Решение № 110 от 4.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 263/2023 г.
Апелативен съд04.07.2023 г.докладчик Христо Иванов Крачолов
Диспозитив
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 10.03.2023 г. по НОХД № 666/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е одобрено сключеното между прокурор от Районна прокуратура - Стара Загора и защитника на осъдения М. Й. Д. споразумение само в ЧАСТТА относно определения първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК, само в тази му ЧАСТ. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Мотиви
Производство по реда на глава 33 от НПК. С протоколно определение от 10. 03. 2023 г. по НОХД № 666/2023 г. Районен съд Ст. Загора е приел и одобрил споразумение между Районна прокуратура и обв. М. Й. Д. за прекратяване на наказателното производство, вписано в съдебния протокол и подписано от тях, с което обвиняемият М. Й. Д. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18. 09. 2022 г. до 19. 09. 2022 г. в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 22/07. 07. 2022 г., издадена по гражданско дело № 20225530101819/2022 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, която го задължава да се въздържа от извършване на насилие спрямо А.И.О. и му се забранява да приближава същата на домашния й адрес, като деянието е извършено повторно, а именно: на 18. 09. 2022 г. в гр. С.З.; не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 22/07. 07. 2022 г., издадена по гражданско дело № 20225530101819/2022 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, която го задължава да се въздържа от извършване на насилие спрямо А.И.О. и му се забранява да приближава същата на домашния й адрес, като бил в дома й и упражнил физическо насилие спрямо нея като й нанесъл три удара с юмрук в областта на главата, като деянието е извършено повторно; на 19. 09. 2022 г. в гр. С.З., не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 22/07. 07. 2022 г., издадена по гражданско дело № 20225530101819/2022 г.у по описа на Районен съд - Стара Загора, която го задължава да се въздържа от извършване на насилие спрямо А.И.О. и му се забранява да приближава същата на домашния й адрес, като бил в дома й и упражнил физическо насилие спрямо нея като й нанесъл удари с юмрук в областта на главата, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54, ал.1 вр. чл. 39, ал.1 НК, му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим. Обвиняемият М. Й. Д., е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 18. 09. 2022 г. до 19. 09. 2022 г. в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление се заканил на другиго - А.И.О. с престъпление против нейната личност, а именно с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и деянието е извършено в условията на домашно насилие, а именно: за това, че на 18. 09. 2022 г. в град С.З., се заканил на другиго - А.И.О., с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, като й нанесъл три удара с юмрук в областта на главата, като й казал, че ще я убие и ще й вземе главата и ще я хвърли на пътя, за да може, който отива на работа да я види и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и деянието е извършено в условията на домашно насилие; за това, че на 19. 09. 2022 г. в град С.З., се заканил на другиго - А.И.О., с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, като й нанесъл удари с ръка стисната в юмрук в областта на главата, като й казал, че ще я убие и вече ще я прати в гроба и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл. 39 ал. 1 НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим. Съдът е ПРИЗНАЛ обв. М. Й. Д., със снета самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19. 09. 2022 г. в гр. С.З., причинил на другиму - на А.И.О., лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари с ръка, стисната в юмрук, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане на горната устна на устата, причинили болка без разстройство на здравето и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл.54, ал.1 вр. чл.39, ал.1 НК, му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 /четири/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим. Съдът е ПРИЗНАЛ обв. М. Й. Д., за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18. 09. 2022 г. до 19. 09. 2022 г. в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление се заканил на другиго - Г.С.А. с престъпление против нейната личност, а именно с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а именно: за това, че на 18. 09. 2022 г. в град С.З., се заканил на другиго - Г.С.А. с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, като й нанесъл удар с юмрук в областта на главата, като й казал, че ще я убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; за това, че на 19. 09. 2022 г. в град С.З., се заканил на другиго - Г.С.А. с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, като й нанесъл удари с ръка стисната в юмрук в областта на главата, като й казал, че ще я убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.54, ал.1 във връзка с чл.39, ал.1 от НК, му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил и наложил едно общо наказание, а именно най-тежкото от така наложените, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което обвиняемият М. Й. Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22. 10. 2022 г. Съдът се е произнесъл по направените разноски. С определение №423/06.04.2023 г. по НОХД № 666/2023 г. Старозагорският районен съд е постановил на основание чл. 68 ал.1 НК М. Д. да изтърпи отложеното наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД № 60/2022 г. по описа на РС гр. С.З. при първоначален СТРОГ режим. В Апелативен съд Пловдив на 08. 06. 2023 г. е получено искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно дело от общ характер № 666/2023 г. на РС Ст. Загора, да се отмени постановеното по него определение от 10. 03. 2023 г., с което е одобрено сключеното между РП – Стара Загора и защитника на осъдения М. Й. Д. споразумение в частта относно определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и делото да се върне за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд на основание чл. 306 ал. 1 т. 2 НПК. Прокурорът поддържа направеното искане. Осъденият и неговият защитник също намират искането за основателно. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 10.03.2023 г., постановено по реда на чл. 382 НПК по НОХД № 666/2023 г. по описа на РС - Стара Загора, е одобрено сключеното между прокурор от Районна прокуратура - Стара Загора и защитника на осъдения М. Д., споразумение за решаване на делото. По одобреното споразумение същият е признат за виновен в това, че за времето от 18 до 19.09.2022 г. в град С.З. е извършил, при условията на чл. 23, ал. 1 НК престъпления по чл. 296, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 130, ал. 1 НК и му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.10.2022 г. Определението е влязло в сила на 10.03.2023 г. и не подлежи на проверка по реда на касационното производство. Основателен е доводът в протеста, че в частта, относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода същото е постановено в нарушение на закона и процесуални правила. Това е така, понеже ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се определя, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, само в случаите, в които не са налице предпоставките за определяне на СТРОГ и по изключение, предвидено в чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, когато следва да се определи СТРОГ първоначален режим, но осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента на постановяване на определението от 10.03.2023 г., М. Д. вече е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА по НОХД № 60/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтичащ на 18.01.2025 г. Престъпленията, за които той е осъден по НОХД № 666/2023 г. на Районен съд - Стара Загора са извършени на 18 и 19.09.2022 година, т.е. в изпитателния срок по предходното условно осъждане, и сборът от наложеното за тях общо наказание и това по НОХД № 60/2022 г. на същия съд е ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, т.е. надвишава 2 години. Поради това и първоинстанционният съд е следвало да прецени дали първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 666/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, не следва да бъде СТРОГ“, съгласно хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. Основателно е становището в искането, че липсата на поправително въздействие по отношение на осъдения М. Д., въпреки дадената му с предходното условно осъждане възможност, краткият период от време след това до извършване на следващите престъпления, техният брой и вид – три срещу личността при условията на домашно насилие, действително го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност. Това представлява и пречка за приложението на предвиденото в чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС изключение за определяне на общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието по НОХД № 666/2023 г. на Районен съд - Стара Загора. Като е одобрил сключеното споразумение за решаване на НОХД № 666/2023 г. на Районен съд – Стара Загора, въпреки противоречието му със закона в частта досежно първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, прилагайки чл. 57, ал. 1, т. 3 вместо чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, както и нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК по чл. 382 ал. 5 и ал. 7 НПК. Посочените нарушения са съществени и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на НОХД № 666/2023 г. на Районен съд - Стара Загора. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Цитирани разпоредби
25- чл. 39, ал. 1 НК
- чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
- чл. 144, ал. 3
- чл. 23, ал. 1 НК
- чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 26, ал. 1
- чл. 296, ал. 4
- чл. 54, ал. 1
- чл. 59, ал. 1
- чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС
- чл. 130, ал. 1 НК
- чл. 54, ал. 1 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 68, ал. 1 НК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 382 НПК
- чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК
- чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 130, ал. 2
- чл. 131, ал. 1, т. 5
- чл. 28, ал. 1
- чл. 382, ал. 5
- чл. 57, ал. 1, т. 2
- чл. 57, ал. 1, т. 3