Решение № 9085 от 17.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 във вр. с § 8 от ПЗР на Административно процесуалния кодекс във вр. с § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Образувано е по жалба на Н. Н. М. от [населено място], чрез адв. А., срещу писмо № РСЛ25-ГР94-28-1 от 07.01.2025г. на кмета на район „Слатина“, СО, в което е обективиран отказ на жалбоподателя да се издаде удостоверение за наследници на лицето Л. И. Г.. В жалбата се твърди, че отказът не съответства на материалния закон и е издаден при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката е подала заявление за издаване на удостоверение за наследници на майка си, починала на 10.01.2022г., още на 28.03.2022г., като е получила отказ. На 03.01.2025г. чрез упълномощен представител е подала второ заявление за издаване на удостоверение за наследници, по което е постановен отказ, обективиран в процесното писмо. Като основание за отказ е посочено, че починалото лице е освободено от българско гражданство и като гражданин на Република [държава] е получило разрешение за постоянно пребиваване в РБългария. Независимо от това обаче същото не е вписано в регистъра на населението, каквото е задължението по чл. 3, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗГР. Жалбоподателят счита, че лицето е подлежало на вписване в този регистър. Именно поради тази причина и съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.20212г. е издаден и актът за смърт. След като лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението, пропускът на административния орган да извърши това вписване, като изпълни чл.4, ал.3 и чл. 102, ал.1, т.3 от ЗГР, не може да послужи за основание за отказ да се издаде удостоверение за наследници. Към приложение на ЗГР навежда чл. 89, ал.1 и 2 от КМЧП. Излагат се възражения срещу прилагането на чл. 627е от ГПК, тъй като същият касае издаване на европейско удостоверение за наследство. В случая става въпрос за лице с постоянно пребиваване в [държава], като удостоверението ще бъде използвано в [държава], а не в друга държава. Поради това е приложим цитираният по-горе вътрешноправен ред, посочен в ЗГР. Оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ и да задължи административния орган да издаде исканото удостоверение. Претендира разноски по списък. Ответната по жалбата страна – кмета на р-н „Слатина“, СО, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт Дъбов, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че след като лицето, за чийто наследници се иска издаване на удостоверение, към момента на смъртта е било гражданин само на Федерална Република [държава], същото не подлежи на вписване в регистъра на населението Такова вписване не е предвидено и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБългария на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Поради това наследниците могат да се снабдят с европейско удостоверение за наследство съгласно регламент ЕС № 650/2012г. от съда в държавата – членка, в която се намира обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта. Прави възражение за прекомерност на исканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В молба – становище от 13.02.2025г. излага съображения по същество. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Със заявление от 28.03.2022г. жалбоподателката е поискала от ответника издаване на удостоверение за наследници на майка й Л. И. Г. – В., починала на 09.01.2022г. Към заявлението е приложен препис-извлечение от акта за смърт на лицето; удостоверение № 536400-14918 от 30.08.2017г. от зам. директор на дирекция „Миграция“ – МВР, че Л. Г. е постоянно пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС на адрес [населено място], [улица], ет.3; копие от удостоверението за пребиваване на Л. Г., в която е посочен същия адрес. По делото няма данни има ли произнасяне по заявлението. Със заявление рег. № РСЛ25-ГР94-28 от 03.01.2025г. жалбоподателката, чрез пълномощник, отново е поискала издаване на удостоверение за наследници на Л. И. Г. – В., починала на 09.01.2022г. Към искането е приложено пълномощно и препис- извлечение от акта за смърт. С процесното писмо № РСЛ25-ГР94-28-1 от 07.01.2025г. на кмета на район „Слатина“, СО е отказано издаване на исканото удостоверение, защото за лицето липсва електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението, т.е. липсва запис, въз основа на който да се издаде исканото удостоверение. Такова вписване не се предвижда от Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБългария на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. След като Л. Г. е освободена от българско гражданство с указ № 200 от 26.06.1995г. на президента на РБългария, същата не е вписана в регистъра на населението към момента на настъпване на смъртта. Поради това наследниците й могат да се снабдят с европейско удостоверение за наследство от съда по постоянното местопребиваване на починалото лице. В съдебното производство са представени удостоверение за раждане на Л. И. В., родена на [дата].; удостоверение за постоянно пребиваване на същата в РБългария; удостоверение за граждански брак на Л. И. Г. от 10.08.1989г.; удостоверение за раждане на Н. Т. Н., в което като майка е вписана Л. И. В.; удостоверение за граждански брак от 18.09.1987г. на Н. Т. М.; удостоверение за натурализация на Н. Т. М. като германски гражданин; удостоверение № 225 от 1994г., че Н. Т. М. е освободена от българско гражданство. С оглед на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ, от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В чл. 107 от ЗГР е предвидено, че отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорвания