.88 лв., със срок за плащане 21.07.2022г, •••/12.08.2022г на стойност 31.45лв. със срок за плащане 23.08.2022г, •••/14.09.2022г на стойност 33.53лв. със срок на плащане 23.09.2022г, •••/14.10.2022г на стойност 33.53лв. със срок на плащане 24.10.2022г, •••/15.11.2022г на стойност 33.07лв. със срок за плащане 23.11.2022г, •••14.12.2022г на стойност 33.53лв. със срок за плащане 22.12.2022г, •••/13.01.2023г на стойност 32.45лв. със срок на плащане 23.01.2023г, •••/14.02.2023г на стойност 33.53лв. със срок на плащане 22.02.2023г, •••/14.03.2023г на стойност 33.53лв. със срок за плащане 22.03.2023г, •••/12.04.2023г на стойност 30.29лв. със срок за плащане 24.04.2023г, •••/15.05.2023г на стойност 33.53лв. със срок на плащане 23.05.2023г за потребител ответницата с посочен номер електромер •••, наименование на обект •••••••••• в гр. П., ул. ••• на обща стойност 360.32лв. В представеното извлечение на фактури за плащане за процесния период от 05.10.2023г е включена освен тези суми по фактурите и сумата от 3.71 по ЛП •••/14.10.2022г със срок на плащане 14.11.2022г или общо дължимата съгласно тези документи сума е 364.03лв. Видно от представено извлечение за фактури и плащания за процесния период, не е извършвано плащане на тези суми/ последното плащане е на 30.05.2022г/ и те остават дължими. Представена е справка за потреблението от ответницата към 05.10.2023г за процесния клиентски номер за посочения по-горе електромер, както и извлечение от сметка към 07.06.2023г за обекта на ответницата, в което е посочено, че се претендира общо 381.60лв., от които 364.03лв. главница по документи, от които неплатена е сумата 363.31лв. и 18.29лв. начислена мораторна лихва към 07.06.2023г.

Представен е КП №••• от 28.04.2023г, от който е видно, че е извършен демонтаж на електромер с фабричен номер•••, за същия абонатен номер ••••••••••, но с посочен друг клиентски номер и е сложена пломба •••, носещ подписи на извършилите демонтажа и ответницата, която според документа е присъствала на проверката и й е връчено копие от него. Представен е и КП от 21.01.2022г, че по заявление на клиент в присъствието на ответницата е извършена проверка на електромер••• без да е монтиран нов, в който е посочен горепосочения абонатен номер и клиентски номер различен от този по фактурите като според документа е присъствала на проверката и й е връчено копие от него.

Изготвена е СТЕ и вещото лице дава заключение, че СТИ с фабричен номер••• е произведено в С. през 2019г и е преминало първоначална метрологична проверка през 2019г, притежава оценка на съответствие М19/1781 и е в метрологична годност до края на 2023г. Същото е монтирано на абоната с абонатен номер •••••••••• на 26.09.2019г. Посочено е, че обектът в гр. П. ул. ••• първоначално е регистрирана в Електроразпределение-район П. като гараж-механа с токоограничаващо звено на обекта с изчислена предоставена мощност 39 киловата на ден и че общата сума на неплатени задължения с абонатен номер •••••••••• е 381.60лв. В заключението е посочено, че през процесния период ежедневно е доставяне ел. енергия до процесния обект като отчетената потребена ел. енергия от абоната за м юни 2022г е в размер на 3киловатчаса, а през м октомври 2022г е 1 киловатчас.

Изготвена е СГЕ и вещото лице дава заключение, че подписът за клиент в договора за доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция от 14.01.2022г е положен от ответницата. Подписите в представените констативни протоколи от 21.01.2022г и 28.04.2023г не са положени от ответницата.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД чл.86 от ЗЗД вр. чл.28 ал.2 от правилата за търговия на ел. енергия.

Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№•••/2023г на РС П. като установителните искове са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Между страните е сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия съгласно който ищецът доставя на ответника ел. енергия чрез електроразпределителната мрежа. Безспорно от събраните доказателства е установява, че ответницата е потребител на ел. енергия за обект в гр. П. ул. ••• с абонатен номер ••••••••••, УИН ••• с клиентски номер •••.

Облигационните отношения се регламентират от ОУПЕЕЕ на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от ЗА, одобрени от ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/.

Ищецът е изпълнил задължението си по доставяне на ел. енергията в обекта. Ответникът се е задължил да заплаща измерените количества ел. енергия, а в случай на забавено плащане, да заплати на ищеца и обезщетение за забава. СТИ в обекта на ответницата е с фабричен номер••• и е било в метрологична годност до края на 2023г.През процесния период ежедневно е доставяно ел. енергия до процесния обект. Не се събраха доказателства ответникът да е поискал промяна на начина на ценообразуване на мрежовата услуга и ищцовото дружество е начислявало дължимата му цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност или до 39киловата на ден. Съдът установи от събраните доказателства, че неплатените от ответницата задължения възлизат общо на 381.60лв., от които неплатена главница 363.31лв. и 18.29лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 07.06.2023г. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ като обективно, пълно и безпристрастно. По ЧГрД№ •••/2023г на ПРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК за претендираните от ищеца суми.

По отношение на представените КП, в които се установи, че не носят подписа на ответницата по делото, съдът намира същите не оказват влияние върху направените изводи на съда по отношение на основателността на исковите претенции още повече, че единият протокол е за извършена техническа проверка, а другия е за подмяна на СТИ в края на процесния период. Те не влияят по никакъв начин относно фактите, които ищецът е следвало да установи съгласно разпределената доказателствена тежест с оглед предмета на исковете: дали ответницата е потребител, дали е доставяна и е ползвана посочената в исковата ел. енергия на посочената цена, не заплатена от ответницата. Ищецът успя при пълно и главно доказване да понесе доказателствената тежест за правнорелевантните за делото факти и следва исковите претенции да бъдат уважени в цялост. Следва да се признае, че съществува вземане на ищцовото дружество от ответницата общо в размер на 381.60лв., от които неплатена главница 363.31лв. и 18.29лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 07.06.2023г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 04.07.2024г до окончателното изплащане.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цитираното ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. Предвид това ответникът следва да заплати направените от заявителя разноски по ЧГ乕••/2023г на ПРС в размер на 75лв., от които 25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на настоящото дело на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски. По настоящото дело ищецът е представил списък за направени разноски от общо 1955лв., от които 75лв платена ДТ, 400лв. платено възнаграждение за особен представител на ответницата, 1000лв. за СТЕ и СГЕ и 480лв. адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответника да заплати направените разноски от ищеца в цялост така, както са направени с с оглед изхода на делото.

Водим от горното съдът