Решение № 11 от 28.1.2019 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 304/2018 г.

Производство по чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№2590/13.09.2018 г. подадена от С.Б.Б., ЕГН••••••••••, лишен от свобода ЗОЗТ „••••“ гр.••••, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.София, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане, за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на затворническата администрация в ЗОЗТ „••••“ гр.••••, обл. ••••, изразяващи се в отказ да се приеме препоръчана кореспондентска пратка № PS9000028PQ4J от дата 28.04.2016г., адресирана от гр.Варна до ищеца. Ищецът моли да се уважат исканията му. В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа иска. Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за неоснователност на предявения иск. Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба. Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор: Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от фактическо действие, изразяващо се в отказ да се получи една конкретна кореспондентска пратка през м. април 2016 г., подадена от гр.Варна до ищеца. Фактическото получаване на кореспонденция и пратки от лишените от свобода се е част от условията за изтърпяване на наказанието визирани в чл. 3 от ЗИНЗС – жилищна площ, храна, облекло и т.н., поради което твърдяното действие /отказ да се получи пратка/ не попада в хипотезата на чл. 284 във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. Искът е с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и се претендира обезщетение за морални вреди, поради което разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира приложение. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди, чрез незаконосъобразно фактическо действие на административен орган, като вредите трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното действие на административния орган, т.е. тези вреди да са закономерно настъпваща последица от действието. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. По делото административният орган е приложил копие от административна преписка, изискано и приложено е гр.д.№ 541/2016 г. по описа на РС – Троян, ведно с в.гр.д. №241/2017 по описа на ОС – Ловеч, съдържащи относими доказателства. Ответникът, представляван от ю.к. Г., оспорва иска, и твърди, че не е налице незаконосъобразно действие на служителя на ЗО „••••“. По делото са събрани всички относими писмени и гласни доказателства. Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 86 /изм. и доп./, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция. Към м. април 2016 г. разпоредбата на ал. 3 на същия текст не е била действащо право, същата е приета с изменение и допълнение на закона от 07.02.2017 г. Чл. 75 от ППЗИНЗС, в приложимата редакция на към април 2016 г., регламентира по-детайлно правото на кореспонденция и ограниченията му. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В изпълнение на тази разпоредба е издадена Заповед № 2065/16.12.2009 г. от началник на Затвора ••••, с която се разпорежда на служителите на затвора и затворническите общежития да получават от операторите на пощенски услуги само кореспондентски пратки, съдържащи писмени съобщения върху хартиен носител. Кореспондентски пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети, да не се получават /лист 20 от делото/. На 22.03.2016 г. е издадена нова Заповед № 306 от началник на Затвора ••••, с която са регламентирани детайлно Правилата за вътрешния ред в ЗО „А••••“ /лист 21 и сл./. Правилата съдържат и разпоредби, уреждащи получаването на кореспонденция от лишените от свобода /лист 34, т.ІХ.1 и т.ІХ.2 от Правилата/. С определянето на правилата реално не се променя същността на контрола при получаване на кореспонденция – отново е наредено кореспондентски пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети, освен писмени съобщения на хартиен носител, да не се получават от служителите на затворническото общежитие. По делото е приложено гр.д. № 541/2016 г. по описа на РС – Троян, образувано по предявен иск от С.Б. против В.К., упълномощен с пълномощно №1/07.01.2016 г. /лист 21 от приложеното гр. дело на ТРС/ от началник сектор ЗО „••••“ да получава пощенски пратки на лишените от свобода, със срок на пълномощното до 31.12.2016 г. В процесния период лицето, което е получавало кореспонденцията от пощенските оператори, е бил служителят на ЗО „••••“ В.К.. Лицето е разпитано като свидетел по настоящото дело. Видно от дадените от него показания в открито съдебно заседание на 17.01.2019 г., във връзка с изпълнение на това задължение му е била връчена Заповед № 2065/2009 г., но към април 2016 г. до знанието на същия не е била доведена издадената нова Заповед № 306/22.03.2016 г. На 28.04.2016 г. К. е отказал получаването на препоръчана кореспондентска пратка № PS9000028PQ4J адресирана от гр.Варна до ищеца. Върху разписката, с която е върната пратката, служителят е отбелязал изрично „заповед 2065 – получава се само писмена кореспонденция“ /лист 35 от приложеното гр.дело на ТРС/. При разпита пред съда свидетелят К. излага, че при външен оглед и опипване на процесната пратка е установил в плика твърд предмет, поради което е отказал да получи пратката. Същите данни са налични и по приложеното гр.д. № 541/2016 г. по описа на РС – Троян, образувано по предявен иск от ищеца против физическото лице В.К. по реда на чл.45 от ЗЗД, с влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен като неоснователен искът за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от К. с отказа да се получи препоръчаното писмо. Ищецът твърди, че отказът е незаконосъобразен и по този начин е нарушено правото му на кореспонденция с конкретното лице от гр.