Решение № 12767 от 11.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Г. П. С.-П., срещу Решение № 1040-02-146/15.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № С-02-999-00-0002602419/26.09.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. По подробно изложени съображения в жалбата се прави искане съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-[населено място], редовно призован, не се представлява. В подадено писмено становище от 04.03.2025 г. оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на жалбоподателя. Софийска градска прокуратура не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: По подадено удостоверение приложение № 10 с вх. № Р14-02-000-00-0013582763/22.01.2024 г. от осигурителя Община Бургас, на г-жа С.-П. считано от 21.12.2023 г. е отпуснато и изплащано парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за детето К. П. П.. Паричното обезщетение е изплатено до 31.07.2024 г. Издадено е Разпореждане № Д-02-000-00-01765665/28.08.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 4 е спряно производството по изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО, считано от 28.08.2024 г. с мотиви: При анализа на данните от информационната система на НОИ относно осигурителния статус се установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение, които предпоставят издаване на разпореждане за спиране на същото. Във връзка с проверка относно правомерността на изплащането на паричното обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 от КСО по представеното удостоверение приложение 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО е изпратено писмо до Дирек1щя „Социално подпомагане“ - [населено място] с изх. № 1030-02-4574 от 28.08.2024 г. на ТП на НОИ - Бургас за предоставяне на информация за предприетите действия по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето спрямо К. П. П.. С писмо вх. № 1030-02-4574#4/20.09.2024 г. Агенция за социално подпомагане уведомява, че въз основа на административна заповед № ЗД/Д-С-КС-005/23.01.2024 г. издадена от директора на ДСП - Красно село е предприета мярка за закрила, съгласно Закона за закрила на детето по отношение на малолетния К. П. П., [ЕГН] посредством която детето е изведено от семейната среда на своята майка, г-жа Г. С.-П. и е настанено за отглеждане и възпитание в семейството на негови роднини, съпрузите И. и О. П., които са баба и дядо по б. л. на детето К. и които и към настоящия момент продължават да полагат непосредствени грижи за своя внук. С Разпореждане № М-02-000-00-01765665/24.09.24 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас е възобновено спряното с Разпореждане № Д-02-000-00-01765665/28.08.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас производство, считано от 24.09.2024 г. Издадено е Разпореждане № С-02-999-00-0002602419/26.09.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО за периода от 01.08.2024 г. до 20.09.2024 г. Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че детето К. П. е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗДет. в семейство на роднини, поради което считано от следващия ден 24.01.2024г. до 20.09.2024г., жалбоподателката в настоящото производство не е имала право на парично обезщетение за бременност и раждане съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред. С Решение № 1040-02-146/15.11.2024 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Бургас, разпореждането е потвърдено. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ–Бургас, поради което е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Потвърденото разпореждане е издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас. Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В мотивите на акта се съдържат фактическите и правни основания за постановяването му, а в разпоредителната част волеизявлението на органа. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. При преценката на съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение № 1040-02-146/15.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № С-02-999-00-0002602419/26.09.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 КСО – „Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.„ Съгласно чл. 50 ал.4 от КСО –„Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-ия ден от раждането, както и при отглеждането му от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, обезщетението по ал.1 се прекратява от следващия ден.“ Със заповед №ЗД/Д-С-КС-005/23.01.2024г.на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село и на основание чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 от ЗЗДет. във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДет. и чл.33 от ППЗЗДет. от 23.01.2024г. по отношение на малолетното дете К. П. П. с [ЕГН] е предприета мярка за закрила, временно настаняване при условията на спешност в семейство на роднини. Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село [населено място] с писмо с вх.№1030-02-45743.#4/20.09.2024г.предоставя информация в хода на административното производство, че бабата и дядото по бащина линия и към момента продължават да полагат непосредствени грижи за своя внук. Следователно, самият факт на настаняването на детето при условията на спешност в семейство на роднини води до прекратяване на правото на майката на обезщетение за отглеждане на дете. Достатъчно за обосноваване приложимостта на чл. 50, ал. 4 и ал.5 от КСО е безспорния по делото факт на настаняването на детето при условията на спешност в семейство на роднини, а именно бабата и дядото по бащина линия. Съдът приема обстоятелството, че К. П. е временно настанен в семейство на роднини, с оглед образуваното производство по ГДН№10054/24г.по описа на СРС за настаняването му по съдебен ред е ирелевантно към законосъобразността на Решение № 1040-02-146/15.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – [населено място], тъй като не е спорно по делото, че към датата на постановяване на процесното решение К. П. П. е настанен при бабата и дядото по бащина линия. По смисъла на чл.27а от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане “ по чл.27, ал.1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Към датата на издаване на оспореното решение, заповедта е влязла в сила. С оглед изхода на спора и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, такова се дължи в размер на 100 /сто/ лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Като взе предвид направените фактически и правни изводи и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК