Решение № 4107 от 2.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 16748/2021 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Рим карго“ ООД срещу НП № ЗППР-00045 от 22.10.2021 г., издадено от К.Д. Р., член на КЗП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 192а, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, на основание чл. 230д от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, като се излагат конкретни фактически твърдения, на база на които се обосновават доводи за липса на административно нарушение, срещу които аргументи се излагат конкретни доводи в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. От писмените доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) по несъмнен начин се установява – освен оправомощаването (към съответните дати на съставяне/издаване на АУАН/НП) от страна на председателя на КЗП по отношение на актосъставителя и на наказващия орган за съставяне/издаване на АУАН/НП за административни нарушения по ЗЗП - още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща, респективно съдът препраща и към правните доводи на наказващия орган, които също следва да бъдат споделени (забрана за подобно препращане също липсва в релевантната нормативна уредба). Изрично следва да се посочи, че на правомощието по чл. 190а, ал. 1, т. 2 от ЗЗП съответства насрещно задължение. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Връчването на счетоводител на вписания в ТРРЮЛНЦ (публично достъпен посредством Интернет) адрес на управление на дружеството (както е било в случая, видно от адресирането на съответното приложено писмо) е отговаряло на изискванията на чл. 18а, ал. 8, т. 2 от АПК, респективно на изводимите от чл. 18а, ал. 9 от АПК изисквания за лице, чрез което се връчва, както и е било в съответствие с уредбата по ЗТРРЮЛНЦ, а от юридическото лице-въззивник е било изискано становище (което представлява сведения по смисъла на чл. 192а, ал. 1, т. 2 от ЗЗП) по конкретен сигнал (жалба) до КЗП, а не конкретна информация, която е била поместена на съответния сайт на търговеца. В обобщение, при извършената цялостна включително и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха основания за отмяна или дори само за изменение на НП (което е издадено от надлежен орган, като това се отнася съответно и до съставянето на процесния АУАН – съобрази чл. 233, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 191 от ЗЗП!). Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (при прилагане на редакцията на чл. 63 от ЗАНН, действала до 23.12.2021 г., не се стига до по-различен краен резултат в тази връзка) обжалваното постановление следва да бъде потвърдено. Мотивиран от всичко изложено, съдът