Решение № 300 от 11.12.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 541/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на жалба с вх. № 79694/21.11.2025 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, подадена от Ц. Н. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетната П. В. М., ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване и съобщения ••• срещу Постановление № 2878/10.11.2025 г. на ЧСИ И. Ц., peг. № •••, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД № 2023•••0401101 със страни: взискател: „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД) и длъжник малолетното дете П. В. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на наследник на починалия длъжник и нейн баща В. К. М.. В жалбата се твърди, че след смъртта на длъжника В. К. М., ЧСИ И. Ц. е конституирала неговата малолетна дъщеря П. В. М. като „длъжник – наследник“, но без да е налице приемане на наследството от нейно име. Сочи се, че това е незаконосъобразно, защото малолетното дете не е наследник, тъй като няма извършено приемане на наследството по опис, което е единственият допустим способ за недееспособни лица; липсва съдебно разрешение по чл. 130 от СК, необходимо за такова приемане и не е изразявана валидна воля за приемане. Според жалбоподателката ЧСИ Ц. неправилно тълкува разпоредбите на ЗН и ГПК, като смесва понятията „призован към наследяване“ и „наследник“, придава неправомерни последици на поканата по чл. 51 ЗН и игнорира императивните правила за защита на малолетни. Поддържа се, че съдебният изпълнител е нарушил чл. 429, ал. 2 ГПК, като е приел наследствено качество без фактическо основание; неправилно е тълкувал чл. 61, ал. 2 ЗН и чл. 51 ЗН, като е приписал автоматично наследяване; същият е заобиколил задължителния съдебен контрол при действия, засягащи имуществото на дете; превишил е компетентността си, като е обсъждал погасителна давност; нарушил е принципите за закрила на детето, Конституцията и стандартите на ЕСПЧ и не е приложил чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, който задължава прекратяване на изпълнителното производство при липса на длъжник. Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ като незаконосъобразно; прекратяване на изпълнителното производство спрямо П. В. М., поради липса на наследствено качество и пасивна легитимация; съдът да разпореди на ЧСИ-то да заличи П. В. М. от кръга на длъжниците и прекратяване на всички действия срещу нея. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище вх.№ 81865/28.11.2025г. от взискателя по изпълнителното дело – „Бест Кепитъл България“ ЕАД ( предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънгс БГ“ ЕАД), ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от З. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Т., който оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че ЧСИ с ПДИ е уведомил Ц. Н. за конституирането на малолетната П. В. М., като единствен законен наследник на длъжника по реса на чл. 429, ал. 2 ГПК и е дал срок по чл. 51 ЗН за изявление относно приемане на наследството. До изтичането на този срок изпълнителни действия спрямо детето не са предприети, което съответства на изискванията на закона. Относно оплакванията в жалбата за перемпция и давност, взискателят заявява, че по делото са извършвани многократни изпълнителни действия, които прекъсват давността, липсва двегодишен период без действия, поради което не е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на изложеното се иска жалбата да бъде отхвърлена, а на взискателя да бъдат присъдени 360 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за изготвяне на документи по Наредбата за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Със съпроводително писмо съдебният изпълнител е изпратил жалбата и копие от изпълнителното дело, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но неоснователна като излага следните съображения: Изпълнително дело №: 2023•••0401101, е образувано по молба вх. № 24285/20.06.2023г. на „БЕСТ Кепитъл България ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ЕИК •••, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 14.03.2011 г. от РС-Враца на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 278/2011г. по описа на РС-Враца, с който длъжникът В. К. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• е осъден да заплати посочените в него суми на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. С договор за цесия от 15.05.2015 г. БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземането си срещу длъжника В. К. М. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД(сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД). Посочва, че с настъпването на смъртта на длъжника изпълнителното производство се счита спряно по силата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, като след изискване на удостоверение за наследници на основание чл. 429 ГПК е конституирано единственото лице от първи ред – малолетната П. М.. Подчертава, че недееспособните лица не могат нито да се откажат от наследство (чл. 130, ал. 4 СК), нито да го приемат направо; те могат да приемат наследството единствено по опис – чл. 61, ал. 2 ЗН. ЧСИ отбелязва, че поканата по чл. 51 ЗН е надлежно връчена на законния представител на детето, като за малолетния наследник срок за отказ не тече, а наследството остава „незаето“ до евентуално приемане по опис. Според него конституирането на детето не означава автоматично приемане на наследството и не създава задължение за изпълнение с лично имущество, тъй като съгласно ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС малолетният отговаря само с наследственото имущество, без да се изключва от кръга на наследниците. Съдебният изпълнител посочва, че не е превишил компетентността си – по въпроса за погасителната давност не е постановявал произнасяне, а само е уведомил страната, че това е въпрос от материалното право, подлежащ на решаване от съд. Отбелязва още, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, тъй като изпълнителният лист не е обезсилен и продължава да е валидно основание за принудително изпълнение. Поради изложеното ЧСИ моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди отказа за прекратяване, както и конституирането на малолетната П. М. като наследник по изпълнителното дело. Врачанският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Изпълнително дело № 2023•••0401101, е образувано по молба вх. № 24285/20.06.2023г. на „Бест Кепитъл България“ ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ЕИК •••, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 14.03.2011 г. от РС-Враца на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 278 от 2011г. по описа на РС-Враца, по което длъжникът В. К. М. с ЕГН •••••••••• от ••• е осъден да заплати посочените в него суми на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Впоследствие с договор за цесия от 15.05.2015 г. БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземането си срещу длъжника В. К. М. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК •••(сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД). В молбата за образуване взискателя е поискал да се извършат справки в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки, в НАП за сключени трудови договори и декларирано движимо и недвижимо имущество, и съответно налагане на запори и възбрани, с цел обезпечаване на вземането. Възложени са права на ЧСИ Ц. по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Със съобщение изх. № 23258/19.07.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. К. М. получавано от работодателят му РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ЗАПАДЕН РЕГИОН, •••. Със съобщение изх. № 23259/19.07.2023г. е наложен запор върху секвестируемите суми постъпващи по сметките на длъжника М. в Банка „ДСК“ АД. До длъжника е изпратено съобщение с изх. № 23254/19.07.2023г.за образувано изпълнително дело, с което същият е уведомен за размера на задължението и наложените запори, приложен е препис от подлежащия на принудително изпълнение акт и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. Длъжникът В. М. е получил съобщението и приложените към него писмени доказателства на 16.08.2023г., видно от приложената разписка. В изпълнение на наложения запор, за периода 27.09.2023 г. до 23.05.2025г. от работодателя РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ЗАПАДЕН РЕГИОН, ••• ежемесечно е постъпвала сума от 40, 00 лева за погасяване на задължението. Впоследствие е депозирана молба вх. № 65374/09.10.2025г. от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК •••(сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД), с която поискал да бъде изискано удостоверение за наследници на починалия длъжник В. М. и на основание чл.429, ал. 2 от ГПК да бъдат конституирани неговите наследници в качеството на „длъжници“. Със същата молба е поискано извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, открити във владение на конституираните длъжници. След направена справка в НБД „Население“ е установено, че длъжника В. К. М. с ЕГН ••••••••••, е починал на •••, видно от приложено писмо от Община Враца. С Постановление № 2613/13.10.2025 г., изпълнителното дело е спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въз основа на Удостоверение за наследници изх. № 2098/14.10.2025 г., издадено от Община Враца, на основание чл. 429 и сл. ГПК, с Постановление № 2687/17.10.2025 г. ЧСИ И. Ц. е конституирала като страна в изпълнително дело наследницата П. В. М. с ЕГН •••••••••• от ••• за цялото вземане по издадения изпълнителен лист и разноските, съразмерно с наследственият й дял. До наследникът П. В. М., чрез нейната майка и законен представител Ц. Н. Н. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 41618/17.10.2025 г., която е получена лично от нея на 30.10.2025 г. С възражение вх. № 74688/05.11.2025 г. Ц. Н. Н., като майка и законен представител на П. В. М. е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. т. 8 от ГПК. Излага и доводи за изтекла давност, както и за неправомерно конституиране на малолетното й дете като длъжник. Възражението е изпратено на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД(сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД). Същото е депозирало становище вх. № 75654/06.11.2025 г., с което желае подаденото възражение да бъде оставено без уважение по изложените в него съображения. С постановление № 2878/10.11.20258 г. ЧСИ И. Ц. с рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца отказала прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и изключване на малолетната П. В. М. от кръга на наследниците призовани към наследяване. Разгледана по същество, жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати по отношение на малолетния длъжник П. В. М. с ЕГН •••••••••• изпълнително дело № 1101/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца е неоснователна, поради следните съображения: Длъжникът по изпълнителния лист В. К. М. с ЕГН •••••••••• е починал на •••, видно от приложено удостоверение за наследници с изх. № 2098/14.10.2025 г., издадено от Община Враца. С Постановление № 2687/17.10.2025 г. е конституирана като страна в изпълнително дело наследницата от първи ред П. В. М.(негова дъщеря) с ЕГН •••••••••• от ••• за цялото вземане по издадения изпълнителен лист и разноските, съразмерно с наследственият й дял. С откриването на наследството се поражда принципната възможност наследниците да придобият наследствените права, независимо дали вече са направили изявление за приемане или отказ. Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя. Самото качество „призован към наследяване“ възниква ex lege. Точно това качество е правнорелевантно за изпълнителния процес, защото чл. 429 ГПК оперира именно с него. Спорът е дали съдебният изпълнител е действал законосъобразно, като е конституирал малолетния наследник на починалия длъжник в изпълнителния процес и е отказал да прекрати производството, въпреки липсата на изявление за приемане на наследството по опис и въпреки възраженията на законния представител. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК гласи, че „издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис“. Това означава, че законодателят възлага на съдебния изпълнител задължението да насочи изпълнението върху наследствената маса след смъртта на длъжника. Правният режим е изграден върху презумпцията за призоваване към наследяване, а не върху доказаното приемане. Следователно конституирането на наследника има процесуален характер и обслужва единствено целта да бъде определено лице, което следва да бъде уведомено за производството, да получи покана за доброволно изпълнение, указания по чл. 51 ЗН и възможност да прояви воля относно наследството. Конституирането не води до възникване на лична имуществена отговорност за дълга. Правните последици настъпват единствено в рамките на наследствената маса, която се намира в състояние на запазване до окончателното определяне на наследствената воля или до назначаване на управител на незаетото наследство по искане на взискателя. Малолетният наследник е недееспособно лице и като такъв попада под императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която недееспособните могат да приемат наследството само по опис. Отделно от това чл. 130, ал. 4 СК обявява за нищожни отказа от права, вкл. отказа от наследство, от името на лице, ненавършило пълнолетие. Тези две норми са от категорията на защитните императиви: те не създават право на недееспособния да приема или отказва, а определят, че до навършване на пълнолетие наследството фактически остава в състояние на незаетост. Заетост може да настъпи само чрез приемане по опис, извършено от законния представител с разрешение на районния съд (чл. 130, ал. 3 СК), или от самия наследник след навършване на пълнолетие. Тази незаетост не води до „липса на наследник“, а само до липса на влязла в сила имуществена отговорност на наследника с личното му имущество. Поради това конституирането в изпълнителния процес не означава автоматично приемане на наследството, а служи за установяване на лицето, към което могат да бъдат насочени действия по запазване на наследствената маса. Относно наследственото качество на малолетния са дадени разяснения и в Тълкувателно решение № 1/2021 г. ОСГК на ВКС, което има задължителна сила за съдилищата(чл. 130 ЗСВ). В него е посочено изрично, че ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Съдът приема за