Варна, от което е претърпял морални вреди. С оглед издадената Заповед №306/22.03.2016 г., изричната разпоредба на чл. 75 /изм. и доп./, ал. 2 от ППЗИНЗС в приложимата редакция, и установеното от служителя на ЗО „••••“ наличие на твърд предмет в писмото, отказът да се получи пратката не е незаконосъобразен. Служителят, получаващ писмото при пощенския оператор, не е овластен да отваря плика и да проверява какво е естеството на твърдия предмет и да преценява дали с него действително е нарушена забраната да се получават само съобщения на хартиен носител. С издаденото пълномощно същият е овластен да получава само пощенските пратки, съдържащи съобщения на хартиен носител, не е овластен да получава пощенски пратки, съдържащи и други предмети. По време на издаване на пълномощното е била в сила Заповед № 2065/2009 г., която изрично е забранявала на упълномощените служители на затворническите общежития да получават пратки, съдържащи други вещи и предмети, освен съобщения на хартиен носител. Единственият начин да се провери писмото за наличие на други предмети освен съобщения на хартиен носител, без да се отвори, е като се направи външен оглед и се опипва плика, при което безспорно може да се установи наличието на твърд предмет. Законът, правилникът за прилагането му и издадените два броя заповеди не съдържат описание на твърдите предмети по размери или вид, при които следва да се откаже получаване на писмото, следователно наличието на всякакъв вид и размер твърди предмети, различни от съобщение на хартиен носител, са основание за отказ да се получи кореспондентската пратка, включително и пластмасови карти за телефон или пощенски картички, съдържащи батерии, пластмасови апликации и др. части, очевидно представляващи предмети, различни от съобщения върху хартия, съгласно разпоредбите на т.1 от Заповед №2065/16.12.2009 г. на Началник на Затвора •••• и на т. ІХ.1 от Заповед № 306/22.03.2016 г. на Началник на Затвора ••••. Това, че през м. април 2016 г. до знанието на свидетеля К. не е била доведена заповед № 306/22.03.2016 г. на началник на ЗО „••••“ гр.••••, не води до незаконосъобразност на действието/отказа на служителя, позовал се на последната известна му заповед №2065/2009 г., тъй като разпоредбите и на двете заповед относно контрола върху кореспонденцията на лишените от свобода са идентични, отказът не противоречи на Заповед №306/2016 г., а съответства и на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в приложимите им към онзи момент редакции. На основание изложеното съдът счита, че фактическото действие „ отказ да се получи конкретната кореспондентска пратка на 28.04.2016 г. “ от служителя на ЗО „••••“ гр. ••••, не е незаконосъобразно. Служителят е установил при външен преглед и опипване на пратката наличието на твърд предмет в нея, оформил е надлежно разписката за връщане на пратката, като е посочил фактическото основание за връщането й. Видно от твърденията на ищеца в подадените по делото искова молба с приложения към нея и от представените пред съда кореспондентски пратки за констатация в открито съдебно заседание /лист 51, стр. 4/, ищецът е получавал множество писма от същия подател от гр.Варна, като е получил пратка и на 16.12.2016 г., след връщането на пратката от м.април 2016 г. /лист 64, стр.2, лист 65, стр. 4/. Очевидно е, че щом е получавал кореспонденция от същия подател преди и след връщането на една от кореспондентските пратки, поради установяване в плика освен съобщенията на хартиен носител и наличието на твърд предмет, ищецът не е лишен от право на кореспонденция с лицето. Връщането на пратката е последица и от действията на подателя, поставил в плика твърд предмет, в разрез с въведените изисквания на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 изр. второ /изм. и доп./ от ППЗИНЗС в приложимата редакция пликът да не съдържа забранени вещи. Евентуалното решението на подателя да не изпраща повече кореспондентски пратки на ищеца е изцяло основано на неговата субективна преценка и свободна воля да избира своето поведение спрямо ищеца. Няма данни по делото връщането на пратката от м.април 2016 г. поради наличие на твърд предмет, да е въвело изрична забрана за подателя и да го е възпрепятствало да изпраща нови пратки, съдържащи съобщения на хартиен носител. Напротив, от същия подател е изпратено и писмо от 16..12.2016 г. до ищеца в Затвора ••••. Не се доказа наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие на служители и органи на ответника ГДИН - София, съгласно твърденията в предявения иск. Поради липсата на първата предпоставка, безпредметно е да се обсъжда размерът на претърпените морални вреди от ищеца, или наличието на пряка причинно – следствена връзка с действието. Действието на служителя К. на посочената в исковата молба дата при отказа да се получи кореспондентска пратка, съдържаща твърд предмет, почива изцяло на действащите към този момент законови разпоредби и съответства на целта на закона. За квалифицирането на едно действие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено нарушение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Установеното задължение на администрацията на ответника в конкретния случай е именно да откаже кореспондентската пратка, съдържаща нещо различно от съобщение на хартиен носител. По делото не е доказано незаконосъобразно действие. Поради това не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск /чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ/. Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Направено е искане от ответника за възстановяване на сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална по отношение на общите правила на чл. 78 ГПК, поради което ищецът при тези искови производства не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, при които искът му е отхвърлен /в този смисъл определение № 7827 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 5056/2016 г. на Върховния административен съд, Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г., определение по ч. гр. дело № 531/2011 г. на Върховния касационен съд/. Воден от горното и на осн. чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен съд, шести административен състав,