Решение № 580 от 23.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 545/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „А и Г Ф.“ ЕООД срещу Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователни. Ищецът предявява исковете си срещу ответника в качеството му на компенсационен орган по чл. 515 от КЗ, като претендира сумата от 194 313, 47 лева. Поддържа, че на 19.06.2022 г. около 06: 38 часа, в 97353, Вийзентхайд, А3 посока Пасау - Линц в участъка 520 - км 4.668, в резултат на навлизане със скорост несъобразена с отклоняването на движението по А3, заради ремонтни дейности и навлизане в лентата за насрещно движение, А., Д. от В-4700 Ойпен, Шелсвег 24 - водач на т.а. Скания с люксембургски регистрационен № НТ••••••••• е причинил ПТП, при което е унищожена собствена на ищеца товарна композиция от влекач МАН ТГХ с peг. № ••••••••• и хладилно ремарке КРОНЕ с peг. № •••••••••. Поради това се е наложило претоварване на цялата стока и репатриране на влекач и ремарке. Излага се, че тъй като в резултат на процесното ПТП композицията е била тежко увредена и не е била в движение, се е наложило да бъде изтеглена и репатрирана от мястото на инцидента на 19.06.2022 г. от трето дружество – дружеството WKV, със седалище във Вюрцбург, и оставена на съхранение в хале, собственост на дружеството, осъществило репатрирането, като влекачът остава на това място девет дни, а ремаркето - шест дни до осъществяване на превоза им до България, съответно на 28.06.2022 г. на 24.06.2022 година от две български дружества. И двете превозни средства са репартирани с влекач, тъй като са тежко увредени и не могат самостоятелно да се движат.Сочи се, че по време на индицента, увредената композиция е изпълнявала договор за превоз, сключен с дружеството 7 Лейкс ООД за превоз на палети с бутилки вино, като били сключени три договора. Тъй като инцидентът станал по време на изпълнениe на първия договор за превоз, по силата на договорите с третото лице се твърди, че възникнало задължение за ищцовото дружество да заплати сумата от 18 240 евро – неустойка. Поддържа, че на 01.07.2022 г. на основание чл. 503, ал. 4 и ал. 5 във връзка с чл. 496 КЗ, ищецът е депозирал искане за настъпило уреждане и претенция пред ЗД „ЕВРОИНС” АД, като кореспондент на FOYER ASSURANCES Luxembourg- застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на водача причинил ПТП. ЗД „ЕВРОИНС“ АД образувало два броя преписки с №№ 720000878.1 и 7200000878.2, за всяко едно от увредените МПС. В предвидения от закона тримесечен срок не било получено нито плащане, нито мотивиран отговор по направеното искане, поради което на 15.11.2022 г. на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 от КЗ, ищецът депозирал искане пред НББАЗ като Компенсационен орган с вх. № 20902 за определяне и изплащане на обезщетение за причинените на „А и Г Ф.“ ЕООД имуществени вреди и пропуснати ползи. При ответника била образувана преписка по щета N9 CB-L-22-D-020. Поддържа, че в срока по чл. 516, ал. 2 КЗ, а и към датата на предявяване на иска, нямало произнасяне от Компенсационния орган по искането на ищеца, поради което за ищеца е налице правен интерес и правно основание за предявяване на тези искове срещу НББАЗ като компенсационен орган с оглед разпоредбата на чл. 513, ал. 2 КЗ. Поради това се иска от съда да осъди Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застраховател, ЕИК: 130764706 да плати на „А и Г ФЛОРК“ ЕООД, ЕИК: 201747516, сумата от 194 313.47 лева, представляваща дължимото обезщетение за причинените на ищеца вреди и пропуснати ползи, както следва: Пълна загуба на влекача в размер на BGN 75 000 лева, като сумата е формирана след приспадане на 25% запазени части; Пълна загуба на ремарке в размер на BGN 15 316 лева (с оглед допуснатото увеличение на иска), като сумата е формирана след приспадане на 25% запазени части; Разходи за изтегляне и репатриране на товарната композиция от магистрала А3 в Германия в размер на EUR 6 988 лева, съгласно фактура - левова равностойност 13 667.34 лева; Разходи за репатриране на увредено хладилно ремарке с peг. № ••••••••• от Германия до България в размер на 9 000 лева, съгласно фактура; Разходи за репатриране на увреден влекач с peг. № ••••••••• от Германия до България в размер на 9 153.29 лева, съгласно фактура; Разходи за съхранение на влекача в хале в Германия в размер на 315 EUR, съгласно фактура - левова равностойност 616.09 лева; Разходи за съхранение на ремаркето в Германия в хале в размер на 270 EUR, съгласно фактура - левова равностойност 528.07 лева; Разходи за неустойка поради една забавена и две неизпълнени заявки в размер на 18 240 EUR, левова равностойност 35 674.34 лева; Пропуснати ползи вследствие неполучено навло по една забавена и две договорени заявки в размер на 18 240 EUR, левова равностойност 35 674.34 лева. Претендират се и 3 454.46 лева - обезщетение за забава от 16.01.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно с дължимата законна лихва върху размера на дължимото обезщетение от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата), както и всички направени от ищеца деловодни разноски и такива за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като сочи, че не са изложени факти относно претенцията за неустойка, пропуснати ползи и разходи за съхраняване на влекач и ремарке, както и за репатриране. Поддържа, че е налице мотивиран отговор от представителя на застрахователя по ГО на водача, посочен като виновен за процесното ПТП, от 21.10.2022 г., поради това твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ. Излага се, че съгласно чл. 515, ал.4 от КЗ увредените лица не могат да предявяват претенция през НББАЗ в качеството му на компенсаторен орган, когато са предявили претенцията си направо пред застрахователя или негов представител за България и са получили мотивиран отговор. Твърди се, че в случая е даден мотивиран отговор съгласно чл. 22, б Б от Директива 2009/103/ЕО. Сочи че, ако се приеме искът е допустим, то същият е неоснователен. Поддържа, че е приложимо правото на ФРГ, с оглед мястото на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се отговорността на водача на т.а. Скания за настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че не са представени доказателства за механизма на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на водача на ищцовия автомобил. Оспорва се настъпването на твърдените вреди, техния размер и че подлежат на обезщетение по силата на договор за застраховка ГО. Поддържа, че не се установява настъпването на пълна щета, на стойността на влекача и ремаркето, на разходите за престой и превоз, на вредите поради забавени недоставки и неустойка. Оспорва се начисляването на ДДС върху размера на претендираното обезщетение. Прави се евентуално възражение за погасяване по давност, като се сочи приложим немския закон. В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете. Оспорва твърденията, че е налице мотивиран отговор от застрахователя. Поддържа твърдението за настъпване на тотална щета, като се поддържат и претенциите за нестойка и неполучено навло. В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си за недопустимост, евентуално за неоснователност на претенцията. С протоколно определение от 22.10.2024г. е допуснато увеличение на предявения иск за главница с размер на сумата от 316 лева. Постъпила е писмена защита на ответника, с която излагат подробни съображения, за това че предявените искове за обезщетение на имуществени вреди, включително и разходи за репатриране и съхранение, както и неустойка и пропуснати ползи са недопустими, неоснователни и недоказани. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба и допълнителната искова молба доводи и становищата на ответника, намира за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, че FOYER ASSURANCES Luxemburg е застраховател по застраховка ГО на т.