РЕШЕНИЕ

№ 86

гр. Пловдив, 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова Членове: Борис Д., Илиев Мирела, Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501113 по описа за 2021 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. №271593/22.03.2021г. при регистратурата на РС-Пловдив, подадена от „Военно формирование 28 000”- Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, против Решение №260611/26.02.2021г., постановено по гр. д.№ 29/2020г. на РС- Пловдив, с което е осъдено да заплати на АТ. Г. С., ЕГН •••••••••• сумата от 44 923, 13 лв., представляваща допълнително възнаграждение за некомпенсирано с почивка удължено работно време в размер на 1 647 часа за периода 28.08.2016 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 02.01.2020г., до окончателното й изплащане, сумата от 2000 лв., представляваща сторени разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 2460, 83лв. - държавна такса и разноски за изготвянето на ССчЕ. От жалбоподателя са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В постъпилия писмен отговор въззиваемият АТ. Г. С., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника си адв. К., оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на производството във втора инстанция, арг. чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване, арг. чл. 270, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

С исковата си молба ищецът АТ. Г. С., ЕГН •••••••••• е предявил против „Военно формирование 28 000”- Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, иск п о чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 44 923, 13 лв., представляваща възнаграждение за положени в периода 28.08.2016 г. – 27.12.2019 г. 1 647 часа труд над нормалната до общата продължителност на служебното време, некомпенсирани с почивки.

По силата на договор за кадрова военна служба № 896/ 22.07.1996г. и допълнително споразумение № 400- 936/ 14.08.2017г., ищецът е упражнявал военна служба във Военно формирование 28000 – с.Граф Игнатиево, на длъжност „••• в отделение „•••”. Кадровото правоотношението е било прекратено, считано от 28.12.2019г. по силата на Заповед на министъра на отбраната № КВ – 607/ 13.11.2019 г. и Заповед № ЛС - 119/ 27.12.2019г. на Командира на Военно формирование 28000 – с. Граф Игнатиево.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗОВСРБ, военната служба, каквато е изпълнявал ищецът, е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната, която в мирно време се изпълнява като професия при условия и ред, определени в закона. В този смисъл са Определение № 603 от 7.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 507/2012 г., IV г. о., ГК; Определение № 316 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 249/2011 г. IV г. о; Решение № 128/26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г. IV г. о.; Решение № 455/11.06.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. III г. о; Решение № 454/11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. III г. о; Решение № 437/01.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. III г. о и Решение № 439/01.07.2010 г. по гр. д. № 1733/2009 г. III г. о., в които е прието, че уредбата на възнагражденията и обезщетенията при военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и подзаконовите нормативни актове по приложението му; че тази уредба е съобразена с особеностите при изпълнение на задълженията по договор за кадрова военна служба и се отклонява от уредбата на трудовите правоотношения по КТ, а разпоредби от КТ са приложими по силата на чл. 46, ал. 2 ЗНО към обезщетенията по договор за кадрова военна служба само доколкото не са изрично уредени в ЗОВСРБ.

Следователно повдигнатият пред съда спор по предявения от ищеца иск за заплащане на възнаграждение за положен труд над нормалната до общата продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивка, не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен, който следва да се разгледа по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата на чл.357 КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗОВСРБ не са трудови, предвид и на което претендираното от ищеца за заплащане възнаграждение за работа над установената обща продължителност на служебното време, която до прекратяване на служебното му правоотношение не е компенсирана с почивка, не е трудов спор.

С оглед цената на исковата претенция - 44 923, 13 лв. и съгласно разпоредбата на чл.104, т.4, предл. първо от ГПК, спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Постановявайки своето решение, районният съд се е произнесъл извън рамките на своята компетентност, поради което обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. След влизане в сила на настоящето решение, следва да бъде образувано първоинстанционно производство в рамките на което компетентният Пловдивски окръжен съд да се произнесе по предявения от ищеца иск.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд