Решение № 27142 от 16.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), вр. чл.145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на „Уеб груп [държава]“ ЕООД, ЕИК, чрез пълномощницитe му –адв.З. и адв.А., срещу Решение № РС-5 1/04.01.2024 г. на председателя на Патентно ведомство на [държава], в частта, с която на основание чл.76, ал.8 и чл.76, ал.7, т.1 от ЗМГО е оставено без уважение искане с вх. № BG/N/2003/66714-6/20.05.2021 г. от „Уеб груп България“ ЕООД, за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна по отношение на услугите от клас 35: „рекламни агенции; актуализиране на рекламни материали; изготвяне на рекламни рубрики; он-лайн реклама в компютърна мрежа; преглед на печата; рекламни агенции, публикуване на рекламни текстове“, клас 38: „телекомуникации; електронни бюлетини (телекомуникационни услуги); информационни агенции; предаване на съобщения и образи с помощта на компютри; “ и клас 41: „публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове)“. Производството по делото по подадената от „Морето“ ООД жалба срещу Решение № РС-5 1/04.01.2024 г. на председателя на Патентно ведомство на [държава], в частта, с която на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 от ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна за услугите от клас 35: „агенции за търговска информация; връзки 8/8 с обществеността; изследване на пазара; събиране и систематизиране на компютърни бази данни; управление на компютърни файлове; проучване на общественото мнение; проучване на пазара; реклама, разпространение на рекламни материали по пощата, рекламиране чрез пощенски поръчки“, клас 38: „електронна поща; изпращане на съобщения; информационни услуги в областта на телекомуникациите; комуникации чрез компютърни терминали; предоставяне на достъп до глобална компютърна мрежа (услуги на доставчици); телеконферентни услуги“, клас 41: „он-лайн публикуване на електронни книги; он-лайн публикуване на периодични издания; “ и клас 42: „инсталиране на компютърен софтуер; проектиране и поддръжка на компютърен софтуер; презапис на компютърни програми; проектиране на компютърни системи; компютърно програмиране; осъвременяване на софтуер; създаване и поддържане на уеб страници за трети лица“, е било прекратено с Определение № 4572/30.04.2024 г., влязло в законна сила на 23.05.2024 г. В жалбата на „Уеб груп България“ ЕООД се излагат аргументи, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и същият бил немотивиран. В тази връзка, на първо място се сочи, че административният орган е обсъдил и се е позовал по същество на писмени доказателства, допълнително представени със становище от 15.11.2021 г., които недопустимо са били приобщени към административната преписка в разрез с процесуалните изисквания на чл.76, ал.4 и ал.5 от ЗМГО във вр.чл.22, ал.2 и ал.3 от Наредба за разглеждане на спорове по ЗМГО. От писмените доказателства по делото се установявало, че срокът за становище на маркопритежателя по чл.76, ал.4 от ЗМГО изтичал на 28.10.2021 г., а становище № BG/N/2003/66714-16 било депозирано на 15.11.2021 г. без посочване на уважителни причини за това, като представените с него доказателства са били приобщени и обсъдени от административния орган. Изложеното представлявало отменително основание по чл.146, ал.1, т.3 от АПК. На следващо място, в жалбата се излагат доводи, че представените с посоченото по –горе становище доказателства от Google Analytics и Similarweb не били достоверни, тъй като ноторно била известна възможността за платено генериране на интернет трафик и посещения. Твърди се, че при анализа на доказателствата по административната преписка председателят на Патентното ведомство не е отчел фактът, че същите били преобладаващо косвени спрямо вида и характера на услугите на марката [интернет адрес] и представлявали предимно вторични документи и материали, свързани със сайта moreto.net. Не следвало да се приeме за правилна и тезата на административния орган, че марката [интернет адрес] била реално използвана в комбинирания вариант. Същата била изведена в нарушение на чл.21, ал.3, т.1 от ЗМГО, поради което и доказателствата за използване на знака не следвало да се приемат за такива, установяващи реалното използване на марката moreto.bg. Ето защо, в случая било налице и отменително основание по чл.146, ал.1, т.4 от АПК. На последно място, в жалбата се релевират възражения за немотивираност на оспореното решение, тъй като от мотивите на същото не ставало ясно поради какви причини и въз основа на какви доказателства председателят на Патентното ведомство е приел, че процесната марка е била използвана за услугите „рекламни агенции“, „телекомуникации“, „изготвяне на рекламни рубрики и преглед на печата“. Анализ в тази насока изобщо не бил извършен. След като е постановил немотивирано решение, приемайки тезата, че марката [интернет адрес] е била реално използвана за услугите от клас 35, 38 и 41 на МКСУ, за които искането е било оставено без уважение, председателят на ПВ е издал неправилен административен акт, поради което с жалбата се отправя молба към съда, този акт да бъде отменен, а делото като преписка да бъде върнато на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. В съдебните заседания, проведени по делото дружеството –жалбоподател се представлява от пълномощниците си – адв.