правилен извода на ЧСИ, че конституирането на наследника П. В. М. не поражда отговорност извън наследственото имущество. Тази позиция е в съответствие и с ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което наследникът отговаря ограничено – само до размера на наследствената маса, независимо от факта на приемане. Оплакването в жалбата, че малолетният наследник не е приел наследството по опис и затова не може да бъде страна в изпълнителното дело, е правно лишено от правно основание. Законът не изисква приемане на наследството, като предпоставка за процесуално конституиране. Напротив, приемането по опис е инструмент за защита срещу отговорността за наследствени задължения, който действа след възникването на отношенията с кредиторите, а не като условие за тяхното възникване. Приемането по опис не е елемент от фактическия състав на процесуалната легитимация, а от фактическия състав на материалната отговорност. Затова липсата на приемане не води до „липса на длъжник“, а до липса на обвързване на личното имущество на наследника с дълга на наследодателя. Това разграничение е ключово и е възприето в теорията и практиката (ТР № 1/2021 г. ОСГК на ВКС). Неоснователен е доводът на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК („обезсилване на изпълнителния лист“). От представените данни не се установява изпълнителният лист да е бил обезсилен по надлежния ред. Обезсилването може да бъде постановено единствено от съда, който е издал изпълнителния лист, по изрично искане на страната. Такова искане не е направено, нито е налице съдебен акт с подобно съдържание. Частният съдебен изпълнител не разполага с правомощие сам да констатира или постановява обезсилване, поради което не може да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. При отсъствие на обезсилване изпълнителният лист запазва своята валидност, а ЧСИ е длъжен да извършва изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Неоснователни са твърденията в жалбата, че са нарушени правата на детето, тъй като конституирането му като наследник не създава задължение за плащане от лично имущество. Ограничителната норма на чл. 61, ал. 2 ЗН защитава малолетния, като задължава приемане по опис. ТР № 1/2021г. изрично създава механизъм за защита чрез „управител на незаето наследство“. Никакви действия по принудително изпълнение не могат да бъдат насочени срещу лично имущество на детето. Не се споделя от въззивния съд и оплакването на жалбоподателката за настъпила перемпция. Перемпцията изисква да е изтекъл двугодишен срок, през който не са извършвани изпълнителни действия. В случая по делото е установено, че през целия релевантен период до смъртта на длъжника В. К. М. са постъпвали суми по наложения запор, което представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, което прекъсва течението на срока и не допуска настъпването на перемпция. Доводите на жалбоподателката относно давността са неотносими към действията на ЧСИ. Преценката за изтекла погасителна давност излиза извън компетентността на съдебния изпълнител. Давността не се прилага служебно в изпълнителното производство и може да бъде уважена само от съд в исков процес. ЧСИ е действал в рамките на предоставените му правомощия. Като е отказал да се произнесе по давността и е продължил изпълнението при наличие на постъпващи суми, съдебният изпълнител не е нарушил закона и не е превишил властта си. В случая липсват основания за прекратяване на изпълнителното производство нито поради перемпция, нито поради погасителна давност. В обобщение въззивният съд приема, че конституирането на малолетната П. В. М., като наследник в изпълнителното производство е допустимо и законосъобразно. Липсата на приемане по опис не препятства това процесуално действие, а изпълнението може да бъде насочено единствено към наследствената маса. Действията на ЧСИ са в съответствие с чл. 429 и чл. 432 ГПК и не нарушават чл. 61 ЗН или чл. 130 СК. Не са налице основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 3 или т. 8 ГПК. Предвид изложеното атакуваното изпълнително действие – отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело № 2023•••0401101 спрямо малолетната наследница П. В. М., обективиран в Постановление № 2878/10.11.2025 г. на ЧСИ И. Ц., с рег. № ••• при КЧСИ се явява правилен, обоснован и законосъобразен. На основание чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Ц. Н. Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетната длъжница П. В. М., ЕГН ••••••••••, следва да заплати на ответника по жалбата „Бест Кепитъл България“ ЕАД ( предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънгс БГ“ ЕАД), ЕИК •••, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. На основание чл. 437, ал. 4 пр. последно ГПК, решението не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Врачанският окръжен съд