а. Скания с люксембургски регистрационен № НТ•••••••••, управлявано от А., Д. от В-4700 Ойпен, Шелсвег 24 - водач на към датата на процесното ПТП. Между страните не се спори относно настъпването на ПТП с участниците, посочени в ИМ. Спорен е механизмът на ПТП и настъпилите повреди. За установяване на факта на настъпване на процесното ПТП, участниците в същото и механизма му, вкл. и вредите на участвалите МПС са събрани писмени доказателства, снимков материал, както и заключение на САТЕ. От кратко известие от Инспекция пътна полиция Вюрцбург - Бийбелрийд, и преписка № BY6376-00386-22/9 от 19.06.2022 г., се установява, че на 19.06.2022 г., неделя, камион и композиция с регистрационни номера ••••••••• участвал в транспортно произшествие на държавна магистрала А3, композицията е тежко увредена, не в движение, поради което се налага репатриране, а стоките били претоварени на композиция с регистрационни номера •••••••••. Участващите лица и превозни средства в пътнотранспортното произшествие са посочени като А.Д. - водач на Влекач Скания с рег. № N•••••••••, собственост на „Херманс & Кройц ГмбХ&КоКг“, Моншау, •••••••••, и И.И. - водач на влекач МАН с рег. № •••••••••, собственост на „А и Г Ф.“ ЕООД, гр. София, бул. „••••••••• По отношение на водача А.Д. -водач на Влекач Скания с рег. № N••••••••• е посочено, че се повдига обвинение. По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП, рег. № BY6376-006386-22/9, издаден от Инспекция „Пътна полиция“, от който се установява, че е настъпило ПТП с двама участници, нанесени щети на стойност 386 150 EURO, МПС негодни за движение, мястото на ПТП – 97353 Визентхайд, А3 в посока Пасау/Линц участък 520- км. 4, 668, окръг Китцинген, ограничение на скоростта на движение 80 км/ч, както и че и двамата водачи притежават необходимото СУМПС, А.Д. е бил водач на влекач Скания с рег. № N••••••••• и ремарке Майсонюв с рег. № •••••••••, с имуществени щети на стойност 300 000 EURO, а И.И. е бил водач на влекач МАН с рег. № ••••••••• и ремарке Кронее с рег. № •••••••••, с имуществени щети на стойност 50 000 EURO. За водача А.Д. е отбелязано, че се е провинил съгласно §223, §229 и §230 НК, както и че е извършил административно нарушение на правилата за движение съгласно §1/I, §49/I от ЗДвП във вр. с §24 ЗДвП. От същия протокол се установява, че като ход на ПТП е описано от служител на Инспекция „Пътна полиция“, че Участник 01, а именно А.Д., се отклонил с управлявания от него автомобил прекалено на дясно и ударил две предупредителни заграждения, след което блъснал и изкачил по- косо изградената бетонна мантинела, в следствие на което изгубил равновесие и се преобърнал наляво, като преминал през лявата лента за движение. Камионът- цистерна пробива метално- разделителното съоръжение, което разделяло платната за движение в двете посоки и ги изблъскало на няколко стотин метра. Участник № 1 се удря във влекач с полуремарке, т.е. участник № 2, каращ по посока Франкфурт, от лявата страна на влекача, както и по цялата лява страна на полуремаркето, докато участник № 1 се преобръща и спира върху разделителното съоръжение и върху двете платна за движение с противоположни посоки. От ПТП участник № 2 е бил със значителни наранявания по лявата ръка и е имал нужда от спешна медицинска помощ, неговият спътник също е бил ранен, поради което и двамата били откарани в клиника „Китцингер Ланд“. Щетите по влекача с полуремаркето били по цялата лява страна на машината, като шофьорската кабина била значително повредена, а полу-ремаркето имало повреда по платнището и надстройката. Фирма „Вюрцбургер Кран Ферлай“ откарали влекача с полуремаркето. Били разпитани двамата водачи на МПС и спътникът на участник 2. От разпита на участник 1 - А.Д. се установява, че същият не знае как се е стигнало до катастрофата. Участник 2 - И.И. при разпита си в медицинското заведение заявява, че пътувал с брат си от Австрия за Англия, когато внезапно забелязал камион от лентата за насрещно движение, който се блъснал в нещо и след това се отклонил по посока на управлявания от него камион и когато насреща движещият се насочил към стоманеното разделително съоръжение и шофьорската му кабина, той натиснал спирачките, след което камионът се преобърнал. В следствие на катастрофата бил лошо ранен в ръката /17 рани, който трябвало да бъдат зашити/ и в коляното. Неговият спътник заявява, че пътувал с брат си посока Франкфурт по автомагистрала А3, но не можел да сподели нищо относно настъпилото ПТП, тъй като в следствие на него получил леко нараняване на главата. Видно от постановление от 03.08.2022 г. на Прокуратура Вюрцбург производството срещу А..Д., водач на влекач Скания с рег. № N•••••••••, собственост на „Херманс & Кройц ГмбХ&КоКг“, Моншау, •••••••••, за ПТП, настъпило на 19.06.2022 г. в 06: 40 часа, е прекратено поради недостатъчно подозрения за извършено престъпление. Като свидетел по делото е разпитан И.К.И. – свидетел на ПТП, като пътувал във влекач МАН с рег. № •••••••••, за който е било закачено ремарке Кронее с рег. № •••••••••. Заявява, че е участвал в ПТП на 19.06.2022 г., неделя сутрин около 7: 00 часа на А3 в Германия, като пътувал посока Франция- Англия, в участък в ремонт в района на Вюрцбург със скорост 65 км/час. И. бил навигатор, а шофьор бил брат му В., който му бил и колега. На 200- 300 метра от изхода от ремонтния участък в лентата за движение на влекача МАН с рег. № •••••••••, за който е било закачено ремарке Кронее с рег. № •••••••••, навлиза автомобил от отсрещната страна. Между двете пътни платна била поставена бетонна мантинела, така че всички автомобили да се движат в едното платено двупосочно. Поради това и когато видели идващия насреща влекач, нямало накъде да отидат. Свидетелят И. заявява, че видял как шофьорът на отсрещния автомобил не можел да уцели пътното платно в зоната на ремонтния участък и се ударил в бетонната мантинела от неговата страна, в следствие на което влекача и кабината се движели по диагонал върху разделящата мантинела, като цистерната също направила опит да премине в тяхното платно, но не успяла, тъй като била пълна с течност, която се изляла на пътя. Цистерната имала 3 шлюза и с последния шлюз ударила техния камион челно в лявата част от страната на шофьора, като кабината се смачкала на 50%. Свидетелят И.И. успява да извади колегата си, който е управлявал влекача и имал наранявания по тялото и лявата ръка, а левия крак му останал притиснат от кормилото, но въпреки това успял да го извади. Цистерната продължила да се влачи и се обърнала настрани. Разбрал от полицаите, които посетили ПТП, че виновният шофьор си бил играл на телефона. Бързо били пристигнали от Червен кръст, линейки, полицаи и доктори. Те превозвали бутилирано в метални кутии вино за Англия, но не знаел какво се е случило след това, защото били откарани с линейка. Скоростта, с която се движели била 65 км/ч., защото километражът бил блокирал при удара, а разрешената скорост била 80 км/часа. Свидетелят бил около 3 дни в болница, като полицаите непрекъснато ги разпитвали, но нямал спомен дали е подписвал протокол за разпит за произшествие. След това били викани и в полицейското управление, когато си взели документите и били с управителя на фирмата, в която работели, като не били давали допълнителни обяснения. Не знае дали шофьорът В. И. е натиснал спирачките. Не знае кога са се сменили с другия шофьор. Ударът станал, докато си говорели. Превозвали вино в пластмасови кутии за Англия. От проведения разпит по делегация на 22.01.2024 г. от първоинстанционния съд в Ойпен, Белгия, в рамките на молба за правна помощ по преписка 23/5/F, свидетелят А. заявява, че е управлявал влекач с ремарке- цистерна, а другият участник в ПТП управлявал влекач с полуремарке, МАН, като пътният инцидент станал сутринта, а пътната настилка била суха. В неговата посока имало две ленти за движение, като имало строителен участък и не знаел дали има ограничение на скоростта, като на автомагистралата не било включено осветлението, а видимостта съответствала на 6: 30 часа сутринта. Платното за движение било стеснено. Той се движел напред в своята посока на движение, когато станало първото произшествие в строителния участък и загубил контрол. МАН-ът също се движел напред, като вследствие на удара било увредено от страна на влекача отзад на полуремаркето. Управляваното от свидетеля ремарке се обърнало през средата на платното за движение към платното на насрещното движение. В следствие на това било увредено странично, но влекачът не се обърнал, а шасито също било увредено. Ремаркето-цистерна се обърнало към лентата на обратно по посока на движението и след това притиснало навътре предното стъкло на МАН-а. Полуремаркето се било ударило в предното стъкло, но не знаел в коя негова част. Опитал се да предотврати лоши наранявания или смъртни последици и за двамата. Не знае какво е било страничното разстояние межди двете МПС. Превозвал течна суроватка с тегло около 17 000л. до 19 000л. Съдът цени и кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото са свидетели-очевидци и техните показания съответсват изцяло на целия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства – протоколи за ПТП, известие на пътна полици, заключение на САТЕ. С протоколно определение от 14.05.2024 г. по делото е прието заключение на съдебно- автотехническа експертиза на вещото лице Й.. Вещото лице Й., на основата на писмените доказателства по делото и свидетелските показания заявява, че се установява, че процесното ПТП е настъпило на 19.06.2022 г. около 06: 38 часа на А3 в посока Пасау- Линц, в ремонтен участък- 520- км. 4+668 при условията на добра видимост и суха пътна настилка. Двете МПС - влекач Скания с рег. № NT••••••••• с прикачена цистерна и влекач МАН с рег. № ••••••••• и полуремарке Кроне с рег. № •••••••••, са се движили едно срещу друго в обособени пътни летни в ремонтен участък на автомагистралата. Водачът на влекач Скания с рег. № NT••••••••• с прикачена цистерна, при навлизане в ремонтния участък на магистрала А3 във ФРГ губи контрол върху МПС, вследствие на което прикачената цистерна навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се влекач МАН с рег. № ••••••••• и полуремарке Кроне с рег. № •••••••••. Първоначалното съприкосновение при ПТП е било с прикачената цистерна влекач Скания с рег. № NT••••••••• и предната лява част на влекач МАН с рег. № ••••••••• с полуремарке Кроне с рег. № ••••••••• в зоната на влекача и хладилното ремарке. Вещото лице отбелязва, че скоростта на превозните средства може да се определи по няколко метода, но по делото липсват данни, освен свидетелските показания на И.И., който твърди, че се е движил с около 65 км/ч, чрез които да се определи аналитично скоростта на движение на влекач Скания с рег. № NT••••••••• с прикачена цистерна. В заключението на експертиза е отбелязано, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността, поради което е било невъзможно да се определи дали водачът на влекач МАН с рег. № ••••••••• с полуремарке Кроне с рег. № ••••••••• е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба, докато водачът на влекач Скания с рег. № NT••••••••• е имал тази възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при навлизане в ремонтния участък на А3 е упражнил постоянен контрол върху МПС и е запазил движението си в собствената лента за движение, без да навлиза в насрещната лента за движение. Вещото лице Й., след запознаване с материалите по делото прави извод, че всички увреждания по влекач МАН с рег. № ••••••••• и полуремарке Кроне с рег. № •••••••••, отразени в описа на застрахователя, съответстват на механизма на процесното ПТП. Вещото лице Й. е посочил, че действителната стойност на процесните МПС- влекач МАН с рег. № ••••••••• и хладилно ремарке Кроне с рег. № •••••••••, се определя чрез анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили, което дава възможност за дефиниране на ценовите полета по групи и чрез предварителна обработка и селектиране на изходна информация вземайки предвид и пазара у нас. При оценката на събраната информация е установено, че употребяваните автомобили са в нормално техническо и експлоатационно състояние, без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли. От извадката за офертните пазарни цени на употребяваните автомобили са изключени случаите, при които цената се отличава значително от средните цени за съответната група. При тези съображения, опредЕ.та действителна стойност към датата на процесното ПТП- 19.06.2022г. на влекач МАН с рег. № ••••••••• е 91 571 лева, а на полуремарке Кроне с рег. № ••••••••• е 19 145 лева. Вещото лице сочи, че стойността на разходите, необходими за възстановяване на влекач МАН с рег. № ••••••••• /94 344, 42 лева/ надхвърля неговата действителна стойност /91 571 лева/, поради което е налице тотална щета на превозното средство, съгласно приетото в българското законодателство. Стойността на обезщетението за уврежданията на влекач МАН с рег. № •••••••••, опредЕ. при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 68 678 лева. Също така стойността, необходима за възстановяване на полуремарке Кроне с рег. № ••••••••• /43 727, 59 лева/ също надхвърля неговата действителна стойност /19 145 лева/, като и в този случай е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на обезщетението за уврежданията на полуремарке Кроне с рег. № •••••••••, опредЕ. при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 15 316 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице Й. от 02.05.2024 г., като намира същото за компетентно, обективно изготвено, при съобразяване с наличния доказателствен материал, в обхвата на поставените му задачи от страните, с изключение на констатациите относно вида на щетата – дали се касае за тотална щета, доколкото това касае правни изводи, от компетентността на Съда. Заключението на съдебно- автотехническата експертиза не е оспорено от страните по делото. За разходите, направени за репартиране на във връзка с влекач МАН с рег. № ••••••••• и полуремарке Кроне с рег. № ••••••••• от мястото на инцидента до паркинг в Германия, престой в Германия и след това репатриране до България са представени писмени доказателства – фактури12202718/21.06.2022 г., 12202791/24.06.2022 г., 2202792/21.06.2022 г., 5286/25.08.2022 г. и 58684/30.06.2022 година, както и товарителница № 1006729 от 28.06.2022 година. Относно възлагането на ищцовото дружество осъществяване на превоз на товар – вино, са представени заявки 1, 2 и 3 от 01.06.2022 г. от дружеството 7 Лейкс ООД до А и Г Ф. ЕООД. За възложени превози съответно на 17.06.2022 г., 27.06.2022 г. и 15.07.2022 година с уговорени навла от 6000 евро, 6800 евро и 6000 евро без ДДС. В заявките е договорено, че при забава на доставката се дължи такса от превозвача А И Г Ф. в размер на 10 % от навлото на ден, а ако А И Г не натовари на място на товарене – 7 Лейкс има право да получи неустойка в размер на навлото. Платец по всички заявки е посочено дружеството Event wine solutions LTD – дружество, регистрирано във Великобритания. Представена е и международна товарителница от 17.06.2022 г., видно от която превозвача А и Г Ф. ЕООД осъществява превоз с изпращач Винарна Логодай ООД и получател Event wine solutions LTD, товарен пункт Благоевград, разтоварен пункт Великобритания, . Превозът е следвало да се извърши с превозни средства с номера рег. № ••••••••• и рег. № •••••••••. На 15.07.2022 г. е подадена официална рекламация от 7 Лейкс ООД до А и Г Ф. ЕООД във връзка с забавата по заявка 1 – рекламация за 4 дни – 2400 евро, и за такса за ненатоварване по заявки 2 и 3 – 6000 евро и 6800 евро без ДДС. Във връзка с образуваната преписка пред застрахователя на вода ча на влекач Скания с рег. № •••••••••, както и пред НББАЗ са събрани писмени доказателства. Установява се, че на 01.07.2022 г. пред FOYER ASSURANCES LUXEMBOURG – застраховател по застраховка Гражданска отговорност на влекач Скания с рег. № NT••••••••• чрез ЗД „Евроинс“ АД – вх. номер 5630/ 01.07.2022 г. е заведена претенция за изплащане на обезщетение за настъпили вреди вследствие застрахователно събитие по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № 20344421, FOYER ASSURANCES LUXEMBOURG от пълномощник адв. Б. на „А и Г Ф.“ ЕООД, ЕИК: 201747516, с пълно описание на имуществените вреди и пропуснатите ползи. Представено и прието е и искане от 13.07.2022 г. до ЗД „Евроинс“ АД за допълнителен оглед и оценка на щети на МПС на МАН с рег. № ••••••••• и ремарке с рег. № •••••••••, в които протоколи са описани материалните щети и степента на увреждане. Относно тези претенции са образувани щета № 7200000878/1 и щета № 7200000878/2. С уведомление № 5630/6/21.10.2022 г. и 5630/7/21.10.2022 г. относно щета № 7200000878/1 и щета № 7200000878/2 ЗД Евроинс АД уведомява „А и Г Ф.