акт. Като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението чл. 4, ал. 3 от ЗГР, удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган – кмета на район „Слатина“, СО, на когото са възложени такива функции. Актът е в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в ал. 2 на същата разпоредба. Удостоверението за наследници е документ, предназначен да удостовери наследниците по закон на посочено от заявителя починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а самата административна процедура е регламентирана в Закона за гражданската регистрация. Същата се състои от два етапа: 1) вписване на лицето в регистъра на населението; 2) издаване на удостоверение за наследници въз основа на това вписване. Относно първия етап, съдът съобразява, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР в регистъра на населението се вписват всички български граждани, както и чужденците, които са: получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в [държава]; или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в [държава]. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, посочени в нормативната уредба. Първо, Л. И. Г., за която жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за наследници, е подлежала на вписване в регистъра на населението към датата на смъртта си, в качеството си на чужденец, получил разрешение за постоянно пребиваване в РБългария. Действително Законът за влизането, пребиваването и напускането на [държава] на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства не разпорежда вписване в регистъра на населението на граждани на страна членка на ЕС. Това е така, защото този закон урежда съвсем различна правна материя от тази на гражданската регистрация. Той определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на [държава] на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение. Тези въпроси са неотносими към условията и реда за гражданската регистрация в [държава], за които се прилага ЗГР. Второ, Л. И. Г. е починала на 09.01.2022г. в РБългария, за което е съставен акт за смърт № 0037 от 10.01.2022г. Неотносимо е позоваването на регламент (ЕС) № 650/2012г. на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, доколкото обичайното местопребиваване на починалата е в [държава], същата не е избрала за приложимо право по отношение на наследството правото на държавата, чийто гражданин е – ФРГ, и регламента не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси от областта на наследяването (чл.2 от него). Следователно Л. И. Г. е следвало да бъде вписана в регистъра на населението. По делото няма данни това вписване да е извършено, поради което първият етап не е изпълнен. Относно втория етап, съдът съобразява, че съгласно чл. 23 от ЗГР за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация, т.е. тези в електронния личен регистрационен картон. Съгласно чл.8, ал.2 от същата наредба когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая, видно от процесния отказ, Л. И. Г. не е вписана в регистъра на населението към момента на настъпване на смъртта, въпреки че е подлежала на такова вписване. Задължението на ответника за издаване на удостоверение за наследници е скрепено с изискването лицето - наследодател да има електронен личен регистрационен картон по чл. 25 от ЗГР, от данните от който да се удостоверят неговите наследници. Дори да се приеме, че Л. Г. е била вписана в регистрите на населението преди освобождаването й от българско гражданство, то чл.10, ал.2, изр.2 от наредбата изисква пред административния орган да се представи официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. В случая такива доказателства жалбоподателят не е представил. Няма яснота дали от брака си с Х. Г. Л. Г. има деца, дали този брак е бил действащ към момента на смъртта й, и т.н. Непредставянето на писмените доказателства по чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. от жалбоподателя по отношение гражданското състояние на Л. Г. е пречка органът да издаде удостоверение за всички законни наследници на наследодателя. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 5673 ОТ 31.05.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 12025/2022 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 15724 ОТ 19.11.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 7069/2018 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС. Освен това в чл. 26, ал.3, т.1 от ЗГР е предвидено, че електронният личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че в случаите по ал. 3 електронният личен регистрационен картон се създава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване". Следователно компетентен да извърши вписването в регистъра на населението на Л. И. Г. е МРРБ. Доколкото такова вписване липсва и предвид изричното изискване удостоверението за наследници да се издаде въз основа на данните в регистъра на населението, ответникът няма как да изпълни вторият етап от процедурата. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само да проверява налични данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, които не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Именно пред МРРБ следва да бъдат представени съответните доказателства с цел установяване на данните по чл. 25 от ЗГР и вписването им в регистъра на населението. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът правилно е отказал издаване на удостоверение за наследници на жалбоподателя. Липсват отменителни основания по смисъла на чл. 168 АПК във връзка с чл. 146 АПК. Жалбата срещу постановения отказ се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Административен съд София - град, ІІ–ро отделение – 41-ви състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК: