Решение № 59 от 18.7.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 200/2024 г.

Производството е по чл.378, ал.5 от Наказателно процесуалния кодекс. Постановено е Решение №14/ 16 април 2024 година по административно наказателно дело № 20234320200369 на Районен съд Луковит.С цитираното решение съдът е признал подсъдимия В. В. Т., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в град С. и настоящ адрес в село Д., Ловешка област, община Л., българин, български гражданин, ••••••, ••••••••••• образование, неосъждан, за невиновен, в това, че на 31.03.2023 година, около 13, 35 часа, в град •••, върху предна лява шофьорска седалка на лек автомобил Х., с № ••••••••, без надлежно разрешение от органите по чл.16 от ЗКВНВП и в нарушение на разпоредбата на чл.30 от ЗКНВП, да е държал високорисково наркотично вещество, включено в Списък 1 от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно канабис, с нето тегло 0, 450гр., на стойност 2, 70 лева, съгласно Постановление на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради и което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, във в-ка с чл.304 от НПК и във в-ка с чл.9, ал.2 от НК, го е оправдал по обвинението по чл.354а, ал.5, във в-ка с ал.3, т.1 от НК. Съдът е постановил веществените доказателства: Опаковки към ФХЕ №Н-132/18.04.2023г на БНТЛ-ОДМВР-Плевен-л.30 от ДП №85/2023г по описа на РУ МВР-Луковит и 1 бр. метална табакера, синя на цвят, с надпис „CAMEL 100 л.42 от ДП №85/2023г, да бъдат унищожени. Така постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Изтъква се в протеста, че постановената оправдателна присъда не отчита обстоятелството, че Т. е привлечен в качеството на обвиняемо лице именно по член 354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК, които привилегирован състав криминализира именно маловажния случай по смисъла на член 93, т.9 от НК.Предлага на съда подсъдимия да бъде призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено подходящо по вид и размер наказание. Защитата на подсъдимия моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.Счита, че решаващия съд провилно е преценил обществената опасност на деянието като пренебрежимо ниска и обосновано е оправдал подсъдимия.Молят, решението да бъде потвърдено от въззивния съд. След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, с оглед характера на съдебното производство и на основание чл.378 ал.3 от НПК, решаващия съд, след провеждане на съдебно следствие по делото, е приел за установена следната фактическа обстановка: Привлеченият в съдебното производство В. В. Т. е с постоянен адрес в град С. и настоящ адрес в село Д., Ловешка област. На 31.03.2023 година, около 13, 20ч, полицейски екип на РУ на МР- Луковит, в състав Л. К. и И.Т., получили разпореждане от Началника на полицейското управление да спрат водача на лек автомобил Х., с рег.№ ••••••••, който се движел в град Л., област Ловеч.В. Т. бил спрян на ул.••••••••••••••••••••••••••••. При извършеното претърсване на лекият автомобил, под предна лява седалка/шофьорска/, били намерени 1 брой метална табакера, синя на цвят с надпис „Camel 100", ведно с два броя свити цигари без надпис по тях, на които при тестване с полеви тест „Наркоспрей" съдържанието им реагирало на канабис.В проткокола за претърсване и изземване/стр.13 от делото/ при обясненията си привлеченият Т. изписал, че намерените цигари са негови с цел лична употреба. От протокола за извършена физикохимична експертиза/стр.31-34 от ДП/ се установява, че иззетата зелена растителна маса като Обект №1 по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп/марихуана/.Нетото тегло на същата е 0, 450 гр. В протокол от 11.09.2023г/стр.57 от ДП/е отразено, че стойността на наркотичния коноп е 2, 70 лева. От експертна справка №23/ТЛ-69/19.06.2023 година/стр.48-50 от ДП/ се установява, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от лицето В. В. Т./в момента на извършената му проверка/не е доказано наличие на тетрахидроканабинол, на канабиноиди и на други вещества под контрол, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда класифициране на растенията и веществата като наркотични, във в-ка с чл.3 от ЗКНВП, от следните групи амфетамин, метамфетамин, алкалоиди, метадон, бензодиазепини, фенотиазини, барбитурати, антидепресанти, респ. и на техни метаболити. От показанията на разпитаните свидетели пред Районен съд Луковит - полицейски служители, се установява, че по време на проверката в поведението на Т. нямало нищо необичайно и нехарактерно, същият напълно съдействал на проверката. Решаващия съд правилно е отчел, че въззивнака В. В. Т. е неосъждан, с много добри характеристични данни/няма криминални и съдебни регистрации, няма противообществени прояви, ползва се с добро име в обществото, притежава разрешително за съхранение и боравене с огнестрелни оръжия. При анализа на фактическата обстановка решаващия съд привилно е установил, че Т. на 31.03.2023г е държал в автомобила, който управлявал, високорисково наркотично вещество -марихуана. С активното си поведение същият е нарушил разпоредбите на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според който се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3 ал.2 т.1. В обясненията си в протокола за претърсване и изземване Т. е заявил, че намерените цигари, канабис с нето тегло 0, 450гр., са негови и са за лична употреба, поради което съдът възприема обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, като негова защитна теза.Тези безспорни обстоятелства не се отричат от подсъдимия и неговата защита.Правилен и обоснован е крайния извод на решаващия съд че на основание член 304 от НПК във връзка с член 9, ал.2 от НК Т. следва да бъде оправдан.В мотивите на присъдата обаче и в протеста на прокуратурата е допуснато смесване на два различни правни института, което налага въззивната инстанция в рамките на дължимия собствен доказателствен анализ да направи следното уточнение.Разликата между институтите на малозначителност / чл. 9, ал.2 от НК / и маловажност на деянието / чл. 93, т.9 от НК / е в степента на засягане на обществените отношения. В чл. 93, т. 9 от НК като „маловажен случай“ е дефиниран този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да е налице маловажен случай на държане на наркотично вещество, следва да се извърши преценка на държаното количество, както и на личността на извършителя на деянието.Именно такова е и повдигнатото обвинение на Т..Решаващия съд в мотивите си е приел, че в случая е налице хипотезата на член 9, ал.2 от НК – така наречената от законодателя малозначителност. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на член 9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на деянието. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на член 9, ал.2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.Това е съществената разлика между двата института - в хипотезата на член 93, т.9 деянията поначало са наказуеми, макар и като привилегировани състави /член 354а, ал.5 от НК /, докато малозначителността на деянието / член 9ал.2 от НК / изключват противоправност на деянието и оттам неговата наказуемост.Именно този извод е направил Районен съд Луковит в протестирания съдебен акт и въззивния съд се солидаризира с него. По изложените по горе съображения съдът приема, че протестирания съдебен акт - Решение 14/ април 2024 година по административно наказателно дело № 20234320200369 на Районен съд Луковит на основание член 338 от НПК следва да се потвърди.