З. и адв.А., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В депозирани по делото писмени бележки излагат доводи за неправилността на фактическите и правни изводи на административния орган. Претендират присъждане на сторените от доверителя им разноски, за които представят списък и доказателства за извършеното им плащане. Ответникът – Председателят на Патентното ведомство, се представлява от юрк. Н., която намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – „Морето“ООД се представлява от адв.И., която счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски, за които представя списък. Административен съд – София - град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: „Морето“ ООД, ЕИК 148107340 с адрес [улица], ет. 16, ап. 62, [населено място] е притежател на правото върху марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна, чрез дружество на ПИС „Ай Пи Консултинг“, като марката е заявена на 12.09.2003 г., регистрирана е на 30.03.2005 г. и е със срок на действие до 12.09.2013 г. На 09.09.2013 г. в Държавния регистър на марките било вписано подновяване на регистрацията за нов период от десет години на марка [интернет адрес], рег. № 51018 до 12.09.2023 г. Марката е регистрирана за услуги в класове 35, 38, 41 и 42 на МКСУ, както следва: клас 35: „рекламни агенции; агенции за търговска информация; актуализиране на рекламни материали; връзки с обществеността; изготвяне на рекламни рубрики; изследване на пазара; събиране и систематизиране на компютърни бази данни; управление на компютърни файлове; проучване на общественото мнение; он-лайн реклама в компютърна мрежа; преглед на печата; проучване на пазара; реклама, разпространение на рекламни материали по пощата, рекламиране чрез пощенски поръчки; рекламни агенции, публикуване на рекламни текстове“; клас 38: „телекомуникации; електронна поща; електронни бюлетини (телекомуникационни услуги); изпращане на съобщения; информационни агенции; информационни услуги в областта на телекомуникациите; комуникации чрез компютърни терминали; предаване на съобщения и образи с помощта на компютри; предоставяне на достъп до глобална компютърна мрежа (услуги на доставчици); телеконферентни услуги“; клас 41: „он-лайн публикуване на електронни книги и периодични издания; публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове)“; клас 42: „инсталиране на компютърен софтуер; проектиране и поддръжка на компютърен софтуер; презапис на компютърни програми; проектиране на компютърни системи; компютърно програмиране; осъвременяване на софтуер; създаване и поддържане на уеб страници за трети лица“. Производството пред административния орган е започнало по искане вх. № BG/N/2003/66714-6/20.05.2021 г. от „УЕБ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна. Искането е подадено на основание чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21 от Закона за марките и географските означения и е насочено срещу всички стоки и/или услуги, за които марката е регистрирана. Мотивите за това са, че през петте години, предхождащи подаването на искането, атакуваната марка не е използвана на територията на [държава] по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО за услугите, за които е регистрирана в класове 35, 38, 41 и 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). С уведомление от 21.06.2021 г. на основание чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, искането е изпратено на притежателя на процесната марка, като му е указано, че в двумесечен срок от получаване на уведомлението има право да подаде възражение. В рамките на предоставения срок – на 21.08.2021 г. притежателят на марката е възразил срещу искането, като изразява становище, че същото е тенденциозно подадено, тъй като атакуваната марка е основание за подадени опозиции срещу конфликтни марки. Към възражението прилага писмени доказателства за използване на марката по опис. На основание чл. 76, ал. 2 от ЗМГО, на искателя е изпратено постъпилото от маркопритежателя възражение, като му е предоставен законоустановеният едномесечен срок за изразяване на становище по възражението. На 24.09.2021 г., в рамките на предоставения срок, е постъпило становище от искателя „УЕБ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което на основание чл. 76, ал. 4 от ЗМГО е било изпратено на маркопритежателя на същата дата, като му е предоставен законоустановеният едномесечен срок за отговор. Същото е било получено на 28.09.2021 г. На 15.11.2021 г. е постъпило становище от маркопритежателя, с приложени към него допълнителни доказателства, като след направен анализ за използването на марката за услугите, за които е регистрирана, се отправя молба да бъде отхвърлено искането за отмяна на регистрацията на марка рег. № 51018 [интернет адрес], словна. Искането и възраженията са разгледани от назначения със Заповед № З-603-1/от 23.08.2023 г. състав по споровете, който дава становище, че искането е частично основателно. На основание на изготвеното становище, председателят на ПВ е постановил оспорения административен акт – Решение № РС-5 1/04.01.2024 г., с което на основание чл.76, ал.7, т.1 от ЗМГО е оставено без уважение искане с вх. № BG/N/2003/66714-6/20.05.2021 г. от „УЕБ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна по отношение на услугите от клас 35: „рекламни агенции; актуализиране на рекламни материали; изготвяне на рекламни рубрики; он-лайн реклама в компютърна мрежа; преглед на печата; рекламни агенции, публикуване на рекламни текстове“, клас 38: „телекомуникации; електронни бюлетини (телекомуникационни услуги); информационни агенции; предаване на съобщения и образи с помощта на компютри; “ и клас 41: „публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове)“. В мотивите на оспореното решение, административният орган е приел, че в конкретния казус следва да се извърши преценка на представените доказателства, с цел да се установи дали процесната марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна, е реално използвана на територията на Република България, по смисъла на чл. 21 от ЗМГО, за услугите, за които е регистрирана, в релевантния период 20.05.2016 г. – 20.05.2021 г. от притежателя ѝ или от друго лице с негово съгласие. Извършвайки тази преценка председателят на ПВ е стигнал до извода, че представените и анализирани в производството доказателства, в условията на тяхната взаимна свързаност и обусловеност, безспорно установяват, че маркопритежателят е собственик на сайтовете [интернет адрес] и www.moreto.bg. При посещение на сайта [интернет адрес] същият извършвал препращане (редиректване) към действителния адрес на сайта [интернет адрес], което свидетелствало, че маркопритежателят използва и двете разширения „.net“ и „.bg“, като по този начин може да се обоснове, че това са допълнителни действия към използването на процесния знак. От доказателствата се установявало, че сайтът [интернет адрес] е сред най-посещаваните информационни медии по Черноморието с милиони сесии годишно, като голяма част от посетителите се характеризирали като лоялни, които използвали медията регулярно. Съдържанието на сайта включвал новинарски публикации с различен характер, рекламни материали и банери и WEB указател на Варна и Черноморието относно разнообразна полезна информация в различни области. Сайтът бил надежден източник на информация, който се използвал и от други медии и бил популяризиран сред потребителите като медиен партньор на множество събития. Според административния орган от доказателствените материали се установявало, че е използван словния знак [интернет адрес] и неговият комбиниран вариант. Тези варианти на използване не се различавали съществено от марка рег. № 51018 [интернет адрес], словна, защото разликата между словните марки се изразявала в изписването на двете различни домейн разширения „.bg“ и „.net“, които били неотличителни елементи. По отношение на сравнението на атакуваната марка с комбинирания вариант на използване, се наблюдавали също и различия във връзка с графичното и цветовото оформление на знака – удебелен шрифт в син цвят, позициониране на словните елементи един под друг и присъствието на стилизирани изображения на морска вълна и слънце. Описаните различия не допринасяли обаче за самостоятелна отличителност на марката, тъй като използваните цветове и изображения били често използвани и семантично свързани със словния елемент „moreto“. От приложените доказателства се установявало, че марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна е използвана в релевантния период на доказване за услугите от клас 35: „рекламни агенции; актуализиране на рекламни материали; изготвяне на рекламни рубрики; он-лайн реклама в компютърна мрежа; преглед на печата; рекламни агенции, публикуване на рекламни текстове“, клас 38: „телекомуникации; електронни бюлетини (телекомуникационни услуги); информационни агенции; предаване на съобщения и образи с помощта на компютри; “ и клас 41: „публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове)“. Във връзка с останалите услуги от клас 35: „агенции за търговска информация; връзки с обществеността; изследване на пазара; събиране и систематизиране на компютърни бази данни; управление на компютърни файлове; проучване на общественото мнение; проучване на пазара; реклама, разпространение на рекламни материали по пощата, рекламиране чрез пощенски поръчки“, клас 38: „електронна поща; изпращане на 6/8 съобщения; информационни услуги в областта на телекомуникациите; комуникации чрез компютърни терминали; предоставяне на достъп до глобална компютърна мрежа (услуги