“ ЕООД, че поради липса на отговор от застрахователната компания на виновния автомобил и невъзможност за ЗК „Евроинс“ да получи потвърждение относно размера на обезщетение в законоустановения срок от предявяване на претенцията не може да обработи претенцията. Заявителят е насочен за съдействие от НББАЗ, поради липса на правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото е представена образуваната на 15.11.2022 г. пред ННБАЗ преписка във връзка с претенция за изплащане на обезщетение за настъпили вреди вследствие застрахователно събитие по застраховка ГО на автомобилистите № 20344421 със застраховател FOYER ASSURANCES LUXEMBOURG от пълномощник адв. Б. на „А и Г Ф.“ ЕООД, ЕИК: 201747516, с пълно описание на имуществените вреди и пропуснатите ползи, ведно с възлагане и фактура № 12202718 от 21.06.2022г.; възлагане и фактура № 12202791 от 21.06.2022г.; възлагане и фактура № 12202792 от 21.06.2022г.; фактура № 0000005286 от 25.08.2022г.; фактура № 0000058684 от 30.06.2022г.; Заявки с № 0001, № 0002, № 0003 от 01.06.2022г. от „7 Лейкс“ ООД за изпращане на камион с хладилно ремарке за международен транспорт от „А и Г Ф.“ ЕООД; официална рекламация от 15.07.2022 г. от „7 Лейкс“ ООД за забава от 4 дни по заявка № 0001 и неизпълнение по заявки № 0002 и 0003 от „А и Г Ф.“ ЕООД. Представена е електронна кореспонденция между ответника и застрахователя – Евроинс АД, от която се установява, че във връзка с процесното ПТП, пред немското дружество за обработка на щети- Интершаден е постъпил протокол за ПТП, според който камионът с рег. № ••••••••• е причинител на произшествието, при което са причинени много големи щети и телесна повреда, поради което фактурите на дружество „Вюрцбургер Кранферлай“ следва да бъдат възстановени, както и разходите за ремонт според оценката им. Също така има основание и за претенции за причинената телесна повреда, причинени болка и страдания, увеличени нужди, регрес от застрахователи и загуба на печалба. От представена и приета по делото кореспонденция по електронна поща, водена между НББАЗ и адв. Б., и 2 броя платежни нареждания, се установява, че са изплатени обезщетения за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП на двамата водачи И.К.И. в размер на 9 000 лева от дата 16.11.2023 година. и В. К. И. в размер на 12 000 лева от дата 16.11.2023 година. Видно от представено в о.с.з. на 21.11.2023г. писмо с изх. № 2-101-4101- 9035 от 07.11.2023г. ЗАД „Алианц България“ уведомяват АД „Б., А., Д.“, че към 07.11.2023 г. „А и Г Ф.“ ЕООД не е предявявало претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“, полица № 21-0300/394/5000017 относно влекач МАН с рег. № ••••••••• във връзка със събитие от 19.06.2022г. настъпило на територията на ФР Германия, респ. не са изплащано обезщетение. По делото е прието като веществено доказателство представен снимков материал. Останалият събран по делото доказателствен материал не отговаря на изискването на чл. 185 от ГПК да е представен в превод на български език, съответно представлява писмени свидетелски показания (писмо с вх. № 117004 от „7 Лeйк“ ООД), което е недопустимо доказателствено средство. Съдът цени приложените от третото лице „7 Лeйк“ ООД документи във връзка със заявка № 002 към ищцовото дружество, тъй като ценени в съвкупност установяват наличието на търговски отношения между страните, във връзка и с оспорената дата на заявките. В хода на процеса, чрез международна съдебна поръчка са събрани доказателства за приложимото немско материално право към датата на пътно- транспортното произшествие (стр. 535- 573). При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следните правни изводи: Предявените от ищеца искове следва да се квалифицират като искове с правно основание чл.515, ал.2 вр чл. 1, т.1 от ТЗ и по чл. 516, ал.4 от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже настъпване на процесното ПТП, участници в същото, причинната връзка между процесното ПТП и твърдените вреди, договор за застраховка ГО, която покрива отговорността на виновния водач със застраховател, който няма седалище в България, отправяне на искане до кореспондента за България на застрахователя на виновния водач. В тежест на ответника е да докаже възраженията си – наличие на мотивиран отговор по чл. 515 от КЗ, давност, съпричиняване. Съдът намира, че на първо място следва да се разгледа възражението на ответника НББАЗ по чл. 515, ал.4, т.1 от КЗ, доколкото това възражение касае твърдения за недопустимост на производство. НББАЗ действа в качеството си на Компенсационен орган и допустимостта на предявения срещу него иск за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП е обусловена от наличието на положителните предпоставки по чл. 515, ал.2 от КЗ и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 515, ал.1, т.1, предл. 2 вр. чл. 515, ал.4, предл. 2 от КЗ и по чл. 516, ал.8 вр чл. 2 от КЗ. Касае се за двустепенно рекламационно производство, което е задължително и поради това е предпоставка за предявяване на иска. Увреденото лице първо следва да се обърне към застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в РБ, който разполага с тримесечен срок да отговори на искането за обезщетение (чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ ) и при липса на отговор в този срок увреденото лице може да се обърне към НББАЗ, като Компенсационният орган разполага с двумесечен срок за отговор (чл. 516, ал. 2 КЗ). Съгласно цитираната разпоредба увредените лица не могат да предявяват претенция пред бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1 са получили мотивиран отговор по претенцията си. С оглед прието от фактическа страна, по делото се установи, че застраховател, който покрива и отговорността на водача, който се твърди, че е причинил процесното ПТП - А..Д. – постоянно пребиваващ в Белгия, е люксембургското застрахователно дружество FOYER ASSURANCES (т.е застрахователят е уставен в държава-членка), застраховало т.а Скания, люксембургски регистрационен номер NТ•••••••••, с полуремарке/цистерна Maisonneuve, държател - Hermanns $ Kreutz GmbH – Германия (т.е обичайно застрахованото моторно средство, управлявано от водача, който се твърди, че е виновен, се намира в държава-членка, различна от България), а самото процесно ПТП е настъпило също в държава - членка, различна от България – Германия. Следователно, налице са всички положителни предпоставки по чл. 515, ал.2 от КЗ. Установи се, че представител на застрахователя на виновния водач за уреждане нa претенциите в Република България е ЗД Евроинс АД. Спорът е дали полученото на 21.10.2022 г. уведомление от ЗД Евроинс АД, в което е посочено, че по повод заведената претенция за изплащане на обезщетение, поради липса на отговор на застрахователната компания на виновния водач и невъзможност за Евроинс да получи потвърждение относно размер на обезщетението, в законоустановения срок от предявяване на претенцията, не може да се обработи същата, има характер на мотивиран отговор. Именно на наличието на мотивиран отговор от представителя на застрахователя в България се позовава ответникът като основание за недопустимост на производство. Както бе посочено по-горе, становището на представителя за уреждане на претенции е, че ЗД Евроинс АД „не може да обработи …претенцията“, поради „липса на отговор от застрахователната компания“ и „невъзможност …да получи потвърждение относно размера на обезщетение в законоустановения срок“. По аргумент от необходимото минимално съдържание на „мотивирано предложение“ от застрахователя/представителя за изплащане на обезщетение, съгласно съображение 40 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия) – „Мотивираното предложение за обезщетение следва да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, въз основа на които са оценени отговорността и вредите“, следва да се приеме и, че мотивирания отговор на застрахователя/представителя за уреждане на претенциите за България по чл. 515, ал.1, т.1 от КЗ следва да съдържа конкретно становище по тези въпроси. Настоящата съдебна инстанция, намира, че с оглед съдържаниетo на визираното писмо от Евроинс АД не може да се извлече, че се касае за мотивиран отговор, тъй като в същия не се взема становище по въпроса дали се оспорва отговорността на застрахования, не се излагат доводи, че тази отговорност не е ясно установена, или има спор относно размера на вредите (така е очертано минималното съдържание на отговора в чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (изменена с Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година)). Доводът, че не са получени документи и информация от контрагента на представителя по смисъла на чл. 515 от КЗ, е отказ да се заяви становище по наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение във връзка с настъпило застрахователно обезщетение. Поради това и Съдът намира, че липсва посочената отрицателна предпоставка за допустимост на иска, т.