Решение № 1354 от 13.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10679/2024 г.

Административен съд - София-град13.01.2025 г.докладчик Антоанета Аргирова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 15.08.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 7127/2024 г. по описа на Софийския районен съд. Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано и/или протестирано.

Мотиви

Производството е по реда на чл.208-чл.228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение от 15.08.2024 г., постановено по административно-наказателно дело № 7127/2024 г. по описа на Софийския районен съд, СРС, НО, 13-ти състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № VI-69 от 27.04.2024 г., издадено от заместник-началника на 01 РУ - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на Р. Г. Д., на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ. В срока и по реда на чл.211, ал.1 от АПК, вр.чл.63в от ЗАНН, решението е оспорено от Р. Г. Д., чрез прцесуалния му представител- адв. М. с искане да бъде отменено, заедно с потвърденото с него НП. Наведените касационни основания са за нарушение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения-чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН, аргументирани с доводи, че СРС не е кредитирал показанията на св. Г. Д. с единствения аргумент, че той е баща на наказаното лице. Намерените в Донкоглов изделия не отговаряли на характеристиките за пиротехнически изделия по смисъла на чл. 21, т. 9 от ЗООПСМ. Не била доказана и субективната страна на нарушението. Оспорва се извода на СРС, че нарушението по чл. 21, т.9 от ЗООРПСМ може да бъде извършено и по непредпазливост. Алтернативно твърди, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 51 от ЗООРПСМ. В съдебно заседание пред Административен съд София-град, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстаниця. Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, но преди провеждането му на 09.12.2024 г. от процесуалния му представител-юрк. Г. е депозирана молба, с която се иска отхвърлянето на жалбата, без да са изложени съображения по въведените с нея основания. Заявено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, е реливирано възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Софийската градска прокуратура, дава заключение за оставяне в сила на оспореното решение, като валидно допустимо и правилно. Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Приетата за установена от СРС фактическа обстановка е, че на 27.04.2024 г. Р. Д. посетил футболната среща между ПФК "ЦСКА София" и ПФК „Левски“, която се провеждала в [населено място] на Национален стадион „В. Левски“. Времето било слънчево. На входа на стадиона към 16.30 ч. при извършване на пропусквателен режим към сектор „Г“ било установено, че Донкоглов носи два броя пиротехнически изделия-пиратки. Лицето било задържано. На същата дата полицейски инспектор в 01 РУ-СДВР съставил срещу Донкоглов акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал съставения против него АУАН без възражения. Въз основа на АУАН, на 27.04.2024 г. заместник- началникът на 01 РУ- СДВР издал процесното НП. При така установената фактическа обстановка СРС е приел, че в проведеното административнонаказателно не са допуснати съществени процесуални нарушения и АУАН е съставен, а НП-издадено при правилно приложение на относимите към извършеното материалноправни норми. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК и АССГ възприема изцяло, съобразно чл. 220 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, установената от СРС фактическа обстановка. Съдът е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина, като по делото са разпитани всички лица, имащи отношение по случая, разгледани и обсъдени са всички писмени доказателства. По отношение на некредитирането на свидетелските показания на свидетеля Г. Д. следва да се напомни, че въззивната инстанция, изслушала непосредствено свидетеля, разполага с преценката да реши дали изложените факти и обстоятелства кореспондират с останалите събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Суверенно право на решаващия съд е да даде вяра на едни и да отхвърли други доказателства, които им противоречат. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да вземе решението си по вътрешно убеждение, което не е произволно, а основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона (чл. 14, ал.1 от НПК). Като продължение на този основен принцип в наказателния процес императивната разпоредба на чл. 305, ал.3 от НПК задължава съда да изложи съображения защо приема едни доказателства за достоверни и достатъчни, а други доказателствени източници, кореспондиращи на конкретни защитни тези отхвърля, което свое задължение в случая СРС е изпълнил. Правната квалификация на извършеното е по чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, който предвижда, че „противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните“. Изпълнителното деяние на жалбоподателя се изразява в носене на пиротехнически средства, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните, на отиване към спортния обект, преди във връзка със спортното мероприятие. Предложената от СРС аргументация за осъществяване на нарушението, предмет на НП от обективна и субективна страна, е убедителна и съответна на установеното от фактическа страна. В този смисъл същата се възприема изцяло от АССГ, което е допустимо съгласно чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Допълнително АССГ сочи, че съгласно чл.7, ал.2 от от ЗАНН, чието приложение не е изключено от специалния ЗООРПСМ, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Неоснователно е и възражението, че намерените в касатора изделия не отговарят на характеристиките на пиротехнически изделия. Легалната дефиниция на понятието пиротехнически изделия се съдържа в чл. 8, ал. 1 ЗОБВВПИ. По смисъла на този закон пиротехнически изделия са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции. В Речника на българския език на Института за български език при Българската академия на науките, като най-големият и представителен тълковен речник на българския език, както и проверка в он-лайн тълковните речници, пиратка означава: „малко по размери, често самоделно приспособление с избухливо вещество, предназначено да предизвиква гърмеж след взривяване“, „Пиратка е експлозивно пиротехническо изделие. Основен ефект е звуковият такъв, но е застъпен отчасти и светлинният. Цилиндричната форма и зеленият цвят са типичен дизайн на пиратката. Съществуват различни видове пиратки, различни по форма, размер и продължителност на звуковия ефект“. В случая намерените в касатора изделия-2 бр. пиратки съдържат взривно вещество/ взривна смес от вещества и произвеждат комбинация от светлинен и звуков ефект, т.е. отговарят на характеристиките за пиротехнически изделия. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за маловажност на случая. Процесното деяние не разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на противообществени прояви по чл. 21 от ЗООРПСМ. Разпоредбите на чл. 51 от ЗООРПСМ, във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗООРПСМ, на които се позовава касаторът са относими към маловажни случаи на административни нарушения по чл. 45 - чл. 50 от същия закон, доколкото систематичното им място е в раздел ІІ „Административнонаказателни разпоредби“, а не спрямо маловажни случаи на прояви по чл. 21 от ЗООРПСМ. С оглед гореизложеното и поради липсата на релевираните с жалбата касационни основания и на други такива, за които АССГ следи служебно, оспореното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради липса на реално осъществена защита. Бланкетно заявеното в молбата от 09.12.24 година оспорване на жалбата не е равнозначно на осъществено процесуално представителство и защита по делото, поради което присъждането на юрисконсултско възнаграждение би било необосновано и непропорционално на положените от процесуалния представител на ответника усилия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София - град, ХII касационен състав

Цитирани разпоредби

23