на доставчици); телеконферентни услуги“, клас 41: „он-лайн публикуване на електронни книги; он-лайн публикуване на периодични издания; “ и клас 42: „инсталиране на компютърен софтуер; проектиране и поддръжка на компютърен софтуер; презапис на компютърни програми; проектиране на компютърни системи; компютърно програмиране; осъвременяване на софтуер; създаване и поддържане на уеб страници за трети лица“, за които е регистрирана марката, не били представени доказателства за използване. Като доказателство по делото е приобщена административната преписка по искане вх. № BG/N/2003/66714-6/20.05.2021 г., подадена от „УЕБ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 51018 [интернет адрес], словна. По искане на заинтересованата страна „Морето“ООД, като свидетели са разпитани лицата А. Б. и В. Ж., които в показанията си заявяват, че познават медията [интернет адрес] и ползват нейните услуги за онлайн реклама, актуализиране на рекламни рубрики и публикуване на статии и снимкови материали. Медията била сред най-четените в [населено място] и през времето не е преустановявала своята дейност. В съдебното производство е изслушано и заключение на допусната по делото съдебно-маркова експретиза, изготвена от вещото лице д-р инж. Д. Д.. Съдът кредитира с доверие цитираното експертно заключение и възприема същото, като обективно и компетентно изготвено, даващо обоснован отговор на поставените задачи. Според вещото лице регистрацията на процесната марка представлява словен знак с рег. № 51018 “ „[интернет адрес]“. В доказателствата в качеството на марка се съдържат словни знаци [интернет адрес], [интернет адрес], както и комбиниран вариант. Тези знаци не се различават съществено от процесната, регистрирана като словна марка [интернет адрес] предвид следното: И в трите знака преобладаващо значение за функцията като марка е елементът представляващ думата „moreto“. Това е дума, на български език – „морето“, изписана в транслитерирания вариант на латиница. Тази дума е изключително достъпна по своето смислово значение за българските потребители и се възприема от всички еднозначно благодарение на именно достъпното смислово значение, независимо от това дали е представена на кирилица или на латиница. Разликата в посочените по-горе словни знаци се състои единствено в различните домейн разширения „bg“ и „net“, които са неотличителни елементи и се пренебрегват от потребителите при възприемането на марките. Посредством домейн името се осъществява достъпът до конкретна интернет страница (website). Включването на марката в името на домейна цели свързването на стоката/услугата със собственика на сайта и по този начин се индивидуализира лицето на собственика с основната цел стимулиране на онлайн търговията. Колкото до комбинираната марка, освен разликата в домейн разширението (в сравнение с регистрираната процесна марка), е налице разлика и в графичното оформление на знака – използването на син и жълт цвят, удебелен шрифт, и стилизирано изображение на морска вълна и слънце. Въпреки това, основният отличителен елемент в марката остава „moreto“, тъй като доминира както по размер, така и по централното място, което заема в състава на марката. Присъствието на словен елемент „Сайтът на Варна“ е описателен по своето семантично съдържание и указва географския обхват и насоченост на предоставяната чрез сайта информация. Освен това този елемент е представен с много „бледи“, с малък размер букви, което го прави и много слабо забележим в рамките на състава на марката като цяло. Разположен е под отличителния елемент moreto, който е в удебелен шрифт и в ясно изразен син цвят и благодарение на много дребния шрифт на изписване остава почти незабележим в състава на марката, разглеждана в цялост. Не на последно място използваните два цвята – син и жълт семантично се свързват със море и слънце, съответно, и в крайна сметка препращат към свързването с и възприемането на словната част „moreto“. В заключение, може да се приеме, че ако е налице използване на знаците „ [интернет адрес]“, „[интернет адрес]“ и комбинирания знак, то е равностойно за трите знака и може да се приеме, че се отнася до използване на регистрираната словна марка с рег. № 51018, „[интернет адрес]“. Обект на експертизата са представените от заинтересованата страна доказателства – екранни снимки, фактури за периода 2015-2021 г., 12 броя договори с различни търговски дружества за периода 2016-2021 г., кореспонденция с различни държавни институции, разпечатки на данни от Google Analytics и системата Similarweb, касаещи [интернет адрес] за релевантния период на доказване. Според вещото лице представените разпечатки от различни интернет сайтове, в това число Фейсбук-страницата показват, че сайтът [интернет адрес] е медиен партньор на различни културни и обществени събития и мероприятия като концерти, различни културни прояви, фестивали (филмови, музикални винени, конкурси за красота). В съдържанието на някои от разпечатките