е искът е допустим. Следващият въпрос по делото е относно установяване на предпоставките за изплащане на обезщетение за настъпилото ПТП. Преди да се разгледат по същество предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ, следва да се отбележи, че съгласно чл. 516, ал. 7 от КЗ с оглед функциите в случая на НББАЗ като компенсационен орган, дейността на ответника в производството пред него е ограничена до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предписаните срокове, без да се прави преценка по същество – касае се за уреждане на претенции в случаи, които подлежат на „обективно установяване“. Тези предпоставки подлежат на доказване и в съдебното производство, образувано по повод иск за изплащане на обезщетение от компенсационния орган. Предмет на делото е задължението за обезщетяване на вреди, свързани с пътнотранспортно произшествие, настъпило в държава – членка на ЕА – Федерална Република Германия, в която нито водачът, който се твърди, че е причинил ПТП (А..Д. – постоянно пребиваващ в Белгия), нито дружеството – ищец като собственик на увреденото имущество имат обичайно местопребиваване/място на стопанска дейност (А и Г Ф. ЕООД – седалище и адрес на управление –България). Както е посочено в решение № 70 от 12.03.2025 г. по т. д. № 772/2024 г., ТК, І ТО на ВКС, след 11.01.2009 г. - началната дата на прилагане на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), в случай на непозволено увреждане с международен елемент приложимото материално право се определя по предвидените в същия принципи, като по общото правило на чл. 4, § 1, релевантният критерий за привързване е мястото на настъпване на пряката вреда. Приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт (в този смисъл са т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело C-350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22, т. 27 от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на СЕС). Този критерий е възприет и в казуалната практика на ВКС - решение № 50174/20.03.2023 г. по т.д. № 2137/2021 г. на ВКС, ТК, II TO, решение № 50116/07.10.2022 г. по т.д. № 2366/2021 г. на ВКС, ТК, II TO. Обхватът на определеното от регламента приложимо право към извъндоговорни задължения е предвиден в чл. 15 от същия, като включва основание и граници на отговорността, освобождаване от отговорност, размер на вредите и на търсеното обезщетение, възможност за прехвърляне на правото на обезвреда, лица, които имат право на обезщетение за претърпените от тях вреди, отговорност за причинени от другиго вреди, погасителна давност за такива задължения. С оглед данните по настоящото дело– мястото на настъпване на процесното ПТП – път, намиращ се на територията на ФРГ, относно установяване на предпоставките и условията, при които се носи отговорност за процесното ПТП, обхвата на отговорността за обезвреда на виновния водач, както и обхвата на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ приложимо е правото на Федерална Република Германия. Това право, заедно с разясненията по прилагането му, е установено служебно от съда на основание чл. 43 от КМЧП по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 7 юни 1968 година, като по поставените въпроси е постъпил отговор от Федералното министерство на правосъдието от 12.07.2024 година. Приложимите норми от законодателството на ФРГ включват Закон за застрахователните договори, Закон за задължителното застраховане на държателите на МПС, Закон за движението по пътищата, Правилник за движението по пътищата, Граждански процесуален кодекс (цитираните по- долу текстове на тези закони касаят приложимото законодателство на ФРГ). Съгласно чл. 2 от Правилника за движение по пътищата „Използване на пътищата от превозни средства“, ал.1 - превозните средства трябва да използват платната за движение, дясното от две платна за движение. Cтpaничните аварийни ленти не са съставна част на платното, а според ал. 2 движението трябва да се извършва възможно най-вдясно не само при насрещно движение, когато превозното средство бива изпреварвано, при възвишения, в завой или при липса на видимост Съгласно чл. 3 „Скорост“ – ал. 1 - който управлява превозно средство, може да се движи само толкова бързо, че превозното средство да се владее постоянно. Скоростта трябва по-специално да бъде съобразена с условията на пътя, на движението, на видимостта и с атмосферните условия, както и с личните способности и качествата на превозното средство и на товара. Ако поради мъгла, снеговатеж или дъжд видимостта е по-ниска от 50 м, не бива да се шофира с по-висока скорост от 50 км/час, ако не се изисква по- ниска скорост. Придвижването може да бъде само толкова бързо. че да бъде задържано в рамките на обозримата отсечка. На платна, конто са толкова тесни, че там насрещните превозни средства биха могли да бъдат изложени на опасност, трябва обаче придвижването да се извършва само толкова бавно, че да може да се спре най-малкото в рамките на половината от видимата отсечка. В чл. 7, чл.18, чл.19 и чл. 19а от Закона за движение по пътищата (ФРГ) са дадени дефиниции за държател на влекач, на ремарке и за водач на състав. От разпоредбите на чл.19, ал.2, изр.1, чл.19а, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и чл.840 от Гражданския кодекс следва, че държателят на влекача, държателят на ремаркето и водачът на композицията отговарят по отношение на другите участници в произшествието като солидарни длъжници. Според чл.7, ал.1 и чл.19, ал. 2 от Закона за движение по пътищата държателят на превозно средство - влекач отговаря при пътнотранспортно произшествие за телесни повреди и вреди, нанесени върху здравето, живота или собствеността на друг участник в произшествието, които са възникнали при експлоатацията на състава. Отговорността на държателя на превозното средство по чл.7, ал.1 от Закона за движение по пътищата е оформена като безвиновна отговорност за вреди, причинени от съоръжение източник на повишена опасност, която цели компенсация за възникващи от експлоатацията на моторно превозно средство вреди, произтичащи от рисковете. Държателят на превозното средство е онзи, който от свое име употребява за своя сметка моторното превозно средство и упражнява властта да се разпорежда с моторното превозно средство. За установяването на качеството на държател нне е от значение на чие име е регистрирано моторното превозно средство и е застраховано задължително по гражданска отговорност или чия собственост е то. С чл. 7, ал. 1 от Закона за движение по пътищата се предпоставя още, че рискът се реализира „при експлоатацията на моторното превозно средство“. Един такъв риск при експлоатация е налице, когато тя е свързана с моторното превозно средство като транспортно средство по необходимост. С оглед вида на конкретното ППС - влекач с цистерна, т.е състав, в практиката по прилагане на Закона за движение по пътищата (ФРГ) се приема, че е налице повишен общ експлоатационен риск (така разясненията на стр. 539). Поради това се приема, че държателят на един влекач трябва да отговаря не само за експлоатационния риск на своето моторно превозно средство, но и за този на целия състав (включително ремаркето) (§ 19, алинея 2 от Закона за движение по пътищата). С оглед изричната разпоредба на чл.7, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ФРГ), следва да се приеме, че отговорността на държателя не се изключва, ако е възложил на трето лице – водач да управлява, вкл. и по занятие съответното ППС. Същевременно, съгласно чл.19а, ал.1 вр. чл. 18 от Закона за движението по пътищата, за заплащане на обезщетението за вреди в резултат на експлоатацията на ППС отговаря и водачът на състава, като неговото задължение е изключено, ако не е причинил виновно ПТП, като тежестта за доказване, че не е налице виновно поведение е на водача, т.