Решение № 1486 от 29.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1003/2022 г.

Производството е по реда на чл.68, вр. с чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН, с което се иска от „Ф.С.“ АД да се допълни списъка по чл.67 ал.2 ЗБН на кредиторите с приети вземания на длъжника „К.Т.Б.” АД- в несъстоятелност с вземане в размер на 7 750 лв. – съдебни разноски по т.дело N 1093/20 г. на СГС. Твърди се от възразилия кредитор, че с решение от 10.05.2021 г. по т.дело N 1093/20 г. на СГС длъжникът е бил осъден да му заплати съдебни разноски в размер на 7 750 лв. и с молба от 13.05.2022 г. вземането е било предявено, но с писмо от 20.05.2022 г. синдиците на банката длъжник са го уведомили за отказа да включат вземането в допълнителен списък. Сочи се, че процесното вземане за съдебни разноски има характер на неоспоримо вземане по чл.71 ал.1 ЗБН, а кредиторът има право вземането му да бъде включено в допълнителния списък. Иска се от кредитора процесното вземане в размер на 7 750 лв. да се включи в списъка с приети вземания, който да се допълни с вземането. Синдиците на „К.Т.Б.” АД- в несъстоятелност са подали писмен отговор, с който оспорват възражението с довода, че възражението е процесуално недопустимо, защото вземането не е предявено по установения в ЗБН ред, защото не е било направено от кредитора искане за допълване на списъка с приети вземания. Освен това липсва изричен отказ от страна на синдиците, постановен по молбата на кредитора. Поддържа се, че кредиторът е направил искане за плащане на присъдените разноски, а е следвало да поиска допълване на списъка. Възразилият кредитор е подал допълнително възражение, с което поддържа възражението с направеното в него искане за включване на вземането в допълнителен списък с довода, че е отправил искане до синдиците да бъде удовлетворено вземането му по изпълнителния лист. Сочи се, че с писмото до синдиците на банката длъжник вземането е било предявено за удовлетворение в производството по несъстоятелност Синдиците на банката в несъстоятелност са подали допълнителен отговор, с който поддържат възражението, че кредиторът не е предявил вземането си с искане за допълване на списъка, поради което няма право да предяви възражение. Освен това възразилият кредитор не се е възползвал от реда по чл.66 ал.1 ЗБН и чл.65 ал.1 ЗБН. Представено е решение от 10.05.2021 г. по т.дело N 1093/20 г. на СГС, с което „К.Т.Б.”- в несъстоятелност е осъдена да заплати на „Ф.С.“ АД съдебни разноски в размер на 7 750 лв. Представен е изпълнителен лист от 26.10.2021 г. по т.дело N 1093/20 г. на СГС, с който „К.Т.Б.”- в несъстоятелност е осъдена да заплати на „Ф.С.“ АД съдебни разноски в размер на 7 750 лв. Представена е молба от 13.05.2022 г., с която „Ф.С.“ АД е предявил вземането в размер на 7 750 лв. по изпълнителния лист. С писмо от 20.05.2022 г. синдиците са отказали да включат вземането на „Ф.С.“ АД в списъка на кредиторите по реда на ЗБН. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е възражение с правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН. Според съда възражението с правно основание чл.68, вр. с чл.70 и чл.71 ЗБН е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество. Това е така, защото с молба от 13.05.2022 г. възразилият кредитор е поискал да получи плащане по издадения в негова полза изпълнителен лист, с което по същество е поискал да получи удовлетворение по реда на ЗБН. В този случай синдиците на банката в несъстоятелност нямат право да извършат плащане в полза на кредитора, но са длъжни да включат вземането по изпълнителния лист в допълнителен списък на кредиторите на банката длъжник. С писмо от 20.05.2022 г. синдиците са отказали да сторят това и изрично са посочили, че няма възможност вземането да се включи в допълнителен списък, поради което за възразилия кредитор остава единствената възможност да подаде възражение, което има характер на установителен иск по чл.694 ТЗ. Становището на синдиците, обективирано в писмо от 20.05.2022 г., че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, по последици се приравнява на включване на вземането в списък на неприетите вземания /в този смисъл определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т. О./. Процесното вземане за съдебни разноски на възразилия кредитор произтича от влязло в сила решение, постановено след откриване на производството по банкова несъстоятелност. Производство по т.дело N 1093/20 г. на СГС е протекло с участието на синдиците на банката в несъстоятелност, поради което вземането по изпълнителния лист не може да се оспорва от кредиторите на банката длъжник - чл. 70 ЗБН. В този случай вземането за разноски, присъдено в полза възразилия кредитор, който е имал качеството на ответник в производство по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 94 ал. 1, т. 8 от ЗБН. Това вземане следва да се включи в списъка с приети вземания заедно с вземанията по чл. 71 ал. 1 ЗБН. Доколкото процесното вземане на основание чл.70 ЗБН е неоспоримо, редът по чл.66 ЗБН не намира приложение. В случая не може да намери приложение забраната по чл. 4 ал. 1 ЗБН, защото в нормата на чл. 94 ал. 1, т. 7 ЗБН е предвидено, че в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Предвидената в закона възможност за удовлетворяване на вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. В нормата на чл.71 ал. 1 ЗБН е предвидено задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67 ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65 ал. 2 или по чл. 68 ал. 3 ЗБН, както и с вземания, които са предмет на решение по чл. 20 ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства съдебни разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. При тези факти съдът намира за установено, че в полза на възразилия кредитор съществува право вземането му по издадения в негова полза изпълнителен лист въз основа на решение по иск за попълване масата на несъстоятелността да бъде включено в списъка на приетите вземания - чл. 71 ал. 1 ЗБН. С оглед на изложеното съдът намира, че възражението е основателно и следва да се допълни списъкът с приети вземания на кредиторите в банковата несъстоятелност. Мотивиран съдът