присъстват данни свързани с новини от различни национални и регионални медии като „24 часа“, „Труд“, „[интернет адрес]“, „DARIK“, БНТ, „Монитор“, в които източникът на информацията е [интернет адрес] в качеството на варненска онлайн медия. На следващо място, представените значителен брой фактури, издадени от притежателя на марката „Морето“ ООД-[населено място], са с предмет рекламни услуги, публикуване на статии и други текстови материали, ПР публикации. Фактурите касаят предлагането на рекламни услуги в процесния период като например рекламни кампании на IKEA, IBA ProСreditBank METRO Kaufland, Red Bull, Easy Credit и други. Някои от фактурите се отнасят и за информационни дейности от типа на „Резултати на ЦИК от местни избори“. Приложените договори с български търговски дружества регламентирали отношения между рекламодател и рекламоносител и се отнасяли до провеждане на различни рекламни кампании и публикации в сайтове, един от които е именно [интернет адрес]. Кореспонденцията с различни официални институции (Министерство на вътрешните работи, Министерство на околната среда и водите, Регионална здравна инспекция Варна) свидетелствала за предоставяне и съответно разпространение на официални данни и информации сред обществеността посредством сайта [интернет адрес]. Представените разпечатки на данни от Google Analytics касаещи [интернет адрес] за релевантния период на доказване установявали броя посещения на сайта на дневна, месечна и годишна база, което водело до заключението, че са налице милиони сесии и десетки милиони разглеждания на страници за процесния период по години. Установявало се и сериозно увеличение на новите посетители на сайта – 25 % на година средно спрямо общия брой влизания. Популярността на сайта в Интернет пространството се потвърждавала и от данните от системата Similarweb (въз основа на показатели за трафик и ангажираност) и по-специално данните относно сравнение на [интернет адрес] с някои от другите сайтове за Варна като [интернет адрес], [интернет адрес] и [интернет адрес], от което ставало ясно, че предвид по-ниския ранк на сайта [интернет адрес], същият е най-посещаваният от изброените сайтове (колкото по-малкото число за ранк съответства на по-висока и по-предна позиция в своеобразната класация на сайтовете). За осъществявяане на рекламна дейност свидетелствала приложена фактура от 2018 г. за изработка на рекламни материали като флаери, визитки, брошури, календари и други. Екранните снимки за реализирани фото репортажи (услуга част от услугите в клас 41, а именно част от Услуги за образование, развлечение и спорт) от 34 събития, платени фоторепортажи - екранни снимки с линк към статиите в [интернет адрес] и издадени фактури, в които е упомената фото-репортерската услуга, банкови извлечения за плащане, както и участието на фоторепортер в сайта администриран от „Морето“ ООД във Фотоизложба на Варненските фоторепортери, свидетелстват за активно медийно присъствие на „Морето“ ООД. Производство на рекламни филми (Приложение 2) свидетелствало за услуги в клас 35 свързани с рекламна дейност, както и за услуги от клас 41 предоставяне на он-лайн видео без възможност за сваляне ( видно, например от фактура от 19.06.2021 г. се предлагала платена услуга “видео заснемане”) с рекламна цел за сметка на МОЛ „Галерия“- ВАРНА. Активното медийно присъствие на „Морето“ ООД се доказвало посредством предоставяне на множеството снимки на он-лайн видеа, предназначени за гледане без възможност за сваляне (клас 41). Приложение 7 показвало реализиране на услугата от клас 35 - Създаване на рекламни текстове, Текстообработка посредством конкретни датирани публикации. В тази връзка били приложените фактури за плащане на тези услуги, както и комуникация с клиенти в процедурата по предоставяне на услугата. По –нататък експертното заключение акцентира на фактът, че услугата “медийно партньорство” влиза в обхвата и е част от услугите “рекламни, маркетингови и промоционални услуги” и в подкатегория “услуги в областта на връзките с обществеността”. В този смисъл услугата „медийно партньорство“ по своята същност представлявала и рекламна дейност. Във връзка с услугите от клас 38- Телекомуникации и съгласно направената проверка в Хармонизираната база данни на EUIPO, вещото лице определя, че услугата „ Мобилни медийни услуги от типа на електронно предаване на развлекателно медийно съдържание “ е част от нея. За тази услуга свидетелствали част от приложените доказателства, като фактури за видео-репортажите, които са част от публикациите, както и редица екранни снимки на он-лайн видеа, чиито автор е медията и които са предназначени за гледане без възможност за сваляне. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния срок за оспорване, регламентиран с разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗМГО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Оспореният в настоящото производство акт попада в хипотезата на чл. 76, ал. 10 ЗМГО. Съгласно ал. 8 на същия текст решението се взема от П. на ПВ или от оправомощен от него заместник-председател. Компетентността на издателя на процесното решение – П. на ПВ, произтича от посочената норма на ЗМГО, поради което съдът намира, че същото не страда от порока по чл. 146, т. 1 АПК. Спазено е и изискването за форма и съдържание на административния акт, установено в разпоредбата на чл.59 АПК, доколкото специалният приложим закон не регламентира изисквания, различни от посочените в кодекса. Актът е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити: наименование, издател и адресати, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания за реда и срока на обжалване, подпис на лицето, издало акта с означаване на заеманата от него длъжност. Оспореното решение е мотивирано, поради което не следва да бъде споделено възражението на жалбоподателя за немотивираност на същото. Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. В случая фактическите установявяния направени от административния орган са ясно и точно описани и съответстват на приложените правни норми, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Спазена е предвидената в закона процедура, с оглед на което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Административното производство е образувано по допустимо искане, препис от което е изпратен на притежателя на марката, като му е предоставена възможност да изложи становище по същото и да представи относимите към случая доказателства. Представените с възражението на маркопритежателя доказателства, както и препис от самото възражение, са изпратени на искателя, като му е дадена възможност да изрази становище по тях, както и по релевираните възражения. Искането е разгледано от състав на отдела по спорове, конституиран със заповед № З-603-1/от 23.08.2023 г. на председателя на ПВ, включващ двама юристи и трима държавни експерти, с което е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗМГО. Съставът е изготвил становище за вземане на решение от председателя на ПВ. Становището на състава е изцяло възприето от административния орган, като при идентичност на мотивите е постановен оспореният в настоящото съдебно производство акт. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че неспазването на срока по чл.76, ал.4 от ЗМГО от страна на маркопритежателя и приемането на представените от същия доказателства и обсъждането им от административния орган е съществено нарушение на административно-производствените правила. Противно на изложеното от жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че при издаване на решението не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 76, ал.1 до ал.12 ЗМГО, които да са довели до нарушаване на правото на защита на участниците, респ. да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. На всяка от страните в производството е даден достатъчен и законоустановен срок да вземе становище по исканията и възраженията на другата страна, а в тяхната съвкупност същите са обсъдени от административния орган в процесното решение. Ето защо, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на приложението на материалния закон, съдебният състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл.21. Съгласно последната разпоредба, когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването – ал.1. Според ал.3 на същата разпоредба за реално използване по смисъла на ал.1 се счита и: 1. използването на марката от притежателя ѝ във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него /ал.4/. При преценката на реалното използване се вземат предвид мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана /ал.5/. Използването на марката следва да съответства на нейната основна функция, а именно да отличава стоките и услугите на маркопритежателя от тези на други лица. За да се приеме, че използването е реално следва доказателствата, представени от маркопритежателя да доказват създаден пазарен дял на съответните стоки или услуги, като законът не въвежда конкретен количествен критерий по отношение на тях. За реално използване на [Марка] на ЕС е определил няколко важни принципа във връзка с тълкуването на това понятие. В решението по делото Minimax (11.03.2003, С-40/01, Minimax, EU: C: 2003: 145) са установени следните принципи: 1. реално използване означава действително използване на марката (т. 35); 2. следователно под "реално използване" трябва да се разбира използване, което не е само символично и насочено единствено към запазване на предоставените от марката права (т. 36); 3. реалното използване трябва да е в съответствие с основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя (или на крайния ползвател) идентичността на произхода на стоките или услугите, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (т. 36); 4. реалното използване води до използването на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с тази марка, а не само вътрешно използване от въпросното предприятие (т. 37); 5. реалното използване трябва да се отнася за стоки или услуги, които вече са пуснати на пазара или ще бъдат пуснати на пазара скоро и във връзка с които предприятието в момента подготвя действия за осигуряване на клиенти, и по-специално под формата на рекламни кампании (т. 37); 6. оценката за реалното използване на марката трябва да се основава на всички факти и обстоятелства, които са относими за установяването дали търговското използване на марката е действително, и по-специално дали такова използване е считаното за оправдано в съответния икономически сектор по отношение на поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги (т. 38); 7. обстоятелствата по случая могат поради това да включват, inter alia, вземането предвид на естеството на разглежданите стоки или услуги, характеристиките на засегнатия пазар и мащаба и честотата на използване на марката (т. 39); 8. следователно за да се счита за реално, използването на марката не е нужно винаги да бъде съществено в количествено отношение, тъй като това зависи от особеностите на засегнатите стоки или услуги на съответния пазар (т. 39). Доказателствата за предоставяне на доказателство за използване трябва да се отнасят за мястото, времето, степента и естеството на използване на марката за съответните стоки и услуги. Тези изисквания за доказване на използване са кумулативни (05.10.2010, Т- 92/09, STRATEGI / S., EU: Т: 2010: 424, § 43). Това означава, че страната е длъжна не само да посочи, но и да докаже всяко едно от тях. Дали обаче сведенията и доказателствата относно мястото, времето, степента и естеството на използване са достатъчни, следва да се преценява с оглед на съвкупността от представените доказателства. Не е подходящо да се извършва отделна оценка на различните относими фактори, разглеждани всеки поотделно (17.02.2011, Т-324/09, Friboi, EU: Т: 2011: 47, § 31). Трябва да се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай, а всички внесени материали трябва да се оценят във връзка един с друг. Реалното използване на марка не може да бъде доказано посредством вероятности или предположения, а трябва да бъде доказано чрез солидни и обективни доказателства за ефективно и достатъчно използване на марки на съответния пазар (18.01.2011, Т-382/08, V., EU: Т: 2011: 9, § 22). Съдът намира, че от доказателствената съвкупност на делото се доказва реалното използване на марката за услугите от съответните класове, за които е регистрирана, включително и такова по смисъла на чл.21, ал.3, т.1 от ЗМГО, чрез комбинирания вариант, в какъвто смисъл е и приетото по делото експертно заключение, поради което и искането за отмяна на регистрацията на марката, в тази част е оставено без уважение. Съдът не може да сподели твърдението на жалбоподателя за недостоверност на част от представените и анализирани в административното производство доказателства, а именно на разпечатките на данни от Google Analytics и системата Similarweb, касаещи [интернет адрес] за периода на доказване на реалното използване на марката. В тази връзка следва да се вземе предвид, че соченият от жалбоподателя за ноторно известен факт, че е възможно да се осъществи платено генериране на интернет трафик и посещения на определени сайтове, не може да се извърши назад във времето за релевантния период, който е от 20.05.2016 г. -20.01.2021 г., а би могъл да се осъществи едва след подаване на процесното му искане за отмяна на регистрацията на марката, което обаче е правноирелевантно към предмета на доказване по делото, а именно реалното използване на марка с № 51018 [интернет адрес] по смисъла на чл. 21 от ЗМГО, за услугите, за които е регистрирана, в релевантния период от време 20.05.2016 г. – 20.05.2021 г. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че направения от административния орган доказателствен анализ в атакуваното решение, че представените доказателства от маркопритежателя установяват реалното ползване на марката за услугите, за които искането е оставено без уважение, за правилен, поради което следва да бъде споделен изцяло. В същата насока са и събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и заключението на изготвената СМЕ, от които се установява времето, мястото, степента и естеството на употреба на процесната марка рег. № 51018 moreto.bg. Ето защо, оспореният в настоящото съдебно производство акт е съответен на материалния закон и не е налице отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. По изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор на ответника и заинтересованата страна се дължат разноски. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника, с оглед своевременно направеното изявление, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На заинтересованата страна „Морето“ ООД също се дължат разноски за процесуално представителство, съобразно представения по делото списък в размер на 1000 (хиляда) лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, 29-и състав