е налице е обърната тежест на доказване (така разясненията, дадени на стр. 544 от делото) – водачът следва да ангажира доказателства за освобождаване от вина. Съгласно чл.17 и чл.18 от Закона за движението по пътищата, държателят и водач на превозно средство, респективно на състав образуват съответна единица на отговорност и вменяване във вина, така че държателят отговаря за действията на водача на превозното средство. В случай, че например на един водач на моторно превозно средство има първостепенна вина, това по изключение може да обоснове цялостна отговорност на държателя на това моторно превозно средство, ако в противовес на това рискът при експлоатация на другото моторно превозно средство отива изцяло на заден план. Задължението за поддържане на застраховка гражданска отговорност за МПС следва от чл. 1 от Закона за задължителното застраховане, съгласно чийто текст държателите на МПС (в редакцията, в сила към датата на процесното ПТП) държателят на моторно превозно средство или ремарке с постоянно място за извършване на дейност вътре в страната е задължен да сключи и да поддържа за себе си, за собственика и за водача задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за покриване на причинените чрез употребата на превозното средство вреди вследствие смърт, телесни повреди или увреждане на здравето, имуществени щети и други неимуществени вреди в съответствие със следните разпоредби, ако превозното средство се използва по обществени пътища или места (§ 1 от Закона за движение по пътищата). Застрахователят трябва да заплати парично обезщетение за вреди (§ 115, ал. 1, изречение 3 от Закона за застрахователните договори). Съгласно даденото разяснение относно приложимо немско право, застрахователят и застрахованото лице, което е задължено да заплати обезщетение отговарят като солидарни длъжници (§ 115, ал. 1, изречение 4 от Закона за застрахователните договори), което означава, че заявителят на претенцията може да изиска изцяло или частично престацията от всеки. С оглед данните по настоящото дело, тези законови постановки имат следното значение: От съвкупната преценка на събраните писмени (подробно описани по- горе), гласни доказателства (показанията на водача на т.а Скания с люксембургски регистрационен № NТ••••••••• А., Д. и на свидетеля И.И. – очевидец и пострадал при процесното ПТП като пътник във влекач МАН ТГХ с peг. № •••••••••), веществени доказателства – снимки, както и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, което Съдът изцяло кредитира (съгласно чл. 29 от КМЧП за разглеждане на делото се прилагат правилата на българското процесуално право, но разпределението на доказателствената тежест е съгласно правилата на приложимото материално право – чл. 30 от КМЧП) се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 19.06.2022, около 06.38 часа, в 97353, Вийзентхайд, А3 посока Пасау- Линц в участъка 520 - км 4.668, т.а Скания с люксембургски регистрационен № NТ•••••••••, управляван от А., Д.- водач, поради движение със скорост, несъобразена с отклоняването на движението по А3 заради ремонтни дейности, самокатастрофира в ограничителните съоръжения в дясната част на пътното платно на стеснения участък, при което водачът губи контрол върху МПС, то се отклонява вляво от посоката си на движение и настъпва съприкосновения с ограничителната мантинела, като цистерната навлиза в лента за насрещното движение, след преминаване над и през мантинелата, и реализира ПТП с насрещно движещата се композиция от влекач МАН ТГХ с peг. № ••••••••• и хладилно ремарке Кроне с peг. № •••••••••. От така установения механизъм, следва, че настъпилото ПТП се дължи на нарушение на правилата за движение от страна на водача от А., Д., който е нарушил чл. 2 от Правилника за движение по пътищата (ФРГ) – движението следва да се извършва възможно най-вдясно и с чл. 3, ал.1 – несъобразена с особеностите на пътя – стеснен пътен участък поради ремонт, при което цистерната прехвърля ограниченията между двете пътни платна, при което е нарушено и изискването движението да е толкова бавно, за да може да се спре в рамките на половината видима отсечка. Поради това и доводите на ответника, че не се установява механизма на процесното ПТП са неоснователни. Не бяха събрани никакви доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест съгласно немското право (чл. 30 от КМЧП във връзка с разясненията в получения отговор от Федералното министерство на правосъдието – стр. 550 по делото, буква Д относно разпределението на доказателствената тежест и начина на доказване), които да оборват посочения механизъм и причинната връзка между поведението на водача А., Д. и процесното ПТП. Не се ангажираха и доказателства за оборване на вината на водача, причинил процесното ПТП (както бе посочено по-горе, в случая е налице обръщане на тежестта за доказване – водачът следва да докаже, че не е виновен, т.е ответникът, който се ползва от този факт), а същевременно отговорността на държателя на влекача – застрахованото немско дружество, е безвиновна. Относно направения довод за съпричиняване от водача на увреденото МПС, собственост на ищеца, също не бяха ангажирани доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест съгласно немското право (цитираните разяснения в получения отговор от Федералното министерство на правосъдието – стр. 550 по делото, буква Д). Не се установи водачът на увреденото ППС – влекача и ремарке, собственост на ищцовото дружество да е нарушил правилата за движение или да е допринесъл по друг начин за настъпване на процесното ПТП. Установи се, че увреждането на състава на ищцовото дружество - композиция от влекач МАН ТГХ с peг. № ••••••••• и хладилно ремарке Кроне с peг. № •••••••••, е резултат единствено от навлизането в неговото платно за движение, отделено от платното за насрещно движение с бетонна мантинела и ограждения, на цистерната, част от състава, управляван от водача А., Д., чрез прехвърляне на ограничителната мантинела. Както бе посочено, не се спори по делото, че гражданската отговорност на Hermanns $ Kreutz GmbH в качеството му на държател на влекач, модел Скания, рег. номер N•••••••••, е застрахована при люксембургското дружество FOYER ASSURANCES, като Hermanns $ Kreutz GmbH отговаря не само за експлоатационния риск на своето моторно превозно средство, но и за този на целия състав (включително ремаркето), и с оглед чл. 1 от Закона за задължителното застраховане, отговорността на държателя - немското дружество Hermanns $ Kreutz GmbH на влекача, модел Скания, рег. номер N•••••••••, покрива и отговорността на водача, на когото е възложено да го управлява - А..Д.. Относно размера на дължимото обезщетение: Както бе посочено, че чл. 15 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения, приложимото към извъндоговорни задължения право по силата на настоящия регламент урежда в частност наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение. Следователно, за определяне на обхвата на претендираното обезщетение е приложимо също правото на ФРГ. Съгласно дадените разяснения от Федералното министерство на правосъдието на ФРГ, поради липса на специална нормативна уредба в Закона за движение по пътищата обемът на обезщетението за претьрпените имуществени щети (материални щети) се съобразява с §§ 249 и сл. от Гражданския кодекс (ГК). Съгласно § 249, алинея 1 от ГК трябва да бъде възстановено онова състояние, което би съществувало, ако обстоятелството, задължаващо да се извърши обезщетение, не би настъпило (така наречената хипотеза за разликата). Обемът на това естествено възстановяване се измерва с целта на създаване на хипотетичното състояние, което би съществувало без увреждащото събитие. Следователно лицето, причинило щетата, не дължи възстановяването на предишното състояние, а трябва да постави увреденото лице в състоянието, в което, като се отстрани мислено увреждащото събитие, би се намирало. Следователно, в установяването на щетата трябва да се включи това, какво по - нататъшно развитие би претърпяло първоначалното състояние без увреждащото събитие. Относно увреждането на МПС, практиката на немските съдилища по прилагане на чл. 249 от ГК, сочи, че ако една вещ бъде разрушена или пoгубена, при едно МПС може да бъде обезщетен така нареченият разход за подмяна - разликата между възстановителната стойност (разходите за възстановяване на икономически равностойна заместваща вещ) и остатъчната стойност (цената, която увреденото лице би могло да постигне при търговец на употребявани автомобили при замяна с доплащане). Приема се също така, че увреждане на едно моторно превозно средство е равностойно на неговото разрушаване, ако е технически невъзможно превозното средство да бъде ремонтирано или ремонтът не гарантира сигурност при експлоатацията, както и ако ремонтът е икономически неоправдан, защото надхвърля 130% от възстановителната стойност на превозното средство преди произшествието (така наречената икономическа тотална шета). И доколкото по правило се търси обезщетяване с парична сума, равна на разходите за подмяна, с оглед дадените разяснения, в настоящата хипотеза се установява, че ищецът претендира обезщетение при т.нар фиктивно уреждане на щети (дадените разясненията – стр. 541), което се прави на основата на експертно заключение. Теорията и практиката при прилагане на ГК сочат, че ако разходът за ремонт надхвърля 130 % от възстановителната стойност, то на обезщетяване подлежи само разходът за подмяна. С оглед тези разяснения, в конкретната хипотеза се установява, с оглед изводите на вещото лице по САТЕ, че възстановителната стойност на влекач MAN, съобразно дадените разяснения за понятията съгласно немския ГК и практика и теория по прилагането им, възлиза на 91 571 лева, а на полуремркето CRONE - 19 145 лева. Разходите за ремонт възлизат съответно – влекач MAN - 78 620, 35 лева, а на ремарке Crone – на 36 493, 66 лева, като и двете стойности са без ДДС, тъй като, съгласно изричната разпоредба на чл. 249, ал.2, изр. 2 от ГК (ФРГ), и дадените разяснения по прилагането й от немските съдилища – невъзникналия ДДС не се обезщетява, тъй като се претендира т.нар фиктивно обезщетение, при което не се изисква от увреденото лице да докаже извършване на ремонта или придобиване на заместваща вещ със същата стойност, което чл. 249, ал.2, изр. 2 от ГПК формулира, че ДДС се включва само ако и доколкото действително е начислен. От заключението на САТЕ се установява, че остатъчната стойност на влекач MAN е 22 893 лева, а на ремарке Crone – 3 829 лева. При тези данни, се установява, че за влекача МАН разхода за подмяна по смисъла на ГК (ФРГ) възлиза на разликата между 91 571 лева - 22 893 лева, т.е на 68 678 лева, а за ремарке Crone – разликата между 19 145 лева - 3 829 лева, т.е на 15 316 лева. Следователно, при влекача МАН се установява, че разходите за ремонт (78 620, 35 лева) са по-ниски от възстановителната стойност - 91 571 лева, но разходът за ремонт е по-висок от разхода за подмяна - т.е 68 678 лева, поради което и съгласно дадените разяснения на практиката на немските съдилища по прилагане на чл. 249 от ГК (стр. 541 по делото), разходът за ремонт би могъл да бъде обезщетен само ако увреденото лице е продължило да ползва съответното уредено ППС най-малко още шест месеца. В случая ищецът не само, че не твърди, че е продължил да ползва увредения влекач, но и твърди, че е била налице пълна щета, т.е влекачът не е ползван. Поради това и на обезщетение подлежи т.нар разход за подмяна в размер на 68 678 лева. При ремаркето CRONE – разходите за ремонт са 36 493, 66 лева при 19 145 лева възстановителна стойност. Поради това и съгласно дадените разяснения на практиката на немските съдилища по прилагане на чл. 249 от ГК (стр. 542 по делото), в случая, доколкото разходите за ремонт надхвърлят 130 % от възстановителната стойност, то подлежи на обезщетение само разхода за подмяна - 15 316 лева. До тези суми се дължи обезщетение за увредените влекач и ремарке. До пълния размер на претенцията за обезщетяване на повредения влекач от 75 000 лева искът следва да се отхвърли като недоказан. Доводите на ответника, че не се дължи обезщетени, за увредените ремарке и влекач, тъй като няма доказателства за прекратена регистрация, са неотносими към процесния случай, с оглед посоченото за приложимо право – правото на ФРГ. Съгласно подробно изложените по-горе условия за дължимост и начина на определяне на обезщетението, неотносимо към правото на обезщетение е дали увреденото МПС е с прекратена регистрация. Относно разходите за изтегляне и репатриране в Германия, съхранение в Германия на влекача и на ремаркето, както за репатриране до България –по т. 3, 4, 5 и 6 от исковата молба Както е посочено в цитираната разпоредба на чл. 249 от ГК (ФРГ) и дадените разяснения по прилагането му, разходите за изтегляне са адекватно причинени щети по принцип могат да бъдат обезщетени. Съответни разходи възникват тогава, когато превозното средство на увреденото лице е така тежко повредено поради произшествието, че е неспособно да се движи или вече не е безопасно за движенето. На увреденото лице не следва да се отказва изтегляnе до доверения му ремонтен сервиз, ако по този начин не се нарушават принципите на добросъвестността и не възникват значителни вреди за лицето, предизвикало щетата. На първо място, с оглед събраните писмени доказателства по делото – съставените протоколи от компетентни органи при констатиране на процесното ПТП – кратко известие от Инспекция пътна полиция Вюрцбург - Бийбелрийд, и преписка № BY6376-00386-22/9 от 19.06.2022 г., протокол за ПТП, рег. № BY6376-006386-22/9, издаден от Инспекция „Пътна полиция“, от приложения снимков материал, Съдът намира, че се доказа, че увредения влекач МАН и ремарке Crone са увредени до степен, че не могат да се придвижат на собствен ход. И доколкото следва не само да освободят пътното платно, но и да се отстранят от района, разходите по репатрирането от мястото на ПТП до място за съхранение в Германия се явяват адекватни. Не се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест, че мястото на съхранение в Германия е на такова разстояние, което да е неразумно, с оглед установената съдебна практика. Относно довода, че не е било необходимо репатрирането им от мястото за съхранение в Германия, до България, същият също се явява неоснователен. На първо място, установява, че разходите за съхранение в Германия са значително по-високи от разходите за репатриране до България (репатрирането от мястото на ПТП до WKV двора на завода в Деттелбах е 67 км., като възлиза на 6 988 евро, престой един ден на паркинг - - 35 евро за влекач и 45 евро за ремарке, а стойността за репатриране от Германия до България възлиза на 9 153 лева – влекач и 9000 лева – ремарке, общо 18 153 лева). От друга страна, с оглед настоящото производство, се установява, че в интерес на ищеца е да съхрани влекача, и ремаркето, за да може да бъде извършен съответния оглед и оценка на имуществото, като с оглед стойността си тези разходи не нарушават принципите на добросъвестността и не водят до възникване на значителни вреди за лицето, предизвикало щетата. Така и практиката на немските съдилища приема, че разходи за престой и съхраняване се събират от предприятията, извършващи изтегляне, или от автомобилните сервизи между другото тогава, когато превозното средство, увредено при произшествие, остава на съответното място приблизително до извършването на експертизата или освен това с цел по- късен ремонт или рециклиране. Възникващите разходи за престой и съхраняване следователно се възстановяват като адекватна щета съгласно § 249, алинея 2 от Гражданския кодекс (Федерален върховен съд. Решение от 05.02.2013 г., VI Гражданска колегия 363/ 11. Нойе юристише вохеншрифт, 2013 г.. 1151). Посочено е, че по принцип увреденото лице е задължено да се погрижи възможно най-бързо за извършването на експертиза, респективно за оценка на превозното средство и според предписанието на експертизата в случай на тотална шета да рециклира по-най-бързия възможен начин превозното средство или в случай на [препоръчан] ремонт да нареди то да се оправи. Изрично е посочено, че разходи за престой и съхраняване за до 14 дни обичайно не се оспорват (в конкретния случай това би означавало разходи общо за съхранение общо 1120 евро – 14•80 евро общо за влекач и за ремарке). Относно оспорването на датите на фактурите, установяващи разходите за репатриране и съхраняване, следва да се отбележи, че се касае за частни документи, които обвързват с оглед датата си страните по същите, сред които не е ответникът. От значение за спора не е точната дата на издаване на фактурите, а дали съответните разходи реално са извършени. Като се взе предвид обстоятелството, че процесното ПТП е станало в Германия, а към момента на изготвяне на заключението на САТЕ влекачът и ремаркето се намират в България, то безспорно е, че същите са били репатрирани с помощта на специализиран превоз от Германия до България. От друга страна, от краткото известие от Инспекция Пътна полиция Вюрцбург –Бийбелрийд (официален документ), се установява, че действително процесните влекач и ремарке са репатрирани, тъй като са били тежко увредени в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2022 г., и не са били в движение. Поради това и Съдът намира претенцията за основателна и доказана. Относно претенцията за сумата от 18 240 евро – неполучено навло, в резултат на повредата на влекача и ремаркето и невъзможността да се изпълнят вече сключени договорите с трето лице – 7 Лейкс ООД, и претенцията за неустойка в размер на 18 240 евро във връзка с трите неизпълнени договора с трето лице – 7 Лейкс ООД. Относно възможността да се претендира обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в резултат на настъпилото ПТП, съгласно разпоредбата на чл. 249 и чл. 252, изр. 1 от ГК (така разяснения, дадени от Федералното министерство на правосъдието по прилагането на чл. 249 и чл. 252 от ГК) пропуснатите ползи могат да бъдат обезщетени, ако се дължат причинно на увреждащото събитие. Към пропуснатите ползи се числят всички имотни облаги, които към момента на увреждащото събитие действително още не са принадлежали към имуществото, но без това събитие биха се влели в него. В случаите, в които увреденото при произшествие превозно средство служи непосредствено за извършване на стопански дейности, увреденото лице трябва да изчисли конкретно загубата на доходи. Съгласно § 252, изречение 2 от Гражданския кодекс за пропуснати се смятат ползите, които биха могли да бъдат очаквани с вероятност след обичайното протичане на дейностите, увреденото лице трябва само да разясни и да докаже обстоятелствата, от които произтича вероятността на настъпването на ползите. При успешно доказване, в негова полза е налице предположението, че ползите биха били действително реализирани. За отхвърлянето на предположението лицето, причинило увреждането, трябва да докаже обстоятелства, от които следва, че в отделния случай ползите не биха възникнали. Посочено е изрично, че така както лицето, причинило увреждането, трябва да отговаря за всяка пропусната полза на увреденото лице, произтичащ от договори с трети лица, така лицето. причинило увреждането отговаря и за причинените от него задължавания с неустойки. Този ефект на обременяване следва принципа на тоталното обезщетение. По принцип увреденото лице се обезщетява за всякакви загуби - били това прекомерни пропуснати ползи или голямо задължаване. Съотнесени към конкретното ПТП, с оглед събраните писмени доказателства – три броя заявки № 0001, № 0002, № 0003 от 01.06.2022г. от „7 Лейкс“ ООД за изпращане на камион с хладилно ремарке за международен транспорт от „А и Г Ф.“ ЕООД и официална рекламация от 05.07.2022 г. от „7 Лейкс“ ООД за забава от 4 дни по заявка № 0001 и неизпълнение по заявки № 0002 и 0003 от „А и Г Ф.“ ЕООД, Съдът намира, че се доказа, че между ищцовото дружество и третото лице „7 Лейкс“ ООД са били налице търговски отношения по извършване на превоз от ищеца с процесния увреден влекач и ремарке, като ПТП е реализирано именно по време на изпълнението на договорните задължения по заявка 1. Установи се уговорено навло – възнаграждение за договорените три броя превози (съответно 6000 евро, 6800 евро и 600 евро без ДДС), и съответно уговорена неустойка за изпълнение на договорните задължения в размер на навлото (с оглед договорната свобода уговарянето на неустойка за неизпълнение в размер на уговореното възнаграждение е допустимо, като защитимият интерес не е един и същ, противно на довода на ответника). Неоснователен е доводът на ответника, че уговорената неустойка е прекомерна, на първо място, тъй като ответникът е трето лице и не може да се позовава на прекомерност на неустойката, уговорена по договор между трети лица, като в допълнение и съгласно чл. 309 от ТЗ в отношенията между търговци неустойката не може да се намалява поради прекомерност. А с оглед принципа за пълна обезвреда, приложим съгласно чл. 249 и чл. 252 о5 ГК (ФРГ), съгласно дадените разяснения от Федералното министерство на правосъдието, този довод също е неоснователен. Доводът на ответника, че не се установяват основания да се претендира обезщетение в размер на навлото, е основателен относно навлото по заявка 1. От събраните писмени доказателства, ценени в съвкупност – заявка 1, кратко известие на пътната полиция Вюрцбург (стр. 11), и международна товарителница CMR (стр. 278), се установява, че превозът по заявка 1 е изпълнен от ищцовото дружество със заместващите автомобили, с регистрационни номер •••••••••, макар и със забава. Следователно, по тази заявка ищецът следва да получи възнаграждението си от третото лице. Поради това и не е възникнало вземане за обезщетение за пропуснати ползи във връзка с нереализиран доход по тази заявка. Относно заявки 2 и 3 се доказа загуба на дохода (15 360 евро с ДДС), с оглед дадените по-горе разяснения по приложимата практика. Не се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест, че тези полза за ищеца – възнаграждение по сключени договори не е възникнала в конкретния случай. Основателна е претенцията за възникналото задължение за такса за закъснение по заявка 1 в размер на 2 400 евро без ДДС и съответно за такса за ненатоварване по заявки 2 и 3, тъй като се доказа наличието на уговорка за заплащане на тези такси между ищеца и третото лице, които имат характер на неустойки, съответно правната сфера на ищеца е обременена с това задължение. Установи се и претенция от 05.07.2022 г. от третото лице за такса за забава от третото лице по заявка 1 в размер на 2400 евро без ДДС (т.е довода на ответника за неизпълнение на чл. 30, ал.3 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки е неоснователен), и съответно в размер на 6800 евро и 6000 евро без ДДС по заявки 2 и 3 – такса за ненатоварване. И с оглед приетия от германското законодателство принцип на пълната обезвреда, се дължи обезщетяване на посочените задължения за неустойка в пълен размер – 18 240 евро с ДДС. С оглед становището за възникване на задължение за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцовото дружество вреди в резултат на процесното ПТП следва да се разгледа възражението за погасяване по давност на претенцоята на ишщеца. На първо място – възражението е бланкетно, като не се посочва какво е твърдението за приложимия давностен срок (чуждото право е факт, който подлежи на доказване от страните по делото, поради което и относно този факт важат общите правила за излагане на конкретни твърдения и съответно за разпределение на доказателствената тежест). С оглед събраната информация за приложимото право, установява, че давностния срок за претендиране на обезщетение за вреди съгласно чл. 823 от ГК е три години. Доколкото процесното ПТП е настъпило на 19.06.2022 г., то към датата на предявяване на иска (21.03.2023 г.) давностния срок не е изтекъл. Относно претенцията по чл. 516, ал.4 от КЗ – за обезщетение за забава върху търсеното обезщетение Съгласно чл. 516, ал. 4 КЗ отговорността на Компенсационния орган за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението е ограничена, като началото на периода на забава се поставя считано от датата, на която изтича срокът за произнасяне - два месеца от датата на предявяване на претенцията. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, претенцията е получена от ответника на 15.11.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът за произнасяне. Срокът за окончателно произнасяне по претенция е изтекъл на 15.01.2023 г. и съгласно чл. 516, ал. 4 КЗ от тази дата следва да се присъди на ищеца законната лихва върху определеното обезщетение за имуществени вреди. На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма, Съдът намира искът за лихва за забава за основателен за сумата от 3824.21 лева, като с оглед диспизитвното начало, искът следва да се уважи до претендирания размер от 3 454, 46 лева. По разноските: На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер на 23 715, 64 лева, съобразно уважената част от исковете. На ответника се дължат разноски в размер на 348, 56 лева. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът